Христо Пощаков

Още десет хиляди долара

Все още изтръпнал от направената визита, Бъстър Б. Кинг сравнително лесно намери място за паркиране. Умело нави волана, изправи го и натисна спирачката. С леко поклащане разкошната лимузина спря в близост до предпочитания от него китайски ресторант. Той угаси двигателя, чевръсто излезе навън и се сблъска с неприятната жега на улицата. Двадесетина стъпки до бамбуковата завеса го изпотиха. Извади кърпичка, прекара я машинално по челото си, след това се наведе, за да не закачи хартиения лампион над входа. Късият коридор го отведе до орнаментирано с дракони помещение, изпълнено с малки масички. Бъстър се огледа, все още нямаше посетители. Плешивият Ли чевръсто изникна отнякъде, поклони се и бързо го настани да седне.

— Подранили сте — отбеляза с типичната си непроницаема усмивка. — Както обикновено?

— Да — потвърди Бъстър с въздишка.

Дребният човек изчезна в кухнята. Остави го насаме с мислите му, нерадостни като буреносни облаци в летен ден. Неприятно е да узнаеш датата на собствената си смърт, даже е неприлично. Какво го накара да посети „Фючър дитърмининг“? Личен каприз, необясним вътрешен подтик, глупаво любопитство или неосъзнат страх от бъдещето? Не беше наясно със себе си, не знаеше какво да предприеме. „Удобна възможност за застраховка“ — помисли с горчивина, но веднага осъзна несъстоятелността на това намерение. Вероятно в компютрите на застрахователните фирми вече бе вкарана информация за неговия случай. Още с появата си, „Фютчър дитърмининг“ се принуди да сключи с тях договор, впоследствие същото стана с Националната Комисия по отбраната, с ЦРУ, с останалите заинтересовани ведомства и фирми. Договорите регламентираха статута на „степен на информация, очевидно намерението му беше лишено от смисъл. И без това децата му щяха да останат достатъчно обезпечени.

Може би трябваше да направи нещо съвсем различно? Да замине за Бахамските острови, да се търкаля по кораловите плажове, да забрави всичко? Изглеждаше примамливо, но не бе убеден, че ще успее да се отърве от отчаянието, впито в мозъка му. «Остават ви два месеца и шест дена живот, мистър Кинг» — безпристрастно бе заявил операторът на машината. — Ще паднете от покрив на небостъргач.“

Не му се вярваше, че преживяното ще изчезне безвъзвратно. Спомените от детството, колежа, образите на родителите, приятните тръпки от първите успешни спекулации на борсата, удовлетворението от новата, луксозно обзаведена къща; неповторимите мигове на интимната близост с Гленда, по-късно радостните викове на децата! Какво щеше да стане със собствената му фирма за покупко-продажби на имоти? ОТВРАТИТЕЛНО е да научиш часа на собствената си смърт, особено когато сметката ти в банката превишава милион!

Китаецът се появи безшумно и сервира специалитета на заведението — вълшебна супа „фу-о“, чиято консумация бе източник на постоянно приятно вълнение. Изтънченият й аромат неволно подсещаше за бледите опити на Гленда в готварското изкуство.

— Добър апетит — пожела Ли и се отдалечи към бара в дъното.

Въпреки несравнимите си качества, супата засядаше в гърлото — пречеше й мисълта за машината-гадател. В съзнанието на Бъстър Б. Кинг неволно възникна самодоволната физиономия на нейния създател — Джон Боулдинг, чест гост на телевизионните екрани, обект на насмешки, завист и възхищение, стигнало границата на боготворене. Преди години, никому неизвестния физик с твърде невзрачна външност се превърна в сензация. Той създаде „Фючър дитърмининг“, привлече акционери и отстрани всички пречки по пътя се. Фирмата бързо спечели популярност, а между богатите й клиенти започнаха да се срещат генерали и политици. Определената за сеанс цена — петнадесет хиляди долара превишаваше възможностите на средния гражданин, но това не попречи на клоновете й да изникват в страната като гъби след дъжд.

