Христо Пощаков

Дяволският кръг

Причиняването на болки и нещастия е основна задача на всички зли сили, но те могат да се наслаждават на пакостните ефекти от стореното само при наличие на субект, който го осъзнава. Ако някакъв камък бъде стрит на прах, той няма да усети болка. Превръщането на водата в лед или пара не й причинява беда. Злото се проявява там, където може да бъде осъзнато, но тази дефиниция не е валидна за всеки тип разум.

Някои от съвременните теолози поддържат мнението, че изпадането в беда притежава и своите добри страни — създава условия за поуки и предпазва дадено общество от застой. Те твърдят, че стремежът към неутрализиране на злините подтиква потърпевшите същества към непрекъснато духовно развитие. Други оспорват твърденията им, понеже в повечето случаи техните последствия не подлежат на коригиране. И наистина, ако се замислим, загубата на скъпа вещ или пари е окончателна. Същото става и при очакван слънчев ден за екскурзия, който започва със силно валене на дъжд — настроението ни е безвъзвратно влошено. Положението не е по-различно и при кавга с любим човек, понижение в служебното положение при очаквано повишение или получаване на с нищо не оправдан шамар, въпреки относително високата култура на повечето човешки цивилизации, разпръснати из космоса.

Бедите могат да се появят в която и да е част на вселената, а злите сили да проявят мрачната си изобретателност дори при покупка на косачка, така, както се случи на Зета ІІ — една от многобройните тераформирани планети предлагаща идеални условия за човешко съществуване. След стерилизацията й, тя беше лишена от вируси и болестотворни бактерии, а местните санитарни служби вземаха строги мерки против евентуалното им внасяне отвън. Естествено полезните за човека и почвата микроскопични организми бяха отново развъдени и техните възможни мутации подлежаха на строг контрол. Поради допълнителните изкуствени слънца, поставени на стационарни орбити, всичките й географски ширини притежаваха умерен климат, а сеизмичната дейност строго се следеше. Промишлените предприятия се намираха извън населените места и бяха роботизирани. Няколко милионното население живеше в условия на комфорт и удобство, трудовата му част обслужваше местните администрации, сферата на услугите, културата, терминалите за хиперпространствени връзки и холовизионните канали. Хората живееха в едноетажни и двуетажни постройки, обградени от цветни градини и тревни площи. Всеобщото благоденствие изключваше семейни разпри на финансова основа, счупването на крак или ръка по време на спортни състезания се смяташе за сензация. Трийсет и петият век от началото на Експанзията бе направил всичко възможно за предпазване от всякакви беди и въпреки това…

Каспар Бартов сне от главата си шапчицата за програмирани сънища и веднага се усети кисел. Имаше добра работа, приятели, с които играеш „скип“ или „куон“, както и познати от женски пол, запълващи ергенското му пространство. Притежаваше домакински робот и последен модел холовизор. Какво ли му липсваше през тази слънчева утрин?

Беше почивен ден, един от трите след изминалите четири работни и той му се струваше дълъг. Трябваше да го изпълни със съдържание.

— Само тя ще ви развлича, ще ви кара да подтичвате, на зелената морава, без умора и с наслада, новата косачка за трева — пропя включеният холовизор, сякаш уловил мислите му и в пространството на екрана му се появи елегантна машинка със съвършен дизайн. --Купете ме сега, купете ме веднага, защото всяко удоволствие не се отлага — завърши рекламата женският хор от ангелски гласчета.

„Всъщност защо да не го направя?“ — запита се отегчения човек, надигна се от хидравличното си легло и пъхна кредитния си диск в процепа на апарата. Домакинският робот бързо се приближи до него и му подаде сутрешния халат. Каспар се отправи в тоалетното помещение и след като приключи с обичайните за един мъж действия реши да се поразкърши в двора на къщата. Механичният слуга го последва, като добре обучено куче.

Когато излязоха навън, косачката вече ги очакваше пред входа. През трийсет и петия век от началото на Експанзията, доставките се извършваха бързо.

— Да започвам ли да кося? — попита го роботът, докато той се любуваше на прекрасните форми на машинката.

— Не. Няма да те оставя да ми отнемеш това удоволствие — отсече твърдо притежателят на красивата придобивка, придвижи я от алеята към тревата и я включи в действие.

Косачката вероятно бе снабдена с дезинтеграторно устройство, тъй като след нея оставаше равно подстригана повърхност без остатъци от отрязани стръкове.

„Ново чудо на техниката“ — помисли доволен Каспар и тъкмо реши да направи завой, когато дръжката в ръцете му подскочи, а долният работен орган на машинката избълва облаче дим. Тихото жужене на елегантното изделие замлъкна.

