Мередит Уайлд

Прелъстена

(книга 1 от  „Хакерът“)

Глава първа

— Какъв прекрасен ден — казах аз.

Зимата в Бостън омекна и във въздуха се усещаше полъхът на пролетта. Кампусът бе оживен, гъмжеше от студенти, туристи и местни.

Този следобед мнозина все още носеха официалните тоги от церемонията по дипломирането, която аз все още преосмислях. Всичко изглеждаше недействително, от сантименталните сбогувания с приятели, до предчувствието за сблъсъка с истинските житейски проблеми през идните дни. Неясни чувства се бореха в мен. Гордост, облекчение, тревога. Обаче най-вече бях щастлива. Заради това, че изживявам този миг. Заради Мари, която беше до мен.

— Всичко свърши и никой не заслужава това повече от теб, Ерика.

Мари Мартели, най-добрата приятелка на майка ми и мой личен спасител, леко стисна дланта ми и ме хвана под ръка.

Висока и стройна, Мари се извисяваше над дребната ми фигурка. Нежната ѝ кожа бе шоколадова, а кестенявата ѝ коса бе сплетена на дузина къси расти, стил, който свидетелстваше както за вечната ѝ младост, така и за еклектичния ѝ вкус. Отстрани никой не би могъл да предположи, че през последните десет години тя бе моята единствена майка.

През годините си бях повтаряла, че да нямаш родители понякога е по-добре, отколкото да имаш такива родители, за каквито чувах или които от време на време срещах. Понякога родителите на съучениците ми бяха толкова тиранични. Някои присъстваха телом, но отсъстваха духом, а други бяха на години, на които можеха да бъдат баби и дядовци на децата си, със съответна за разликата във възрастта пропаст между поколенията. Да бъда най-добра във всичко бе много по-лесно, когато самата аз си го налагах.

Мари бе различна. През годините винаги ми бе оказвала точно необходимата доза подкрепа. Изслушваше ме за проблемите ми с приятели, както и вайканията ми за работа и изпити, но никога не ме пришпорваше. Знаеше колко самата аз съм взискателна към себе си.

Спускахме се по тесните алеи, които се виеха из кампуса на Харвард. Лек ветрец полюшваше короните на дърветата, които шумоляха над нас.

— Благодаря ти, че дойде днес тук заради мен — казах аз.

— Не ставай смешна, Ерика. За нищо на света не бих го пропуснала! Знаеш това.

Тя се усмихна и ми намигна. — Освен това винаги се радвам на възможността да се разходя по Мемориал Лейн. Не си спомням кога за последен път бях в кампуса. Чувствам се отново млада!

Възторгът ѝ ме накара да се засмея. Само човек като Мари можеше да посети своята Алма Матер и да се почувства подмладен, като че не бе изминало толкова много време.

— Ти все още си млада, Мари.

— Предполагам. Обаче животът тече много бързо. Скоро сама ще разбереш.

Тя леко въздъхна.

— Готова ли си да празнуваме?

Кимнах с глава:

— Напълно. Да вървим.

Излязохме през портала на кампуса, хванахме такси, прекосихме Чарлз Ривър и се озовахме в Бостън. След няколко минути прекрачихме масивните порти на един от най-добрите ресторанти за стекове в града. За разлика от слънчевите улици, вътре бе тъмно и прохладно, а над приглушените гласове на вечерните клиенти осезаемо витаеше дух на изтънченост.

Прегледахме менюто и поръчахме храна и питиета. Келнерът бързо донесе две чаши шестнайсетгодишен скоч с много лед, вкусът, към който бях развила от вечерите, прекарани с Мари. След като седмици наред бях злоупотребявала с кафе и с доставена посред нощ готова храна, не можех да си представя нищо по-подходящо за празнуване от леден скоч и пържола за вечеря.

Чертаех с пръст по запотената си чаша и се питах какъв би бил този ден, ако майка ми бе още жива. Може би щях да си остана у дома, в Чикаго и да живея по съвсем различен начин.

— Какво има, момичето ми? — гласът на Мари ме откъсна от мислите ми.

— Нищо. Просто ми се иска мама да беше тук — отвърнах спокойно.

Мари стисна ръката ми през масата.

— И двете знаем, че Патриша щеше да се гордее с теб днес. Неизразимо много.

Никой не познаваше майка ми по-добре от Мари. Въпреки че след завършване на училище живееха далеч една от друга, двете си останаха все така близки през цялото време — чак до горчивия край.

Избягвах погледа ѝ, като не исках да се поддам на емоциите, които ме заливаха като потоп на всеки голям празник. Днес нямаше да плача. Днешният ден бе радостен, независимо от всичко. Ден, който никога нямаше да забравя.

Мари пусна ръката ми и вдигна чашата си с блеснал поглед.

— Какво ще кажеш да вдигнем тост за бъдещето?

Вдигнах чашата си, усмихнах се и като превъзмогнах тъгата си, се отдадох на облекчението и благодарността, които запълниха празнината в сърцето ми.

— Наздраве! — чукнах се с Мари и отпих голяма глътка, като се наслаждавах на парещото усещане от стичащия се в гърлото ми алкохол.

— Като стана дума, какво ти предстои оттук нататък, Ерика?

Замислих се отново за живота си и за голямото напрежение, под чието въздействие все още се намирах.

— Тази седмица ще се явявам на презентация в „Енджълком“, а след това трябва да си намеря квартира.

— Винаги можеш да отседнеш при мен за известно време.

— Знам, обаче имам нужда да бъда сама. Всъщност, очаквам този момент с нетърпение.

— Имаш ли нещо конкретно предвид?

— Всъщност не, но трябва да се откъсна от Кеймбридж.

Харвард беше чудесно място, но твърде академично. Имах нужда да започна да се срещам с други хора. Последната година се претоварих, като едновременно пишех дипломна работа, стартирах нов бизнес и се справях с обичайните за абсолвента стресови ситуации. Нямах търпение да започна нов етап от живота си, далеч от кампуса.

— Не че ми се иска изобщо да заминеш, обаче сигурна ли си, че искаш да останеш в Бостън?

Кимнах с глава. — Сигурна съм. Работата може да ме отведе в Ню Йорк или Калифорния в даден момент, но засега съм щастлива тук.

Понякога Бостън можеше да бъде суров град. Зимите бяха ужасни, но хората тук бяха силни, сърдечни и често пъти болезнено искрени. С течение на времето бях станала една от тях. Не би ми хрумнало да нарека друго място свой дом. Освен това, тъй като нямах родители, при които да отида, той наистина се бе превърнал в мой дом.

— Мислила ли си някога да се върнеш в Чикаго?

— Не.

Мълчаливо дъвчех салатата си като се опитвах да забравя за хората, които можеха да бъдат днес тук заради мен.

— Там вече нямам никого. Елиът се ожени повторно и сега има деца. А родителите на мама винаги са били… нали знаеш, дистанцирани.

Откакто преди двадесет и една години майка ми се завърнала у дома след колежа, бременна и без никакво намерение да се омъжва, отношенията с родителите ѝ станали, меко казано, обтегнати. В малкото ми детски спомени, баба ми и дядо ми винаги изглеждаха притеснени и засрамени от начина, по който се бях появила в живота им. Мама никога не говореше за баща ми, но след като това толкова я разстройваше, че да мълчи, вероятно за мен бе по-добре да не знам нищо. Поне така си казвах, когато ме обхващаше любопитство.

Тъгата ми се отразяваше в изпълнените със съчувствие очи на Мари

— Чуваш ли се изобщо с Елиът?

— Предимно по празниците. Сега е твърде зает с двете деца.

Елиът бе единственият баща, когото познавах. Беше се оженил за майка ми, когато съм била пеленаче и преживяхме заедно много щастливи години като семейство. Обаче, преди да измине и година от смъртта ѝ, той изпадна в паника при мисълта, че трябва да отглежда сам тийнейджърка, и с парите, които бях наследила, ме изпрати в пансион на изток.

— Той ти липсва — каза спокойно тя, като че четеше мислите ми.

— Понякога — съгласих се аз.

Никога не ни се отдаде да бъдем семейство без нея. Спомних си колко самотни и объркани се чувствахме, когато тя умря. Сега ни свързваше само споменът за нейната любов, спомен, който избледняваше малко по малко с всяка изминала година.

— Той го направи за твое добро, Ерика

— Знам, че е така. Не го обвинявам.

С диплома в ръка и с перспективата за нов бизнес изобщо не съжалявах за избора на Елиът. В крайна сметка той ме вкара в пътя, който ме отведе там, където се намирах днес, но нищо не можеше да промени факта, че все повече се отчуждавахме с годините.

— Стига сме говорили за това. Нещо ново в любовта? — Мари ме стрелна с топла усмивка, докато красивите ѝ бадемовидни очи проблясваха в сумрака на ресторанта.

Засмях се, тъй като знаех, че щеше да разпитва за най-малката подробност, ако изобщо имах какво да разкажа.

— За жалост нищо ново. А как са нещата при теб? — бях сигурна, че щеше да налапа въдицата.

Очите ѝ светнаха и тя възторжено заразказва за най-новия си обект на желание. Ричърд бил много известен журналист, почти с десет години по-млад от нея, което не ме изненада. Мари не само бе в отлична за годините си форма, но бе и невероятно млада по дух. Често трябваше да си напомням, че е връстничка на майка ми.

Докато тя разказваше, аз се наслаждавах на храната си. Прекрасното бон филе, от което капеше винен сос, се топеше в устата ми. Във висша степен задоволително, блюдото почти успяваше да компенсира проточилото се с месеци сексуално въздържание. И макар да не успя напълно, то ягодите, потопени в шоколад за финал на вечерята, довършиха започнатото.

Колежът ми предоставяше редовно възможности за краткотрайни свалки, но за разлика от Мари, аз никога не търсех любов. А сега, когато имах бизнес, който трябваше да развивам, почти нямах време за социален, камо ли за сексуален живот. Вместо това живеех чрез Мари, истински щастлива, че тя има нов мъж, който да я зарежда с енергия.

След като приключихме с вечерята, с Мари се разбрахме да я изчакам отвън, докато тя се освежи в тоалетната. Отправих се към изхода. Чувствах се щастлива и леко пийнала. Минах покрай управителя и се извърнах, когато той ми благодари за посещението. В следващия миг се сблъсках с влизащия през вратата мъж.

Той ме хвана за талията и ме задържа, докато възстановявах равновесието си.

— Извинете, аз… — думите ми замряха, когато очите ни се срещнаха. Пометена от опустошително, хипнотично, златистозелено торнадо, не бях в състояние да говоря. Мъжът бе направо великолепен.

— Добре ли си?

Вибрациите на гласа му отекваха в мен. Коленете ми омекнаха. В отговор ръката му обви още по-здраво кръста ми, като скъси разстоянието между нас. Този жест с нищо не ми помогна да си възвърна самообладанието. Пулсът ми се ускори от начина, по който ме беше обгърнал, самоуверено като собственик, който има пълно право да ме държи колкото си иска.

Частица от мен, онази, която не стенеше от страст към този странен мъж, се разбунтува срещу такава дързост, но всяка рационална мисъл се замъгли, когато започнах да изучавам чертите на лицето му. Изглеждаше мой връстник. С изключение на непокорната, тъмнокестенява коса, видът му бе делови — черен блейзър и бяла риза с разкопчана яка. Излъчваше богатство. Дори миришеше на богатство.

Не си наред, Ерика — пропя в мен тънко гласче, което ми напомни, че трябва да отговоря.

— Добре съм, благодаря. — Съжалявам.

— Няма защо — промълви той изкусително, с лека усмивка.

Устните му бяха добре очертани и изпълнени с обещания, невъзможно бе да ги игнорирам, след като лицето му бе на сантиметри от моето. Прокара език по долната си устна, а аз потиснах въздишката си. Господи, сексуалната енергия струеше на талази от този мъж.

— Мистър Ландън, очакват ви.

В присъствието на управителя изтрезнях достатъчно, за да се стегна, уверена, че мога да се задържа отново без чужда помощ на краката си. Опрях се с длани на гърдите му. Дори през костюма усещах колко са твърди и мускулести. Той ме пусна, а бедрата ми пламнаха, докато ръцете му бавно се откъсваха от тялото ми. Всемогъщи Боже. Десертът бе безсилен срещу този мъж.

Той кимна на управителя, но продължи да ме гледа, като ме хипнотизираше с тази единствена свързваща нишка помежду ни. Противно на разума, исках само ръцете му да ме обгърнат отново със същата лекота, както преди. Щом само с едно докосване успя да ми вземе акъла, не се съмнявах какво може да направи в леглото. Питах се дали наблизо има гардеробна. Още сега бихме могли да доведем нещата докрай.

— Оттук, сър — каза управителят, като прикани с жест моя спасител.

Той се отдалечи с непринудена грация, като ме остави цяла да тръпна в негово отсъствие. Мари се приближи, докато гледах как той се отдалечава, спомен, който заслужаваше да бъде съхранен.

Вместо да се чувствам неловко, в действителност бях безсрамно доволна от неумението си да пазя равновесие върху десетсантиметрови токове. Поради липса на личен живот, загадъчният мъж занапред дълго щеше да подхранва фантазиите ми.

Изкачих широките гранитни стъпала на сградата на библиотеката и прекосих фоайето до кабинета на професор Кинлан. След като почуках на вратата го заварих да седи, втренчил поглед в екрана на компютъра.

Завъртя се на стола си.

— Ерика! Любимата ми интернет студентка!

Напевният говор, издаваш ирландския му произход се бе позагубил след годините, прекарани в Америка. Акцентът му все още ми се струваше очарователен и се вслушвах във всяка дума.

— Кажи ми как се чувства човек, когато е свободен?

Позасмях се, трогната от неподправената му радост да ме види. Кинлан бе привлекателен мъж в началото на петдесетте, с прошарена коса и добри светлосини очи.

— Честно казано, все още се опитвам да свикна. А вие как сте? Кога излизате в творческа отпуска?

— След няколко седмици заминавам за Дъблин. Трябва да ми дойдеш на гости, ако намериш време тази година.

— Много ще се радвам, разбира се — казах аз.

Какво ли щеше да ми донесе тази година? Надявах се след силните родилни болки да извадя на бял свят бизнеса си, но в действителност нямах представа какво ме чака.

— Някак си ще ми бъде странно да се виждаме извън кампуса, професоре.

— Вече не съм ти професор, Ерика. Наричай ме Брендън, моля. Сега съм твой приятел и наставник и наистина се надявам да се срещаме често отвъд тези стени.

Думите на професора силно ме развълнуваха и гърлото ми се сви. Тази седмица емоционалните моменти ме преследваха, дяволите да ги вземат. Кинлан ми помогна много през последните години, съветваше ме за дипломната ми работа и ми помагаше да завържа връзки, необходими за бизнеса ми. Проявяваше нестихващ ентусиазъм всеки път, когато се нуждаех от подкрепа.

— Не мога да изразя колко много съм ви благодарна. Искам да знаете това.

— Когато помагам на хора като теб, Ерика, се чувствам жив. И това ме държи далеч от кръчмата. Криво се усмихна, и на лицето му се появи самотна трапчинка.

— Ами Макс?

— Страстта на Макс към алкохола и жените далеч надвишава амбицията му за успех в бизнеса, но изглежда че в крайна сметка нещата са си дошли на място. Не знам дали съм допринесъл за това, може би. Не всички приличат на теб, скъпа.

— Толкова се страхувам, че след време бизнесът ми ще се провали — признах аз, като се надявах той да притежава ясновидската дарба, каквато ми липсваше.

— Не се съмнявам, че ще постигнеш успех по един или друг начин. Ако не с това, ще бъде с нещо друго. Никой от нас не знае къде може да го отведе животът, обаче ти правиш жертви и работиш здраво, за да постигнеш мечтите си. Докато не изменяш на мечтите си и ги поставяш на първо място, се движиш в правилната посока. Най-малкото именно това си повтарям самият аз.

— Звучи добре.

Нервите ми бяха опънати до скъсване в очакване на утрешната среща, която щеше да бъде решаваща за началото или за края на бизнеса ми и на мен самата. Нуждаех се от всяко поощрение.

— Ще ти кажа, когато самият аз бъда наясно — обеща той.

Не знаех дали да се чувствам окрилена или обезкуражена от откритието, че понякога и той се чувства така объркан, както и аз в този момент.

— Междувременно, дай да видим какво си подготвила за утрешната среща с нашия приятел Макс.

Кимна към папката в скута ми и разчисти място на бюрото си.

— Разбира се. — Разгърнах бизнес плана с моите бележки и двамата се заловихме за работа.

Глава втора

Служителката на рецепцията на „Енджълком Венчър Груп“ ме погледна въпросително, преди да ме отведе в заседателната зала в дъното на коридора. Проверих облеклото си, за да се уверя, че няма драстични нередности. Дотук добре.

— Настанявайте се, мис Хатауей. Останалите ще пристигнат след малко.

— Благодаря — отвърнах учтиво аз, благодарна за това, че залата за момент е празна. Поех дълбоко дъх и плъзнах ръка по ръба на заседателната маса, докато стигнах до прозорците, заели цяла стена с изглед към пристанището на Бостън. Благоговението, което изпитвах, се примесваше с нарастваща тревога. След малко щях да се изправя очи в очи срещу някои от най-богатите и влиятелни инвеститори. Чувствах се толкова неуютно, изобщо не бе забавно. Поех дълбоко въздух и изпънах неспокойно ръце, като се надявах тялото ми да се поотпусне.

— Ерика?

Извърнах се. Млад мъж, приблизително на моя възраст с руса, старателно пригладена настрани коса, тъмносини очи и впечатляващ костюм от три части идваше към мен. Здрависахме се.

— Вие сигурно сте Максуел.

— Моля, наричай ме Макс.

— Професор Кинлан ми разказва много за теб, Макс.

— Изобщо не му вярвай.

Той се засмя и усмивката разкри редица безукорно бели зъби, които контрастираха със загорелия му тен и ме накараха да се запитам колко време всъщност прекарва в Нова Англия.

— Само хубави неща — излъгах аз.

— Много мило от негова страна. Задължен съм му. Сигурно за пръв път се явявате на презентация?

— Точно така.

— Ще се справиш. Помни, че повечето от нас са били на твое място в даден момент.

Усмихнах се и кимнах, въпреки че знаех — шансът Макс Поуп, наследник на корабостроителния магнат Майкъл Поуп, да се явява на изслушване за някакви си мизерни два милиона пред друг освен баща си, е равен на нула. Независимо от това, именно заради него бях тук тази сутрин, за което бях благодарна. Кинлан прекрасно знаеше от кого да потърси подкрепа.

— Хапни нещо. Закуските са фантастични. Той посочи към отрупаната маса покрай стената.

Свитият ми на топка стомах възропта. Трябваше да овладея нервите си. Тази сутрин дори кафе не можех да преглътна.

— Благодаря, добре съм и така.

Докато останалите инвеститори влизаха един по един, Макс ме представяше и аз се постарах, доколкото мога, да завържа непринуден разговор, проклинайки наум Али, моята най-добра приятелка, отсъстващ бизнес партньор и бъдещ търговски представител. Тя можеше да бъбри забавно и с консервна кутия, докато моята глава бе пълна с фактите и цифрите, които се готвех да представя, нещо което едва ли щеше да помогне да си приказвам безгрижно с хора, които виждах за пръв път.

Когато всички започнаха да заемат местата си около заседателната маса, аз се настаних отсреща и започнах да подреждам и да преглеждам за пореден път записките си. Погледнах стенния часовник. Разполагах с по-малко от двадесет минути, през които трябваше да убедя тази група непознати, че си заслужава да инвестират в мен.

Разговорите започнаха да стихват, но когато погледнах към Макс, за да ми даде знак да започна, той посочи празния стол в центъра срещу мен.

— Чакаме Ландън.

Ландън?

Вратата се отвори със замах. Милостиви Боже. Дъхът ми секна.

Влезе моят загадъчен познат — висок метър и осемдесет великолепен мъжки екземпляр — напълно различен от костюмираните си колеги. Черният пуловер с остро деколте подчертаваше изваяните му рамене и гърди, а изтърканите джинси идеално пасваха на фигурата му. Настръхнах при мисълта как тези ръце отново ме обгръщат, било то случайно или напротив.

Понесъл огромна чаша айскафе, той се отпусна в стола срещу мен, без да даде вид че осъзнава закъснението си или нарушението на протокола, като ми хвърли ослепителна, многозначителна усмивка. Изглеждаше напълно различен от елегантния професионалист, на когото бях извадила късмет да налетя миналата вечер. Видът му бе неустоимо утринен, тъмно кестенявата му коса стърчеше във всички посоки в очакване на моите пръсти. Прехапах устни в опит да прикрия откровеното си възхищение от физиката на този мъж.

— Това е Блейк Ландън — каза Макс. — Блейк, представям ти Ерика Хатауей. Тя е тук, за да представи своята модна социална мрежа „Клозпен“.

Той замря неподвижно.

— Подходящо име. Ти ли я доведе?

— Да, имаме общ приятел в Харвард.

Блейк кимна и ме стрелна с проницателен поглед, от който веднага се изчервих. Облиза устните си. Този обичаен жест ми въздейства също както вечерта, когато се видяхме за пръв път.

Поех си дълбоко въздух и кръстосах крака, като си давах ясна сметка за усещанията, които той възбужда между тях. Стегни се, Ерика. Кълбото нерви, което преди секунди се бе свило в стомаха ми, избухна в заслепяваща сексуална енергия, от която цялата потръпвах.

Бавно издишах и пригладих реверите на черното си сако, като мислено се проклинах задето си губя ума в най-неподходящия момент. Със заекване започнах презентацията. Обясних предпоставката на уебсайта, след което описах накратко нашите едногодишни усилия за скромен маркетинг и произтеклия от него експоненциален растеж, като отчаяно се стараех да се съсредоточа. Всеки път когато погледът ми срещаше този на Блейк, в мозъка ми ставаше късо съединение.

Накрая той ме прекъсна.

— Кой разработи сайта?

— Моят съдружник, Сид Кумар.

— А къде е той?

— За жалост моите съдружници нямаха възможност да присъстват днес, въпреки че много искаха.

— Значи ти единствена от целия екип в момента си се посветила на проекта?

Повдигна вежда и се облегна небрежно назад, като ми предостави по-добър изглед към торса си. Насилих се да не го зяпам.

— Не, аз… — опитвах се да формулирам честен отговор. — Точно сега се дипломирахме, така че нашата обвързаност през идващите месеци зависи до голяма степен от финансовата стабилност на проекта.

— С други думи, тяхната съпричастност зависи от финансирането.

— Отчасти.

— Ами твоята?

— Не — остро отвърнах аз, като при този намек моментално заех отбранителна позиция. Бях посветила на този проект месеци наред, без да мисля за нищо друго.

— Продължавай — махна с ръка той.

Поех дълбоко дъх и погледнах бележките си, за да вляза отново в релси. — На този етап ние търсим финансова инжекция за маркетинг, за да увеличим ръста и прихода.

— Какъв е процентът на конверсия?

— От посетители, в регистрирани потребители — около двадесет процента.

— Добре, а как стои въпросът с платените потребители? — прекъсна ме той.

— Около пет процента от нашите потребители ъпгрейдват до професионален акаунт.

— Как възнамерявате да подобрите тези показатели?

