/ Language: Bulgaria / Genre:prose_classic,

Благодетелно куче

Любен Каравелов


Любен Каравелов

Благодетелно куче

(Из Хайне)

Имало едно куче, Брут го викали,
да му дадат това име — право имали.
За умът му, за дарът му всеки е знаял,
от всекиго почит, слава наш Брут е имал.
Търпение, постоянство — се му господ дал,
между зверове, добици — първенство имал.
Брут е верен, Брут е злато, Брут е образец.
А хората са казвали: „На, Натан мъдрец!“
Вярвал му е господарят, обичал го е,
като свой брат и побратим той имал го е.
Заслужил е наш Брут любов, заслужил е чест,
в касапницата за месо ходил тоя пес.
Касапинът му напълни коша чак докрай.
Честни Брут го вземе в уста, мирно върви той
по улиците. Носи овчо, носи свинско, носи телешко,
ех, това почтено куче не е кучешко!
Ако миризмата и да е била приятна, но не се харал
От нея честни Брут: в душата си той стоик бил,
не гледал той на костите, нито пък месото барал,
и покупката цяла-целеничка дома донасял.
Но и между кучетата, за нашето съжаление,
(както и между нас) има безчувствени скотове,
които са се отдали на плътско наслаждение
и кои нямат нравствени начала — волове!
Па да си отмъстят тия сокашки кучета
на Брута, че той не приличал на техният еснаф,
а честен бил — намислили тия палета
да направят завера — нравът им бил гнуснав.
И на, веднаж, когато Брут из дюкянът излязнал
и отивал дома си полекичка с своят кош,
всичкият тоя боклук на него изведнаж нападнал.
Шаровци, Бельовци, Мурджовци, всеки, кой бил лош —
и отнели от него тая плячка скъпа.
Попадали по улицата телешки парчета.
Нямал Брут сила да се бори с толкова врагове;
нямал ни сопа —
и делба се захванала между гладните кучета.
Изпърво гледало на тях спокойно нашето Брутче,
като истинско мъдро философче;
най-после ядове го спопаднали,
че тия урсузи така сладко лапат.
И Брут дал воля на оскърбеното си сърце —
и сам захванал да лапа кости и месце.

Морал

Що, Бруте, и ти? И ти, който беше толкова чист? —
с наскърбена душа ще викне някой моралист.
Ох, лошите примери всекиго ще да развратят!
И даже Брут — образецът на четвероногите —
не е праведен и честен; и той лапа сланина,
като всяка скотина.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12015]

Последна редакция: 2009-06-06 15:50:00