/ Language: Bulgaria / Genre:prose_classic

Аннабел-Ли

Едгар По


Едгар Алън По

Аннабел-Ли

То бе тъй отдавна в далечна страна —
        В приморска страна сред мъгли. —
И живееше там девойка една,
        Наречена Аннабел-Ли;
Обичах я аз — и обичан сам бях:
        В разлъка не бихме могли.

Ний бяхме деца — две деца в таз страна,
        Окръжена от сиви мъгли, —
Но безкрайна любов — непозната до днес —
        Ме обвързваше с Аннабел-Ли! —
И за нея дори да завиждат на нас
        Серафимите биха могли!

Но затуй ли, — уви! — в тая морска страна,
        Окръжена от вечни мъгли, —
Ах, затуй ли, — уви! — буря есенна сви —
        И уби мойта Аннабел-Ли!
И тогава от мен, в онзи траурен ден, —
        Там роднини и близки дошли —
Скриха в скъп саркофаг върху морския бряг
        Навсегда мойта Аннабел-Ли!

О, без завист, — уви! — горе в ангелский хор
        Да ни гледат не биха могли! —
И аз знам: затова — знаят всички това
        Във онази страна сред мъгли —
Затова там, — уви! — буря есенна сви
        И уби мойта Аннабел-Ли!

Но аз зная: сега да обичат така,
        Както двама ний с Аннабел-Ли —
Да обичат така, както двамата ний —
        Вече други не биха могли!
И затуй — нито Бог в своя светъл чертог,
        Нито земните духове зли —
Те не ще разделят вече мойта душа
        От душата на Аннабел-Ли!

Щом луната изгрей, скъпи мисли навей
        За нетленната Аннабел-Ли! —
И звездите навред ми изпращат привет
        Със очите на Аннабел-Ли! —
В нощний мрак аз съм пак там под гробния свод
        С нея — мойта душа — и любов — и живот! —
Сякаш двама ни сбра във един саркофаг
        любовта там на морския бряг!

Информация за текста

© 1920 Георги Михайлов, превод от английски

Edgar Allan Poe

Annabel Lee, 1849

Сканиране, разпознаване и корекция: А.Б., 2010

Издание: Едгар По. Поеми. София, 1920

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15933]

Последна редакция: 2010-04-24 18:00:00