Потропвах нервно с пръсти по масата, като се опитвах да събера разпилените си мисли. Всеки въпрос, който задаваше, звучеше като предизвикателство или обида и ефективно смазваше всички вдъхващи увереност мисли, с които се бях навивала, докато стигна до тази среща. На ръба на паниката, погледнах към Макс в търсене на някакъв окуражителен знак. Той изглеждаше леко развеселен, което сметнах за точка в полза на мистър Ландън. Останалите местеха безизразно погледи от бележките си към мен, като по никакъв начин не показваха какъвто и да е интерес.

За част от секундата си бях помислила, че заради инцидента миналата вечер той може да бъде по-благосклонен към мен, но очевидно не бе така. Загадъчният мъж се оказа в някакъв смисъл подлец.

— Концентрирахме усилията си върху натрупването и поддържането на основна членска маса, която, както отбелязах, нараства. Със солидна основа потенциални клиенти се надяваме да привлечем повече търговци и марки от тази индустрия и да повишим броя на платените потребители.

Направих пауза, подготвена за ново прекъсване, обаче телефонът на Блейк светна, и милосърдно отвлече вниманието му. С облекчение задето най-накрая се оказах извън обхвата на изпитателния му поглед, в заключение успях да направя анализ на конкуренцията и някои финансови прогнози, преди времето ми да изтече.

В залата се възцари неловко мълчание. Блейк отпи от кафето си, затвори дисплея на телефона си и го постави отново на масата.

— Ходиш ли с някого?

Сърцето ми прескочи един такт, а лицето ми пламна, като че неочаквано ме бяха изпитали в клас. Дали ходя с някого? Изгледах го шокирана, несигурна дали напълно разбирам значението на въпроса му.

— Моля?

— Връзките разсейват вниманието. Ако искаш да получиш нужното ви финансиране от тези хора тук, това може да се окаже фактор, който влияе върху възможността ви да растете.

Правилно го бях разбрала. Като че ли фактът, че съм единствената жена в стаята не бе достатъчно стресиращ, та трябваше и да насочи прожекторите към личния ми живот. Нещастен женомразец. Стиснах зъби, този път, за да не изсипя порой от ругатни по негов адрес. Не можех да допусна да изгубя хладнокръвие, но нямах намерение да отмина с усмивка неподходящото му поведение.

— Мога да ви уверя, мистър Ландън, че съм стопроцентово отдадена на този проект — казах аз бавно и твърдо. Срещнах погледа му, като всячески се опитвах да му внуша колко съм безразлична към намеците му. — Има ли други въпроси, свързани с личния ми живот, които биха повлияли върху решението, което ще вземете днес?

— Не мисля. А ти, Макс?

— Хм, не, мисля че изяснихме доста неща. Джентълмени, готови ли сте да вземем решение? — Макс се усмихна и махна с ръка към останалите.

Трите костюма кимнаха и един след друг изказаха задоволството си от усилията ми и произтичащото от тях решение да подкрепят проекта ми.

Блейк ме погледна в очите, направи кратка пауза, преди да произнесе присъдата си също така небрежно, както бе съсипал сутринта ми. — Аз съм „пас“.

Предупредителните аларми се изключиха и сълзите ми заплашваха да рукнат, последвани от вътрешния ми глас. Той съчиняваше прощална реч до господин Ландън с препоръки къде да отиде и как да стигне дотам. Погледнах Макс в очакване на последния удар.

— Ерика, мисля че си създала прекрасна общност и, разбира се, бих искал да разбера повече за нея. Нека да се уговорим да се срещнем отново през идните две седмици, когато ще разгледаме в дълбочина логистиката. След това ще решим дали да ти предложим сделка. Какво ще кажеш?

Сладко облекчение. Искаше ми се да прескоча масата и да прегърна Макс.

— Звучи чудесно. Ще чакам с нетърпение.

— Прекрасно. Мисля, че засега приключихме.

Макс се изправи и се заприказва с другите мъже, докато те излизаха навън като ме оставиха насаме с Блейк, който се хилеше насреща ми с великолепното си самодоволно лице. Не знаех дали да го зашлевя, или да му оправя косата. Сещах се и за още няколко неща. Това че изпитвах толкова противоречиви чувства към някого за толкова кратко време ме караше да се питам дали не съм изгубила разсъдъка си.

— Добре се представи — каза той като се наклони по-близо.

Гласът му бе нисък и дрезгав и кожата ми пламна.

— Наистина ли? — отвърнах неуверено аз.

— Наистина — увери ме той. — Мога ли да те поканя на закуска? — Погледът му омекна, като че през последните двадесет минути не бяхме на нож.

Смутена напъхах бележките си обратно в чантата. Блейк бе красив, обаче твърде много преувеличаваше достойнствата си, ако мислеше, че ще падна в ръцете му след този цирк.

— Отсреща има чудесно заведение. Сервират пълна ирландска закуска.

Изправих се и срещнах погледа му, развълнувана от възможността да му откажа.

— За мен беше удоволствие, мистър Ландън, но някои от нас трябва да работят.

— Поканил те е на среща? — възкликна Али по телефона. Гласът ѝ звучеше на фона на врявата и суматохата на Ню Йорк.

— Така ми се стори — все още се чувствах замаяна от събитията сутринта.

— Беше ли облякла специалния си костюм? И блузата?

— Да, разбира се — казах аз, докато събличах въпросната дреха и се строполих на разтегателния диван в стаята ни в общежитието.

— Е, нищо чудно тогава. С тях изглеждаш великолепно. Той готин ли е?

Блейк Ландън бе един от най-сексапилните мъже, с които някога бях споделяла една стая, но нямаше никакво уважение към жените в бизнеса, което в значителна степен убиваше влечението ми към него. За жалост, опасно се доближаваше до възможността да попадне в първата десетка на списъка ми на хора, които презирах най-много.

— Това няма значение, Али. Никога не съм се чувствала толкова унизена. Потръпнах, докато преживявах отново неговите предизвикателства и последвалото отхвърляне.

— Права си. Съжалявам. Щеше ми се да бях там да ти помогна.

— На мен също. Както и да е, как мина интервюто?

Али замълча за малко. — Добре.

— Така ли?

— Всъщност, мина наистина добре. Да не се урочасам, но изглежда доста обещаващо.

— Това е чудесно.

Опитвах се да прикрия разочарованието си като знаех колко въодушевена беше тя от тази възможност. Щеше да работи под ръководството на маркетинг директора на една от най-големите марки в модата. От месеци знаех, че Али ще си търси постоянна работа, след като се дипломира, обаче мисълта да поддържам сайта без нея ме депресираше. Ако не получехме възможност да назначим нов търговски директор, щях да се превърна в лицето на компанията, а създаването на мрежа от контакти не беше най-силната ми страна.

— Засега няма нищо черно на бяло. Ще видим.

— Трябва да празнуваме — казах аз. Бог бе свидетел, имах нужда от някаква награда след преживяната адска сутрин.

— Трябва да вдигнем тост за нашия нов най-добър приятел Макс — изписка тя.

Изсмях се като знаех, че Макс е и точно нейния тип, но тя нямаше представа за това. Разтапяше се цяла пред костюм от три части.

— Надявам се, че не връща услуга на Кинлан с предложението за нова среща.

— Хората не размахват морков от два милиона долара пред някого като услуга.

— Вярно е, но искам да инвестира само, ако наистина има интерес.

— Ерика, както обикновено, мислиш прекалено много.

Бавно издишах. — Може би.

Надявах се тя да има право, но не можех да спра да разигравам мислено всички възможни сценарии в опит да планирам и да се подготвя за всеки от тях. Напоследък мозъкът ми не спираше да работи.

— След час хващам експреса. Ще се върна преди вечеря и след това можем да пием по нещо.

— Добре, тогава до скоро.

Затворих и се насилих да стана, за да намеря удобното си долнище от анцуг, което пазех за дни на раздели с гаджета и махмурлук. Днешният ден бе изцедил всичките ми сили.

Спрях пред голямото огледало в стаята, която споделяхме с Али. Разхлабих кока си и вълнистата ми руса коса се спусна по гърба ми. Бях по-слаба от обикновено, благодарение на изминалите седмици на стрес, но комплектът бельо все така обгръщаше нежните извивки на тялото ми.

Прокарах ръце по тънката дантела и обвих ханша си, обзета от желанието нечии други ръце да ме накарат да забравя днешния ден. Не бях очаквала коленете ми да омекнат пред някакъв наперен инвеститор при първата ми презентация пред борда, обаче физическата ми реакция към Блейк бе сериозен индикатор за това, че трябва да съживя социалния си живот. Трябваше да излизам и да се срещам с повече хора. Да се откъсна от компютъра, поне в съботните вечери. По това време обикновено се занимавахме с поддръжката на сайта, защото трафикът беше бавен, но ако карах с това темпо, нямаше да завържа никаква връзка, докато съм в периода на двадесетте си години.

Отхвърлих страховете си, облякох се и изпратих имейл на Сид с новините. Той нямаше да се събуди през следващите няколко часа. Освен че бе нощна птица като повечето програмисти, бе пипнал и грип в деня преди срещата. И него не го биваше много да говори пред публика, обаче бройката увеличава силата и можех да се възползвам от подкрепата му.

Бизнесът държеше Али, Сид и мен на повърхността, покриваше таксите и скромните ни разходи като колежани, обаче хранехме големи очаквания за това къде нашето престижно образование щеше да ни отведе след дипломирането. Докато Сид и Али си търсеха работа като всички отговорни колежани, аз се бях посветила изцяло на „Клозпен“, убедена след първоначалния ни успех, че ще мога да го превърна в нещо много по-добро за всички ни от това да работим по график от девет до пет.

Да накарам Макс да инвестира вероятно бе последната ми надежда, преди да ми се наложи да зарежа тази мечта и да си намеря нормална работа. Междувременно, разполагах с по-малко от седмица да се изнеса от общежитието и да си намеря жилище.

Събудих се от мириса на кафе, последван от тъпо пулсиране в главата. Проклетото вино. Разтрих слепоочията си и се опитах да прогоня болката.

Седнах в разтегателния диван, увита в юргана и благодарих на боговете за скъпоценния дар на кафето, докато Али ми подаваща димяща чаша заедно с таблетка аспирин.

— Разбихме се.

Тя се мушна до мен с чашата си с кафе. Дългата ѝ кестенява коса бе вдигната в небрежен кок и тя изглеждаше естествена и сладка в тениска с открити рамене и черен клин. — Отдавна не те бях виждала да се забавляваш така. Заслужаваше да си отдъхнеш.

— Тази среща ме изкара от релси — казах аз, благодарна за това, че въпреки главоболието нервите ми не бяха така опънати като вчера.

— И така, разкажи ми повече за Макс и кога мога да се срещна с него? Според пияната Ерика двамата с него сме лика-прилика.

Засмях се, докато подробности от нощта се връщаха в съзнанието ми. Една пиянска вечер никога не е пълноценна без последващ разбор с момичетата.

— Всъщност знам само онова, което професор Кинлан ми разказа. Бил умен, но винаги успявал да се измъкне на косъм от някаква каша в училище. Не мисля, че е щял да завърши без помощта на Кинлан, а дипломата е нещото, което татко му не можел да купи с пари — вдигнах рамене в желанието си да не съм толкова критична към Макс, след като именно той ме бе спасил от пълно унижение. — Сигурна съм, че не е лесно да бъдеш праволинеен с баща милиардер. Някои хора не могат да понесат такава голяма свобода.

— Е, моята специалност е именно укротяването на богати безделници. Тя ми се усмихна самодоволно през рамо.

— Не се съмнявам — подбелих очи.

— Значи сега той се занимава с инвестиране?

— Нямам представа какво прави извън „Енджълком“. При толкова много пари, вероятно участва във всякакви проекти.

— Добре, търсенето в мрежата започва.

Али скочи и се върна с лаптопа си, докато четеше благовидната биография на Макс за благотворителни сдружения и интернет инвестиции. — Да видим какво ще изровим за Блейк Ландън.

Обвих дръжката на чашата си, като си припомнях смътно пиянската си тирада как Блейк се бе държал като нахално копеле по време на срещата. Увереността, че може да торпилира презентацията ми и да ме покани след това бе безподобна, но при неговата външност вероятно повечето жени лесно падаха в краката му. За негово нещастие, аз не бях като повечето жени.

Гневът, който кипеше в мен към този мъж се смекчаваше само от неблагочестивите ми помисли, възбудени от погледа му.

— Моля те, изобщо не ми пука. — Сред хаоса от объркани чувства се опитвах да се съсредоточа върху гнева си, но в действителност бях тайно заинтригувана какво ли може да открие Али. До вчера не бях чувала за Блейк, обаче предвид това как останалите го оставиха да води изслушването в „Енджълком“, вероятно имаше някакво влияние. Али се бе вторачила в екрана и четеше с видим интерес. Накрая не издържах.

— Е, какво пише?

— Той е хакер.

— Какво? — Вероятно бе попаднала на друг Блейк Ландън, въпреки че през въпросната сутрин изобщо не приличаше на изряден корпоративен гражданин.

— Във всеки случай е бил такъв. Според мълвата, има връзка с „М-86“, хакерска група базирана в САЩ, която преди петнадесет година е източила повече от двеста банкови сметки на най-големите вложители. Обаче няма подробности. Официално той е основател на „Банксофт“, която е купена за дванадесет милиарда долара. Изпълнителен директор е на „Енджълком“ и активно инвестира в прохождащи интернет компании.

— Доморасъл милиардер, значи.

— Така изглежда. Едва на двадесет и седем години е. Пише, че родителите му били учители.

Информацията не можа да укроти гнева, който изпитвах към него, задето саботира презентацията ми, но запълни някои празноти. Трябваше да призная, уважавах го повече като знаех че не е получил богатството си наготово, но именно той, за разлика от Макс се бе държал като привилегировано леке.

— Е, сега това едва ли има някакво значение. Ако имам късмет, нашите пътища никога вече няма да се пресекат.

Глава трета

Дъждът ръмеше от часове. Потоци вода се изливаха по перваза на прозореца до бюрото ми, който гледаше към една от многото градини в кампуса. В общежитието бе тихо, тъй като повечето студенти бяха заминали след края на срока, така че реших да наваксам с работата си. Проверявах статистическите данни за „Клозпен“, когато на екрана на компютъра ми се появи съобщение за имейл от неизвестен подател. Темата беше „Говорители на конференцията „Техлаб“. Докато четях писмото, ме обхвана лека възбуда. Молеха ме да заместя отказал се в последен момент участник в „Техлаб“, най-голямата годишна конференция за високи технологии.

— Али…

Тя изръмжа нещо през одеялото, под което дремеше.

— Ходи ли ти се във Вегас?

— Мислех, че си махмурлия.

— Бях, обаче току-що ме поканиха да говоря на конференцията на „Техлаб“ този уикенд.

Али отметна одеялото и седна.

— Сериозно ли говориш?

— Съвсем. Някой е анулирал участието си в панела на изпълнителните директори на социални мрежи и ми предлагат да го заместя.

— Трябва да отидем. Категорично. Това може да се окаже невероятна възможност за маркетинг — тя възбудено плесна с ръце.

Пътуването щеше да бъде скъпо, но как бих могла да пропусна възможността да попаднем под светлината на прожекторите? Какво пък. На този етап вече не можех да правя нещата половинчато.

— Ще го направим — казах аз, замаяна от тази мисъл.

Разбира се, можеше да създадем полезни връзки, но идеята да отидем във Вегас беше вълнуваща сама по себе си. Ако успеех да се удържа настрани от казината, всичко щеше да бъде наред.

— Невероятно, трябва да започнем да си стягаме багажа — каза Али.

— Поднасяш ме, нали?

— Ерика Хатауей, ти си изпълнителен директор на модна социална мрежа и представляваш своята компания в Лас Вегас, столицата на блясъка и славата. Чака ни сериозна работа.

Изсмях се, докато Али се засуети, напъха се в миниатюрния ни дрешник, откъдето започна да вади и да трупа на леглото, както изглежда, всяка къса рокля, която притежаваше.

— Трябва да приличам на изпълнителен директор, а не на Момиче на повикване, разбра ли Али?

— Никога не си била във Вегас, сладурче. Довери ми се.

Следващите няколко часа прекарахме в комплектуване на тоалети, а аз резервирах полета и подготвях материали за конференцията. След малко повече от двадесет и четири часа щяхме да бъдем във Вегас.

На следния ден около обяд прекосих кампуса, за да се видя със Сид. Време беше да се събуди.

Напълно разбираемо, двамата със Сид се намерихме в мрежата. Имах някаква идея, представа за дизайн и малка сума за първоначална инвестиция, така че след като ги обсъдихме в продължение на няколко седмици, пуснах обява сред студентите, че търся програмист, който да ми помогне да направя сайта. Сид отговори пръв. След няколко срещи решихме да станем партньори в проекта.

В продължение на няколко минути чуках по вратата му, преди най-после да отвори. Сид бе висок, над метър и осемдесет и бе буквално най-слабото човешко същество, което познавах. С тъмния си тен и големи кафяви кучешки очи, той бе привлекателен по свой особен начин, но бе болезнено самотен, откакто го познавах. Не само аз трябваше да излизам по-често.

Тази сутрин очите му бяха кървясали и уморени и аз се питах дали не е излязла нова видео игра. Това обикновено се отразяваше върху и без това неустойчивия му режим на спане.

— Дръж, донесох закуска.

Подхвърлих му кутия с енергийна напитка и той изръмжа нещо в отговор, преди да потъне отново в дупката — мръсен апартамент, който споделяше с шепа други отшелници. Последвах го и седнах на дивана.

— Какво става? — той отвори кутията и се настани на бюрото си, покрито с празни кенове и опаковки от закуски. Сдържах порива си да започна да чистя.

— Отивам във Вегас да говоря пред конференцията „Техлаб“, така че искам да се разбера с теб, преди да отпътувам тази нощ. Трафикът може да се срине от експонирането. Просто искам да съм сигурна, че сме подготвени за това.

— В какъв мащаб?

— Нямам представа, обаче на конференцията ще присъстват четиридесет и пет хиляди души. Али също ще дойде, тя ще се занимава и с пиар.

— Добре, ще прегледам статистиката и ще заредя помощни сървъри, ако трафикът се увеличи — той драсна нещо в тетрадката си и включи устройството.

— Разполагаме ли с такива или трябва да купим — попитах аз с надеждата, че можем да ъпгрейдваме устройствата с минимум средства.

— Винаги можем да използваме повече. Заложено ли е в бюджета?

— Хм, не съвсем. Това пътуване е извънреден разход.

— След колко време ще дойдат тези пари от „Енджълком“?

— Ако изобщо дойдат — нямам никаква представа. Надявам се да разбера нещо повече, когато се срещна с Макс след няколко седмици. Мисля, че обикновено отнема няколко месеца, но имам чувството, че той е в състояние да ускори нещата, ако наистина се заинтересува.

— Добре, ще го измислим някак си. Имам тук наоколо няколко стари устройства, които мога да включа в краен случай. Да се надяваме само, че университетският интернет няма да блокира.

— Давай, магьоснико.

Разбрах едва двадесет процента от това, което Сид каза, обаче не се съмнявах, че той е гений, така че му вярвах, че ще измисли нещо. В никакъв случай не можеше да се събуди преди пладне, обаче за няколко часа можеше да сглоби компютър от рам чипове и дънни платки. Освен това, „Клозпен“ бе станал и негова рожба и също като мен, тези дни той почти не се занимаваше с друго. Благодарна бях за неговата самоотверженост, дори ако това означаваше да се съобразявам с чудатостите му.

— Как върви търсенето на работа? — попитах аз, като се надявах, че и той като мен не е въодушевен от перспективата да се гмурне в истинския живот.

— Скучно. Не отделям достатъчно време за това.

Тайно облекчена, замълчах и станах, за да се заема с чистене.

— Ерика, няма нужда да правиш това. Ще изчистя днес, обещавам.

— Не се притеснявай. Направи така, че сайтът да бъде достъпен през следващите четиридесет и осем часа и ще смятаме, че сме квит.

— Дадено.

Веднага щом влязохме във Вин разбрах, че Али бе права. Едва минаваше десет часа в петък вечерта и казиното гъмжеше от сексапилни жени, облечени в най-миниатюрните рокли, които някога бях виждала. В сравнение с тях приличах на монахиня. В стаята Али ме наконти, преди да излезем на разузнаване в хотела. Избрах тясна черна рокля и светлобежови обувки с високи токове и оставих косата си леко разрошена на вълни.

— Момичетата тук вероятна ходят на църква с такива рокли, Али.

— Ти пък. Изправи се малко. — Тя придърпа блестящата си рокличка, за да подчертае улея между гърдите си.

Моите гърди с лекота издуваха облото деколте на роклята ми. Очевидно стресът изобщо не ги бе смалил. — Не, благодаря. Искам да оставя малко храна за въображението. И ти трябва да правиш така.

— Както и да е. Тъй или инак, не познаваме никого тук. — Тя разкърши рамене.

Не можех да не се съглася. Може би бе възможност да се поотпусна малко, но можеше да се окаже и опасно. Благодарение на Блейк, кожата ми тръпнеше от почти болезненото желание да бъда докосвана, навсякъде. Вибраторът ми не можеше да утоли нуждата, която той бе породил и рискувах да отвлека вкъщи първия двойник на Блейк, когото успеех да докопам.

Щом се сещах за презентацията, започвах да си представям как би могла да завърши онази сутрин, като в края на всички сценарии лежах по гръб на заседателната маса и крещях името му. Исусе Христе. Отхвърлих тази мисъл. Той бе в черния ми списък, а не в списъка ми с предстоящи задачи.

Али ме разсейваше, докато се контеше и суетеше с аксесоарите. Никой не обичаше модата повече от Али. В началото не можех да разбера как е възможно да изразходва толкова много енергия за външния си вид, обаче накрая проумях, че модата е по-скоро свързана с това човек да се чувства добре в кожата си, отколкото да впечатлява околните, въпреки че безспорно допринасяше и за това.

Минаваше полунощ, когато прекрачихме прага на казиното, на път към крайната ни цел — барът в другия край. Мястото бе претъпкано и Али ме улови за ръка, за да се промъкнем през тълпата високо говорещи, възбудени хора.

— Ерика!

Забавих крачка, убедена, че чувам името си сред врявата. Едва ли бях единствената Ерика тук, но когато го чух отново, се обърнах по посока на гласа и видях познато лице. Блейк стоеше до близката маса за рулетка и гледаше втренчено право към мен.

— По дяволите! Да се махаме оттук. Погледнах встрани и тръгнах напред, като повлякох Али зад себе си.

— Почакай, кой е този? — Али ме спря, като предизвика леко задръстване зад нас.

— Това е Блейк Ландън.

— Еха, какво прави той тук?

— Не ме интересува. Просто искам да бъда колкото може по-далеч от този мъж.

— Той гледа право към теб, Ерика. Дай да отидем да му кажем здрасти.

Али му махна с ръка и ме повлече към масата, където той играеше. Като по чудо изглеждаше още по-красив, отколкото го помнех. С черна риза и сив костюм — безупречен. Плашещ. Сексапилен като дявол. Поех дълбоко дъх и нервно прибрах къдрица коса зад ухото си, като се молех той да не долови сексуалната ми възбуда, която на този етап бе осезаема.