Джон Боулдинг нееднократно бе давал мъгляви обяснения относно принципа на действие на машината си. Споменаваше за някакви белязани неутрино-частици, които при движението си от бъдещето към миналото оставяли в мозъчната субстанция нещо като обратен запис на жизнената линия на всеки човек и той можел да бъде разчетен. В действителност, твърде малко хора се интересуваха от секрета на изобретението. По-важен беше полученият резултат, а той направо шокираше. Машината-гадател рядко грешеше и предсказанията й се сбъдваха.

Бъстър реши, че няма да стигне до калмарите по кантонски. Стана от масата и кимна на Ли, без да забрави да остави под солницата обичайния чек. Изпратен от мълчаливите дракони по стените, разтвори бамбуковите завеси, зажумя от ярката светлина и горещината на улицата ускори стъпките му до паркираната кола. Вмъкна се в нея, бързо включи кондиционерната инсталация, после наклони панорамното огледало и се втренчи в собствената си физиономия, която винаги му харесваше. Късо подстригана коса, сини очи, правилен нос, мека позакръглена брадичка. Съвсем нямаше вид на човек, комуто предстои да умира. „Трябва да намеря изход!“ — заблъска се мисълта му в стените на собствената му безпомощност. След моментно замайване трескаво извади джобния си бележник и посегна към радиотелефона.

* * *

— С какво мога да бъда полезен? — попита вежливо шефът на „Фютчър дитърмининг“.

Въпреки смущението, Бъстър успя да изложи накратко целта на новата си визита.

— Разбирам, не ви е лесно — поклати глава Джон Боулдинг. — Но случаи като вашия са редки. Обикновено клиентите ни се примиряват с предсказаната съдба, а мнозинството от тях панически се страхуват да научат датата на собствената си смърт. Ако случайно я узнаят, и тя е отместена с години от момента на сеанса, постарават се незабавно да я забравят. Вие се интересувате дали този трагичен за всеки човек финал може да бъде избягнат? Какво да ви кажа… Труден въпрос, а положителният му отговор изглежда прибързан и съмнителен. От една страна машината е разчела жизнения ви запис, от друга… Трябва да обмисля проблема, мистър Кинг. Потърсете ме след няколко дена.

Съвсем объркан, Бъстър напусна луксозната сграда на „Фючър дитърмининг“ и се отправи към собствения си дом. Вечерта го настигна по пътя и фото-релето включи фаровете на лимузината. Изпаренията от наскоро валялия дъжд пречеха на добрата видимост, задръстванията по светофарите го дразнеха. Най-сетне се измъкна на едно от крайградските шосета и след не повече от половин час, задействува сенсорната клетка на собствения си гараж.

Той премина през вътрешния коридор на къщата и влезе в хола. Изтегната на фотьойла пред телевизора, Гленда равнодушно му кимна и без да ги удостои с повече внимание, забоде очи в екрана. „Няма ли да попита гладен ли съм, по дяволите!“ Ядосан от вялото посрещане бегло огледа богатата обстановка и констатира със съжаление, че щастието е обратно пропорционално на средствата, вложени за неговото постигане. Подтиснат от неудачно изминалия ден, реши да потърси утеха при своя малък любимец. Запъти се към горния етаж и преди да изкачи стълбата, дочу неистови звуци, които се разнасяха от неговата стая. Бъстър отвори вратата и застана на прага й. Завари Рони пред уредбата, подарена на последния му рожден ден. Раменцата му се тресяха в такт с музиката, а лицето му имаше отчужден вид, сякаш беше жител на друга планета. „Колко прилича на мене, обожавам го!“ Направи крачка към него и леко намигна — така бяха свикнали да се поздравяват. Синът му се престори, че не го забелязва.

— Рони, момчето ми! — изрече нежно Бъстър, но думите му потънаха в крясъците на тон-колоните.

