Христо Пощаков

Добра работа с добро заплащане

След като обиколи двайсетина трудови агенции, Джин Карик реши сам да се справи с проблема си. Поредната икономическа рецесия го бе направила безработен, но все още разполагаше с някакви средства за съществуване. Бе в състояние да заплаща услугите на пералнята, отоплението, водата и тока, както и наема на боксониерата, в която живееше. Но докога? Социалната помощ едва ли щеше да стига, за да води някакъв по-нормален живот, а до възрастта за пенсиониране оставаха десетина години. Той беше преминал четирийсте, бе попаднал в категория „С“ и не можеше да разчита на голямо предлагане, въпреки че се чувстваше все още млад. Въпреки петте придобити квалификации и владеенето на няколко езика. Беше изпаднал в това положение поради фалита на фирмата, в която бе работил повече от двайсет години.

Джин се огледа в огледалото над умивалника и забеляза белите косми, които бяха започнали да се появяват в тъмната му коса. Не бяха много, но смущаваха. Необходимо бе да си купи препарат за възстановяване на нормалният им цвят. Собствената му физиономия винаги му харесваше. Красиви вежди, правилен нос и волева брадичка. Доволен от видяното, той като че ли се зареди от собствената си енергия и реши да пристъпи към по-конкретни действия, които щяха да подобрят положението му в обществото.

Боксониерата изглеждаше достатъчно удобна за тази цел, по-уютна от всяка трудова агенция. Джин седна пред плота до сгъваемото си легло, включи инфохолото и започна да борави със сензорите на пулта му. Третото хилядолетие го свързваше със световната информационна мрежа, която вече обхващаше стотина населени планети, обитавани от двайсетина различни раси. Той постави курсора си на „трудови борси“ и започна да ги обикаля.

Някои от предложенията за работа изглеждаха доста объркващи. На Алмолгейт предлагаха „триланти на когоатори“. След редица направени справки, трилантите се оказаха аналози на древните гейши, а когоаторите — обществените басейни, в които по-богатите земноводни от тази планета прекарваха свободното си време в обстановка на изискани разговори. Подобно затруднение възникна и с търсенето на „дрокери“ на Римус І, а там бе оказано и възрастово ограничение — не повече от двайсет и пет години. Новата справка поясни, че една римусианска година е равна на сто петдесет и четири земни, така че възрастта на Джин не бе от значение, но самите дрокери представляваха проблем. Бяха интелигентни къртицоподобни, чието свръхобоняние помагаше да изравят от тамошната почва скъпоценния корен „гра“. Той не притежаваше качествата на куче, нито бе в състояние да прокопава с нокти километри тунели в каменистия грунт на Римус І, с две думи не можеше да извършва такава работа.

Трудностите от такъв характер се множаха и Джин реши да чете обявления само от земни информационни източници, но те също го разочароваха. Не ставаше за стриптизьорка в бар, нито за надзорник-говедовъд в автоматична ферма. Почти същото важеше и при „момче за особени поръчки“ или за бодигард на живеещи на Земята месалийци, които освен всичките им останали недостатъци имаха славата на скъперници и скандалжии. Може би по-подходяща изглеждаше професията на „пазач-хранилник“ в зоологическа градина, чиито задължение бяха да храни и бди над разни „кроки“, „мрати“ и „таурини“, пренесени от различни планети по прищявката на някой богат спонсор. Не, в никакъв случай. Повечето от тези животни воняха отвратително, а това не съвпадаше с възприетите му принципи и изработения характер.

Джин Карик беше горд с придобитата си квалификация и владеенето на няколко езика, които двайсетина години му позволяваха да стои в климатизирана кабинка, да докосва сензорите на дистрибуторската система за козметични препарати и да се чувства удобно в ъгъла на огромния склад, който се намираше зад терминала за нулево транспортиране в покрайнините на града. През изминалите години се бе превърнал във вълшебник при разпределянето на пристигащите артикули. Френските дезодоранти натам, италианските кремове насам, немските одеколони в горните гнезда на складовата система, китайските сапуни под тях и така нататък. Манипулаторите ръководени от него ги вземаха, поставяха и подреждаха като касети в обществена библиотека — всяко нещо на мястото си, готово да бъде отново извадено и отправено по предназначение. Той знаеше наизуст наименованията на над сто хиляди артикули и непрекъснато научаваше нови. Никога не бе изпитвал нуждата от правене на справки и ако фирмата не беше фалирала…

При създадената житейска ситуация спомените не вършеха много работа, но той беше и щеше да си остане добър ОПЕРАТОР. Разбира се, оператор, нали толкова години беше работил като такъв?

Джин зададе нова програма на инфохолото предназначена да търси предложения за оператори. Имената на чуждите планети отново се появиха в осветеното пространство, но като че ли този път можеше да се търси някакъв компромис.

Оператор на поточни линии за тестени изделия. Не звучеше много привлекателно, въпреки слабия избор. Оператор в обувен завод, може би трябваше да помисли. Оператор на „григи“ в хидропонова оранжерия на Крек ІІ. Тъкмо възнамеряваше да направи справка относно същността на „григите“, когато погледът му се спря на следващото предложение: „Оператор на двеста вида «калмистери» — работа с добро заплащане на Зита. Без възрастови ограничения“.

Предложението за работа изглеждаше твърде примамливо и Джин се осведоми за тази планета. Кислородна атмосфера, нормално налягане, двайсет и шест часова обиколка около остта си и умерена температура. Но липсваха данни за калмистерите.

Той реши да си позволи допълнителен разход. Постави миниатюрния микрофон пред устата си, включи камерата и набра кода за хиперпространствена връзка, който съпътствуваше обявлението. В инфохолото незабавно се появи физиономията на хуманоид с доста печални очи. „Поне не са земноводни, гнус ме е от тях“ — помисли Джин с облекчение и допълни на глас:

— Интересувам се от предложението за оператор. Какво представляват калмистерите?

