/ Language: Bulgaria / Genre:prose_classic / Series: Приказки на славянските народи

Хърватска народна приказка (Хърватска народна приказка)

За Пилето


За кого пеело пилето

Хърватска народна приказка

Вървели през гората двама приятели и слушат — пее, та се захласва едно пиле.

Първият рекъл:

— Я слушай, приятелю, колко хубаво пее за мене това пиле.

— Не за тебе пее то, ами за мене — отвърнал вторият.

— Хайде де! За такъв глупак ще седне да пее.

— Ти си глупак! А то за мене пее.

От дума на дума се скарали, заругали се, та се сбили. Щом се върнали, първият отишъл право при съдията да се оплаче, че се скарал с приятеля си и оня го набил. Разправил му всичко как е било и рекъл:

— Господин съдия! Защити ме, осъди тоя побойник! А пък аз ще ти се отплатя. Още тая вечер ще ти доведа един хубав вол. Ще ти го подаря, само да не изкараш, че моят неверен приятел е прав.

— Не бой се! — отговорил съдията. — Твоят приятел няма да спечели делото. Иди дома и доведи вола. А утре заран ела в съдилището да ви отсъдя.

Отишъл си човекът весел, клати глава и се заканва: „Ще те науча аз тебе за кого пееше пилето!“

Ето че след малко при съдията иде вторият и се моли:

— Справедливи съдия! Ваша милост! — Тъй и тъй …

И разправил с най-малки подробности как вървели през гората с приятеля си, как чули едно пиле, което пеело зарад него, а пък приятелят му заспорил, че за него пее; как се скарали и сбили. Всичко подред.

— Вземи моята страна, господин съдия, и осъди оня побойник и глупак. Ако ми дадеш дума, че той ще загуби делото, още тая вечер ще ти докарам един угоен шопар като подарък.

— Харно, добри човече! — отговорил съдията. — Обещавам ти, че твоят приятел няма да спечели делото. Ти си иди сега дома и доведи шопара, а утре ела в съдилището да ви отсъдя.

През нощта двамата приятели един подир друг тайничко донесли на съдията всеки своя подарък и се върнали спокойно дома: всеки си мислел, че ще спечели делото и ще научи другия на ум и разум.

На заранта в уречения час и двамата се явили пред съдията да ги съди. А пък съдията ужким не ги познава, пита ги:

— Какво искате? Защо сте дошли? — Справедливи съдия, така беше и така беше…

И всеки разправил с най-малки подробности какво го е довело в съда.

— Молим те да ни съдиш и справедливо да отсъдиш за кого пееше пилето?

— Приятели мои! — рекъл им съдията. — Обещайте ми да се помирите като люде разумни и аз ще ви кажа за кого е пеело пилето. Съгласни ли сте?

— Съгласни сме, господин съдия! Кажи по-скоро за кого пееше пилето?

— И двамата се лъжете, драги приятели. Пилето, което сте чули да пее в гората, не пееше за вас.

— Ами за кого, господин съдия?

— За мене пееше пилето, за вашия мъдър и справедлив съдия.

— Благодарим, ваша милост! — отвърнали тъжителите. Тръгнали си те за дома придобрени. По пътя от дума на дума разбрали кой какво е сторил и се съгласили, че на истина пилето в гората е пеело за господин съдията, щом като е получил подарък вол и шопар.

Информация за текста

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2661]

Последна редакция: 2007-02-20 19:04:42