Неговият любимец продължаваше да се тресе под рефлекторите за цвето-музика, русите му къдрици проблясваха с различни оттенъци.

— Намали уредбата! — извика с наченки на гняв.

Момчето не му обърна внимание. Той се вбеси и едва след няколко мига осъзна какво бе извършил. Ритникът му се бе стоварил върху лъскавите копчета.

— Ти си мръсник! — изкрещя Рони с омраза и думите се забиха в сърцето му. В настъпилата тишина, красивите очи на момчето стреляха злоба и ненавист. — Защо я счупи? — проплака то. — Махай си!

Бъстър се изправи пред грозна озъбена пропаст, от чието дъно извираше студ. Срещу него стоеше оскърбено, готово да хапе зверче. „Как можа да се случи? Ние бяхме приятели, Рони, истински приятели! Вярно, не ти отделях достатъчно време, но работата, сделките… Правех го за бъдещото ти сине!“

Той се олюля, после с несигурни стъпки излезе от стаята, като изгонен от рая. Рони изчака малко и тръшна вратата зад гърба му. Бъстър се смъкна по стълбата и инстинктивно се насочи към Гленда. Имаше намерение да потърси съчувствие, но безучастното й, застинало в маска лице, го накара да се откаже. Погледът му се плъзна по извивките на добре поддържаното й тяло и с удивление установи, че те отдавна не го вълнуват.

— Къде е Дон? — попита напрегнато, подтиснал възникналата неприязън.

Гленда извърна глава и тежката й, така харесвана коса се спусна на вълни върху рамото й.

— Не зная — отвърна вяло. — Не ми пречи да гледам.

Недоволен от себе си и от всичко останало, Бъстър се запъти към кухнята. „Дали да й кажа, все пак? Има ли смисъл?“ — двоумеше се той, докато разглеждаше съдържанието на хладилника. Извади шунка, салам и масло, накрая протегна ръка към запотена бутилка водка. Докато вземаше хляба, зад него се промъкна безшумно, по котешки, здрава набита фигура.

— Подредил си се. Хапваш си и си пийваш — подигра се Дон вместо поздрав и се тръшна на съседния стол. — Старец, дай стотачка на заем — добави нахално и се изхили неприятно.

„Не е наследил моето телосложение, нисък е като майка си — помисли Бъстър. — Ако го удари, как ли ще реагира?“ Огледа здравите мускули, изпъкнали под плътно прилепналите кожени дрехи и се отказа. Само това липсваше за завършек на вечерта. Дон продължаваше да го следи с поглед на хищник, очакващ жертвата си. След кратък напрегнат и неприятен размисъл, Бъстър капитулира. Извади чековата си книжка и бавно попълни цифрата.

— На твое място бих пуснал повече — произнесе Дон иронично. — Но ти винаги си бил стиснат.

Той напъха небрежно чека в джоба си и излезе. „Дори не каза къде отива — отбеляза Бъстър с горчивина. С какви гадинки съм заселил дома си!“ Напълни чашата до върха и му се прииска да забрави всичко.

* * *

— На вашите услуги, мистър Кинг — ръкува се Джон Боулдинг, изтъкан от любезност. — Признавах, напоследък често мислех за вас. Спомних си и за други наши клиенти, които целенасочено се опитваха да променят неприятни за тях събития, но като цяло, това не се получаваше. Разбирате ли, касае се за обратен запис, за нещо регистрирано в бъдещето. Не твърдя, че те нямаха известен успех, но той беше временен. Рано или късно, жизнената им линия влизаше в нормалното си русло и корекциите се заличаваха. Въпреки фактите, аз достигнах до поразяващи изводи. При една непрекъсната, уверена в благоприятния си изход дейност, тревожното за вас събитие може да се отмести за неопределен период в бъдещето. Накратко, вашия случай има теоретично решение! Но преди да пристъпим към целенасочени действия, трябва да направя малка уговорка и искам да бъда разбран правилно: фирмата не е в състояние да прави компромиси, съществува управителен съвет. Аз съм само скромен директор.