Ще приключим набързо и ще си отидем.

— Ерика — той ме приветства с проницателния си поглед. — Каква изненада.

Положих всички усилия да запазя спокойствие, но си дадох сметка, че сдържам дъха си, докато очите му ме оглеждаха отгоре до долу. Скръстих ръце, като моментално съжалих за избора си на рокля, обаче опитът да прикрия улея между гърдите си само ги подчерта.

Той леко разтвори устни, докато очите му се задържаха там секунда по-дълго. Стегнах се и се откъснах от погледа му, като забелязах почти също толкова великолепния мъж до него. Приличаше на малко по-нисък близнак на Блейк, с няколко тона по-светла коса и по-тъмно лешникови, почти кафяви очи. Махна ни с ръка.

— Ерика, аз съм Хийт, братът на Блейк.

Отправи на Али спираща дъха усмивка. Тя леко ме ощипа по ръката.

— Приятно ми е да се запознаем, Хийт. Това е Али Малой, мой съдружник — казах аз, като мълчаливо се надявах с това представянето да приключи.

Али откъсна поглед от Хийт, за да поздрави Блейк.

— Чувала съм много за вас, мистър Ландън — тя се усмихна на него, после на мен, като повдигна вежди.

Сега, след като го видя на живо, тя разбра срещу какво се боря, но в израза на лицето ѝ нямаше никакво съчувствие. Сигурна бях, че вече бе хвърлила око на брат му и всяка надежда да ме подкрепи, окончателно се изпари.

— Последни залози — крупието постави топчето в колелото.

— Играеш ли на рулетка? — попита Блейк.

— Да, но тази вечер няма да залагам. — Хазартът не влизаше в сметката на това пътуване. Без да споменавам, че минималния залог на тази маса беше 1000 долара.

— Е, аз играя. Кои са твоите числа?

Топчето се завъртя по-бавно и аз изпитах неестествено силно усещане, че той трябва спешно да заложи, докато все още има тази възможност.

— Хм, девет и едно — избъбрих рождените си числа, които добре ми бяха служили в миналото.

Блейк постави чипове по 10 000 долара на всяко от двете и на още няколко, секунди преди топчето да се спре на числото девет. Двете с Али едновременно извикахме. Сърцето ми лудо туптеше, докато се опитвах да пресметна.

— Номер девет — крупието подаде на Блейк пет цветни чипа.

Блейк подаде един на крупието като бакшиш и изсипа останалите в джоба си. Хвана ръката ми и допирът ме прониза. От неговото докосване и скорошната печалба в тялото ми бушуваше потисната енергия. Отдръпнах се отбранително назад, смаяна от това колко силно желая да ме докосне.

Погледнах чипа от 10 000 долара в дланта ми, сума надвишаваща многократно всички мои минали печалби.

— Това пък за какво?

— Защото ми донесе късмет. Нямаше да спечеля без теб.

Той ми отправи закачлива усмивка, която заедно с тръпката да го видя как печели ме накара почти да забравя колко сърдита все още му бях. Този номер може би минаваше при другите момичета, но аз нямаше да допусна да ме подкупват.

— Не мога да го приема — подадох му обратно чипа.

— Настоявам. Хайде, да се махаме оттук, преди да излезе някое следващо число.

С неохота пъхнах чипа в чантата си и ние се отдалечихме, без да поглеждаме назад.

— Изглеждаш различно. Едва те познах.

Блейк се приведе към мен, така че само аз да мога да го чуя.

Али и Хийт обсъждаха какви тапас да поръчат, докато чакахме да ни донесат шотовете с текила. Озовали се бяхме в някаква кръчма с местни специалитети до казиното, за да празнуваме и Хийт вече разгорещено ухажваше Али, като ме оставяше да се задоволя с Блейк. Топлият му дъх галеше врата ми, от който ме полазваха студени тръпки. Опитвах се да не си представям какво биха направили устните му. Близостта му граничеше с неприемливото и той ухаеше невероятно — като чист, пикантен, сексапилен мъжкар. Някой би могъл да затвори в бутилка този аромат и да спечели милиони.

— Да, това не е тоалет за делови срещи. — Придърпах надолу полата на роклята си, която едва скриваше най-важното сега, когато бях седнала. Ако ме изгледаше още веднъж, щях да се възбудя на секундата.

— Повече ми харесва.

В бара имаше стотици красиви жени и много от тях зяпаха Блейк. Що за късмет, не само да налетя на него, но и да го оставя да ме омотава в мрежите си, докато Али безсрамно флиртуваше с брат му.

— За конференцията ли сте дошли? — попитах аз в желанието си да сменя темата.

— Отчасти — отвърна той.

— Блейк е дошъл по работа. Аз обаче съм тук за удоволствие — Хийт намигна на Али.

Той играеше на едро и Али се хващаше. Не можех да преценя дали е заинтригувана или прави наистина добър пиар. Надявах се да е последното.

— Всъщност, Хийт е мой вицепрезидент за бизнес развитие. В този смисъл, и той е тук заради конференцията.

Хийт се изсмя.

— Щом работата на Блейк го отведе във Вегас, участието ми в компанията изведнъж става много важно. Имаме гръмки титли, но повечето от нас просто кръжим около Блейк. Той върши истинската работа.

Очаквах Блейк да отговори, обаче челюстта му само трепна. Изглеждаше някак различен, по-сериозен от преди. Отпуснат, овладян, обаче зад спокойното му държане усещах напрежение.

Али наруши мълчанието.

— Също като Ерика. Тя е нашият безстрашен лидер.

Блейк се готвеше да каже нещо, когато дойде келнерът, понесъл шотове с текила достатъчни, за да гарантират вземането на неправилни решения по-късно през нощта. Вдигнах чашата, като се споразумях с текилата, че този шот бе бъде пръв и последен. Нямах доверие в себе си, докато Блейк бе наоколо, а тя ме караше да върша необмислени неща.

Хийт вдигна чашата си.

— За какво ще пием? — попитах аз.

— За печалбата — отвърна той и ние се чукнахме.

Можех да пия за това. Изпразних чашата, грабнах резен лимон и го засмуках, за да потуша пожара от изпития алкохол.

През следващия час и нещо Хийт ни забавляваше с историите си — за приключения в Син Сити, за обиколки с раница на гръб из Европа, за разкошния живот в Дубай. Чаровен и забавен, Хийт беше магнетичен по свой начин. Али му задаваше въпроси и го караше да говори, което бе облекчение за мен. Още бях сърдита на Блейк и не се чувствах готова да споделям каквито и да е клюки от личния си живот.

— Да ти поръчам още едно питие? Или нещо различно?

Потръпнах при звука на дълбокия му глас, който успешно успя да ме откъсне от взаимоотношенията между Хийт и Али.

— Трябва да говоря на сутрешното заседание — казах аз.

Би трябвало да кажа лека нощ. Беше почти два след полунощ местно време. Дългият ден бе започнал да ми се отразява, но не бях сигурна дали и с Али е така. — Искаш ли да тръгваме, Али?

— Хм… — тя погледна Хийт.

— Останете още малко — каза меко той.

Тя ме погледна отново и с очи, пламнали като коледни свещи, казваше „да“.

— Сигурна ли си, Али?

— Да, след малко ще тръгна. Не се безпокой.

Али сияеше. Текилата вече бе победила.

— Ще я върна напълно невредима — обеща Хийт.

Почти му повярвах. Обикновено щях да я накарам да тръгне за свое собствено добро, но тази нощ не исках да ѝ развалям удоволствието.

Блейк се изправи заедно с мен.

— Ще те изпратя.

— Не, благодаря. Така съм си добре.

— И аз се прибирам. Може да вървим заедно.

Отстъпих, донякъде уверена, че ще мога да преживея следващите десет минути насаме с него.

Насочихме се към асансьорите и ръката на Блейк, полегнала под кръста ми ме насочи към една празна кабина.

— Изглежда си подхождат — каза той като наруши мълчанието.

— Забелязах. Брат ти е много чаровен.

— Брат ми е труден човек — той поклати глава и прокара пръсти през косата си.

— И Али понякога е такава. Може би ще се пазят взаимно.

Блейк повдигна вежди с видимо недоверие.

Отново се възцари тишина. Бръмченето на асансьора сякаш засилваше енергията помежду ни, като че желанието, което изпитвах към Блейк се бе материализирало и сега се излъчваше от тишината. Очевидно бях подценявала колко дълги могат да се окажат десет минути, прекарани с него.

Когато асансьорът спря на моя етаж, Блейк ме изведе навън и ме придружи по коридора до вратата ми.

— Пристигнахме — казах аз като се надявах раздялата да бъде кратка.

Вместо това ръката му се плъзна от гърба до лакътя ми и после надолу, докато се оказахме хванати за ръце. Той описваше малки кръгчета по дланта ми с възглавничката на палеца си и в този момент не бях сигурна дали усещането не ми причинява истинска болка. Като електрически шок за целия ми организъм, който се разпростираше до върховете на пръстите ми и на други места.

— Блейк, аз…

Тялото ми се бунтуваше срещу тираничните опасения на разума ми. Лицето му беше на сантиметри от моето и за пореден път ме опияняваше с уханието си, което ми напомняше за първия път, когато се срещнахме.

— Няма ли да ме поканиш да пийнем нещо? — промълви той. Прокара език по долната си устна и го прехапа със зъби. В начина, по който ме гледаше нямаше нищо невинно.

Но кой можеше да му откаже?

Преглътнах тежко и отстъпих малко назад, като се изключих от магнитния поток на хватката му. Поклатих глава и усуках нервно косата си, като се опитвах да отклоня вниманието си от устните му.

— Трябва да ставам след няколко часа.

— Аз също.

Това беше същият Блейк Ландън, който само преди няколко дни почти бе успял да разбие шансовете за финансиране на компанията ми. Не бях готова да си легна с този мъж. Нали така?

Поех дълбоко дъх и го погледнах право в очите.

— Блейк, сигурна съм, че не си свикнал да чуваш това, но наистина не проявявам интерес. Прекарахме забавно тази вечер, обаче аз съм тук, за да работя.

— Не изглеждаш като човек, който е тук по работа.

Погледнах го с присвити очи, но той само се усмихваше.

— Не, сериозно, Ерика, нима искаш да кажеш, че изобщо не те привличам? — подпря се с ръце на стената и ме обкръжи с тялото си.

Твърдо решена да запазя дистанция между нас се притиснах към вратата. Междувременно сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Нима тези няколко сантиметра, които ни разделяха бяха последния бастион между мен и… нощта на живота ми?

Не, между мен и една огромна грешка.

— Ако си просиш комплимент, няма да го получиш от мен — казах аз. — Дори да ме привличаше, нямаше да се поддам по ред причини, не на последно място, че не искам да усложнявам, доколкото зависи от мен отношенията си с „Енджълком“.

— Аз няма да инвестирам в проекта ти, така че не виждам никакво усложнение.

— Не съм съгласна.

— Как мога да те убедя? — той предизвикателно се ухили.

Костюмът му леко се опъваше по ръцете и бедрата му. За Бога, компютърджиите не трябваше да бъдат толкова сексапилни. Единственото, което исках, е да го разопаковам като коледен подарък. Как бих могла да му устоя, ако той отново ме докоснеше, или не дай Боже, ме целунеше?

Страстно желаех да завлека Блейк в стаята си и да го чукам до безсъзнание, но имаше и по-добър вариант.

— Много е просто. Не можеш.

Обърнах се и започнах да ровя в чантата си за ключа. В следващия миг той се озова зад мен и една топла, властна ръка обви кръста ми. Затворих очи и тежко преглътнах, замаяна от внезапния допир.

— Сигурна ли си?

С усилие си поех дъх, като отчаяно се опитвах да не обръщам внимание как тялото му притиска към моето. Устните ми отказваха да изрекат необходимите думи, така че просто кимнах, като се молех да ме остави на мира.

Ръката му се отдръпна и се спря на ханша ми. Отново започна да ме докосва като че ме притежаваше. За проклетия, вместо да ме обиди, това все повече ме възбуждаше. И все пак не можех да поема по този път с него.

— Сигурна съм — гласът ми издайнически трепна.

Дланта му се плъзна нагоре по ръката до рамото и отмахна косите от врата ми. Нежно целуна тила ми, а устните му се задържаха върху кожата ми, докато пламнах отново. Погледът ми се замъгли и притиснах ръце към вратата, за да запазя равновесие.

— До утре — прошепна той.

Когато се извърнах, него го нямаше. От коридора бе влязъл право в асансьора. Облегнах се на вратата, като се проклинах и копнеех да бе останал със същата сила, с която исках да си отиде. Ръцете ми трепереха, но накрая намерих ключа… заедно с чипа.

Глава четвърта

Вратата се захлопна и аз отворих очи. Стаята тънеше в непрогледен мрак, обаче циферблатът на големия електронен часовник на нощното шкафче показваше осем. Неясен женски силует се примъкваше на пръсти към съседното легло. Блестящата рокля светеше в мрака.

— Али?

— Аз съм.

— Сега ли се прибираш? — Разтърках очи и подробностите от настоящето бавно започнаха да се проясняват.

— Да, майко — прошепна подигравателно тя.

Запалих нощната лампа и я осветих.

— Я да видим какво е домъкнала котката.

Отпуснах се назад облегната на лакти и се усмихнах. Изглеждаше сякаш не бе спала дни наред, което бе отчасти вярно. Гримът ѝ бе размазан, а косата ѝ бе в състояние, каквото никога не бях виждала на публично място — няколко степени по-долу от изрядното.

— Уф, усещам, че ме осъждаш — тя изу обувките си и се строполи с дрехите върху леглото.

— Ще ми кажеш ли какво се случи? — разсъних се напълно, което ме учуди предвид напредналия час и минималното количество сън.

— Какво искаш да знаеш? — измърмори тя изпод завивката

— Очевидно всяка мръсна подробност.

Али се обърна по гръб и апатично се втренчи в тавана. — Наистина го харесвам.

Стори ми се, че чух въздишка. О, не.

— За Бога, Али, кажи ми, че не си спала с него.

— За какъв дявол ти пука? — тя отпусна ръце покрай тялото си.

Скочих от леглото и срещнах погледа ѝ.

— Пука ми, Али, защото се опитвам да създам професионален имидж на компанията ни и не очаквах да изчукаш брата на Блейк. Сега той ще каже на Блейк и по дяволите…. Пресметнах всички възможни последици от това прегрешение.

Тя се изправи.

— Веднага престани. Казах му, че ще побеснееш, ако Блейк разбере, така че той ми даде дума да мълчи.

— Невероятно. — Отидох до прозореца и вдигнах щорите.

Лицето на Али се сгърчи от нахлулата светлина.

— А какво става при теб? Донякъде очаквах да налетя тук на вас двамата предвид начина, по който през цялата вечер те изяждаше с поглед.

— Али, сериозно. Между нас с Блейк няма абсолютно нищо.

— Глупости.

— Истина е. Не мога да прецакам тази сделка. Миналата вечер му казах, че не ме интересува. Край на историята.

— Блейк не ми прилича на мъж, който често чува думичката „не“. Освен това не ми каза, че е поразително красив.

— Красив или не, тук съм по работа.

— Ерика, наистина ли ми се сърдиш? — тя леко издаде горната си устна.

Почувствах се виновна, но не можех просто така да я оставя на мира.

— Ще се оправя. Поспи малко. Чудесно би било да завържеш някакви контакти днес, тъй като утре отлитаме обратно.

Вмъкнах се в банята, като пренесох гнева си под равномерните струи на душа. Исках да се сърдя на Али, но в действителност по-скоро бях разтревожена за нея. Дала ѝ бях възможност да свали гарда пред Хийт, който по всичко изглеждаше, бе майстор сваляч. Станалото беше колкото нейна, толкова и моя грешка.

Когато се върнах в стаята, Али вече спеше под юргана. Облякох предварително подбрания тоалет, стилна блуза с черни орнаменти и бяло сако с тесни тъмни джинси. Обух черните обувки с високи токове, които Али бе оставила до леглото и грабнах чантата си. Време за работа. Отново без никаква помощ. Можеше да започна да свиквам.

След петнадесет минути влязох в залата, където щях да направя презентацията. Качих се на празния подиум и прочетох картичките с имената на говорителите.

Ерика, не ти е мястото тук.

Понякога наистина мразех това вътрешно гласче, обаче сега тревогата ми премина в превъзбуда. Щях да седя рамо до рамо със звездната каста на изпълнителните директори, истински знаменитости в света на технологиите.

Замаяно се отпуснах на отреденото ми място и огледах помещението, което вече започваше да се изпълва със стотици нетърпеливи участници в конференцията.

Мислите ми препускаха, докато търсех бележките си, като мечтаех да можех да бъда където и да е другаде. Точно когато започна да ме обзема истинска паника, Блейк седна на мястото до мен, прекрасен в сив пуловер с остро деколте и джинси.

— Какво правиш тук? — гласът ми прозвуча по-раздразнено, отколкото възнамерявах.

— Добро утро и на теб.

Той ми се усмихна и тялото ми се поотпусна, може би от чисто облекчение да видя познато лице сред тълпата. Освен това, споменът за устните му още бе жив в мен.

Всичко, свързано с това пътуване, досега бе неочаквано — срещата с Блейк миналата нощ и разбираемото, но проблематично увлечение на Али по брат му. А сега отново бях тук с Блейк, седнала в присъствието на компютърното величие.

След като остави мислите ми да се повъртят на празен ход, накрая отвърна.

— Модератор съм на този панел.

Отворих уста, но въпросите как и защо заседнаха в гърлото ми. Имаше един-единствен отговор.

— Ти го направи.

— Какво съм направил?

Погледнах го кръвнишки, като изпитвах желание да го сравня със земята.

— Ти си ме поканил да участвам.

Той се ухили самодоволно.

— Не мисля, че мога да си припиша изцяло заслугата. Ти си значим конкурент в социалното пространство. Нали така ни каза по време на срещата? — Облегна се назад на стола си също както по време на презентацията, като внимателно ме наблюдаваше.

— Да, именно това казах — преглътнах тежко, не по-малко вбесена.

— Е добре, тогава не би трябвало да се притесняваш да седнеш тук с големите момчета. Ще се справиш. — Той се зае със смартфона си.

По дяволите. Блейк ме беше набелязал, а сега ме бе въвлякъл в тази професионална игра на котка и мишка. Колко дълго щеше да продължава това? Докато легна с него? Междувременно, как щях да преживея този панел, където се чувствах съвсем не на място?

Залата бе пълна и останалите лектори насядаха около нас. Стиснах очи и разтрих слепоочията си, за да прогоня започващото главоболие.

— Не обичаш ли да те предизвикват?

Отворих очи и го видях загледан в мен, а красивите му зелени очи внимателно ме преценяваха. Той ме дразнеше и нещо в мен се прекърши.

— Обичам да бъда предизвиквана, Блейк. Не обичам да бъда саботирана.

Насилвах се да говоря тихо и само ние да се чуваме. Може би в представите на Блейк това беше предизвикателство, но в моите очи не изглеждаше така. Непрекъснато се съмнявах в себе си, но когато някой явно ме подценяваше, показвах нокти. Бях работила неуморно и не му бях дала никакво основание да се съмнява в мен или в способностите ми.

— Вярвай ми. Ако исках да те унижа, нямаше да бъдеш тук.

— Голям нахалник си.

Гласът ми проехтя в залата. Председателят бе включил микрофоните и очите на всички се впериха в мен. По дяволите. Приседнах обратно на стола си, като желаех да потъна в земята от срам. Очевидно нямаше нужда Блейк да ме унижава. Можех да го направя прекрасно и самата аз.

Председателят бързо се съвзе и започна да представя участниците в панела и модератора, уважаемият Блейк Ландън. Свих се при произнасяне на името му и последвалите ръкопляскания, но трябваше да се взема в ръце. Войната с Блейк нямаше да ми бъде от помощ в този панел. Той щеше да води разговора, а преди малко аз публично го бях наругала.

Изправих гръб и вдишах дълбоко няколко пъти, за да се отпусна и да се съсредоточа. Панелът започна с презентации, които минаха добре, тъй като се бях упражнявала най-малко петдесетина пъти по време на полета. След това Блейк зададе няколко предварително подготвени въпроси, като ги насочи към съответните участници. Почувствах се в свои води и тревогата ми скоро се уталожи. Дори събрах смелост да взема думата, когато другите спираха да говорят, въпреки че внимавах да не срещна погледа на Блейк. Той можеше да наруши инерцията ми с добре пресметната подигравателна усмивка. Лицето му във висша степен ме разсейваше в професионална обстановка.

След кратки въпроси от аудиторията, казахме заключителни думи. Въздъхнах с облекчение, благодарна, че съм оцеляла. Смъмрих се, задето така съм се плашела от нещо, което се оказа напълно поносим ангажимент да говоря пред публика. Бях преодоляла кризата.

— Не беше никак зле — каза Блейк.

Все още с параноичен уплах от микрофоните му хвърлих гневен поглед. Събрах нещата си и се изправих, като изведнъж ми се прииска да си тръгна и да се отдалеча на известно разстояние от Блейк.

Той бързо се изправи заедно с мен.

— Хей, недей да бягаш още. — Спря един от говорителите, който точно слизаше от подиума.

— Здравей, Алекс — каза той и привлече вниманието на мъжа.

Обърна се и ме хвана за лакътя. Аз се отдръпнах и после осъзнах, че той ме представя на Алекс Хъчисън, генерален директор на един от най-големите търговски уебсайтове в Щатите.

— Ерика, това е Алекс. Алекс, ние работим с Ерика в „Енджълком“ и помислих, че е добре да се запознаете. Може да откриете общ интерес при нейния фокус върху дамското облекло.

— За мен е удоволствие, Ерика. Нямам търпение да погледна сайта ти.

Алекс бе поне петнадесет години по-възрастен от мен и приличаше повече на костюмарите, пред които се явих на изслушването в Бостън, но ми посвети цялото си внимание.

— Благодаря, ще се радвам да науча мнението ви.

— Разбира се, кога стартирахте?

— Преди около година.

— Чудесно. Ще погледна сайта. Ето визитната ми картичка, номерът на мобилния ми телефон е на обратната страна. Ще държим връзка и ако мога с нещо да помогна, ще ми кажете, нали?

— Определено. Безкрайно ви благодаря.

След като Алекс се отдалечи, други двама се приближиха до нас, и двамата приблизително на наша възраст. Единият ръководеше известен магазин за разработване на компютърни игри, а другият бе основал процъфтяващ музикален сайт за откриване на нови таланти малко преди „Клозпен“, което ме накара да се почувствам малко по-добре на това място.

Поговорихме, а Блейк умело насочваше разговора към мен при всяка възможност. Обхвана ме шеметна възбуда. Бях твърде слисана, за да се представя сама на когото и да е от тези хора. Те ме приеха общо взето благосклонно и аз се почувствах възнаградена за това, че отстоявам позицията си, че сме създали нещо, което си струва да се ползва.

Накрая участниците и останалите говорители се разпръснаха като ме оставиха отново насаме с Блейк.

— Еха! — възкликнах аз, все още замаяна от станалото.

— Толкова страшно ли беше?

— Не, всъщност беше невероятно. Не очаквах нищо подобно.

— Може би е за добро.

