/ Language: Bulgaria / Genre:prose_classic

Камбани

Едгар По


Едгар Алън По

Камбани

I.

                        Чуй, сред полунощний сън
                        Как шейни отронват вън
                                        Звън след звън,
                                        Звън след звън!
Как полъхват и ни вдъхват несънуван, дивен сън!

                        О, как звънко, звънко, звънко
                        Плуват в нощний въздух вън!
                        А, в мъгла обвити тънко,
                        Слушат рой звезди през сън,
                        Как напява всеки звън,
                        Че след мъка и заблуда
                        Идват дните на пробуда,
                        На очакваното чудо —
                        На блажен и влюбен сън!

                        В снежен път шейни летят:
                        Сребърни звънци звънят,
                        И с припевен ритъм верен
                        Като древен стих размерен,
                        Разпиляни, ту пък сляни —
                                        Звън след звън
                                        В звън един —
                                        Дин! Дин! Дин!
                                        Дин! Дин! Дин! —
Как полъхват и ни вдъхват несънуван, дивен сън!

II.

                        Сватбен звън звъни навън —
                                        Златен звън!
Вечно девствен, лей — приветствен — той възторжен сън!

                        Вест понесъл с весел ек,
                        Той лети в нощта далек,
                        И подобно чучулига,
                                        Всеки миг
От вълните златорунни на акорди тънко-струнни
                        Той се вдига и достига
                                        Лунний лик!
                        А камбаните черковни
Нежно тръпнат, сякаш шъпнат древни приказки любовни,
                                        И, съгрян
                                        В техний блян,
Целий свят навред съзира в бъдещето светъл сън,
Възвестен от хор камбани с благодатен златен звън
                                        Посред дим
                                        От тамян,
                                        Смях и шум —
                                        Бим! Бам! Бум!
                                                        Бим!
                                                        Бам!
                                                        Бум!

III.

                        Мирний сън прокуди вън
                                        Меден звън!
В нощ безсънна той прозвънна бедствие навън!

                        Звън след звън
                                        С гневна мощ
                        Ужас вей в самата нощ
                        И отминва по-нататък!…
                                        Звън след звън —
                        Ту по-дълъг, ту по-кратък —
                        Вредом страх вселява вън! —
                        И страхът е тъй голям!
                        Въздухът от плач раздран!
                        — Дан! — Дан! — Дан! —
                        — Дан! — Дан! — Дан! —
Че камбаните пияни, неспособни да звънят,
Само бият, само вият и вопият и крещат!

                        Само плачат за пощада
                        И към пламналата сграда
                        Вопли горестни редят…

                        А пожарът многошумен,
                        ту затихнал, ту безумен,
                                        Пак пламти —
                        Носи се, пълзи, лети
                        Все нагоре, все нагоре
                        И настръхнал той говори:
                                        „Ще хвърча!
Ще се нося, огнекрилий, срещу лунната лъча!
Месеца ще стигна, йли — ще умра, ще замълча!“

                        То сред кипнала метежност
                        И безбрежност от огън
                        Приказка за безнадеждност
                                        Там навън
                        С тръпки ледни, шепне медний звън
                        И, със слух от страх терзан,
                                        Знай ухото:
                                        Вред е злото!
Вред пожарът се разгаря, вред е пламъкът разлян —
                                        — Дан! — Дан! — Дан! —
                                        — Дан! — Дан! — Дан! —
В общий пукот стене звукът, ужас — звукът сам!

IV.

                        Погребален скръбен звън
                                        Стене вън!…
Вечна горест в тленна орис — край на горкий жизнен сън.

                        В тихия вечерен час
                        С ужаса на своя глас
                        Колко скръб той буди в нас! —
                        И неволно ний тъжим:
                        Поглед в сълзи потопим,
И ридаем в скръб, че знаем: сън навеки ще заспим!

                        Тъй унил и тъй печален,
                        Той нараства в дълъг плач
                        И в привѐчерния здрач
                        Със припѐва погребален
                                        В Божий храм
                                        Слят едвам —
                                                        Бам!…
                                                        Бам!…
— Ту плачевен, ту сподавен, тоя гневен, бавен звън
Възвестява, че страдалец е заспал последен сън!

                        От черковните килии
                        И за грешни и светии
                        Отечава тъжен звън:
Пръст сърцето ще покрие, а очите — вечен сън!

                        О, там черният звънар,
                                        Смел и твърд,
                                        Бий на смърт —
                                                        Смърт!
                        Той над всички горд стои
                        Като някой господар —
                                        Някой цар!
                        Той се смее и шуми.
                        И, гърми, гърми, гърми;
                        До камбаната застава
                        И така я разлюлява,
                        Че тя горко заридава —
                        И с плача си възвестява,
                                        Че вървим
                                        Все натам
                                        В своя друм
                                                        Бим!…
                                                        Бам!…
                                                        Бум!…

Информация за текста

© 1920 Георги Михайлов, превод от английски

Edgar Allan Poe

The Bells, 1849

Сканиране, разпознаване и корекция: А.Б., 2010

Издание: Едгар По. Поеми. София, 1920

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15938]

Последна редакция: 2010-04-24 18:00:00