— За какво намеквате?

— За разходите, естествено. Остатъкът от живота ви ще бъде проследен по етапи, а събитията между тях коригирани по мое указания, но това струва много пари. Необходимо е вашето доверие, придружено с гаранции за платежоспособност. От наша страна сме съгласни на известна отстъпка — специфичността на случая и нуждата от многократни сеанси ни позволяват да сведем цената на всеки от тях до десет хиляди. Приемате ли условията?

— Да — съгласи си Бъстър. — Ето кредитната ми карта.

— Тогава да посетим машината. Ще започнем с 14-дневен период от живота ви, а в последствие, в зависимост от настъпилите промени, ще коригираме неговата продължителност. Усещам известно неразбиране, но скоро всичко ще стане ясно.

Те излязоха от кабинета, прекосиха няколко зали, изпълнени със служители и се спряха пред вече познатата на Бъстър метална врата, която се вдигна, за да ги пропусне в тясно, заето от непонятна апаратура помещение. Младият, аскетичен на вид оператор, настани клиента в удобно кресло, сложи каската на главата му и седна пред лъскав пулт. Пръстите на ръцете му затанцуваха по клавиатурата, след няколко минути от тесен метален процеп се подаде късче хартиена лента. Джон Боулдинг я откъсна и прочете тържествено:

— След четиринайсет дни ще празнувате годишнината от сватбата си.

Бъстър свали каската ядосано. Стори му се, че десет хиляди долара са твърде много за предсказване на подобно събитие.

— Чудесно! — възкликна директорът. — Прекрасен повод за доказателство на моята теория. Мистър Кинг, имате на разположение две седмици, за да се разведете! Срокът е кратък и би следвало да намерите опитен адвокат. Не се съмнявам, че при вашите възможности всичко ще мине гладко. Успехът на това начинание е изключително важен за постигане на крайната цел!

— Защо трябва да го направя?

— Тоталната промяна на събитието ще промени причинно-следствените връзки или казано по-просто — вашата жизнена линия. Нали искате да живеете повече?

По челото на Бъстър изби хладна пот.

— Не можем ли да започнем с други, по-ранни събития? — попита нервно. — Защо непременно с годишнината от сватбата ми?

— Защото само ВАЖНИ събития са в състояние да променят жизнената ви линия и ние случайно попаднахме на едно от тях. Не си въобразявайте, че ако се обръснете в осем, вместо в седем часа, нещо ще се промени. Дори да не се обръснете, основните причинно-следствени връзки ще останат същите. Разбира се, ще отворя малка скоба, ако от състоянието на брадата ви зависеше нещо голямо и значимо, нещата щяха да бъдат по-различни, но в случая се касае за ежедневни, банални действия, към които не следва да имаме отношение. Искам да уточня друго важно събитие, като следствие от предишното. Моля, седнете отново и се дръжте спокойно. Сеансите се провеждат бързо.

„След двадесет и един ден, Бъстър Б. Кинг ще спечели на борсата петстотин хиляди долара. Събитието е вероятно“ — бе написано върху новата лента. Предсказанието не беше от неприятните. Бъстър подписа чек за двайсет хиляди и се запъти към изхода.

— Повече твърдост! — извика след него Джон Боулдинг. — Потърсете ме след посещението на борсата!

* * *

Гленда се съгласи с развода неочаквано лесно, а младият енергичен адвокат бързо уреди формалностите. Тя си прибра багажа и заедно с Рони замина при родителите си. Дон остана при него по собствено желание. Обезщетението на Гленда намали банковата му сметка с триста хиляди.

* * *

Напоследък той се прибираше в празната къща и по навик се запътваше към стаята на Рони, но застоялата тишина болезнено напомняне за промяната, настъпила в живота му. Дон се мяркаше рядко — когато имаше нужда от пари. През останалото време пореше улиците с новата си 4ямаха" и си създаваше неприятности с пътната полиция. Бъстър плащаше глобите и въпреки разправиите с него, нищо не се променяше.