Прав беше. Очакването щеше да бъде непоносимо, ако знаех от какъв калибър са хората, с които щях да изнасям презентация и след това да се запозная. Паниката ми тази сутрин беше милостиво краткотрайна и извън инцидента с микрофона, всичко бе минало изключително добре. Но и така да беше, нямах намерение да му направя удоволствието да го призная.

— Беше страхотно, но нямам нужда от твоята благотворителност, Блейк. — Трябваше да се сложи край на това двусмислено положение.

Той леко повдигна вежди. — Мислиш, че е било благотворителност?

— Е, или това, или някакъв сложен план, за да ме вкараш в леглото си.

Ъгълчето на устата му се повдигна, докато той вплете пръсти в моите.

— Щях да излъжа ако отрека.

Другата му ръка се плъзна под сакото ми и той ме притегли към себе си. Прегръдката му беше нежна, но решителна и ми даде представа за силата му. Леко въздъхнах, като се наслаждавах на топлината на тялото му до моето и на облекчението, което изглежда след това винаги настъпваше.

— Няма да стане.

Съпротивата ми беше също така слаба, както и намерението ми. Със свободната си ръка докоснах гърдите му, под извивката на ребрата. Сърцето му биеше силно и равномерно под дланта ми, в унисон с моето, а тялото ми се разтапяше в него. Нещата, които бихме могли да направим…

Той ме притисна по-силно, а изразът на пълен самоконтрол върху лицето му се опровергаваше единствено от пламъка в очите му.

— Не съм съгласен.

Той наклони лицето си над моето, а устните му бяха на косъм разстояние. Бавно докоснах тила му и прокарах пръсти през копринените кичури на косата му. Сърцето ми бясно биеше, като заглушаваше всяка плаха мисъл за съпротива. Не можех да преодолея това желание.

Да.

В отговор се повдигнах на пръсти. Устните ни се срещнаха — топли, меки. Съвършено. Вдишвах мириса му. В миг ме сграбчи за косата, като удължи целувката, от която не исках да избягам. Притиснах се към него, докато тихо стенех, като отстъпвах пред вихъра от чувства, които устните му събуждаха в мен.

Връхчето на езика му докосваше устните ми, като ги увещаваше да се разтворят. Направих го веднага, нетърпелива да узная дали беше също толкова вкусен колкото ухаещ. Езикът му се стрелна вътре и започна да ме дразни с леки близвания, след което проникна по-дълбоко. Всмукваше лекия ми дъх, като ме целуваше все по-силно и ме притискаше все повече.

Свободната му ръка, онази, която не дирижираше целувката ни, дразнеше голата плът между блузата и джинсите ми, като се задържа върху издатината на ханша ми. Аз стисках косите му, а с другата ръка притисках гърдите му. Бях парализирана от страх да не би ако помръдна дори съвсем малко, да загубя напълно контрол и да го яхна направо тук, на подиума.

Започнах да идвам на себе си, когато в залата се разнесе шепот и щракания на камери. Малка групичка зрители се бяха скупчили на задния вход с лица, скрити зад мобилни телефони, насочени право към нас. Ужас.

Отскубнах се от Блейк, който изобщо не изглеждаше стреснат от досадните папараци. Разстроена и уплашена, грабнах нещата си и бързо слязох от сцената, като си проправих път до най-близкия асансьор. Въпреки най-добрите си намерения, бях изгубила самоконтрол с Блейк и сега подлагах и двама ни на унижение.

— Ерика — Блейк бързаше след мен. — Почакай. Добре ли си?

Косата му беше страшно разрошена, но аз устоях на порива да я пригладя. Бях твърде силно наранена и се опасявах, че и най-невинният допир щеше да унищожи и без това опасно неубедителното ми решение да не спя с него.

— Да, наистина нямам търпение да се превърна в посмешището на конференцията — поклатих невярващо глава, като се проклинах, задето бях толкова безразсъдна.

— Е, няма лоша реклама, нали така? Той се усмихна и се протегна към мен, но аз се изтръгнах извън обсега му.

— Блейк, нищо не разбираш! В момента всичко за мен е заложено на карта — отсякох аз. Треперех. Твърде много емоции се бореха в мен — възбуда, заслепяваща похот и непреодолим срам.

— Тихо, успокой се. — Той сложи ръка на рамото ми. — Сигурен съм, че тези деца дори не знаят кои сме, а дори да знаят, няма нищо сериозно.

Децата, които вероятно бяха на моя възраст може би не ме познаваха, но едва ли същото се отнасяше и за Блейк.

Вдигнах рамене. Вече бях напълно изтощена. Облегнах се назад на стената, като се чувствах все по-изнемощяла. — Както и да е… предполагам вече нищо не мога да направя.

Блейк пристъпи напред и приглади кичур от косата зад ухото ми. — Слушай, имам няколко срещи следобед, но искам да те изведа довечера…

Въздъхнах. Мъжът бе упорит.

— Ще се държа напълно прилично — обеща той, обаче в очите му просветна опасен, хищен пламък.

— Имаш навика да ме обиждаш безразборно. Не давай обещания, които не можеш да спазиш.

Звънчето дрънна и вратите се отвориха. Пристъпих в празния асансьор и, като по чудо, Блейк не ме последва.

Миг преди вратата да се затвори, каза: „Ще те взема в осем“.

Отпивах от чаша с вино, а Али започваше второто си мартини в един от петзвездните италиански ресторанти в казиното. Разправях ѝ подробно за сутринта, включително за върховните моменти — контактите с неколцината всемогъщи администратори в бизнеса и последвалия след това крах — да бъда снимана в прегръдките на Блейк малко по-късно.

— Той е настоятелен. Но в действителност това не ме учудва — каза Али.

— Имам усещането, че започвам да губя войната с него.

Боднах от чинията си със спагети „Фра Дяволо“, объркана от начина, по който се чувствах близо до Блейк. В даден момент публично го ругаех, а в следващия трябваше да впрегна целия си самоконтрол, за да не му се отдам.

— Ерика, знам колко фокусирана си върху работата точно сега, обаче ако той толкова силно те привлича, както очевидно и ти него, защо просто не го направиш?

— Върнах се от ада, Али. Знаеш това. Бизнесът е първото нещо, за което ме е грижа от дълго време насам. Той ме държи здраво стъпила на земята и ако го прецакам, защото не мога да овладея хормоните си, не знам какво ще правя.

Докато перспективата да намеря по-традиционна работа изглеждаше далечна, отказвах да приема провала като възможност. Разбира се, редовно преживявах катастрофи, но винаги излизах от тях по-силна, готова да давам още повече от себе си, за да стигнем по-далеч, отколкото някога бяхме очаквали. При нормални обстоятелства, можех да лавирам между неангажиращ секс и работа или учене, обаче сега моментът не бе такъв. Трябваше да се съсредоточа изцяло върху работата, или имаше опасност да загубя всичко.

— Вече си се доказала пред него в професионално отношение. Наистина ли мислиш, че ще престане да те уважава ако преспиш с него?

— Може би. Не бих искала да поемам такъв риск.

Блейк беше непредсказуем. Едновременно пагубен и безкрайно полезен за каузата, така че нямах представа какво да очаквам от него, особено ако отношенията ни се усложняха със секс.

— Когато играеш по тези правила, Ерика, им даваш право. Мъжете чукат наляво и надясно през цялото време, без да се замислят. Това че си жена не означава, че и ти нямаш право на една нощ горещ секс.

— … Каза момичето, което се прибра в осем часа сутринта — посочих я с вилицата си. — Сериозно обаче, точно сега бизнесът е по-важен за мен от каквато и да е свалка.

Али замълча за момент. — Може би Блейк не става за свалки?

— Дълбоко се съмнявам в това.

— Блейк не е някакво тъпо копеле. Може би трябва да му дадеш шанс.

Усмихнах се. — Права си, той е копеле милиардер. Не съм сигурна кое от двете е по-лошо.

Али отпусна рамене, а очите ѝ станаха тъжни. И двете знаехме кое е по-лошото.

— Нещо ново за Хийт откакто… тъй де? — попитах с надеждата да отклоня разговора от Блейк и моето минало.

— Да, написа ми съобщение тази сутрин. — По лицето ѝ заигра лека усмивка.

Вече бе влюбена. Господ да ни е на помощ.

— С благодарност за приятните спомени? — пошегувах се аз и двете се разсмяхме. — Мислиш ли, че имате бъдеще?

— Не съм сигурна. Той живее в Ню Йорк, така че кой знае? Ще си поръчаме храна в стаята тази вечер. Погледна към мен — Искам да кажа, ако нямаш нищо против. Може да излезем някъде, ако наистина искаш да зарежеш Блейк.

Знаех, че лъже, както би постъпила всяка добра приятелка.

Глава пета

Напълно очаквано, с Али започнахме да спорим какво да облека. Накрая се спряхме на прасковена на цвят рокля без презрамки, за която се съгласихме, че е подходяща за среща, без да тръби „Хайде да си спестим десерта и да минем към главното“. Използвах по предназначение светло бежовите обувки с високи токове и разресах нервно косата си пред огледалото.

Точно в осем, Блейк почука на вратата.

— Здравей — притисках вечерната си чанта плик към себе си като спасителен пояс.

— Ерика — устните му се извиха в лека усмивка.

Носеше обикновена бяла риза с навити ръкави и тъмносини джинси. Обикновено разрошената му коса бе внимателно пригладена настрани, с по някой непокорен кичур тук и там, което му придаваше сексапилен и все пак елегантен вид. През последните няколко часа бях размишлявала какво щеше да донесе нощта и сега изобщо не можех да разсъждавам трезво.

След като няколко мига безсрамно се взирах в него, видях, че и той ме оглежда, а погледът му бе огледално отражение на моето недвусмислено възхищение. Заля ме вълна от чувства — пеперуди, плътско желание и неясното предчувствие, че мога да се влюбя безпаметно в Блейк Ландън. Мъжът бе сексапилен и самоуверен, а моите хормони бяха абсолютно безсилни в негово присъствие.

— Блейк! — Али застана до мен на прага и преценяващо огледа Блейк. — Толкова сте сладки и двамата!

— Не отиваме на абитуриентски бал, Али — промърморих аз, въпреки че до известна степен се чувствах по такъв начин. С тази разлика, че най-готиното момче в училище стоеше на вратата ми и това не ми изглеждаше напълно достоверно. Разбира се, и аз бях свалила доста готини момчета, обаче още преди месеци бях напуснала тепиха, за да се съсредоточа върху работата. Бях забравила какво е чувството някой да те одобрява физически. В действителност, не бях сигурна дали някой някога наистина ме бе карал да се чувствам по този начин, а двамата с Блейк бяхме разменили всичко на всичко една целувка.

Блейк ми предложи ръката си и отстъпи назад. Вкопчих се в нея и той ме поведе надолу по коридора.

— Забавлявайте се, деца — извика зад нас Али.

— Ще я върна обратно до утре сутринта — каза Блейк, като ѝ се усмихна в отговор.

Вдигнах нагоре очи и усетих, че лицето ми пламва при мисълта да прекарам цялата нощ с Блейк. Наистина ли правех това?

Щом влязохме в асансьора, Блейк натисна четиридесет и пет, най-горния бутон на таблото и поехме нагоре.

Смутена, аз попитах: — Къде отиваме?

— На последния етаж.

— Какво има там?

— Всъщност, моят апартамент.

Предишният ми ентусиазъм се изпари. — Много хитро, Блейк. — Отдръпнах се и кръстосах ръце. Съвършеният джентълмен, глупости. Господи, толкова съм наивна.

Блейк се изсмя: — Не е това, което си мислиш. Вярвай ми.

Повдигнах вежди. — Не ми даваш никакво основание да ти вярвам.

— Чувал съм, че е нужно известно време, така че може би все още има надежда.

Вратите на асансьора се разтвориха и той ме поведе към дъното на дългия коридор и извади ключа, за да отвори вратата. Последвах го вътре, поразена от просторния апартамент, който можеше да бъде описан единствено като малък палат.

Прекосихме богато украсеното фоайе, а пред нас в рамката на френските прозорци се очертаваше силуета на Лас Вегас. Слънцето бе залязло преди минути зад контура на голите планини, и небето блестеше в злато и кехлибар, докато всяка забележителност, сътворена от човешката ръка, се опитваше да наподоби величието на природата. Милиони светлини оживяваха нощта в този безумен, хипнотичен град.

— Помислих си, че оттук гледката е по-хубава отколкото от ресторанта — спокойно каза той.

— Поразителна е — изучавах хоризонта, заинтригувана от избора му. Благодарение на Блейк за втори път през този ден ме обзе опияняваща възбуда. И все пак сдържах външните ѝ прояви, тъй като не исках да му покажа, че толкова лесно ме е впечатлил.

— Радвам се, че мислиш така — той ме поведе към сервираната за двама маса до прозорците.

Мезонетът бе обзаведен луксозно и елегантно. Топлите, убити тонове на дамаските, тапицираните в бежови стени и кремавите мраморни плотове контрастираха с лъскавите, вградени електронни уреди.

Безпристрастно оценявах удобствата на апартамента, когато келнерът донесе кофичка с лед от една от съседните стаи.

— Чаша вино? — келнерът извади изстудена бутилка „Кристал Розе“.

— Да, моля — отвърнах аз.

Той ловко напълни високите ни чаши до ръба.

— Позволих се да поръчам и за двама ни — Блейк се чукна с мен. — Надявам се, че нямаш нищо против.

— Ще го преживея — шегувах се, но в действителност изпитвах облекчение. Когато Блейк бе наоколо, не можех да разсъждавам трезво, още по-малко да мисля каква храна бих могла изискано да ям в негово присъствие.

— И тъй, разкажи ми повече за Ерика Хатауей.

— Какво те интересува?

— Как се забавляваш? — въпросът беше достатъчно невинен, но в погледа му имаше друг подтекст.

Свих се и забих пръсти в ръба на стола. В присъствието на Блейк съпротивата ми се стопяваше. Защо изобщо се бях съгласила на това? Всъщност не бях, но и не бях отказала изрично. Независимо от всичко, бяхме стигнали дотук и досега всички се държаха напълно прилично, с изключение на моето либидо.

— Честно казано не се забавлявам много, особено напоследък.

— Значи си работохоличка?

— Може и така да се каже.

— Е, значи това е общото между нас. — Той се облегна назад на стола си и загледа хоризонта.

— Както изглежда, напоследък се справяш достатъчно добре и можеш да гледаш по-безгрижно на живота.

— Животът ми едва ли може да се нарече ваканция, ако това имаш предвид.

— Не виждам причина да не е такъв.

— Тогава предполагам, че не ме познаваш достатъчно добре.

— Осветли ме — казах аз. — Едно птиченце ми каза, че навремето си бил хакер.

Над ръба на почти празната ми чаша за шампанско по лицето му за миг пробяга някаква гримаса, която веднага изчезна.

— Не трябва да вярваш на всичко, което четеш в мрежата.

— Така ли?

Келнерът сервира вечерята, прекрасно сготвени котлети върху канапе от аспержи и гъби соте. Сърцето ми запя от радост и благодарих на келнера, който изчезна също така бързо, както се бе появил, като ни остави отново насаме.

Огладняла от напрегнатия ден започнах да се храня, като се наслаждавах на всяка божествена хапка.

— Както разбирам, не гориш от желание да споделиш историята на живота си?

Той се забави малко с отговора, втренчен в чинията си, като избягваше да ме погледне.

— Вече си прочела най-важното. Какво повече да кажа?

— Как по друг начин да разбера как да преуспея, освен ако не споделиш с мен всичките си тайни? — Търсех очите му и желаех той да ми каже нещо повече, нещо което не бих могла да намеря в интернет.

Той въздъхна и прокара пръсти през косата си.

— Разработих банков софтуер, продадох го и сега инвестирам в други, повечето успешни начинания, за да си убивам времето. Доволна ли си?

— Не напълно — отвърнах искрено.

— А каква е ролята на Али във вашия бизнес?

Исках да науча повече за скандалната история на Блейк, но реших да се върна отново към този въпрос по-късно, след като изглеждаше това бе чувствителна тема, а той все още не бе започнал да ми лази по нервите.

— Всъщност, тя ме вдъхнови да направя сайта. Сега, след три години мисля, че най-после съм завършила модното си образование с нея, въпреки че тя все още настоява да избира дрехите, които обличам. Както и да е, сега се занимава с нашия маркетинг. Нейна е заслугата за контактите, довели до увеличаването на нашите платени потребители.

— Обаче ти каза, че участието ѝ зависи от финансирането.

— Родителите на Али очакват от нея да си намери работа, по-добре платена от това, което можем да ѝ предложим в момента, така че тя няма голям избор, освен ако не получим финансиране, или не се разраснем бързо. Яви се на интервю за работа в Ню Йорк, така че вероятно накрая ще се устрои там, ако тук нещата не потръгнат.

— Как финансирате в сайта в момента?

— Честно?

Той кимна леко.

— Не се явяваш на изслушване пред мен. Просто съм любопитен.

— Допълваме постъпленията от сайта с моето наследство, което благодарение на това блестящо образование, най-после се стопява.

— Сигурен съм, че не си единствената, която залага личните си средства, за да следва мечтата си.

Шампанското ме сгряваше, приятен покой в присъствието на някой, който редовно ме нападаше. Обаче се бе държал учудващо мило. Поне докато не говорехме за него.

Когато приключихме с яденето, Блейк хвърли салфетката си на масата и напълни чашите ни, като изпразни бутилката скъпо пенливо розе. Взе чашата си, изправи се и хвана ръката ми.

— Ела с мен.

Колебливо го последвах към белите кожени дивани в другия край на просторния хол. Седнах, а той се настани до мен като допря коляното си до крака ми, за да ме погледне в лицето.

— Значи си се дипломирала и преговаряш с Макс. Какво следва оттук нататък?

— Въпрос с повишена трудност.

— Или в случая — въпрос за два милиона — каза той.

— Точно така. Не знам точно. Другата седмица трябва да се изнеса от общежитието, така че доста бързо трябва да измисля каква да бъде следващата ми стъпка.

— Правиш ми впечатление на човек, който ще успее по един или друг начин.

Приглади къдрица от косата ми зад ухото, като докосна висулката на обецата, преди да отпусне ръка зад облегалката на канапето.

Поех развълнувано дъх и бях сигурна, че той забеляза това.

— Какво искаш да правим тази вечер? — попита спокойно, докато ме оглеждаше.

Като че с поглед контролираше телесната ми температура — аз се изчервих, а кожата ми пламна непоносимо. Не бях толкова наивна да смятам, че нощта нямаше да завърши в леглото на Блейк, обаче започвах да губя битката по-бързо отколкото бях възнамерявала. Бях пожелавала и други мъже, и ги бях имала. Държах се независимо, обръщах внимание единствено на физическата страна на връзката и почти винаги бях успявала да държа нещата под свой контрол. Но сега в присъствието на Блейк изобщо не се чувствах независима.

— Да изпием още по едно?

Той се колебаеше, върховете на пръстите му докосваха голото ми рамо.

— Съгласен, но ако накрая не можеш да се държиш на краката си, бих предпочел аз да съм причината за това.

Господи. Картината, която думите му предизвикаха, помете способността ми да разсъждавам. Затворих за миг очи, като започнах да осъзнавам накъде вървят нещата.

— Тогава какво ще кажеш да направим една обиколка? — казах аз, като едва успявах да произнеса думите.

Той повдигна вежди: — На Лас Вегас?

Засмях се: — Може да започнем с този апартамент.

Очите му потъмняха, наситен нюанс на зеленото и започнаха да обхождат с поглед тялото ми и да се връщат на очите ми. Прехапа леко устната си, преди да произнесе: — Това ли искаш?

Нещо трепна във въздуха между нас. Дъхът ми секна, когато видях гладния пламък в очите му. Копнежът да почувствам ръцете и устните му върху тялото си бе необикновен и непреодолим. С всеки изминал миг все по-малко ме бе грижа за последиците, до които задоволяването на този копнеж щеше да доведе.

Кимнах мълчаливо. Стана и аз се изправих заедно с него, когато той хвана ръката ми.

— Тогава ще направим един тур.

Една по една обиколихме залите за масаж, складовете за провизии и спалните за гости. Разкошът навсякъде бе направо неприличен, както вероятно и цената, която плащаше за това място.

Изкачихме се по стълба със златни перила до втория етаж и влязохме в неговата спалня, ъглова стая с прозорци, заели цялата стена. Той спря на прага, а аз пристъпих, привлечена от очертанията на града, които все още ме изпълваха с благоговение.

— Мога да свикна с тази гледка.

— Аз също — промълви той.

Стоеше достатъчно близо и можеше да ме докосне, но не го направи, като разиграваше до крайност джентълменската карта. В това напрегнато затишие аз чаках, исках той да задвижи нещата, но с всяка изминала секунда напрежението и сексуалната енергия помежду ни ставаха все по-осезаеми.

Издишах дъха, който дотогава задържах.

Одързостена от шампанското, напипах прозрачния ръб на роклята си. Като сграбчих накуп полите, я изхлузих през главата си. Стоях така, с голи гърди, само по бикини, токчета и алкохолно самочувствие. Отразявах се в стъклената витрина и Блейк се появи в полезрението ми зад мен. Горещината на тялото му се просмукваше в моето, кожата ми вече пламтеше от осъзнаване на растящия ми копнеж.

Тогава той ме докосна, палецът му възпламеняваше улея надолу по гръбнака ми до ластика на бикините ми. Смъкна края на дантелата отстрани и обхвана здраво ханша ми като внезапно ме притисна към себе си. Изстенах от неочаквания контакт, лека паника се примеси към желанието.

Главата ми се отпусна назад на рамото му и можех да усетя как желанието взема връх. Устните му сладостно ме измъчваха, вкусваха и захапваха леко свръхчувствителната ми кожа между ухото и рамото. Едната му ръка обхвана ханша ми, а другата сграбчи гърдата ми. Плътта ми преливаше над неговия захват, а зърното се втвърди от докосването. Изгарях за него. С изострени сетива, похотта пронизваше цялото ми тяло, докато почти ослепях от желание.

— Кажи ми какво искаш, Ерика — промълви той във врата ми.

В главата ми се занизаха неизказани молби. Извих се леко, като усещах твърдината, която изпъваше джинсите му и се опираше в задника ми. Покрих ръцете му със своите и се извърнах с лице към него, безсрамна и слаба под погледа му. Искрящо зелени в момента, очите му тлееха и ме разтапяха. Телата ни едва се допираха, когато плъзнах ръка по гърдите му и се забавих над колана му. Господи, той бе великолепен, твърд и топъл. Повдигнах се на пръсти и трескаво го целунах, с отворена уста.

— Искам теб, Блейк — прошепнах аз.

Той пламенно ме целуна в отговор. Тялото му бе напрегнато от едва овладяно желание да се сдържа.

— Нямаш никаква представа колко много те искам точно сега.

Коленете ми се подкосиха. Той ме притисна и ме задуши с още една нетърпелива целувка. Опиянена от кадифените милувки на езика му, слепешком разкопчах копчетата на ризата му, твърдите извивки на слабините му бяха напрегнати под пръстите ми. Посегнах към копчето на джинсите му и го разкопчах.

— И аз искам същото — усмихнах се аз.

Очите на Блейк леко се разшириха. Игриво захапах горната му устна, преди да обсипя с целувки торса му. Кожата му с цвят на маслина обвиваше плътно мускулите му. Гърдите му бяха обсипани с къдрави кафяви косъмчета, които се спускаха надолу до средата на добре очертаните му слабини.