— Какво става, по дяволите? — изрева той най-известната древна ругатня. — Тази бръкма ми развали настроението!

— Повика ли ме някой? — попита възникналия пред него представител на местните изчадия, който от стотина години насам се вмирисваше от бездействие.

— Никой не е търсил помощта ти. Що за изрод си ти и защо си завираш носа в чуждите нещастия?

— Такава ми е работата. Не каза ли „Какво става, по дяволите“, а аз съм един от тях — изрече обидено черното същество, тръсна рогата си и тропна с копито. — Много важно, че косачката ти е гръмнала, защо трябва да се ядосваш? Нали затова пристигнах, да ти дам правилен съвет и да ти помогна. Можеш да купиш нова, но по-добре я изпрати в сервиза, нали е в гаранционен срок?

„Интересно от коя планета е пристигнало това същество“ — замисли се Каспар, вперил поглед в косматата му опашка, но не успя да го причисли към познатите му разумни видове.

— Какво се умълча? Скучен си като всички тези наоколо — прозина се дяволът. — Какво си се опулил насреща ми, отивай в сервиза! — подтикна го той към действие и изчезна.

Появата и изчезването на нещо не бе в състояние да учуди никой от жителите на Зета ІІ, тъй като те отдавна използуваха лични телепортатори. Разпръснатите по планетата ретраслаторни станции им осигуряваха дистанционно нужната енергия.

Каспар се върна в дома си и се преоблече. След това взе злополучната машинка, извади от джоба си обичайното за всеки лъскаво уредче, набра координатите на обслужващия сервиз и последва и последва примера на черното изчадие. След като веднага се материализира в нужната приемна, забеляза възпълничък човек в работен комбинезон и се насочи към него. Добродушната физиономия на сервизния техник търпеливо понесе гневния протест на пристигналия клиент.

— Ще трябва да изчакате десетина дни — каза той, след като Каспар затвори устата си. — Закупили сте един от няколкото мострени екземпляра, пустнати в пробна продажба, но те не са местно производство. Доставят се от Гама V.

— Десет дена! Разбирате ли какво говорите? — възмути се собственът на повредената косачка и се почувства вбесен.

— Такива са нашите възможности. Ако срокът за ремонт не ви харесва, обърнете се към завода-производител. Само че ще трябва да отидете дотам. От гледна точка на разноските ще ви излезе малко соленичко.

— Не е ваша работа — тросна се Каспар. — И знайте, ще се оплача.

— Както желаете — отвърна равнодушно сервизният техник и му обърна гръб.

Окончателно изкаран от равновесие, неудолетворения клиент се свърза с персоналното инфо на шефа си и поиска няколко дни отпуск. След като получи желаното, набра координатите на хипертерминала и здраво стиснал косачката се озова пред една от касите му.

— Кредитния ви диск, моля. За къде ще пътувате? — вежливо го попита автоматичният билетопродавач.

Панорамата на Гама V не се отличаваше много от тази на Зета ІІ, планетата също бе тераформирана. Инфото на тамошния терминал бързо го осведоми за местонахождението на търсения завод и не след дълго Каспар се вмъкна в кабинета на производствения директор — дребничък мъж с червеникава коса.

— Разбирам размера на причинената неприятност, за да дойдете чак дотук — произнесе съчувствено той, след като го изслуша. Но за съжаление не мога веднага да помогна. Повредата е в дезинтеграторното устройство на косачката, а ние го внасяме от Крима. Най близката нова пратка оттам пристига след седмица.

— Защо всички ме разиграват? — простена нещастният рекламатор. — Нима не разбирате? Цялото удоволствие от подстригване на трева в собствения ми двор бе провалено. Не мога ли да прескоча до тази планета и да ви донеса въпросното устройство? Само ми кажете към кого да се обърна.

— Не ви съветвам да го направите — кротко каза директорът. — Въпреки високият технологичен напредък на кримайците, техните социални отношения търпят голяма критика. Само финансовата изгода ни принуждава да поддържаме отношения с тях. Какво да добавя повече? Те са грозни същества, които все още използуват принудителен ръчен труд.

— Не ме интересува, аз настоявам на своето. Ако скоро пристигна с проклетото устройство, мога ли да разчитам на незабавен ремонт от ваша страна?

— Разбира се. Но отново повтарям: не ви съветвам да осъществите това намерение.

Вроденото твърдоглавие на Каспар не му позволяваше да се откаже, а като че ли и някаква тъмна сила допълнително го подтикваше. Той вкара в инфото си техническите данни на устройството и нужния адрес, след това неизтощимото му упорство го върна на хипертерминала. Беше оставил злополучната косачка в кабинета на дребничкия човек.