Тази вечер той се почувствува безкрайно нещастен. Избра обществото на бутилката и несъзнателно се настани във фотьойла на Гленда. Беглият преглед на телевизионните програми не му донесе облекчение, угаси екрана и впери невиждащ поглед в полутъмния хол.

Беше изгубил представа за изминалите часове, когато ярката светлина го сепна. Както винаги досега, не бе усетил потайното влизане на Дон.

— Пак си къркаме, а старец? — каза синът му насмешливо.

В гърдите на Бъстър се надигна парлив възел и тръгна към гърлото му.

— Не можеш ли да се държиш по-нормално? — изрече пресипнало. — Лишавал ли съм те от нещо?

Нахалното изражение на Дон се омекоти, по лицето му пробягна сянка на съчувствие. Той пристъпи към баща си и седна на облегалката на фотьойла.

— Нямам нищо против тебе, макар още да си луд по сополивия Рони. Би следвало да те мразя, но някак си не се получава. Трябва да се понасяме, нали живеем заедно? И престани да пиеш, мамичката не заслужава подобно гасене на мъките.

— Какво искаш да кажеш?

— Нима не знаеш?Впрочем възможно е, нали съпругът научава последен. От няколко години тя те мамеше с Боб Картър. Използуваше пътуването по сделките и заетостта ти в кантората — нали винаги предупреждаваше за закъсненията. Веднъж й направих страшен скандал, но ми каза да си гледам работата. Затова толкова бързо офейка, предполагаше, че отдавна си научил. Едва я понасях напоследък.

Бъстър се опита да прикрие смущението си. Боб Картър?! Никога не би предположил. Собственикът на сродна фирма, с когото си разменяха клиенти, партньорът на тенис, услужливият приятел!

— Нещо се умълча, старец. Разбирам, неприятно е. Да върви по дяволите, не мисли повече за нея. Я по-добре да си поговорим на други теми.

— Колко? — попита отпаднало Бъстър.

Дон прибра чека и след не повече от минута, шумът на мотора му се отдалечи от къщата. Винаги пренебрегван, черната овца на семейството, все пак той беше останал при него. Но въпреки, че под грубостта му прозираше мимолетно съчувствие, те приличаха на самотни мореплаватели, които през океана от отчуждение контактуваха с едва доловими сигнали. Бъстър отпи последната глътка, после несигурните му стъпки неуверено го понесоха към празната спалня.

На следващия ден изгуби на борсата петстотин хиляди долара.

— Прекрасно, наистина прекрасно! Жизнената ви линея се променя осезаемо! — възкликна Джон Боулдинг.

— Може би прекалено осезаемо — отвърна мрачно Бъстър. Доколкото си спомням, предсказанието на машината беше точно обратното.

— Да, ако не бяхте се развели. Очевидно причинно-следствената връзка е променила характера си, което съвпада с нашата цел. Горе главата, вие струвате повече от петстотин хиляди долара! Предлагам да оставим лошите мисли и да направим два нови сеанса.

„След седмица Бъстър Б. Кинг ще спечели голяма сума от тотализатора“ — гласеше текста на първата лента. „Две седмици след това събитие, ще направи изгодна сделка с недвижими имоти“.

— Добри перспективи — отбеляза директорът. — Но ще се простите с първата възможност. Забравете за тотализатора, просто няма да си купите фиш!

— Вие се подигравате с мен!

— Напротив, боря се за живота ви. Впрочем, не принуждаваме никого насила. Платете сеансите и правете каквото искате. Уговорихме се за пълно доверие, но виждам, че трудно го постигаме. И така, продължаваме ли или не?

— Продължаваме — потвърди Бъстър намръщено и подаде кредитната си карта.

