/ Language: Bulgaria / Genre:prose_classic

Страната на сънищата

Едгар По


Едгар Алън По

Страната на сънищата

                        По стръмен и самотен път,
                        Де злите ангели летят
                        И в здрачини Кумирът Нощ
                        Издига трон на черна мощ —
                        Дойдох аз в родните места —
От Туле — края на света —
От онзи край, де Сън витай, и сред мъгли, забулен дреме —
                        Вън от Пространство — вън от Време.

Там дремят страшни бездни — долини — пещери;
Текат реки безбрежни в титанските гори,
Чиито странни форми очите не разкриват,
Затуй че с капки тъмни мъглите ги обливат;
Там планини издигат, високо мощен стан,
Готови пак да рухнат сред някой океан;
Морета там изригват с гнева на вечни бури
Вълни — и с тях достигат горящите лазури;
Там езера — приют за паднали звезди,
Разстилат морно-мъртви, заглъхнали води —
Води тъй морно-мъртви и тъй безмълвно-ледни
Под сняг, над тях посипан от лилиите бледни.

Но там, до езерата с погребани звезди,
Които в скръб разстилат заглъхнали води —
Води безмълвни — морни — и мъртви — и вледени
В снега на лилии, от вечен сън обвени —
До планините тъмни — и там, до бистрий вир,
Що ромоли тъй глухо и ромоли безспир —
До мрачните дъбрави — до черните блата,
Де гущери и змии изкачат през нощта —
До върха, де живеят в обител над скали
                                                Вещиците зли! —
До всеки кът и ъгъл, магесан и потаен,
Там пътникът ще срещне на всека стъпка, смаян,
Рой спомени от дните в живота неживян —
Видения въздушни, обвити в бял саван,
Които тръпнат — стенят из вечен път към Заник
И мълком отминават очудения странник —
Видения — другари, които — по-преди,
От тук — Небето грабна, Земята похити.

Но за духа, — измъчен из мрака да блуждай —
И за сърцето морно, преситено да страда,
Там е целебен край! —
И рай! — и Елдорадо!

А пътникът щом дойде във таз страна — той сам…
Той сам не смей открито да гледа всичко там;
И нейните вълшебства е слаб да различи:
Навеки те са скрити за тленните очи!
Че, властно, техний Цар навеки заповяда
Да не повдигат нивга ни клепка, ни чело! —
И затова душата измъчена ги гледа
Там винаги през тъмно, опушено стъкло…

                        По стръмен и самотен път,
                        Де злите ангели летят
                        И в здрачини Кумирът Нощ
                        Издига трон на черна мощ —
                        Дойдох аз в родните места
                        От Туле — края на света.

Информация за текста

© 1920 Георги Михайлов, превод от английски

Edgar Allan Poe

Dream-Land, 1844

Сканиране, разпознаване и корекция: А.Б., 2010

Издание: Едгар По. Поеми. София, 1920

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15940]

Последна редакция: 2010-04-24 18:00:00