Още не беше успял да се окопити от пристигането си на Крима, когато някакъв местен жител го блъсна грубо и едва не го изхвърли от приемната платформа. Вместо да се извини, от обраслото му с козина лице злобно го стрелнаха две кръвясали очички.

— Минете за кредитна проверка, моля — изцвъртя през преводача си дребно зеленикаво същество и му посочи будката до близката бариера.

— Кредитният диск, моля — изръмжа през разговорното устройство космато и грозно същество, чието поведение наподобяваше на блъсналия го преди малко негов сънародник.

Каспар бръкна в джоба си, извади го от калъфчето му и го подаде. Окосменото туловище, което едва се побираше във вътрешността на кабинката си го взе и ловко го пъхна в процепа на някакъв апарат. Погледна цифрата изписана на дисплея и малките му червени очички ехидно присветнаха.

— Какво те води насам, чужденецо?

— Трябва да се сдобия с дезинтеграторно устройство за косачка, впрочем историята е малко по-дълга.

— Рзкажи я, трябва добре да си изясня причината за твоето пристигане.

Едва сега Каспар усети приближаването на някаква смътна опасност и припряно започна с обясненията. Докато приказваше, гъстите като храсталак вежди на грозилището изненадано се повдигаха.

— От казаното разбрах, че вашият вид е пълен с ненормалници — отбеляза то, след като собственикът на повредената косачка замлъкна. — Даваш ли си сметка, че с останалите биксове по кредита ти не можеш да се завърнеш на Гама V?

— Как така? Пристигането ми тук не излезе скъпо.

— От там ДОТУК, не не и ОБРАТНО, тарифите са различни. Нашите услуги са двайсет и пет пъти по-скъпи. Съобразно валидните на тази планета закони, ще се наложи да отработиш връщането си.

— Това е несправедливо! Ще поискам адвокат по междупланетно право!

— Нямаш достатъчно биксове, за да му заплатиш услугата, а тук законите са еднакви за всички — проръмжа грозилището. — Сега отивай в отсрещната сграда, там ще минеш през дезинфекционна камера и ще получиш разпределение. Не се опитвай да вдигаш повече шум, защото ще пострадаш.

Косматият кредитен митничар изключи разговарното устройство и произнесе пред пулта си няколко фрази на местен език. Наподобяваха грухтене на свиня.

След около час, Каспар вече се намираше в дълго помещение, заето от работни маси. Край тях бяха насядали, наклякали, подпрени по гръб или корем различни по вид същества, пристигнали от кой знае какви зони на космоса. Крайниците, пипалата или щипките им се движеха в определен ритъм, наложен от работата, която извършваха.

— Ти ли си новият? — доближи се до него друго космато грозилище, което трудно се отличаваше от предишните. — Сядай тука и си запомни мястото. Виждаш ли тези кутии с микрочипове и онези гнезда върху платките? Вземаш от първите и ги поставяш в някое гнездо на вторите. Отново вземаш и отново поставяш. Няма значение кой микрочип в какво гнездо влиза, въпросът е да го фиксираш към платката с помощта на този инструмент. Разбра ли? Работата е съвсем проста, а нормата е шест хиляди парчета за десет протала. После ядеш, спиш и отново работиш.

— Какво е заплащането?

— Десет хванта за изпълнена норма. Равнява се на около един ваш междупланетен бикс. Не се мотай повече, а започвай да работиш.

С течение на времето дните започнаха да се сливат с нощите, режимът беше полузатворнически, а Каспар нямаше на кого да се оплаче. Достъпът до някое планетно представителство бе невъзможен и той един ден се сети, че срокът на отпуската му отдавна е изтекъл. Докато се чувстваше нещастен, дяволът, който го бе изпратил в сервиза доволно почесваше с нокти опашката си. Според изчисленията на Каспар два кримански протала се равняваха на три часа универсално време, валидно на Зета ІІ, следователно работният му ден означаваше цифрата петнайсет. И все пак той не бе изгубил надеждата, че все някога, нещата ще се оправят. Вече беше успял да свикне със съществата около него, които не правеха опити за контакт. Те работеха като автомати, някои от тях изчезваха и на тяхно място се появяваха нови.

— Викат те при шефа — уведоми го една сутрин косматия му надзирател. — Тръгвай с мене!

Той отключи вратата на помещението и го поведе по коридора. Скоро влязоха в добре обзаведен кабинет, в който се бе разположило друго, още по-грозно същество.

— Каспар Бартов, ако не се лъжа — изгрухтя голямата му уста, изпълнена с криви зъби. — Не мога да ви задържам повече.