Коленичила, погледнах към него. Той бе всичко, което си бях представяла първата вечер, когато се срещнахме и много повече. Красив. Първокласен мъжкар.

Прокарах ръка по впечатляващия контур на ерекцията му, преди да смъкна боксерките и джинсите му, колкото да го освободя. Когато членът му изскочи навън, го задържах в ръце. Плътта му гореше, възпламенена от първично желание. Той рязко пое дъх, докато аз нежно го обвих с пръсти.

Бях овлажняла от очакване, но колкото и да копнеех за него, исках първо да го изпитам. Да се насладя на моментен контрол върху този мъж, който за броени дни преобърна целия ми свят.

В началото нежно и повърхностно задвижих ръката си. След това го обхванах по-високо и с по-голям натиск. Той изруга и прокара пръсти през косата си. Помпах го с една ръка, докато другата лежеше плътно върху стомаха му и се движеше в унисон с тежкото му дишане.

— За Бога, Ерика. Ела тук, почакай…

Членът му необратимо се втвърди, стана по-плътен. След няколко силни тласъци, с които опря до задната стена на гърлото ми, той отново изруга и разбрах, че е на път да свърши.

Преди да успея да го довърша, той ме изправи на крака. Гледаше диво и настойчиво като човек, загубил контрол.

— Мой ред е — каза той, а гласът му бе толкова дрезгав и груб, че звучеше почти като заплаха. Вдигна ме на ръце и без усилие ме хвърли на леглото.

Смъкна дантелените ми бикини, хвана коленете ми и ги разтвори. Засрамена и одързостена едновременно, почувствах как страните ми пламват. Бях изцяло изложена на показ, но когато той се наведе над мен, усещането за устата му между краката ми помете всичко.

Рязко поех дъх с името му на устните си.

Езикът му заработи по моя мокър, тръпнещ орган със същото вещо умение, което бе упражнил върху устните ми, дразнеше, лижеше, смучеше. Велики Боже, той беше надарен в устата.

Изстена, като търкаше клитора, докато ме смучеше. Стените на влагалището ми се стегнаха възторжено и аз се вкопчих в копринената покривка под нас. Енергията вътре в мен нарастваше с тревожна скорост.

— Толкова си вкусна.

Усещането за неговия дъх върху чувствителните тъкани, последвано от настойчивите близвания на езика му върху малкото снопче нервни окончания, ме изкара извън релси. Разумът ме напусна.

— О Боже — свърших разтърсващо, залята от вълните на оргазъма.

Дишах на пресекулки, докато се опитвах да се съвзема. Изпод натежалите си клепачи го наблюдавах как се съблича. Независимо от съвсем скорошния си оргазъм, желанието ми към Блейк не бе преминало. Копнеех за него, да бъде вътре в мен, да завършим започнатото.

Той ме повдигна с толкова решителен и напрегнат поглед, че едва не се изпразних на мига. Членът му леко се поклащаше, дълъг, дебел и твърд като камък докато нахлузваше презерватива.

— Готова ли си за мен, малката?

Бързо кимнах. Готова, каквато всякога щях да бъда.

— Слава Богу, защото не знам дали щях да мога да спра сега, дори и да исках.

Той легна на леглото върху мен и аз леко изпъшках, възпламенена от присъствието му. Стегнатите мускули на бедрата му се вмъкнаха между краката ми. Вдигнах ги високо над ханша му и се извих назад, като страстно го подканях да влезе в мен.

Той ме хвана за хълбоците и възпря усилието ми. Бяхме едва-едва свързани, върхът на пениса му на входа на влагалището ми.

— Блейк — промълвих аз задъхано и отчаяно.

Той се наведе, потърси устата ми и ароматът на устните ни се смеси с мириса на моята възбуда. Изглеждаше като нещо прекалено интимно, прекалено грубо при дадените обстоятелства, но подчертаваше вече заслепяващата ми нужда от него.

Исках да се измъкна от ръцете му, страстно желаех да го имам изцяло. Той отслаби хватката си и влезе в мен. Изстенах слабо в устата му, поразена от това колко изцяло ме изпълва. Наслаждавах се на великолепното усещане. Нищо не бе така съвършено както болезнено бавното навлизане на неговото тяло в моето. Протегнах се, за да се приспособя към него и болката от проникването скоро прерасна в още по-силен глад.

— Съвършено — каза той с нов тласък.

Затворих очи и го притиснах към себе си, като оставих тази обикновена дума да диктува момента. Той се движеше в мен с премерено бавни тласъци, като ме изпълваше и се отдръпваше назад с болезнени паузи. Редуваше задоволството с непоносим копнеж. Всяко движение ме приближаваше все повече до края.

Бях на ръба на обещаното облекчение, но той продължаваше да ме кара да искам още, като започна да ме целува бавно и дълбоко. Ритъмът ме подлудяваше, отчаяно се стремях да постигна оргазъм.

— Блейк, моля те — гласът ми се прекърши.

Той забави темпото, а аз започнах да мисля, че ще умра от безсилие. — Вярвай ми — прошепна той в ухото ми.

След това, без предупреждение сграбчи задника ми и мощно проникна в мен. При втория груб тласък възвърнах способността си да говоря, въпреки че едва разпознах гласа си, когато извиках. Неуморно завоюваше нови територии от тялото ми, като ми даваше всичко, за което го бях умолявала. И аз го поех изцяло.

— Господи… по дяволите… Блейк. В мен бушуваха вихри, тялото ми неконтролируемо отговаряше на неговото. Сграбчих косата му и се притиснах към него.

— Точно така, миличка. Давай — изкомандва ме той.

Наближаващата кулминация вибрираше в мен. Сключих крака около него, а цялото ми тяло трепереше, докато членът му набъбна непоносимо и двамата свършихме едновременно.

Изръмжа и застина неподвижно в мен, с разтуптяно сърце.

Със затворени очи, той се отпусна на лакти. Постепенно дишането ни се успокои, телата ни охладняха и започнахме да идваме на себе си. Целуваше ме леко по страните и врата, а аз бях сплела ръце и крака около него.

Въздъхнах. — Не знаех….

Той се усмихна и ме целуна. — Какво?

— Че… може да бъде така.

Усмивката му изчезна и устните му леко се разтвориха, докато прокарваше палец по извивката на скулата ми. Гърдите ме боляха от неговата близост и от учудването, което ми се стори, че проблесна в притворените му очи.

Целуна ме целомъдрено и се отдръпна.

— Отивам да се изкъпя. Веднага се връщам. Освен ако не искаш да дойдеш с мен.

Поклатих леко глава. — Не съм сигурна дали точно сега мога да се държа на краката си.

Той се позасмя, докато се изправяше. — Предупредих те.

Докато отиваше към прилежащата към спалнята баня, аз с трепет го оглеждах в гръб. Задникът му беше съвършено изваян, както и всеки сантиметър от великолепното му тяло. Всичко, свързано с Блейк, бе станало прекалено силно, атака върху сетивата ми, локомотив, помиташ всичките ми опасения.

А аз се наслаждавах на всеки миг.

Събудих се внезапно, без да знам къде се намирам, докато не разпознах ръчно рисуваните златни пеперуди на тавана. Блейк лежеше по корем до мен и кротко похъркваше във възглавницата. Тялото му бе гладко и отпуснато, различно от мускулестото животно, което неотдавна ми бе взело акъла. Сигурно бях заспала, докато той се къпеше. Не си бе направил труда да ме събуди и да ме отпрати.

Все пак не исках да бъда тук, когато той се събуди. Тънех в блаженство, но мисълта да се изправя срещу срама на дневна светлина ме отрезви и ме накара да действам.

Стаята бе осветена, обаче пустинното небе бе черно като катран и с изключение на френетичните градски светлини нямаше и намек за неминуемото зазоряване. Тихо се измъкнах от леглото и се облякох, въпреки че никъде не можах да открия бикините си. Обух обувките си и се спрях до писалището. Написах бележка, върху която сложих чипа от десет хиляди долара.

Какво ли не се случва във Вегас…

Целувки, Ерика

Загледах се за минутка в очертанията на града, след което безшумно напуснах апартамента на Блейк.

Минути след това, крадешком се вмъкнах в хотелската ни стая, но когато влязох, Али седеше, облегната на възглавницата, и гледаше телевизия.

— Хей, защо си будна? — беше почти два часа.

— Ами ти защо си будна? — тя присви устни.

— А, няма нищо.

— Ти, малка мръснице. Разкажи ми всичко — тя изключи звука на телевизора и кръстоса крака на ръба на леглото.

— Няма много за разказване. — Вдигнах рамене и смених роклята си с халат.

— Не ме занасяй, Ерика. Снасяй, веднага — тя насочи тънкия си пръст с лакиран нокът към мен.

Въздъхнах и седнах на ръба на леглото, с лице към нея. Тази сутрин я бях гълчала за същото. Каква лицемерка.

— Само ще кажа, ако Хийт поне малко прилича на брат си, хм, в леглото — търсех думите си — ти прощавам, разбра ли?

— Стига бе! Добре ли беше?

— Нямам думи. Сега само трябва да измисля как да стоя далеч от него.

— Защо? Какво искаш да кажеш? — веждите ѝ се смръщиха при намека.

— Прекарахме добре, но наистина се надявам, че това е за пръв и последен път и няма да се повтори, защото… — закрих лицето си в шепи, които още миришеха на него. Вдъхнах аромата му и се оставих на спомена за нашата нощ.

— Ерика, какво има?

Изправих се рязко, като че бях хваната да правя нещо нередно.

— Ставаше дума защо искаш това да си остане еднократна забежка — напомни ми тя.

— Не знам! — кършех ръце в скута си. — Знам само, че мога да се пристрастя към това. Към него. Тук съм по работа, а вече не мога да мисля за друго.

Посочих тавана, където условно се намираше той. Отърсих се от спомените, които бяха все още твърде пресни като знаех, че Блейк още е чисто гол и спи няколко етажа по-горе.

— Не знам, разсипана съм. Трябва да поспя.

Али кимна, обаче видях, че леко се усмихва, преди да изключи телевизора и да се пъхне под завивката.

Благодарна за дадената ми отсрочка, се оттеглих в банята, за да взема душ. Опиянението да бъда с Блейк се изостряше, докато водата барабанеше по отпуснатите ми мускули, като изцеждаше до последно останалата ми енергия. Той вече означаваше твърде много за мен.

Глава шеста

Бяха изминали няколко дни, откакто с Али се върнахме от Вегас. Искаше ми се да вярвам, че животът ми ще се върне в нормалното си русло, но в настоящия момент нищо в него не изглеждаше нормално. Бях на път да остана без дом, да започна нов бизнес на пълни обороти, а не можех да спра да мисля за Блейк.

Въпреки желанието ми нощта, която прекарахме заедно да си остане единствена, тихо гласче вътре в мен искаше той по някакъв начин да ме потърси. Укорявах се задето толкова глупаво копнея за нещо — за някого — което никога нямаше да имам. Също като нашата станала публична целувка на конференцията, за него бях нещо незначително. Временно увлечение на нафукан милиардер, който нямаше основание да се занимава по-дълго с когото и да било.

Прегледах пощата си като си напомнях, че съм получила точно това, което исках. Когато излязох от центъра на кампуса, чух да ме викат по име. Някакво момиче с подстригана руса коса изкачваше стъпалата, за да ме пресрещне. Приличаше на манекен. Загоряла, висока и безукорно облечена с ленена пола и блуза без ръкави.

— Здрасти, Лиз — казах аз. — Как си?

Тя се усмихна широко. — Прекрасно. Не мога да повярвам, че най-после завършихме.

— Така е, времето лети — поклатих глава със същото недоверие.

— Искаш ли да пием кафе? Да наваксаме пропуснатото.

Топлите ѝ кафяви очи ме гледаха искрено, но досега винаги бях избягвала тези моменти. Приятелството ни се бе пропукало, когато се преместих след първата ни година, прекарана заедно и ние никога не го бяхме обсъждали. Колебаех се. Занятията бяха приключили, нямаше домашни, планове. Нямах никакво извинение.

Вдигнах рамене. — Разбира се.

Повървяхме малко до най-близкото кафене, където някакъв намусен хипстър ни направи великолепно и прекалено скъпо капучино. Седнахме на маса за двама, а глъчката на кафенето запълваше мълчанието помежду ни. Бях срещала Лиз тук-там из кампуса, но от години не бяхме разговаряли наистина. Вече едва се познавахме.

— Какви са плановете ти за лятото? — попитах аз.

— Ще отида за няколко седмици в Барселона с родителите ми, а след това през юли започвам работа.

— Къде?

— В някаква инвестиционна компания тук в града, ще предъвквам цифри или каквото там. Тя духна парата от чашата си. — Ами ти?

— Всъщност стартирах социална мрежа за мода миналото лято, която тръгна доста добре, така че известно време ще се занимавам с нея. Ще видим какво ще стане.

— Но това е фантастично! Не съм очаквала такова нещо!

Повдигнах вежди. Какво ли си очаквала, запитах се аз, докато разчупвах хрупкавата коричка на шоколадовия си кроасан.

— Как са Лорийн и останалите от къщата? — попитах аз като имах предвид момичетата, които живееха на същия етаж.

— Наистина са добре — тя направи пауза, преди да продължи.

— Все пак ти ни липсваше.

Отпих голяма глътка капучино като се досещах накъде върви разговора. Колежът бе свършил и започваше нова глава. Може би най-после бе дошло времето да се изясним, особено ако се наложеше да я срещам из града. Бостън бе достатъчно малък град за случайни срещи.

— Извинявай, че в края на годината не те предупредих, че се местя. Доста ми беше нанагорно по онова време. — Омаловажавах нещата, но в действителност не исках да ги обсъждам с нея сега. Последното, от което имах нужда бе да се ровя в мъчителни спомени.

— Разбирам. Просто си мислех, че сме приятелки, нали?

— Бяхме — казах аз. — И още можем да бъдем. Просто трябваше да започна на чисто след всичко, което се случи.

Тя кимна и леко се усмихна.

Въздъхнах, примирена с факта, че няма да мога да избегна тази тема, независимо от всичките ми увъртания. — След онази нощ, нищо не беше същото. Ти и всички останали бяхте същите, но не и аз. Не можех да излизам и да купонясваме заедно, като че нищо не се е случило.

Поех си дъх и се опитах да потисна мъчителните спомени. Отместих чинията си, в стомаха ми се надигна пристъп на гадене.

— Няма нищо общо с нашето приятелство или с теб самата. Просто не можех да понасям този израз на лицата на всички. Освен това, какво щеше да стане, ако отново се бях сблъскала с него? Не знам какво щях да направя.

Достатъчно тежко бе да се справя със станалото с мен. По онова време, мисълта да го преживея отново, по какъвто и да е начин, ме ужасяваше. Единственото нещо, което днес ме възпираше да не се озъртам непрекъснато през рамо бе фактът, че бях погребала спомените толкова дълбоко, че почти повярвах, че мъжът, който ме бе наранил, вече не съществува.

Когато вдигнах поглед към нея, съчувствието в очите ѝ само усили гаденето в стомаха ми. Погледнах чантата си и потърсих благовиден предлог да си отида.

— Исках да поговоря с теб, но ти никога не ми даде тази възможност.

— Ако щеш вярвай, обаче наистина не ми се говори за това.

Стиснах зъби. Не исках да говоря — или да мисля за това — никога повече. Но грешката не бе на Лиз. Нищо от станалото не беше.

Очите ѝ, блестящи и невинни ми напомниха за нощите, в които унищожавахме кутиите с готова храна, изпратени от родителите ѝ, докато споделяхме истории и мечти в наивността си на първокурсници.

Облегнах се назад на стола си и поех дълбоко дъх. — Трябваше да се справя сама с нещата и по някаква причина не можех да го направя в онази къща.

Тя кимна. — Разбирам.

Не беше така, обаче оценявах усилието ѝ, въпреки че ме връщаше към спомени, които отдавна бях погребала.

— Може да се видим, когато се върна от Испания и да се опитаме да наваксаме — каза тя. — Няма да говорим за това, естествено. Знаем, че се разстройваш.

— Дадено. — Усмихнах се пресилено. Не можех да променя миналото, но може би щяхме да успеем да спасим нещо от загубеното.

— Ще държим връзка.

Поговорихме за преподаватели и положението с квартирите в града, докато Лиз дояждаше мъфина си. След това си разменихме телефоните и се сбогувахме. Докато се връщах отново в кампуса, телефонът ми кликна за получено съобщение. От Али.

Трябва да поговорим. Имам новини.

Сърцето ми подскочи. Вървешком набрах номера ѝ.

— Какво става?

— Имам новина.

— Каза вече. Каква?

Тя замълча за малко. — Получих работата.

— Страхотно — промълвих аз, а разочарованието се усещаше по тона ми. Бях безсилна. Новината бе ужасна.

— Ерика?

— Какво очакваш да кажа?

Отбих се от потока пешеходци, докато хората ме подминаваха на улицата. Срещата с Лиз ме бе изнервила, а сега губех и Али — най-добрата ми приятелка, съквартирантка и бизнес партньор. Не можех да кажа, че това е най-хубавият миг от деня.

— Поздравления, Али. Знам, че искаш това. За съжаление, аз не.

Няколко мига Али помълча на телефона. — Обсъждахме го, а сега изглеждаш изненадана.

Права беше, но от това болката не намаляваше. Сега нещата се бяха раздвижили и потенциално зависеха от решението на Макс дали да ни финансира.

— Кога напускаш?

— След няколко дни. Мога да отседна при някой приятел в града, докато си намеря квартира.

Телефонът ми сигнализира за друго обаждане. Не разпознах номера, обаче ми трябваше предлог да прекъсна този разговор, преди да кажа нещо, което не мисля. — Някой ме търси, Али. Трябва да затворя.

Тя въздъхна. — Добре, чао.

Почувствах вина, докато превключвах на другата линия.

— Ало?

— Ерика, обажда се Блейк.

Мислено изругах. Точно сега от всички пъти, когато бях искала да се обади. — Моментът не е подходящ.

— Добре ли си?

— Добре съм — изобщо не звучах убедително.

— Къде си? Аз съм в района.

Огледах се наоколо за най-близкия разпознаваем обект. — Близо до Кембъл Скуеър.

— Ще мина да те взема до пет минути. Той прекъсна връзката, преди да успея да възразя.

Седнах на пейка в парка и започнах лениво да проверявам имейлите на телефона си, за да отклоня мислите си от бомбата, която Али хвърли. Сид съобщаваше за приличен наплив на нови потребители след конференцията, което бе добра новина, тъй като бях започнала да се чудя дали цялото това усилие не бе всъщност една скъпо, 6000-километрово преследване на Блейк. Сетих се отново за Али и Лиз и за това колко самотна се оказах през последния час. Очите ми пареха от вълнение и аз избърсах една търкулнала се сълза.

Автомобилен клаксон прекъсна момента. Блейк седеше на шофьорското място в луксозна черна спортна кола, паркирана на ъгъла. Приближих се и със смущение установих липсата на дръжка, докато тя не изскочи от някакъв тайник в страничната врата. Влязох вътре и моментално се смаях от огромния плазмен екран между шофьора и пътническите седалки.

— Какво по дяволите е това? — попитах искрено поразена от всички уреди и джажи.

— Това е Тесла.

Вперих поглед напред в очакване колата да тръгне.

— Здрасти — каза меко той и погали с пръст бузата ми.

Изглеждаше свеж и готин, но усмивката му скоро угасна. Гърлото ми се стегна като че щях отново да се разплача. Преглътнах, за да прогоня чувството, а тялото ми отбранително се стегна.

— Добре съм, наистина. Извърнах глава и избърсах евентуално размазан грим, който би могъл да издаде неотдавнашната ми слабост. Не знаех дали мога да се покажа още по-уязвима пред този мъж, отколкото досега и да запазя поне частица професионален интегритет. — Какво искаш?

— Исках да те видя. Гладна ли си?

— Да. — Изобщо не бях, но исках да бъда където и да е другаде. Оставих Блейк да подкара онова, което както си спомних, бе изключително скъпа, високо технологична кола, чиито акции наскоро бяха скочили до небето.

— Колко акции на Тесла притежаваш? — попитах, докато летяхме покрай блоковете.

— Влязох на втория рунд за финансиране, така че доста.

— Естествено — промърморих аз.

Блейк влезе в града за рекордно кратко време, без да се съобразява особено с пешеходците или с правилника за движение, но някак си аз се чувствах защитена и облекчена, че кампусът остана зад нас. Изминахме остатъка от пътя в мълчание, докато Блейк паркира на паркинга срещу часовниковата кула.

Блейк Роуз беше ирландски пъб в сърцето на Бостън, на няколко крачки от прочутите Фанил Хол и Куинси Маркет. Вътре барът от тъмно дърво заемаше единия край на ресторанта, а стените бяха покрити със старинни оръжия. Двамата с Блейк се настанихме в спокойно кътче, откъдето можехме да наблюдаваме човешкия поток отвън — туристи, банкери и кочияши.

Хубавата млада сервитьорка ни посрещна приветливо и ни попита какво ще поръчаме с ирландски акцент, който ми напомни за любимия ми професор, който също заминаваше само след няколко седмици.

— Две ирландски закуски и две хал би Гинес — каза Блейк като ѝ връчи обратно менютата и насочи вниманието си отново към мен.

— Винаги ли поръчваш вместо другите?

— Не исках да водиш вътрешна борба дали да си поръчаш бира толкова рано.

Той се облегна на масата и това движение очерта бицепсите му, които се подаваха от ръкавите на фланелката му с логото на „Инитекс“ от Офис Спейс. Не беше редно да изглежда толкова непрофесионално в работен ден.

— Ще ми кажеш ли защо плачеше преди малко?

Поклатих глава, емоционално изпразнена и неподготвена да бъда с Блейк точно в този момент. — Може би идеята не бе добра.

Блейк хвана ръката ми, когато посегнах към чантата си. — Хей, съжалявам.

Затворих очи, като отчаяно се молех да рухна някъде, където Блейк нямаше да е сред зрителите.

— Остани — каза нежно той.

Седнах обратно и не издърпах ръката си, докато гневът ми се топеше. Докосването му имаше успокояващо въздействие, от което едновременно се страхувах и започвах да оценявам.

— Защо си искал да ме видиш?

— От една страна, ти не ми даде възможност да се сбогувам. Винаги ли изчезваш по такъв начин?

— Не мислех, че ти пука — казах аз смутена от цялата случка, въпреки че почти не бях мислила за нещо друго, откакто преди два дни излязох от апартамента му. — Както и да е, трябваше да хвана ранен самолет, за да се прибера у дома.

— Имаш ли вести от Макс?

Поех дълбоко дъх облекчена, че отново говорим за бизнес. — Да, имаме среща идущата седмица.

— Как върви търсенето на квартира?

Завъртях очи и измърморих. — Сега, когато Али официално се мести в Ню Йорк, предполагам ще бъде по-лесно.

— Това изглежда не те радва.

— Да, ще трябва отново сама да избирам дрехите си, което ще е трудно — пошегувах се аз.