* * *

Четиринадесет дни след последната среща с Джон Боулдинг, той вложи последните си средства в закупуване на обявени на търг участъци, наложи се да добави и отпуснатия му банков кредит. По-късно геоложките проучвания на терените показаха наличие на високи подпочвени води и застрояването им в утежнени условия се оказа неизгодно. Изтегленият кредит трябваше да се погасява и Бъстър се оказа в състояние на фалит. Вещите лица от съда описаха движимото му и недвижимо имущество, чиято стойност едвам покри дълговете. Получи известна отсрочка, но след няколко дни щяха да го изхвърлят на улицата.

* * *

За разлика от друг път, шефът на „Фютчър дитърмининг“ не го посрещна особено радушно.

— Не изглеждате добре, мистър Кинг — отбеляза той без обичайния си патос. — Вече разбрах, работите не вървят както трябва. Въпреки всичко, длъжен съм да ви уверя, че започнатото от нас дело отива към отличен край. Да си призная не очаквах такива тотални промени в следващото събитие, направо съм изненадан! Ала както се казва: всяко зло за добро. Уверен съм, че жизнената ви линия е съвсем променена и остава да уточним това, но за жалост възникнаха малки усложнения. Управителният съвет реши бъдещите ви сеанси да се предплащат. Не вярвам да не сте скътали нещо, както се казва за черни дни.

Малкото човече го изгледа с хитра усмивка и Бъстър изпита неволното желание да го удуши. Изглежда, че намерението му беше отгатнато, защото Джон Боулдинг се сви страхливо зад бюрото си.

— Спокойно, мистър Кинг, спокойно! — извика уплашено. — Спомнете си нашия договор! Ние поехме гаранциите за живота ви, а вие разходите. Не сме кръвопийци, просто такива са правилата! Погледнете трезво на нещата и отговорете: в състояние ли сте да заплатите следващ сеанс?

Бъстър вторачи в него празен поглед.

— Да, след няколко часа — мъчително се раздвижиха устните му.

— Така и предполагах — облекчено въздъхна човечето. — Фирмата продължава да бъде на ваше разположение.

* * *

Той отвори касетката, стояла скрита в подземието на къщата и изсипа съдържанието й. Диамантена огърлица, два тежки пръстена украсени с брилянти, няколко масивни гривни. Всичко, което бе наследил от майка си, наследница на богат род. Беше ги крил от Гленда, с намерение да ги подари на бъдещата съпруга на Рони.

— Двадесет хиляди — отсече бижутерът. — И нито цент повече.

Предлаганата цена едва ли се доближаваше до половината от истинската, но Бъстър прие.

— Заплатете в налична сума — заяви кратко.

Бижутерът го изгледа учудено, след това пренебрежително сви рамене и каза:

— Изчакайте няколко минути.

Пачката от стодоларови банкноти беше издула джоба му като приятен спомен за по-добри времена. Безразлична към него, тълпата го влачеше по улицата. Бъстър се предаде на слепия й устрем, съставен от хиляди дребни човешки цели и се почувствува пътник към нищото. Изминалият ден бе оставил в главата му неясна мътилка, в която бавно се утаяваше безразличие.

Лъскавият вход на някаква банка го подсети за първоначалното му намерение и го извади от състоянието на безтегловност. Той влезе във вътрешността й, застана пред едно от гишетата и посегна към пачката. Когато отново излезе на улицата, зад гърба си бе оставил сметка от десет хиляди на името на Дон.

* * *

— Всичко е наред — отбеляза със задоволство Джон Боулдинг, след като внимателно преброи парите. — Да пристъпим към следващия сеанс.

— Интересува ме проверката на крайната дата… Нали разбирате…?

— Напълно понятно, мистър Кинг, но струва ми се малко прибързано. Да си призная, аз също съм любопитен да науча отговора от машината.

