Едгар Алън По

Градът в морето

                        О, виж: Смъртта издигна трон
                        Там в странен град, под небосклон
                        На запад в мрака скрит далек,
Дето зли и добри, дето твар и човек
                        Упокой са приели навек! —

                        Там храмове, дворци и кули,
                        Разядени от векове,
                        Ни дъжд, ни буря ги не брули —
                        Там дремят мъртви ветрове; —
                        А под небето без звезди
                        Разстилат морна глад води.

                        Звезда не милва с поглед свят
                        Нощта безкрайна в тоя град —
Само лъч на червено от кърви море
Над дворците ту пламва, ту мре.
И, разискрен лети, без да спре,
                        Над храм, над купол, над стени,
                        Над Вавилонски твърдини,
                        С беседки, мъртви в паметта,
                        Що спят под каменни цветя, —
Над трон, над чертози, де гибел грози,
Де изплитат гирлянда, която пълзи.
                        Теменуги, бръшлян и лози.

                        Там под небето без звезди
                        Разстилат морна глад води,
                        И сякаш сграда, кула, храм —
                        Със свойте сенки сляни там, —
                        Увисват вмиг в безкрайността,
                        А върху тях от черна твърд
                        Поглежда исполинска смърт.

                        Ту гроб, ту храм от древни дни
                        Откройват мъртви дълбини,
                        Но ни брилянти, що безспир
                        Горят в очите на кумир.
                        Ни мъртъвци във скъп саван
                        Съня им не пробуждат там —
                        Ни трепет бръчки е чертал
                        Над таз пустиня от кристал —
Нито знак от вълна, че бесней или мре
Нейде буря в съседно море —
Нито — трепет, че вихър би нявга повял
Над подобно море от кристал.

                        И вмиг — ето — трепет се яви! —
                        Дъга обширен кръг изви! —
                        И сякаш кула, сграда, храм
                        Потъна — рухна — грохна там,
                        А всеки техен връх в нощта
                        Остави в свода празнота —
Всеки кръг от вълна стана кървав тогава,
Отслабна несетно и сега избледнява, —
А когато сред вопли от друг някой свят
От основи там грохне загадъчний град,
                        Сам Адът, изправен пред своя трон.
                        Ще го посрещне със поклон.

Информация за текста

© 1920 Георги Михайлов, превод от английски

Edgar Allan Poe

The City in the Sea, 1831

Сканиране, разпознаване и корекция: А.Б., 2010

Издание: Едгар По. Поеми. София, 1920

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15941]

Последна редакция: 2010-04-24 18:00:00