Казвах истината, но очевидно усетът ѝ за мода нямаше да бъде единственото, което щеше да ми липсва. Али бе най-добрата ми приятелка, моя довереница, моя закрилница. Още не можех да повярвам, че съквартирантката ми вече няма да ми бъде съквартирантка. Щяхме да бъдем на едночасов полет разстояние, но изпитвах необясним страх, че животът ни ще тръгне в различни посоки, което накрая щеше да се отрази неблагоприятно върху приятелството, което с толкова труд изградихме. Само времето щеше да покаже.

— Познавам добър брокер — Блейк извади визитна картичка от портфейла си и ми я подаде. Фиона Ландън, лицензиран брокер на недвижими имоти.

— Ако е твоя близка, силно се съмнявам, че може да предложи каквото и да е в моя ценови диапазон.

— Тя е по-малката ми сестра, а човек никога не знае. Известна е с интересните си находки. Само ѝ кажи, че аз те изпращам.

Въздъхнах. — Разправих ти за положението, в което се намирам, за да поддържаме разговор. Не беше вик за помощ. В състояние съм да се справя сама.

— Знам, че можеш — спокойно отвърна той, докато потриваше с палец кокалчетата на пръстите ми. — Обади ѝ се — повтори настойчиво.

Измъкнах ръката си и пъхнах картичката в чантата си като знаех, че щях да ѝ се обадя по простата причина, че Блейк иска това от мен и няма да ме остави на мира, докато не го направя.

Келнерката донесе закуската, която бе превъзходна и калорична, две изисквания за успокоително похапване, които в момента високо оценявах. Да я преглътна с няколко глътки Гинес също не беше зле. Блейк и аз водехме някакъв незначителен разговор, бъбрехме за спорт, тема, по която двама бостънци не може да не постигнат съгласие. Когато не бях емоционално стресирана и когато в професионално отношение той не ме запращаше право във влакчето на ужасите, наистина ми беше приятно с него. Полека-лека успя да ме извади от тъжното ми настроение.

Навън слънцето напичаше паважа, докато вървяхме към колата. След всичките тези години, Бостън продължаваше да ме омайва. Улиците си имаха история, а хората — такъв характер, който винаги ме караше да се чувствам у дома. Невъзможно бе човек да живее тук, без да почувства любов и да развие собственическо чувство към града.

Блейк вплете пръсти в моите и сърцето ми ускори ритъма си.

— А сега накъде?

Искаше ми се да вярвам, че въпросът е невинен, обаче видях поканата в очите му. Нямах нищо против да отвърна в твоя апартамент, обаче нямах намерение да ми става навик да преспивам с Блейк винаги, когато ме погледне по този начин.

Сведох поглед, като се опитвах да не призная колко много ми се иска да съм с него. — Трябва да се връщам вкъщи. Чака ме много работа — казах аз като се надявах да ми повярва.

Той ме изгледа мълчаливо. — Разбирам. Позволи ми да те закарам.

Съгласих се и се отправихме към колата.

По пътя обратно, телефонът на Блейк иззвъня. На плазмения екран се появи снимка на привлекателна брюнетка до името София. Той не прие разговора и продължи да гледа право пред себе си, без да показва никаква емоция. Нямах право да питам коя е. Едва ли можеше да се каже, че имаме връзка, а мисълта, че някой толкова красив и богат като Блейк е вън от играта, бе твърде нереалистична. И все пак, мисълта за присъствието на друга жена в живота му, ме жегна.

Спряхме до дома ми и Блейк заобиколи колата, да ми отвори вратата да сляза. Докато се качвах по стълбите пред входната врата, започнах да търся ключовете си. Обърнах се да се сбогувам и Блейк ме привлече към себе си. Дъхът ми спря.

— Дължиш ми целувка за лека нощ, мис Хатауей.

Преди да успея да отговоря, той впи уста в моята. Разтопих се от целувката и топлината на тялото му. Господи, устните му. Преживяният тази сутрин стрес се превърна в далечен спомен, пометен от желание, което никой от нас не бе в състояние да задоволи в момента.

— Покани ме горе.

Останала без дъх се отдръпнах и поклатих глава.

— Тогава ти ела у дома с мен — гласът му бе дрезгав.

Някъде много далеч започнах да анализирам ситуацията и успях да преодолея мига.

— Не мога.

Обективно погледнато, можех. Всъщност не желаех нищо по-силно от това нощта в стаята на Блейк във Вегас да се повтори, но не можех да си представя в какво се забърквах. Поредица от срещи? Поредната жена, която му е хванала окото? Освен това, сега повече от всякога трябваше да се съсредоточа върху работата си. Да се чукам до забрава с Блейк едва ли щеше да ми помогне в това отношение.

— Тогава да вечеряме заедно?

— Не — отвърнах твърдо — Освен това, миналия път не се държа като съвършен джентълмен.

— Така ли? Доколкото си спомням, ти пожела да разгледаме апартамента.

Той притисна набъбващия си член в мен и аз изстенах. Опитвах се да не забравям, че сме пред погледите на всички минувачи, обаче повече се опасявах, че се отдалечавам все повече от себе си и се поддавам на опасно влечение, на чиято въдица вече се бях хванала.

— Сериозно, Блейк, това във Вегас беше наистина… чудесно — направих пауза като отчаяно се опитвах да се взема в ръце.

— Просто не съм готова за това — каквото и да е то между нас.

Целунах го нежно като го подуших за последен път, преди да се изплъзна от прегръдката му. Той ме пусна, обаче по желанието в погледа му можех да отгатна, че не е доволен.

— Довиждане, Блейк.

Глава седма

Няколко дни преди затварянето на общежитието не разполагах с никакво време и нямах варианти да си намеря ново жилище. Не можех да проумея как бях занемарила до такава степен проблема, обаче напоследък съдбата ми изпращаше къси пасове, така че реших да се свържа със сестрата на Блейк и да се надявам на бързи резултати.

Фиона Ландън бе поразително красива. Светлокестенявата ѝ коса бе завита на стилно кокче. Млада, делова и елегантна, тя бе облечена в тъмносиня рокля на точки, когато се срещнахме, за да започнем търсенето на първия ми апартамент.

Няколкото, които ми показа, отговаряха на очакванията ми — приемливи като цена, малки, в сносни квартали, близо до обществен транспорт. Бързо осъзнах, че или трябва да направя някои компромиси, или да си съставя по-реалистичен бюджет.

Отбихме се да хапнем набързо и да обсъдим план за действие в малка закусвалня близо до парка.

След като телефонира на няколко места, за да уговори огледи, Фиона седна при мен на масата. — И така, откъде познаваш Блейк?

Задавих се с лимонадата. Господи, само да знаеше!

— Водя преговори с „Енджълком“ да инвестират в бизнеса ми.

— Ау, това е чудесно. Надявам се да успееш.

— И аз.

— Блейк много се грижи за инвестициите си, видях как някои от тези компании наистина се развиват успешно.

Кимнах и ѝ спестих факта, че бе „пасувал“ в моя случай. Е, във всеки случай бе пасувал по отношение на бизнеса. Физически ме бе преследвал с решителната настойчивост, която се очаква от безскрупулен бизнесмен.

— Ами ти? С това ли се занимаваш?

— Блейк има няколко холдинга за недвижими имоти, така че през повечето време се занимавам с управлението им, обаче работя и с други фирми в града.

— Предполагам че е добре бизнесът да си остава в семейството.

— Определено. Блейк ни наема за всичките си проекти.

— Всъщност наскоро се запознах и с Хийт — казах аз като предвидливо пропуснах подробности за срещата ни в Лас Вегас.

— Така ли?

— Той е много симпатичен — продължих аз, с надеждата да науча повече за харизматичния брат на Блейк, та дори и само заради Али.

— Може да се каже. Нямам представа как Блейк се разбира с него. Тя погледна покрай мен, с преднамерено безучастно лице. — Имаш ли братя или сестри?

— Не, сама съм.

Години наред бях сама в буквалния смисъл. Често си представях какъв би бил живота ми ако имах едно или две братчета или сестричета. Някой, с когото да споделя емоционалния товар, след смъртта на майка ми, или с когото да преодоляваме заедно препятствията и да вървим напред. Най-близкият ми човек, който знаеше какво съм преживяла, бе Елиът, но подобно на мен и той бе продължил нататък.

Двете е Фиона привършихме обеда и отидохме с колата ѝ до последния апартамент за деня, който, както тя твърдеше, отговарял на онова, което търсех. Спря пред живописна, облицована с пясъчник четириетажна сграда на Комънуелт Авеню. По протежение на улицата растяха дървета, имаше алеи за разходка и красиво поддържани общи части от двете страни. На това място живееха много от известните хора в града и докато се наслаждавах на промяната на декора след унилите места, които дотогава бях посетила, започнах да се тревожа с каква сума щях да надвиша бюджета си.

Независимо от това я последвах по стълбата до първия етаж. Влязохме в просторен и светъл апартамент с две спални.

— Еха!

— Този имот точно сега излезе на пазара — каза Фиона.

Уредите бяха нови, стените бяха прясно боядисани, а тъмния дървен паркет — безукорен.

— Всичко е прекрасно, Фиона, но не вярвам, че мога да си позволя нещо толкова хубаво.

— Собственикът го предлага на точната цена за точния наемател. Надвишава бюджета ти, обаче е такава находка, че трябваше да ти го покажа. — Тя ми подаде листа с описанието и искания наем, цифра, надхвърляща бюджета, но която си заслужаваше, предвид предлаганите екстри.

Издишах бавно и започнах да пресмятам наум.

— Винаги можеш да пуснеш квартирант в другата спалня. Бързо ще го глътнат, Ерика, така че ако го искаш, мога веднага да се обадя.

Щях да имам еркер, вана и втора стая, с която да правя каквото си искам. Напоследък бях действала толкова спонтанно, защо да спирам точно сега?

— Къде да подпиша?

Натъпках последните си дрехи в черен найлонов чувал за боклук и го хвърлих при останалите. Двете с Али почти не бяхме разговаряли през целия ден, освен когато поделяхме нещата, които бяхме купували заедно. По някакъв странен начин приличаше на раздяла и по същия начин дразнеше и без това обтегнатите ми нерви. Когато приключихме, двете седнахме на голите матраци, чиито пружини скърцаха под нас. Точно това нямаше да ми липсва.

— Имаш ли вести от Хийт — попитах аз в желанието да наруша мълчанието и да намаля напрежението между нас.

Тя повдигна вежди и кимна. Прекрасно, значи сега щяхме да си мълчим!

— И какво?

— Какво „какво“ — тросна се тя. Като че изобщо те е грижа, Ерика.

— Слушай, съжалявам. Хвана ме в неподходящ момент, а аз само — по лицето ми се плъзна сълза и аз веднага я избърсах. — Иска ми се да не се налагаше да заминаваш, но искам да знаеш, че разбирам защо го правиш. Аз…

Тя прекоси разстоянието помежду ни и здраво ме прегърна.

— Искам да бъдеш щастлива и знам, че ще бъдеш — прошепнах аз.

Тя се отдръпна и обхвана лицето ми. — Ерика, ти си най-добрата ми приятелка. Няколкостотин километра няма да променят това. Изобщо не си мисли, че не можеш да управляваш този бизнес и без мен. Той е твоя рожба. Сега вече нищо не може да те спре.

— Звучиш така, все едно мислиш, че ще бъде лесно.

— Ти направи нещата да изглеждат лесни още от първия ден. Нямам представа как успяхме, но знам, че би било невъзможно без твоето ръководство.

Искаше ми се да ѝ вярвам, но сега, когато заминаването ѝ стана реалност, остро усетих тежестта на своите отговорности. За щастие, разполагах с повече време, за да се справям с тях, но започвах да поставям под въпрос решението си да остана в Бостън, когато, както по всичко изглеждаше всеки, който значеше нещо за мен, заминаваше.

Рано на следния ден Фиона ме пресрещна на входа, отново безукорно елегантна в пъстра лятна рокля.

— Честито! — тя се усмихна и бързо ме прегърна.

— Благодаря че ми намери такова изключително място.

— За теб — винаги.

Когато видя комбито, което ме бе довело, усмивката ѝ помръкна. Брад излезе от колата и застана до мен на пътеката пред къщата. Брад беше приятел на мой приятел. Не го познавах добре, но той бе достатъчно мил и определено прекарваше известно време във фитнеса, така че не се чувствах неудобно да го помоля да качи разтегателния диван един етаж до новия ми апартамент.

Той стори това с вещина и грация, без да остави драскотина по снежнобялата стена на стълбището. Фиона изглеждаше нервна, когато ми подаде ключа, за да отворя вратата. След като го направих, Брад прекоси прага и се насочи към стаята, която щеше да ми бъде спалня. Преди да успея да го последвам, някой заслиза по стълбите.

О, съсед! Помислих възбудено аз, преди да видя как проклетият Блейк Ландън се появява зад завоя на площадката и се изправя пред мен с разтапяща сърцето усмивка.

— Какво правиш тук? — гласът ми бе по-паникьосан, отколкото ми се искаше. Бях прекарала три изпълнени с угризения дни, уверена, че най-после съм се отървала от него и в същото време се питах защо толкова упорито отхвърлям най-добрия секс в живота си.

— Живея тук.

Прехвърлих поглед към Фиона, която видимо се смути, което показа, че през цялото време е била в играта.

— Съжалявам — каза тя, преди да се обърне и да ни остави.

— Значи живееш тук — това не беше въпрос, а по-скоро потвърждение на най-лошия сценарий.

— Всъщност, сградата е моя, но също и живея тук.

Скръстих ръце и започнах да потропвам с крак. Как бих могла най-добре да изразя с думи силния гняв, който изпитвах към този убийствено сексапилен мъж, който непрекъснато ми се бъркаше в работата?

— Изглеждаш ядосана. Мога ли да помогна с нещо?

Видът му бе леко нерешителен, което беше умно от негова страна, защото вече обмислях възможността да приложа физическа сила в защита на аргументите си. В неговия случай думите бяха чиста загуба на време.

— Като начало, можеш да престанеш да се месиш в скапания ми живот, Блейк. — мушнах го с пръст в твърдия като камък корем. — Нима мислиш, че е нормално да нахлуваш по такъв начин и за свое удобство да ме насадиш в долния апартамент?

— За момиче от Харвард имаш доста цветист език.

— Престани с дивотиите Блейк.

— Наистина ли искаш да живееш в някоя долнопробна дупка?

— Изобщо не разбираш за какво става дума.

Вбесена се обърнах и влязох в апартамента, като затръшнах вратата след себе си. Той влезе след мен и се озова лице в лице с Брад, който изглеждаше, меко казано, изненадан. Блейк бе по-слаб и не толкова як, но пък малко по-висок от Брад. Широко отворените очи на Блейк се присвиха, а отпуснатите покрай тялото му ръце се свиха в юмруци.

— Здрасти — Брад се чувстваше неудобно.

Грабнах портфейла от чантата си извадих петдесетте долара, за които се бяхме уговорили. — Много ти благодаря, Брад. Мисля, че добре се справихме. Само метни останалите торби във входа, а аз ще ги кача горе.

— Сигурна ли си?

— Да — отвърнахме едновременно двамата с Блейк.

По някакъв начин, докато се разправяше с мен относно привилегията да качи торбите в апартамента ми, Блейк ме убеди да вечеряме заедно у тях. Бях прегладняла и емоционално изцедена, така че неохотно се съгласих.

От антрето се озовахме в отворено помещение с дизайнерска кухня вдясно и обширни трапезария и дневна вляво. Самият апартамент в по-голямата си част напълно отговаряше на моите очаквания. С много светлина, модерни мебели, кремави кожени дивани, тъмни дървени плоскости и морскосини акценти по картините и аксесоарите. Предполагах, че някой друг, по-вероятно жена, му е помогнала с обзавеждането.

Онова, което най-много ме изненада, особено след като се бях запознала с високотехнологичната му Тесла, бе пълната липса на всякаква видима електроника, но може би той бе напреднал толкова много в това отношение, че бе успял да я прикрие по някакъв начин.

— Никакви устройства и джаджи? — попитах аз.

— Не. Ако имам нужда да вляза в мрежата, отивам в офиса си.

— Това ме учудва.

— Защо?

— Е, вероятно можеш да проведеш цяла конференция от таблото на колата си. Представях си, че мястото, където живееш, не е по-различно.

— В продължение на петнадесет години съм се взирал в екрани. Накрая си дадох сметка, че някои от най-добрите идеи са ми хрумвали, когато съм офлайн за продължителен период от време.

— Мисля, че разбирам — казах аз, която не успявах да се справя напълно със собствената си зависимост от технологиите. Трябваше да бъда на линия по всяко време, за всеки случай. Мисълта някой да бъде извън мрежата повече от час, особено човек като Блейк, който сигурно бе много по-търсен, ми се струваше невероятна.

— Вино?

Днешният ден бе горещ, изморителен и изпълнен със стресови ситуации. Копнеех да го завърша с чаша изстудено бяло вино, обаче това беше еднопосочен път, водещ право в спалнята на Блейк — място, което бях решена да избягвам, особено предвид новата квартирна ситуация. Сега, когато бяхме съседи по силата на едногодишния договор, който бях подписала съвсем наскоро, се налагаше да наложа нови граници.

— Чаша вода — отвърнах. — Е, какво има за вечеря? Мога ли да помогна с нещо?

— Хм — той се поколеба, после отвори някакво чекмедже и извади връзка менюта за доставка по домовете. — Избери си. Горещо препоръчвам тайландския ресторант долу по улицата. Най-вкусната храна, която някога си опитвала.

Поклатих глава леко озадачена, че бе положил такива усилия да ме покани на вечеря, без предварително разработен план. Това бе необичайно за него. Винаги бе на пет крачки пред мен, качество, което никога повече нямаше да подценявам.

— Нека позная. Не можеш да готвиш?

— Имам много таланти, но не, кулинарното изкуство не е сред тях.

— Опитвал ли си някога?

— Всъщност, не — повдигна рамене той.

— Добре, къде е най-близкия супермаркет?

Той вдигна вежди. — През няколко пресечки.

— Хладилникът ми е празен, а предполагам и твоят. Какво ще кажеш да отидем да купим някои неща и после ще ти покажа как да сготвиш прилична храна следващия път, когато поканиш някое момиче на гости.

Той замълча. Не можех да преценя дали е подразнен, или обмисля предложението ми. Нямаше значение, неведнъж бе преминавал всяка граница по отношение на мен.

— Добре, да вървим — каза най-после.

Оказа се, че в супермаркета Блейк е напълно безпомощен. Разпитах го какво обича и какво не, а след това намерих всички съставки за един от моите специалитети, лингуини с миди, едно от ястията, които майка ми ме бе научила да готвя.

Тъй като все още нямах никакви кухненски прибори като тенджери и тигани, започнах да готвя в напълно оборудваната кухня на Блейк, докато той стоеше отстрани. Чувствах, че съм загубила практика, но постепенно се окопитих. След четири години, прекарани в мизерни кухненски боксове се оказа, че искам да бъда в истинска кухня, а в тази на Блейк не липсваше нищо.

— Така ли ще стоиш, или все пак ще ми помогнеш? — попитах шеговито.

Той се доближи до плота и му възложих първата задача.

— Ето, нарежи това. — Подадох му глава лук. Скришом го наблюдавах и се правех, че не забелязвам как мига, за да пропъди сълзите.

Отпуснах се и се заех да му обяснявам. Въпреки че мълчеше, Блейк се оказа внимателен ученик. Понякога дори прекалено внимателен — хванах го да зяпа задника ми, когато започнах да търся гевгир в шкафовете му. Възползвах се изцяло от новото разпределение на силите, докато го запознавах с някои основни правила за приготвяне на паста, като например какво означава ал денте и каква е фундаменталната разлика между прясно настъргания и пакетирания пармезан.

След като всичко бе готово, приготвих две чинии и Блейк ги отнесе в трапезарията. Седнахме на голямата селска маса от състарено дърво, красива и скъпа мебел. Очевидно бях започнала да свиквам с най-хубавото в присъствието на Блейк.

Започнахме мълчаливо да ровим в чиниите си.

— Харесва ми — кимна той и нави още малко паста на вилицата си.

— Благодаря. Добрата новина е, че това, което остане, е още по-вкусно на следващия ден.

— Как е възможно остатъците да станат по-вкусни?

— Пастата попива всички сокове от мидите. Божествено е.

Той изръмжа одобрително, докато поглъщаше поредната хапка.

Усмихнах се, доволна и може би леко възгордяна.

— Готова ли си за срещата си с Макс? — попита той. — Чинията му бе почти празна, докато аз едва бях хапнала от моята.

— Не съвсем. Бях заета с преместването и се оправях с последиците. Обаче тази седмица смятам да се заема с детайлите.

— Той ще те пита за конверсионните статистически данни.

— Добре — кимнах аз и наум си отбелязах да поработя върху това.

— И ще ти трябва конкретна разбивка на разходите сега, както и прогнозните след финансирането. Сега, когато Али е вън от играта, а твоите лични разходи се промениха, трябва да помислиш каква ще бъде финансовата картина, след като получиш парите.

— Добре, благодаря.

— Имаш ли някакви статистически данни за маркетинга, който сте направили? Какво е дало резултат и какво не?

— Хм, малко — казах аз. — Имам аналитични справки, но не съм ги преглеждала от известно време.

Той се наклони напред и облегна лакът на масата. — Какво ще правиш утре?

— Както изглежда, ще си пиша домашното.

— Защо не се отбиеш в офиса ми — ще ти помогна да развиеш някои въпроси. Ще получиш по-бързо финансиране, ако успееш да отговориш от раз. В противен случай ще последват нови срещи. Трябва да отговориш само на няколко въпроса, за да сключиш сделка, но трябва да бъдеш изчерпателна.

Ако изобщо имаше някой, който можеше да ме помогне, това бе Блейк. Да го отблъсна щеше да бъде не само грубо, но и откровено глупаво. И все пак бях скептична към по-нататъшното му участие в моите работи, не че той ми оставяше място за избор.

— Това не е ли конфликт на интереси? — попитах аз, като се опитвах да намеря легитимна причина да откажа помощта му. Не ми бе приятно, че се нуждая от него точно сега.

— Не, Ерика. Вече ти казах, че няма да инвестирам в проекта ти.

— Оценявам предложението ти, Блейк. Наистина, но не искам да ти създавам грижи.

— Няма. Офисът ми е точно срещу часовниковата кула. — Той извади визитна картичка от портфейла си. — Да се срещнем там след обяд и ще прегледаме заедно цифрите. — Вдигна празната си чиния и се насочи към кухнята.

— Кога последно си се хранил? — попитах, когато той се върна с пълна чиния и запотена бутилка бира.

— Луд съм по домашната храна — ухили се и отпи направо от бутилката. — Какво ще приготвиш утре вечер? Само ми кажи и ще заредя кухнята.

Завъртях очи. — Досега не бях разбрала, че трябва да допълвам наема си с готварски услуги.

— Мисля, че с радост ще те оставя да живееш тук без наем, ако ме храниш така всяка вечер.

— Звучи съблазнително — пошегувах се аз, въпреки че никога не бих се съгласила. Блейк очевидно бе положил извънредни усилия, за да ме настани тук в своята сграда, да бъда на негово разположение, когато му хрумне. Да включи в сделката и изисканата кухня, бе нещо неочаквано. Въпреки че вероятно бе възможно да го отклоня от секса с помощта на храната. Планът изглеждаше добър, но аз имах още по-добър.