„На посочената дата Бъстър Б. Кинг или ще падне от покрива на небостъргач, или няма да падне.“

— Възхитително! — зарадва се Джон Боулдинг. — Несъмнен успех! За първи път непогрешимата машина не е сигурна. Едно последно уточняване, още десет хиляди долара и вие сте спасен! Гарантирам го от името на фирмата!

„Още десет хиляди долара! Откъде по дяволите да ги взема? — помисли Бъстър. — Вече не разполагам с парите на Дон, да се моля на Гленда е унизително!“

— Ще видя — уклончиво отвърна той. — Остава ми повече от месец.

— Във ваш интерес е да побързате.

* * *

На следващия ден се сети за Боб Картър. Ненавистният, омразен Боб Картър нямаше да откаже заем. Беше отнел жена му, спекулирал с приятелството, щеше да има възможност поне малко да се реабилитира. Бъстър вдигна слушалката и по памет набра номера му. Чу познатия мек баритон и неволно изтръпна.

— Аз съм — проговори сподавено. — Искам да се срещна с тебе.

— За какво съм ти притрябвал? На твое място не бих искал да видя физиономията ми.

— Не е за разговор по телефона.

Боб Картър замълча, изглежда премисляше нещо.

— Добре — съгласи се накрая. — Утре в шест следобед, в ресторанта на покрива на „Роуз Билдинг“. Знаеш, че винаги съм го предпочитал.

* * *

От терасата на небостъргача се разкриваше живописна гледка. Малките като мравки кораби в залива, приятната синева на океана, белите, с отсенки на розово облаци, разпилени в причудливи форми по линията на хоризонта. Краят на деня беше чудесен, но Боб Картър закъсняваше. Бъстър поръча скоч със сода и краката му нервно затропаха по полираната мозайка. Минутите отминаваха тягостно, наближаваше седем. Поръча вечеря и докато се хранеше, не преставаше да поглежда часовника си.

Стана седем и половина. „Защо го няма, какво се е случило?“

— Още нещо? — попита келнерът и прибра празните чинии.

— Не, донесете сметката — отвърна Бърнър унило.

Младият мъж се забави. Застана почтително до масата и постави паничката с акуратно сгъната, снежно-бяла салфетка, под която нодничаше напечатан фиш. Бъстър му хвърли бегъл поглед, после с привичен жест подаде кредитната си карта.

Твърде смутен, келнерът се появи отново.

— Кредитната ви карта е без покритие — заяви той. — нямате ли налична сума?

„НЯМАТЕ ЛИ НАЛИЧНА СУМА?“ Бъстър отчаяно се напрегна и успя да се овладее. След това се усмихна пресилено.

— Станало е недоразумение — извини се непохватно. — Не се притеснявайте, очаквам приятел. Щом пристигне, бързо ще уредим всичко.

Келнерът го изгледа недоверчиво, но се отправи към вътрешността на ресторанта. „ОЩЕ ДЕСЕТ ХИЛЯДИ ДОЛАРА, МИСТЪР КИНГ И ВИЕ СТЕ СПАСЕН!“ Пулсът му бясно заби в слепоочието, поиска да избяга от чуковете, които се стовариха върху съзнанието му. „ГЛЕНДА, РОНИ, ФИРМАТА, БОБ КАРТЪР!“. Беше хванато в капан животно, безкрайно уморено от усилията си да се измъкне от него. Той се озърна трескаво, взе нож от съседната маса и крадешком го напъха в джоба на сакото си. „Спокойно, мистър Кинг, спокойно!“ — бе казало дребното човече.

Бъстър стана от масата и без особени премеждия се добра до мъжките тоалетни. Затвори се в една от тях и със странно удивление огледа китките на ръцете си.

След няколко минути почувства приятна лекота, прииска му се да заспи. „Проклета машина не позна — помисли в просъница. — Нито датата, нито начинът!“. Пред очите му заиграха кръгове, които нарастваха и ставаха все по-огромни, докато потопиха света му в кървав пожар.

После изчезнаха в небитието.

Информация за текста

© 1991 Христо Пощаков

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1081]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47