Disclaimer

Arnolph Archilochos ist Unterbuchhalter eines Unterbuchhalters in der Geburtszangenabteilung einer großen Firma. Des Alleinseins müde geworden, gibt Arnolph Archilochos eines Tages ein Heiratsinserat auf, dessen Text kurz und vielsagend lautet: Grieche sucht Griechin. Und das Wunder geschieht: der dickliche Junggeselle lernt das reizendste Mädchen kennen, das man sich erträumen kann. Nur einen Fehler hat sie… <

Герой рамана "Юстыцыя" знанага швэйцарскага пісьменьніка Фрыдрыха Дзюрэнмата не гуляе з чытачом у розныя гульні, а адразу выкладвае ўсё як ёсьць, а таму ўжо спачатку чытач ведае, што яго напаткае далей. Дзякуючы такому эфэкту "спраўджанага чаканьня" (зрэшты, як і варта чакаць, аўтар усё ж умудраецца ў канцы падмануць чытача, пераварочваючы старанна выбудаваны сьвет дагары нагамі), а таксама спэцыфічнай манеры апавядальніка дзеяньне рамана то запавольваецца (бо хто будзе чакаць рэзкіх рухаў ад ап'янелага героя, якога цягне на разважаньні?), то паскараецца і робіцца імклівым, знаёмячы з усё новымі акалічнасьцямі простай, як на першы погляд, юрыдычнай справы. Здаецца, што можа быць прасьцей: на вачах у безьлічы сьведкаў забіты чалавек. Забойца — вядомая ўсім асоба. Нецікавы сюжэт, скажа любы аматар дэтэктываў. Нецікавы, калі толькі не ўнесьці ў яго элемэнт абсурду і не ўявіць, што напраўду вачам нельга даваць веры. Але не сваім вачам, а вачам сьведкаў. І тады ад абсурду не застанецца і сьледу — ці ён трывала ўвойдзе ў жыцьцё і зробіцца яго нормай. <

Justiz ist ein (Kriminal-) Roman. Er behandelt den öffentlichen Mord eines schweizer Kantonsrates an einem Professoren; erzählt aus der Ich-Perspektive des jungen Anwaltes Spät, der den Auftrag des verurteilten Kantonsrates annimmt, den Mord unter der Annahme, dieser sei nicht der Mörder, erneut zu untersuchen. „Der junge Anwalt (…) erkennt zu spät, in welche Falle ihn die Justiz geraten läßt, weil er sie mit der Gerechtigkeit verwechselt.“ (Friedrich Dürrenmatt) Dürrenmatt begann nach eigenen Worten mit der Arbeit an Justiz im Jahr 1957, der Roman sollte nach einigen Monaten abgeschlossen sein. Da jedoch Arbeit an anderen Werken dazwischen kam, blieb Justiz liegen, bis Dürrenmatt schließlich die Arbeit daran ganz einstellte. Im Jahr 1980 wollte er den Roman als 30. Band seiner Werkausgabe abschließen, scheiterte jedoch daran, dass er die ursprünglich geplante Handlung nicht mehr rekonstruieren konnte. 1985 schließlich setzte er sich erneut daran, entwickelte auf dem vorhandenen Fragment eine neue Handlung; und so erschien der Roman, „wenn auch wohl in einem anderen Sinn als ursprünglich geplant.“ <

Класик швейцарської літератури, прозаїк, драматург, лауреат міжнародних і національних літературних премій: Мольєра (1957), Шиллера (1959) і ін. Багату творчу спадщину Ф.Дюрренматта неможливо зарахувати до якої-небудь сучасної течії. Ряд кримінальних романів, створених письменником, у тому числі і "Суддя та його кат", здобули йому славу майстра детективного жанру. Письменник не тільки збагатив можливості детектива, але і "розчинив" їх в проблемах загальнофілософської властивості. Ім'я Ф.Дюрренматта стоїть у ряді мислителів, хто входить до числа найбільших художників XX століття. <

Паянтовата постройка, където затворникът може да прекара кратки часове с жена си — това е „домът за свиждане“ в съветски концлагер от петдесетте години на XX век. Двама братя обичат една жена, и двамата са се озовали там. Защо? За нищо, както стотици хиляди по онова време. „Арестуват по квоти — казва единият брат и добавя: — Тиранията ражда свирепост, както гроздето ражда вино.“ А другият допълва: „Като още милиони ние бяхме герои в една разработка по социална история от низините във века на исполинските нищожества.“ Петдесет години по-късно той единствен от тримата е останал жив. Отдавна се е преселил на Запад, но в предсмъртно писмо до доведената си дъщеря разказва за тази любов — разтърсваща, жестока и изтерзана като мрачната съветска история и сибирската география. Читателят става свидетел на колосална разруха: след сетния дъх на човечността душата изважда на светло най-тъмната си страна. И няма как да избегнеш извращаващия ужас: ставаш или насилник, или жертва — а често и двете. „Дом за свиждане“ е уникален роман, в който чрез нежния любовен триъгълник авторът разгръща като във филм патологичната по своята жестокост панорама на комунистическата диктатура. „Дом за свиждане“ е безспорен и неповторим по мощ триумф… Това е роман, от който по гръбнака полазват тръпки, а сърцето препуска, пришпорено от неговата страст и богатство. The Economist Завладяващ изцяло, изненадващ докрай, епичен по обхват и същевременно съкровен, романът „Дом за свиждане“ за пореден път доказва, че Еймис е велик талант, ослепителен в находчивостта и проникновението си. The Wall Street Journal Източник: http://knigosviat.net/?bookstore=book&book=641067 <

Exister en compagnie de gens bien élevés est terriblement démoralisant car cela contraint à vivre comme eux pour ne pas ressembler à un peigne-cul.

Ce qu'il faut faire pour accéder aux belles manières est aussi important que ce qu'il convient d'éviter.

Celui qui se mouche dans les rideaux et boit l'eau de son rince-doigts est condamné.

Avec ce book, on va essayer d'acquérir une couche de vernis à séchage instantané. Pour cela, suivez le guide et, pareil à Béru, vous deviendrez des milords !