Глава осма

След вечеря разчистихме масата и се настанихме един до друг на канапето срещу еркерния прозорец, почти както във Вегас. Категорично решена вечерта да завърши по съвсем различен начин, не много деликатно се отдръпнах на няколко сантиметра от него, за да понеса по-лесно физическото му присъствие.

— Къде си се научила да готвиш така? — попита Блейк.

Забавих се с отговора, за да обмисля каква част от личния си живот бих искала да споделя. Разговорът за майка ми неизбежно повдигаше темата за тайнствения ми баща, понятие, което хората трудно разбираха. Фактът, че не знаех самоличността му, предизвикваше различни реакции, в диапазона от шок, до порицание и жалост. Въпреки опасенията ми да се доверя на Блейк, като избягвах въпросите, само отлагах часа на истината. Несъмнено той щеше да настоява и малко по малко щеше да я изтръгне от мен.

— Майка ми беше превъзходна готвачка. Тя ме научи на всичко, което знам за храната.

— Беше? — попита меко той.

— Почина, когато бях на дванадесет. Преглътнах, за да преодолея тъгата, която ме обземаше винаги, когато говорех за нея. — Започна да се чувства зле и когато най-после откриха причината, ракът се беше разпространил необратимо. Почина няколко месеца по-късно.

— Съжалявам — каза той.

— Благодаря. — натъжена от спомена, потрих декоративната дупка на джинсите си. — Изминало е толкова време, трудно ми е да си спомня всичко за нея. Имам чувството, че храната е едно от нещата, чрез които мога да поддържам жива паметта и. Странно, нали?

— Не мисля така. — Той се обърна към мен и улови свободната ми ръка. — Значи баща ти те отгледа?

Бавно чертаеше кръгове по ръката ми, което едновременно ме разсейваше и ме успокояваше.

— Доведеният ми баща, за около година. Когато станах на тринадесет, постъпих в пансион на източното крайбрежие. Прекарах една лятна ваканция отново в Чикаго, а останалите с най-добрата приятелка на майка ми, Мари, която живее тук в околностите на града. Оттогава през повечето време съм се справяла сама.

— Доста дълго време човек да е сам.

Бавно кимнах. — Така е, но всъщност нямам база за сравнение. Предполагам, че положението е такова, каквото е.

— Сигурно ти липсват.

Твърде малко знаех какво е да имаш баща, обаче бях сигурна, че щях да се радвам да имам такъв при точните обстоятелства.

— Майка ми ми липсва всеки ден — казах аз. — Обаче това е моят живот и всичко, което ме е направило това, което съм, така че не мога да разсъждавам какво би могло да бъде.

Винаги се чувствах неловко с повечето хора на моя възраст, на които бяха дадени много повече шансове за успех, чиито родители бяха там, за да ги измъкнат, когато залитнат и да им покажат правилната посока, когато се чувстват несигурни.

Бързо разбрах, че в собствената ми защита зееха пробойни, което вероятно обясняваше защо напоследък се чувствах като попаднала в открито море без спасителен пояс. Новото ми увлечение по Блейк затрудняваше и без това рискованото начинание да се посветя изцяло на бизнеса. А ето че се намирах тук, като му давах възможност да ме сломи.

— Късно е. Трябва да вървя.

— Не се налага — гласът му бе сериозен, но не предизвикателен.

Опитах се да надникна в очите му, като се надявах да не видя в тях съчувствие. Моята история не бе от най-щастливите, но самосъжалението не водеше до никъде.

— Знам, но трябва да свърша хиляди неща преди срещата ни утре. — Изправих се. — Наслаждавай се на остатъците.

Той стана. — Очаквам с нетърпение часа, когато ще мога да ги сметна за остатъци.

Стоеше достатъчно близко и дъхът му докосваше устните ми. Сексуалното напрежение между нас бе осезаемо. Преди няколко часа му бях ядосана, но оттогава той бе погълнал с апетит любимата ми паста и се бе държал невероятно мило. Все пак сега, когато бяхме съседи, се налагаше внимателно да обмислим как да продължим нататък. За жалост, той не ми бе дал много възможности да размишлявам върху каквото и да е и чувствата ми бяха смесени и объркани.

Пъхнах ръце в джобовете, като устоях на изкушението да го докосна. Сведох поглед като се питах дали моментът е подходящ да говоря за това.

— Какво има? — Загрижеността подчертаваше силните черти на лицето му и той обхвана страната ми с дланта си. Наклоних се напред при това обикновено докосване.

— Като начало, още съм ти ядосана.

Леко се усмихна, докато прокарваше възглавничката на палеца си по устата ми. Облиза устни, а моите се разтвориха при този жест, тръпнещи от обещанието за целувка.

— Харесва ми, когато си ядосана — промълви той.

— Винаги ли си толкова настойчив?

— Само когато видя нещо, което искам.

— Как стана така, че именно мен ме споходи такъв късмет? — не можех да скрия усмивката си.

— Комплименти ли си просиш?

— Не, обаче се надявам, че имаш основателна причина да преобърнеш живота ми.

Той отстъпи назад и прекара ръка през косите си, а отдръпването му веднага ме накара да се почувствам самотна. Исках да се върне, да ме докосва.

— Ти си различна.

Леко се намръщих. — Хубаво.

— Исках да те видя отново, а ти не ми даваше никаква възможност. — Повдигна вежди. — Може би това е достатъчно?

Въздъхнах и пристъпих към него. — Предполагам, ще видим. — Бързо го целунах по бузата и си отидох, преди да се навия да остана.

Върнах се обратно в апартамента си, който бе прекалено осветен и гол в сравнение с този на Блейк. Това бе новият ми дом, но трябваше да мине доста време, преди да почувствам това място наистина мое. Погледнах планината от чанти и кутии, които трябваше да подредя преди утре да седна да работя. Тогава се сетих нещо.

Грабнах телефона си и натиснах номера на Сид. Той вдигна на втория сигнал.

— Какво се е случило? — каза той

— Няколко неща. Али си намери работа в Ню Йорк.

— Много яко — каза той без особено вълнение.

— Второ, човек от „Енджълком“ ме подготвя за следващата ми среща в Макс, което звучи обещаващо за финансирането.

— Супер.

— И накрая, къде ще отидеш, когато затворят общежитието?

— Мислех да отседна при приятели в града, докато се появи нещо.

— Имам свободна стая в новия си апартамент и мога да си позволя компания. Това интересува ли те?

Той замълча за момент. — Сигурна ли си?

— Да, определено.

— Добре тогава, звучи добре.

Усмихнах се и му продиктувах адреса, преди да затворим.

Надписът Ландън Груп бе изписан с дебели черни букви върху двойната врата от матирано стъкло. Прекрачих прага и попаднах в дълго помещение с редици работни боксове, оборудвани с високи технологии. Забелязах Блейк, облегнат на рамката на прозореца да разговаря с млад мъж, на чийто врат висяха слушалки. По бюрото бяха разхвърляни сувенири от култовата поредица „Стар Трек“, На Сид щеше да му хареса тук, помислих си аз. Блейк вдигна поглед и промърмори нещо, преди да прекоси помещението и да дойде при мен.

— Здрасти. Той ми хвърли ослепителна палава усмивка, преди да ме хване за ръка, за да ме поведе по широката централна пътека до някакъв затворен кабинет в далечния край на помещението.

Този жест ме завари неподготвена, но за мое учудване всички изглеждаха напълно съсредоточени в работата си, като че извън данните, с които се захранваха компютрите не съществуваше друг живот. Освен това бях облечена напълно неподходящо. С бяла права пола и черна риза без ръкави, с официални черни обувки с високи токове. Набивах се на очи сред морето от тениски, суичъри и шарени ризи. Очевидно имаше още много какво да уча за офис културата на високите технологии. Пред вратата на онова, което смятах, че е личния кабинет на Блейк, дребничка пънкарка седеше зад ъглово бюро, втренчила поглед в екрана на компютъра. Вдигна очи, когато приближихме.

— Ерика, това е Кеди.

Тя скочи и стисна ръката ми. Кеди беше облечена също толкова свободно, както и останалите, с джинси и обикновена бяла тениска. Лявата ѝ ръка бе изцяло покрита с цветни татуировки, които се обединяваха в голямо произведение на бодиарта, но най-много се набиваше в очи изрусеният петльов гребен на косата ѝ с ярко розови върхове. Ушите ѝ бяха украсени с блестящи метални капси в унисон с шиповете на колана ѝ.

— Здрасти, Ерика. Радвам се да се запознаем. — Тя пое ръката ми и красива усмивка озари сивите ѝ очи. Дори с всичките тези украшения тя бе много привлекателна.

— И аз.

— Ерика, Кеди е мой личен асистент. Също така е и твоя съседка.

Стрелнах го е поглед. Не бях разбрала, че има съквартирантка.

— Живея на етажа под теб. Мисля, че непрекъснато се разминаваме и не успяваме на се срещнем — каза тя.

Въздъхнах с облекчение, учудена от собствената си реакция. — Така ли, добре.

Какво ставаше, по дяволите? Не би трябвало да ми пука дали има съквартирант. В крайна сметка, и аз щях да си имам.

— Потърси ме, в случай че имаш някакви въпроси за апартамента или за квартала. Аз съм нещо като неофициален мениджър на тази недвижимост на Блейк.

— Добре, благодаря.

Тя леко ми махна, докато Блейк ме въвеждаше в кабинета си, като затвори вратата зад нас.

Кабинетът повече приличаше на онова, което очаквах от апартамента му, но все пак ме впечатли. Три огромни монитора заемаха едното от двете бюра. На първите два екрана се виждаха редици от кодове, а на третия — таблици. Твърдението на Хийт, че Блейк върши цялата работа изглежда бе вярно. Дори аз не бях сигурна дали бих могла да нося едновременно толкова много дини под една мишница.

В другия край на кабинета на стената висеше огромен телевизионен екран, свързан както изглеждаше с всяка възможна конзола за видео игри, която човек можеше да си представи. Той ме отведе до широка заседателна маса от матово стъкло срещу стъклена дъска за писане.

— Съвсем в стил Мисията невъзможна, — казах аз като тайно се надявах да намеря повод да пиша върху нея. Може би бих могла да очертая границите, които трябва да съществуват в нашата връзка.

Той се засмя и седна на масата до мен. — Добре, покажи ми какво носиш.

Превключих, бизнес разумът ми надделя, като пренареди приоритетите и вниманието ми през следващите два часа, докато се трудехме старателно и чертаехме план за втория етап на презентацията ми пред Макс. Разисквахме цифрите, а аз обясних повече за бизнеса. Водех си бележки, като набелязвах точките, които щях да разработя вечерта в апартамента си, като се опитвах да не се разсейвам от близостта му.

Дори при тези обстоятелства не можех да спра да си припомням, че двамата с Блейк бяхме прекарали съвместна нощ на необуздана страст. Именно по тази причина хората избягваха афери на работното място. Когато не го гледах, можех да претендирам, че не съм непоносимо силно привлечена от него, но трябваше да положа съзнателно усилие.

— Заслужих ли си вече вечерята? — той се бе облегнал назад на стола, пъхнал молив зад ухото си, с дяволита усмивка на лицето, което просто не беше честно. Жените трябваше толкова много да се стараят, за да постигнат „естествената красота“, докато Блейк караше сърцето ми да тупти само с една уместна усмивка и с чифт износени джинси.

— Винаги ли ходиш на работа с тениска? — попитах аз, като пренебрегнах въпроса му.

— Обикновено — вдигна рамене той.

— Обаче в казиното беше с костюм?

— Не бях на работа.

— Имаш доста изкривена представа за дрескод, Блейк.

Наведох се отново над бележките си, въпреки че напълно бях загубила нишката на мисълта си. Образът му в онзи сив костюм, облегнат на вратата на хотелската ми стая, продължаваше да замъглява съзнанието ми. Трябва по-често да носи костюми, помислих аз. Не, не трябва. Поклатих глава над бележките си, благодарна, че Блейк не може да проследи вътрешния ми диалог.

— Ако се появя с костюм на това място, ще стане метеж. В края на краищата, трябва да си пазя репутацията.

Сид щеше да умре, ако му се наложеше да облече костюм, така че може би имаше право.

Прекарахме остатъка от следобеда в кабинета на Блейк. Аз усъвършенствах презентацията си, докато той тракаше по клавиатурата и свещенодействаше на трите си монитора. Бях постигнала значителен напредък и се чувствах уверена, че ще мога да задоволя всички въпроси на Макс към мен при втората ни среща, както и да запълня празнотите, оставени след краткото ми изслушване преди това. Затворих лаптопа си и се изправих да си вървя, а Блейк се завъртя на стола си.

— Какъв е планът? — попита той.

Погледна ме с хищна усмивка, която въобще не изглеждаше невинна.

— Не съм ти личен готвач. Разбираш, нали?

— Може би е възможно да преговаряме. — Той се изправи и се облегна на бюрото пред мен. — Какво мога да направя за теб?

Потръпнах от дрезгавите нотки в гласа му. Защо трябваше да бъде толкова престъпно сексапилен? Може би можехме да прескочим вечерята и да се захванем направо с десерта. Шоколадов мус звучеше добре. В съзнанието ми изникна картината как изблизвам шоколадов мус от твърдия му като скала стомах. Всяка прекрасна извивка… по целия път надолу. О, Господи. Облизах пресъхналите си устни. Последния и единствен път, когато го имах гол не разполагах с достатъчно време да се насладя на тялото му.

— Имаш ли нещо предвид, Ерика? — Блейк се откъсна от бюрото и се приближи крадешком.

Бях достигнала предела на времето, което безопасно можех да прекарам насаме е него. Присъствието му действаше като наркотик. Прехапах устни, докато фантазирах как той влиза в ролята на моето живо, дишащо десертно блюдо.

Стегни се, Ерика.

Отърсих се от мечтателното си състояние и се изправих. — Луксозната ти кола наблизо ли е?

— Наблизо. И не, няма да ти дам да я караш — пошегува се той.

— Трябва да купя някои неща за апартамента. Закарай ме с колата и довечера ще ти приготвя пиле с пармезан.

— Тръгваме веднага щом се приготвиш.

Прекарахме следващия час в голям универсален магазин и трупахме в количката кухненски уреди, хавлиени кърпи и чаршафи. Взех най-евтиния спален комплект, който успях да намеря в цвят, който харесвах, обаче Блейк мълчаливо го върна и го замести с три пъти по-скъп.

— Не ме бие парата, да знаеш.

Ъгълчетата на устните му се извиха. — Аз ще ти ги купя. И ти обещавам, че после ще ми благодариш.

Не обръщах внимание на пламъка, който се разгаряше в мен от всичко, което това обещание криеше. И все пак престанах да споря по въпроса, след като разчитах на него за транспорта.

На касата бях толкова заета да подреждам пакетите в препълнената количка, че забелязах как Блейк прокарва кредитната си карта едва когато вече стана късно.

— Какво по дяволите правиш, Блейк? — възпротивих се аз.

— Наречи го подарък за новия дом.

— В никакъв случай. Ставаш смешен.

— Това е най-малкото, което мога да направя. Обективно погледнато, аз те принудих да живееш в съседство с мен.

— Под теб — поправих го аз.

— Ето, така те искам — промълви той, а очите му потъмняха.

Тези незначителни думи ме лишиха от дар слово и аз пламнах от глава до пети. Ръцете ми леко трепереха, докато напъхвах касовата бележка в чантата си.

Блейк настоя да го изчакам в колата, докато той товареше пликовете. Пътувахме обратно към апартамента в относително мълчание. Зяпах екрана между нас и си припомнях телефонното обаждане, на което бях станала свидетел последния път, когато се возих с него.

— И така, коя е София? — попитах аз. Опитвах се да говоря безразлично, докато гледах през прозореца прелитащите покрай нас сгради.

— Тя е собственик на компания, в която инвестирам — каза той. — Защо питаш?

— От любопитство.

Повдигнах рамене и видях нашата сграда. До този момент Блейк не ме бе излъгал грубо за нищо, но имаше склонност да ме подвежда. Засега реших да му вярвам и изтласках тази тема от съзнанието си.

Блейк качи всичко вместо мен. Катереше стъпалата, понесъл по десет торби във всяка ръка, докато аз бързах да отключа вратата.

Точно когато започнахме да подреждаме нещата, се появи Сид. Блейк веднага се изправи и престана да сгъва кърпи, което правеше напълно погрешно, но не ми даваше сърце да му го кажа.

— Здрасти, Сид. Това е Блейк. Блейк, нали си спомняш, че ти говорех за Сид, който разработи сайта.

Блейк видимо се отпусна и челюстта му спря да потрепва. Какво го бе прихванало да проявява претенции в моя апартамент? Сид лесно се ядосваше, а последното нещо, което исках бе Блейк да го накара да се чувства неудобно още от първия ден.

— Разбира се — каза той и се приближи, за да се здрависа със Сид. — Радвам се да се запознаем.

Сид стърчеше над него, обаче в диаметър ръцете му бяха наполовина на тези на Блейк. Двамата бяха напълно различни, както физически, така и по темперамент.

— И аз. А ти кой си?

— Съсед на Ерика — отвърна бързо Блейк.

Прониза ме тръпка на разочарование. Какво очаквах да каже?

— Предполагам, че в такъв случай си и мой съсед — Сид свали огромната си туристическа раница.

Стегнатата челюст на Блейк ме накара да поставя под въпрос великия си план.

— Чудесно — каза той.

Бързо се доближих с надеждата да неутрализирам ситуацията, в която Сид нямаше никаква представа, че се е озовал.

— Да, Сид ще живее тук, докато измислим финансовата страна. Общежитието затвори тази седмица, нали знаеш.

— Да — каза Блейк като прекара ръка през косите си.

По-късно щях да кажа на Сид каква е връзката на Блейк с „Енджълком“. Междувременно трябваше да подредя кухнята, да сготвя яденето и да играя ролята на домакиня на една напрегната вечеря.

Показах на Сид неговата стая. Разполагах само с надуваем матрак и завивки, което трябваше да свърши работа, докато се сдобием с някакви истински мебели. Това изглежда не му направи особено впечатление, така че се върнах в кухнята и започнах да приготвям яденето. Преди да се усетя, Блейк се озова зад мен. Завъртя ме към себе си.

— Не ми каза нищо за съквартиранта.

Гласът му бе нисък и достатъчно сериозен, за да накара сърцето ми учестено да бие. Сърдеше ли се? Не можех да разбера, но се чувствах като дете, което се готви да излезе в междучасие.

Разбира се, прибързано поканих Сид да ми стане съквартирант. Познавах начина му на живот, обикновено върху купчина опаковки от готова храна и това леко ме тревожеше. Но в действителност така или иначе все още не бях готова да живея сама и можех да използвам присъствието му, за да отклонявам напъните на Блейк, въпреки че за момента изглежда това не се случваше.

Тежко преглътнах, преди да отговоря: — Не може да се каже, че и ти си напълно последователен към мен, Блейк. Не знам какво очакваш.

— Това е усложнение. Предполагам, че ще трябва да го преодолеем.

— Така ли?

— Просто ще прекарваме повечето време горе, това е всичко.

Той се вмъкна между краката ми и вдигна коляното ми на бедрото си с едно-единствено плавно движение. Въздухът излезе от гърдите ми и аз сграбчих ръба на плота, към който той ме бе притиснал. Горещо ме целуна по врата, преди да захапе мидата на ухото ми.

Задъхах се и се сковах. Като стиснах силно очи, започнах да си преповтарям всички причини да не отстъпвам пред него. Между нас с Блейк имаше разделителна линия. От една страна аз го желаех отчаяно, обаче по някакъв начин успявах да събера достатъчно воля, за да му откажа. От друга страна обаче, изцяло бях в неговата власт, безсилна пред решимостта му да ме притежава.

Ръцете му се мушнаха под блузата ми и започнаха да галят голия ми гръб и този допир ме изстреля в небесата. Втвърдените ми зърна докосваха гърдите му, докато се притисках към него.

— Искам те, Ерика. Тази нощ. — Той притисна към мен доказателството за своето желание

Устата му се впи в моята, преди да успея да кажа не, като помиташе всяка мисъл да го отблъсна. Целуваше ме силно и дълбоко, лижеше и смучеше с настойчивост, която напълно споделях. Накрая освободих ръцете си и с пръсти загребах косите му, като го притисках още по-силно. Той отстъпи назад, за да си поеме дъх, и аз го сграбчих в желанието си да го върна отново при мен.

Намирахме се в това положение — Блейк, пъхнал ръце под полата ми и двамата тръпнещи от страст един към друг, когато Сид излезе от спалнята си и спря насред дневната.

Замръзнах, ужасена, че ме хващат на калъп. Сид беше извън полезрението на Блейк, който бавно се отдръпна. Леко ми се усмихна, като ми даде да разбера, че нашето малко шоу бе протекло изцяло според неговите планове. Пооправи облеклото си, преди да се обърне и да започне да върши нещо на кухненския остров.

Разстроена от желанието си и от някакво ново раздразнение, насочих емоциите си към храната, без да обръщам внимание на молбите на Блейк за помощ. Очевидно двамата играехме някаква игра, но аз вече започвах да се уморявам от нея. Единственият подход, който можех да възприема бе да не му обръщам внимание, да не му давам онова, което и двамата искахме, въпреки че бях готова да се пръсна от сексуална незадоволеност. Ако успеех в това начинание, може би той щеше да разбере, че не съм някой, с когото може да си играе.

Криво-ляво успяхме да се справим с вечерята. Аз се хранех на кухненския плот. Сид и Блейк лакомо унищожаваха пилето с пармезан на майка ми, седнали редом на бара. В някакъв момент щяхме да имаме нужда от истински мебели. Да се намерят мебели, достойни за това пространство, а в същото време в рамките на бюджета ми щеше да бъде предизвикателство, но не бе нещо невъзможно. Реших да пообиколя магазините на сутринта, след като приключех с бележките си за презентацията.

Сега повече от всякога имах нужда да почувствам това място като дом, убежище далеч от останалия свят. Точно сега апартаментът бе празен и странен. След като Али бе излязла от живота ми, а мисията на Блейк бе да преобърне моя свят, имах чувството, че се клатушкам опасно, готова да се вкопча във всяка привидност на нормалност.

Блейк сигурно бе забелязал моята отчужденост, защото след като разчистихме ми съобщи, че си отива. Изпратих го до вратата, а Сид изчезна тъкмо навреме.

— Добре ли си? — очите на Блейк, неотдавна замъглени от похот, сега бяха изпълнени със загриженост.

— Добре съм, само съм малко уморена. Денят бе дълъг.

Това бе истина само наполовина, но нямах достатъчно сили да я изкажа и да се разправям с него.

— Искаш ли да те закарам до офиса утре?

— Не, благодаря. Предпочитам да приключа нещата тук. Трябва да направя някои покупки.

Той кимна и когато се приведе за целувка, обърнах глава и едва успях да избегна устните му. Затворих очи. Въпреки че смятах, че трябва да направя нещо, се боях от погледа му. Когато отново ги отворих, той бе изчезнал нагоре по стълбите.

Затворих вратата и се облегнах на нея. Скрих лице в шепите си. Как по дяволите се бях озовала в такава каша?

