/ Language: Bulgaria / Genre:prose_classic,

Умря Прекрасна Млада Ти…

Джордж Байрон


Джордж Байрон

Умря прекрасна, млада ти…

Умря прекрасна, млада ти —
        в разцвета си умря;
пленителните ти черти
        Земята с теб прибра.
Макар че в нея ти заспа
и че безгрижната тълпа
        да тъпче там не спря,
но две очи не могат днес
да гледат твоя гроб злочест.

Где хубостите ти лежат,
        не ще се питам сам;
цветя ли, тръни ли растат,
        не ще ги гледам ням.
Достатъчно ми е, че таз,
която все ще любя аз,
        в земята гние там.
Надгробни надписи не ща —
тя всичко бе ми на света.

Безкрайно влюбен в тебе бях,
        тъй както ти бе в мен.
Да се променяш не съзрях —
        спи с дух непроменен.
Любов, подвластна на смъртта,
съперникът и възрастта
        не ще я вземат в плен;
не ще съзреш, уви, и ти
промяна в моите черти.

Най-хубавият ден бе наш,
        най-лошият е мой,
ни щормът, ни лъчът блестящ
        не ще е вече твой.
Спиш сън без сънища, без страст
Завиждам ти за него аз,
        плачът е жребий мой;
не бих понесъл участта
да вехне твойта красота.

Нали ранилото цветче
        ще трябва да умре;
окачва младото венче,
        без длан да го допре.
По-тъжно е да вехне то
пред теб листо подир листо,
        дорде се разбере,
че е повехнало — нали
за красотата ни боли.

Да вехне твойта красота,
        би било дял жесток.
По-светла щом сутринта,
        мрак пада по-дълбок.
Дотля безоблачният ден
и ти угасна, но от тлен
        спаси те господ-бог;
сия ти с бляскава следа
подобно падаща звезда.

Да можех пак да плача аз,
        то сълзи бих пролял
при мисълта, че нито час
        не съм край тебе бдял
и гледал твоето лице,
ни твоята глава в ръце
съм подържал с печал,
за да покажа, че смъртта
ни е отнела любовта.

Макар че ме остави жив,
        все пак е съхранен
у мене споменът щастлив
        за всеки хубав ден.
Не всичко твое ще умре,
то пак през вечността ще спре
        поне веднъж при мен.
Пак всичко си ми на света —
по-скъпа бе ми в любовта
единствено преди смъртта!

1812

Информация за текста

© Любен Любенов, превод от английски

© Георги Ленков, превод от английски

George Byron

1812

Сканиране: NomaD, 2008

Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008

Публикация

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88

Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев

Бележките са от: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

Съставител: Любен Любенов

Редактор: доц. Юлия Стефанова

Редактор на издателството: Владимир Левчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Евгения Джамбазова

Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.

Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.

Печат: „Георги Димитров“, София

Издателство „Народна култура“, София, 1988

Ч 820–1

THE WORKS OF LORD BYRON

Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822

THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON

Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6656]

Последна редакция: 2008-04-24 10:00:00