— Един от основните продукти на нашата икономика — разнесе се тихо от преводното устройство на холото. — Наистина ли приемате работата?

— Не разбрах какво представляват. Обяснете ми — настоя кандидатът за работа.

— Хибриди между живо същество и машина. Собствена патентована технология. Засега ги продаваме на няколко други планети, но смятаме да разширим пазара. Калмистерите предимно обслужват земеделието. Засаждат, копаят, орат, поливат и събират реколтите. Има и специализирани видове за строителство, машиностроене, електроника и така нататък. Всеки от тях е пригоден за специални операции, в зависимост от модела си.

— Предложението изглежда примамливо. Какво представлява операторската ви система?

— Не се различава съществено от вашите. Манипулира специализиран склад, предназначен за дистрибуция. Всеки калмистер трябва да бъде настанен на съответното място и в последствие да бъде експедиран.

— Чудесно! — възкликна Джим. — Съгласен съм да приема работата, ще ми изпратите ли някакви документи?

— Няма смисъл — отвърна чуждоземният. — За нас даденото устно съгласие е по-силно от полагането на всякакви подписи. Пристигайте тука, предполагаме, че притежавате нужната квалификация, която ще удостоверите на място. Довиждане.

— Почакайте, не поговорихме за седмичното възнаграждение. И кой заплаща транспорта до вашата планета?

— Пристигането при нас е за ваша сметка и се извършва съвсем доброволно. Размерът на заплатата ви е…

Хуманоидът назова цифра, от която Джин едва не подскочи от радост. След това отново се сбогува с него и изчезна от холото.

Новоназначения оператор набързо продаде малобройното си имущество, после стегна багажа си и се отправи към терминала за нулево транспортиране. След около час той се намираше на Зита с доста олекнал джоб. На местния терминал вече го очакваше предварително уведомения за пристигането му, вече познат хуманоид или поне някой негов сънародник. На Джин тепърва му предстоеше да се научи да ги отличава един от друг. Посрещачът му се здрависа с него, окачи на гърдите си портативен преводач и каза:

— Предлагам да започнем с настаняването, после с посещение на централния офис на фирмата ни, където ще подпишем работния договор. Накрая ще ви покажа работното място. Има ли някакви възражения по предложената програма?

— Нямам такива.

Жилището се оказа доста по-комфортно от това, което бе притежавал на Земята, а офисът респектираше с добре подредената си елегантна обстановка. Джин усещаше задоволство от настаняването си на тази планета, но не можеше да си обясни защо съществата, които така добре го обслужваха изглеждаха тъжни и унили.

Работното му място представляваше нещо като блиндиран трезор на банка изпълнен с цветно-обемни монитори. Във виртуалното им пространство се разхождаха товарни платформи, които превозваха произведените калмистери. Външният вид на тези технологични произведения изглеждаше като като кошмар от нелеп сън. Телата им бяха осеяни с различен тип манипулатори, щипки и остри неща, а главите им бяха като на гигантски мравки, втренчили неподвижно очните си лещи. Външният им вид подбуждаше съмнения.

— Ще обясните ли защо са тези мерки за сигурност? — попита Джин и с кръгово движение на ръката си, което обхващаше помещението.

Придружителят му се замисли, след това даде точен отговор:

— Калмистерите понякога полудяват и стават неуправляеми. Нашите специалисти не са в състояние да обяснят защо става така. Случва се рядко, но все пак се случва. Изпаднали в такова състояние те се нахвърлят върху всичко живо наоколо и го убиват.

— Следователно поради тази причина сте направили тези блиндирани стени с дистанционни камери във вътрешността им. — Всичко около мене изглежда доста обезопасено.

— Нещата не стоят точно така. Зависи от мястото, в което ще се телепортира калмистерът. Ако се окаже в зоната на склада, ние го унищожаваме, но ако попадне в операторското помещение…Нали разбирате, едва ли ще имаме време да реагираме, още повече, че и вие ще се намирате на същото място.

— За каква телепортация говорите?

— Когато даден калмистер полудее, той придобива способността да се телепортира. На не повече от стотина метра, но установихме, че извънредно се дразни от стени и прегради. Затова последната реконструкция на вашата операторска кабина съдържа дебели стени от титанова сплав, но все пак не съществуват гаранции. Признавам, че в момента изпитвам чувство на страх, а още не съм ви въвел в манипулациите с операторската ситема и не съм си тръгнал оттука. Да не губим време, да започваме.

— Защо не ме предупредихте за опасностите, на които ще бъда подложен?

— Защото нямаше да приемете работата. Какво означава за нас една трудова злополука в сравнение с икономиката на цяла планета? Ние, жителите на Зита, обикновено сме искрени спрямо други същества, но ако се размислите, ще ни влезете в положението.

Джин искаше да извика от мъка, но въпреки това попита:

— Колко оператори досега са претърпели…, как да се изразя по-точно…, трудови злополуки?

— За последната година около десетина. За съжаление не можем да си позволим да ни напуснете преди изтичане на срока на подписаният от вас договор. Нали разбирате? Икономиката…

Джин Карик се втренчи в близкия монитор. Стори му се, че показаният в близък план калмистер помръдва върху транспортната количка и очните му лещи се обръщат една към друга. В каква ли посока щеше да се телепортира? При тези нерадостни размисли погледът му се спря върху операторския пулт, който изглеждаше като детска играчка, в сравнение с този, с който двайсет години бе боравил на Земята.

Наистина работата бе добра, а заплатата превъзходна.

Информация за текста

© 1994 Христо Пощаков

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/1730)

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48