— Нима вече съм заработил за обратния път?

— Глупости, точно обратното. Цели девет рандана не сте изпълнявал нормата си и средствата за издръжката ти са набъбнали като бременни дриги в ранна пролет. Сметката ти показва преразход от триста хиляди хванта. Като приспаднем двеста от кредитния ти диск, остават сто. Задлъжнял си сто хиляди хванта за разходи по храна и отопление, а ние повече не сме в състояние да държим такива немарливи работници. Ето защо решихме да те продадем на дългоухите от Прана. Не дават кой-знае какво, но донякъде ще останем доволни.

— Каква продажба, какви дългоухи? Вие не спазвате ли междупланетното право? — истерично попита Каспар. — Какво си въобразявате? Ще се оплача!

— Много интересно. По какъв начин и на кого? Може би на родилната си колба, ако имаш такава — разтегна бърните си шефът и в ъгълчетата им лъсна пяна. — Омитай го оттук и да приключваме — нареди на подчинения си.

Прана се оказа полудива планета, населена с различни племена, които воюваха помежду си. Поминакът им се състоеше в лов на местните тромави животни и използуване на робски труд в мините им. Аборигените се разбираха помежду си с насечен лай, а с дългите си уши и заострени муцуни, на които бе застинала карикатура на усмивка, наподобяваха изправено ходещи зли пудели.

Макар и по доста примитивен начин, робите разработваха богати рудни находища. Жегата в минните галерии беше ужасна, вентилацията почти липсваше. Въоръжените с лъчеви оръжия надзиратели размахваха бичове и ги стоварваха върху най-чувствителните части от телата на работещите, за да ги подтикват към по-усърдни действия. Нещастниците копаеха рудата с прости сечива, товареха я във вагонетки и после впрегнати в яремите си я изкарваха на повърхността. Отначало Каспар не искаше да повярва в подобна действителност, но опитът, получен на Крима му позволи донякъде да се адаптира. Пъстрото общество около него не се отличаваше от предишното, явно подходът към всички различни същества бе извършен по еднакъв сценарий.

След седмица работа, раните от ударите на камшиците по гърба му загноясаха и той усети, че силите му са на изчерпване.

— Няма ли кой да ми помогне? Защо по дяволите отидох в проклетия сервиз? — престенаха устните му след поредния побой.

— Повика ли ме или така ми се стори? — възникна дяволът в полутъмата на галерията. — Сигурно си ме повикал, защото се нуждаеш от помощ. И можеш да я получиш… при определенио условие.

— Какво искаш от мене? — попита измъчения човек.

— Да продадеш душата си. Ето ти договора, достатъчно е да поставиш срещу подписа си отпечатък от мръсен палец. Някога за целта са използували кръв, но след развитието на дактилоскопията, следата от тебе се смята за достатъчно автентична.

— Какво ще получа в замяна?

— Незабавното ти завръщане на Зета ІІ, заедно с непокътнатия ти кредитен диск. Освен това ще те върна назад във времето и няма да помниш нищо от преживяното. Ще ми се да повторя удоволствието, а после да го потретя и така нататък. Харесва ми като идея.

— За какви повторения говориш?

— Това са малки дяволски тайни. Нали искаш да се измъкнеш оттук? Не се бави, а поставяй палеца. Договорът е стандартен.

Робът не дочака свистенето на следващия удар на бича и бързо притисна с палеца си листа от жълтеникава материя, който се появи във въздуха. Дяволът се изхили злорадо и изчезна.

Каспар Бартов свали от главата си шапчицата за програмирани сънища и веднага се усети кисел. Имаше добра работа, приятели, с които да играе „скип“ или „куон“, както и познати от женски пол, запълващи ергенското му пространство. Притежаваше домакински робот и последен модел холовизор. Какво ли му липсваше през тази слънчева утрин?

Беше почивен ден, един от трите след изминалите четири работни и той му се струваше дълъг. Трябваше да помисли как да го изпълни със съдържание.

— Само тя ще ви развлича, ще ви кара да подтичвате, на зелената морава, без умора и с наслада, новата косачка за трева — пропя включеният холовизор и в пространството на екрана му се появи елегантна машинка със съвършен дизайн. — Купете ме сега, купете ме веднага, защото всяко удоволствие не се отлага — завърши рекламата женският хор от ангелски гласчета.

„Всъщност защо да не го направя?“ — запита се отегчения човек, надигна се от хидравличното си легло и пъхна кредитния си диск в процепа на апарата…

Дяволският кръг на собствения му ад се затвори.

Информация за текста

© 2000 Христо Пощаков

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1728]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48