Глава девета

Прекарах сутринта в пазаруване по интернет и купих мебели за спалня е идеята да подаря разтегателния диван на Сид. Поръчах също малка маса за трапезария в комплект с подходящи столове и някакви други дреболии. Прегледах обявите и намерих прилично канапе втора употреба, която собственикът бе готов да достави срещу няколко долара повече. Сид вече бе пренесъл телевизора и системите си за игри, които се намираха в иначе празната дневна.

Този апартамент може би бе най-близкото нещо до истински дом, което някога бях имала, след като майка ми почина. Разбира се сега го споделях със Сид, но кой знае колко щеше да продължи това? Вкопчих се в мисълта, че това е дом, моя дом, като влагах нов смисъл в тази поредна глава от живота ми, изпълнена с толкова много неизвестни.

През последните четири и повече години бях свикнала да планирам всичко. Сега нямах представа какво да очаквам от бъдещето. Ръководех се само от интуицията си. Не бях очаквала мъж като него, както и всичко, произтичащо от това, да се появи в живота ми.

Неспособна да се съсредоточа върху работата си, затворих лаптопа. Имах нужда от малко свеж въздух. Поради това, че Блейк ме возеше с колата си и във връзка с преместването в новото жилище прекарвах на закрито по-голямата част от времето.

Излязох навън и повървях по улицата до края на оградената с трева пешеходна пътека. Седнах на някаква свободна пейка и се подложих на топлите слънчевите лъчи. Времето беше меко, все още студено за плаж, но превъзходно за разходки.

Реших да се обадя на Али. Вече ми липсваше много. След няколко сигнала, тя вдигна телефона.

— Ало — отговори тя с дрезгав глас.

— Добре ли си? Звучиш като болна.

— Добре съм. Дълга нощ.

— Кои са тези приятели у които си отседнала? — попитах аз, внезапно загрижена.

— Бях с Хийт.

— О!

— Какво да ти кажа? Той купонясва като рок звезда — тя леко се засмя.

— В четвъртък вечер? Кога започваш работа?

— В понеделник и престани да се притесняваш. Просто се забавляваме. Освен това се срещам с някои нови хора. Създавам връзки за нас.

— Добре — въпреки че едва ли човек, който представлява сериозен контакт за нас, би купонясвал цяла нощ в четвъртък срещу петък.

— Как вървят нещата при теб?

— Доста добре. Новият апартамент е върха.

— Толкова ти завиждам. Апартаментите тук са направо смешни. Имам чувството, че правя оглед на килери.

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, след няколко месеца може да се окаже, че и аз живея в килер. Поканих Сид при мен. Започва нов рунд по събиране на консервени кутии.

Тя се засмя. — О, по дяволите. Вече не завиждам. На мен поне няма да ми се налага да споделям с някого своя килер, ако имам късмет.

Аз се засмях и се съгласих.

— Какво ново е Блейк?

Разказах ѝ за жилищната ситуация, която не я учуди толкова, колкото очаквах. Може би Хийт вече я бе осведомил за манията на Блейк да контролира всичко. За щастие, тя не ме разпита за намерението ми еднократната ни свалка да бъде последна, тъй като самата аз все още се опитвах да взема някакво решение.

— Кога ще ми дойдеш на гости?

— Предполагам че когато и двете с теб се наредим. Ще видим какво ще стане с Макс. Ще мога да те посетя след това.

Али ме осведоми за всички готини места, които бе открила в града и които щяхме да посетим. Насред нашия разговор, Блейк позвъни. Обещах да я потърся по-късно и приех обаждането.

— Здрасти, сайтът ти се срина преди няколко минути.

Стомахът ми се сви. — Какво? Откъде знаеш? — Сайтът беше блокирал и преди, което очевидно не бе добре, обаче всичко трябваше да бъде наред за утрешната ми среща с Макс.

— Качих програма, която да ме алармира ако сайтът се разпадне.

— Защо?

— Ерика, не можем ли да се съсредоточим върху настоящия проблем? — Говореше по-раздразнено дори от мен, предвид това, че ставаше дума за моя уебсайт. — Мога ли да говоря със Сид?

Не обичах да ме изолират, обаче това не беше моята област.

— В момента съм навън, но мога да се прибера след няколко минути.

— Дай ми номера му и аз ще му се обадя.

— Не си прави труда. Ще ти звънна след малко.

Върнах се в апартамента и почуках леко на вратата на Сид, след това по-силно. Той никога не ставаше толкова рано. Накрая влязох в стаята, решена да го извадя от будната му кома. Намерих го напълно облечен, заспал по корем върху надуваемото легло без чаршафи.

— Сид! — креснах аз като наруших тишината на инак тихата и спокойна утрин.

Той изръмжа и се обърна. — Какво има?

— Сайтът се е разпаднал.

— Така ли? — каза той без да помръдне.

— Блейк се обади. Иска да говори с теб.

— Имам нужда от кофеин — изръмжа той.

Изпухтях, без никакво съчувствие към скапаните му сутрешни навици. — Ще купя няколко енергийни напитки. Ставай и се опитай да разбереш какво става, ако обичаш. — Оставих телефона си на бюрото му с номера на Блейк на екрана и се отправих надолу по улицата към магазина.

Няколко минути по-късно се върнах и заварих Сид, смръщил вежди пред екрана на компютъра си да анализира онова, което от предишен опит познах като логовете на сървъра. Те даваха отговор за активността в сайта, която нямах представа как да тълкувам. От включения микрофон на телефона ми се разнесе тракане на клавиши.

— Изглежда атакуват лога със съобщения и бомбардират сървъра със сърчове, така че хоста ни е изключил — каза Сид.

— Май става дума за скидита — чу се гласът на Блейк.

— Какво значи скиди? — попитам почти шепнешком, тъй като не исках да остана единствената в неведение. Трябваше да разбера.

— Хакери аматьори с прекалено много свободно време — отвърна Сид.

— О!

В сравнение с умелите хакери на пълен работен ден? Според мен, хакерът си беше хакер. Враг, който застрашаваше бизнеса ми. Надявах се Сид и Блейк да успеят бързо да разработят защитен план.

— Имате ли допълнителен сървър? — попита Блейк.

— Очевидно — сухо отвърна Сид.

— Включи го и нека видим колко жилави ще се окажат. Можеш ли да ми дадеш парола за достъп до сървъра?

Сид ме погледна въпросително и аз кимнах.

— Сега ще ти я пратя.

— Мога да инсталирам ай пи защита, ако искаш да работиш върху отстраняването на поразените места — каза Блейк.

— Много добре.

— Трябва ли да се обадя на провайдъра?

— Не, ще рестартирам сървъра и ще се появим отново след няколко минути.

Поех дълбоко въздух. — Имаш ли нужда от мен?

Сид се извърна и погледна торбата е консервените кутии, която държах. Извадих една и му я подадох, а останалите сложих в хладилника, като се чувствах донякъде безполезна.

Извадих лаптопа си на кухненския остров и започнах да рестартирам уебсайта, докато той отново се отвори, а в същото време Сид и Блейк продължаваха да водят неразбираемия си технологичен разговор в другата стая.

Фактът, че бяхме нападнати от хакери ме тревожеше, особено при положение, че се надявах да приключа сделката с Макс в рамките на няколко седмици. Блейк и Сид не изглеждаха особено загрижени за естеството на заплахата, но аз изпитвах някакво безпокойство. Защо бяхме нападнати така внезапно? Кой мразеше модата толкова много, дотам, че да ни извади от мрежата? Щом приключехме с тази дребна неприятност, се надявах да получа повече отговори от Сид.

Прекарах останалата част на деня като преглеждах сайта и отварях кодовете, които Сид ми подаваше. Изядохме вчерашните остатъци от храна и прегледахме статистическите данни, които щях да изложа на сутринта. Нощта напредваше, а нямах никаква вест от Блейк. Най-малкото очаквах да дойде да нападне хладилника. В последна сметка бяхме се виждали всеки ден, откакто се преместих, и той като че ставаше все по-зависим от моята италианска кухня.

Погледнах към улицата и потърсих колата му. Като не я видях, помислих да му напиша съобщение, но какво щях да му кажа? Липсваше ми, но нямаше да споделя точно това с него.

Подраних с няколко минути за срещата в „Енджълком“. Влязох в приемната и същата старомодно облечена брюнетка ми се усмихна скъпернически и ме поведе по коридора към личния кабинет на Макс. Както в конферентната зала и тук едната стена бе остъклена, с изглед към пристанището и северните очертания на града. Облечен в безукорен черен костюм, Макс преглеждаше някакви документи на бюрото си. Когато ме видя се изправи и го заобиколи, за да се здрависа с мен и ме целуна възпитано по бузата.

— Ерика, изглеждаш прекрасно.

— Благодаря. — Не знаех какво да добавя и смутено пригладих косата си, пристегната на опашка. Опитвах се да се отнасям с безразличие към новото ниво на близост, което Макс ми демонстрираше. Поведе ме към малката кръгла масичка в кабинета си.

Обсипа ме с всички правилни въпроси, онези, които благодарение на Блейк очаквах да ми зададе. Отговорих професионално, като очертах точна и както се надявах, примамлива картина на начинанието. След около час той замълча и ме погледна.

— Какво? — Това ли бе краят на срещата? Стомахът ми се сви от нерви.

— Много съм впечатлен, Ерика. Покри всички бази. Наистина не мога да измисля повече въпроси.

Щракнах нервно химикалката си. По-добре бе да призная участието на Блейк сега, отколкото Макс да го чуе впоследствие от другаде. — Всъщност Блейк много ми помогна, наистина. Той поработи върху доста неща заедно с мен, така че ми се струва, че заслугата не е само моя.

Той направи пауза, мълчаливо взрян в мен. — Вярно ли е това?

— Сега разбирам защо бизнесът му върви толкова добре. Много е задълбочен.

Макс смръщи вежди. — Не е толкова съвършен, колкото може би си мислиш.

— Е, никой не е.

— Съгласен съм, обаче Блейк трябва да се радва, че не гние в затвора. Всеки негов успех се дължи на възможностите, които му даде баща ми. Добре би било да не забравя това.

При тази информация ме обзе нова тревога. Каква неприятност би могла да вкара Блейк в затвора? Мислено прехвърлях различни възможности. Очевидно, отношенията между двамата имаха история, а Блейк, което не беше за чудене, ме бе държал в неведение, въпреки всичките ни разговори за инвестирането с Макс.

Винаги бях мислила, че Макс е приятел, колега на Блейк. След като между тях имаше някакъв конфликт, защо бяха заедно в управителния съвет на компанията?

— Обаче в този случай изпусна шанса си, предполагам. — Той смени тона и стана отново предишния спокоен, очарователен Макс.

Тази трансформация ме стресна, но се опитах да не ѝ обръщам внимание.

— Вярно е — казах аз. Вероятно се обърквах от активния интерес на Блейк не само към мен, но и към компанията ми, особено след първоначалния унищожителен разбор и отказ.

— Нека го направим, Ерика — каза рязко Макс. — Мисля, че в това има истински потенциал и ще се радвам да съм част от него.

Кълбото нерви в стомаха ми се разплете, пометено чувство на облекчение и щастие.

— Чудесно. Какво следва оттук нататък?

— Аз ще се заема с оформянето на документацията. Има правни моменти, които трябва да разгледаме заедно, обаче до една или две седмици ще мога да представя за обсъждане окончателния вариант. Да се надяваме, че ще можем да стартираме бързо. Ако нещата се забавят, мога да уредя да получите оборотни средства, така че твоите хора да не се притесняват за парите.

Усмихнах се широко. — Звучи чудесно. Ще постъпя както кажеш.

— Прекрасно. Работи по същия начин, а аз ще те потърся.

Двамата се изправихме, стиснахме си ръцете и аз излязох от сградата, обзета от желание да се кача на покрива и да изкрещя добрата новина. Успяхме! Цялата работа, стресът и жонглирането с различни задачи. Господи, различните задачи. Да съм в състояние да завърша училище и да не се откажа от „Клозпен“ като страничен проект само по себе си бе цяло чудо. Извадих телефона си и прегледах номерата, преди да реша на кого да се обадя.

Едно име изпъкваше сред останалите.

Бях сурова с Блейк. Но дали всичко щеше да мине толкова гладко без неговата помощ? Обадих му се и се включи гласовата поща.

— Здравей Блейк. Просто исках да кажа първо на теб, че Макс одобри сделката. Ще подготви документите другата седмица. Така че, чудесна новина. Благодаря ти. За всичко.

Затворих и набрах номера на Али, но обаждането и тук се прехвърли на гласова поща. Проверих колко е часа. Почти единадесет преди обяд и не можех да превъзмогна чувството, че Хийт влияе твърде нездравословно на най-добрата ми приятелка. Имаше нещо сбъркано в него, но трябваше да разбера какво е то, преди да започна да го съдя. Междувременно, щях да намеря начин скоро да я посетя.

Смених токчетата си е ниски обувки и поех пеша към къщи, за да се натоваря физически и да се възползвам от топлата утрин, която с всеки час ставаше все по-гореща. Най-после лятото бе настъпило.

През цялата следваща сутрин в апартамента цареше тишина. Може би това съжителство със Сид в последна сметка щеше да се окаже успешно. Ние живеехме по съвсем различен график, поради което през повечето време имах чувството, че съм сама в апартамента.

Съставих организационна карта за позиции, които може би щяхме да запълним в следващите шест месеца. Маркетинг директорът бе приоритет. Да изляза от черупката си и да създавам контакти бе важно нещо, което възнамерявах да продължа да правя, но трябваше също да поддържам сайта и да контролирам всички операции. Не можех да се занимавам с привличането на платени потребители, контролирането на бюджета, поддръжката на сайта, а сега и с периодичния отчет пред Макс. Отпадането на Али от екипа бе загуба, но в града имаше стотици ентусиазирани професионалисти, които чакаха да им се представи такава възможност. Заех се с работа, като описвах задълженията и отговорностите за длъжността, когато получих есемес от Блейк.

„Поздравления. Ще празнуваме на последния етаж на Хъб тази вечер. Бъди готова в седем. “

Съобщението ме озадачи. Защо просто не ми се бе обадил? По някаква причина се държеше на разстояние, но очевидно все още имаше настроение да празнува. В един от най-луксозните ресторанти в града, естествено, обаче след като не го бях виждала известно време се тревожех какво наистина си мисли. Дали се сърдеше задето не му позволих да ме целуне за лека нощ? Нима бе помислил, че се подигравам с него, след като се разтапях в негово присъствие, а след това го отблъсквах?

Ще се видим в седем, отговорих аз.

Вниманието ми моментално се прехвърли от качествата на идеалния маркетинг директор към това какво щях да облека вечерта. Осъзнавах иронията, че именно Блейк, който твърдеше, че връзките отклоняват вниманието от бизнеса, сега се оказа именно такъв фактор. Прерових съдържанието на дрешника, като търсех нещо подходящо за случая. Изпухтях с празни ръце. Липсваше ми Али с нейния моден усет и богат гардероб.

Позвъних на Мари, като се надявах да е някъде наблизо.

— Помощ! — казах с престорена паника.

— Какво става, малката ми?

— Получих финансиране и довечера ще ходя да празнувам.

— Знаех си. Честито!

— Но нямам какво да облека.

Тя се засмя гърлено, което ме накара да се усмихна.

— Скъпа, това е проблем, който можем да решим. Искаш ли да хапнем някъде, преди да нападнем магазините?

— Разбира се. Благодаря.

След дните, прекарани с технократи и костюмари, изпитвах нужда от женска компания. Няколко часа по-късно седяхме в „Дъ Вайн“. Малкият средиземноморски ресторант бе сгушен на партера на облицована с пясъчник къща на Нюбъри Стрийт, един от най-елегантните и скъпи места за пазаруване в града. Както можеше да се очаква, то се намираше само на няколко пресечки от новия ми апартамент. Двете с Мари отпивахме студен чай и си поделяхме блюдо калмари, докато обменяхме новини.

— Е, разкажи с кого излизаш? — каза Мари.

Замълчах за момент като обмислях как най-бързо да я запозная с всичко, което Блейк ми бе причинил напоследък. — Помниш ли онзи мъж, на когото буквално налетях онази вечер в ресторанта? — В стомаха ми запърхаха пеперуди при спомена за първата ми случайна среща с Блейк.

Тя замръзна и красивите ѝ кафяви очи се разшириха. — Шегуваш се.

— Няма шега. Той е изпълнителен директор на инвестиционната група, която ни финансира. Прескочих онази част, в която той ме съблазни в Лас Вегас и ме подмами да живея в неговата сграда. Мари не ми беше майка, но понякога се държеше покровителствено.

— Това звучи напълно в твой стил.

— Едва ли. Той е толкова различна класа. Всъщност е доста страшно.

— Предполагам, че толкова зает мъж като него едва ли щеше си губи времето с теб, ако смята, че не си от неговата класа.

Въздъхнах. Бих искала да знам какво мисли Блейк, но бях твърде заета да оправям бизнеса си, за да любопитствам. — Сигурно е така. Всичко стана някак много бързо, така че наистина не знам какво да мисля. — Боднах от салата си. — Честно казано, Мари, точно сега съм напълно объркана.

— Това прави любовта, миличка — тя поклати с усмивка глава.

Любов? Само Мари, безнадеждната романтичка, можеше да си го помисли. Блейк беше великолепен за забавление, но това нямаше нищо общо с любовта.

— Не става дума за това, а и не мисля, че някога ще стане.

Тя вирна глава, а на устните ѝ играеше лека усмивка. — Никога не се знае. Любовта може да те порази за миг, дори когато не я търсиш.

Кимнах с нервна усмивка.

— Да приемем, че е така. Нещо ново с Ричард?

Усмивката ѝ стана по-широка и тя заразказва подробно за последната им среща. Отпуснах се назад на стола си, като се опитвах да слушам, но можех да мисля само за тази петбуквена дума. Само че, точно сега в живота ми нямаше никакво място за любов.

Глава десета

През остатъка от следобеда се правех, че работя, но всъщност броях наум минутите до срещата ми с Блейк. Искаше ми се да празнувам с Макс, обаче напоследък не бях виждала Блейк. Сега почувствах, че дължа този повратен за живота ми успех до голяма степен на неговата подкрепа. Дори когато тази подкрепа вървеше наред със сексуалното напрежение помежду ни, което се опитвах да осмисля, пак бях благодарна за нея.

Когато часът наближи, облякох сексапилната и прекалено скъпа вечерна рокля, която Мари ми помогна да избера. Черна, с тънък бял кант около подгъва на полата във форма на лале, роклята бе изискана, но в същото време подходяща за горещия ден с тесните си презрамки и леки пластове тънка коприна. Съчетах тоалета със сандали с високи токчета, сребърни висящи обеци и прибрах косите си в хлабав кок.

Ще видим какво ще каже Блейк за всичко това, помислих аз. Сложих си сиви сенки за опушен грим. Със или без Блейк се чувствах превъзходно и исках да изглеждам прекрасно тази вечер. Али щеше да се гордее с мен.

Сид бърникаше в хладилника, когато излязох от стаята си, чаткайки с токчетата си. Спрях се пред кухненския бар, за да изчакам Блейк. Сид се обърна и ме изгледа ококорено.

— Какво? — попитах аз, обхваната от тревога да не би да не съм толкова хубава, колкото си мисля.

— Хм — той премигна. — Нищо. Изглеждаш наистина добре. — Усмихна се и изчезна в стаята си, точно преди Блейк да почука на вратата.

След секунда той влезе и забави крачка, докато аз заобикалях кухненския остров, за да го посрещна. Носеше същия тъмносив костюм както във Вегас с безупречно изгладена бяла риза. Леко наболата му брада компенсираше формалната строгост на облеклото му. По дяволите. Приближих се, като се опитвах с всички сили да се задържа на токчетата си и се наслаждавах на израза на откровено плътско одобрение, който озари лицето му.

— Здрасти — казах аз.

— Уби ме с тази рокля.

Прехапах устни, тъй като никога не знаех какво щеше да направи, когато бяхме сами, както сега. Леко като с перце, той прокара пръст от бузата до брадичката ми и привлече лицето ми, преди да ме целуне бавно, нежно — целувка, която ме остави без дъх.

Влязохме в пълния ресторант и оберкелнерът незабавно ни съпроводи до маса за двама, която като че бе за специални гости, отделена от основното помещение със стелаж с бутилки вино. Пред високите прозорци се простираше Бостън. В подножието долу белите точки на десетки платноходки се носеха по Чарлз Ривър, а залязващото слънце отразяваше криволиците ѝ из града.

— Знаеш колко ценя хубавата гледка — промълвих аз. Щастлива бях, че завършваме този прекрасен ден на това място и бях сигурна, че ми личи.

— Така е, а сега, когато знам, че си и гастроном, ще променя навика си и ще те оставя да поръчаш за двама ни.

Засмях се. — Това наистина е промяна.

— Всичко тук е невероятно, така че не можеш да сбъркаш.

— Не се и съмнявам — прегледах внимателно менюто.

Когато келнерът дойде, направих поръчката. Пуешко конфи за него и риба треска за мен.

След като той се отдалечи, попитах: — Толкова ли ти е трудно ли да престанеш да контролираш нещата?

Той замълча за малко. — Да, но напоследък опитвам в малки дози.

— И как върви?

— Невинаги е лесно.

— Може би ще се почувстваш по-свободен. Понякога си мисля, че би било добре да си взема почивка, да отстъпя изцяло мястото си на някой друг. Дори само за малко.

— Винаги можеш да разчиташ на мен, когато поискаш.

Прехапа долната си устна и изви уста във фалшива усмивка. Погледнах го игриво с присвити очи, като усещах, че кожата ми изтръпва. Забавлявах се с нашата псевдо сексуална закачка повече, отколкото очаквах, но трябваше да избягвам темата секс. Блейк бе в състояние да разпали въображението ми с няколко добре подбрани думи.

— Напоследък се изгуби. Нещо ново?

Той ме погледната проницателно в очите. — Просто гасях пожари в офиса.

— Не ме попита за срещата с Макс.

— Какво има за казване? Знаех, че Макс ще инвестира в теб, още щом те видях в заседателната зала.

Де да можех и аз да бях толкова сигурна — помислих — щях да си спестя доста стрес и притеснение. — Откъде знаеше?

— Е, на първо място, ти си красива.

Пламнах от комплимента, въпреки че изречен от човек, олицетворяваш физическото съвършенство, трудно можех да го приема за чиста монета.

— Не съм много сигурна каква общо може да има в случая външния вид — играех си с кърпата.

— Външността може да бъде убедителна, особено за някой като Макс. Второ, концепцията ти е добра.

Повдигнах вежди объркана защо високото мнение на Блейк за мен тази вечер беше в рязко противоречие с бруталния начин, по който ме препитваше по време на изслушването.

— Ако си мислел, че концепцията ми е добра, тогава не мога да разбера защо беше нужно да ме унижиш на презентацията, преди да ме застреляш.

През изминалите седмици бях опознала по-добре Блейк, но не можех лесно да забравя чувствата, които изпитах през този първи ден. Ръцете ми се свиха в юмруци, когато си припомних случилото се, категоричният му отказ, запечатан в паметта ми. Отново ме обхвана раздразнение и настръхнах отново, този път от гняв.

— Исках да видя как се справяш под натиск. Освен това, как по друг начин можех да разбера дали си имаш гадже? С един куршум, два заека — той повдигна рамене, като че бе станало нещо незначително.

За него вероятно бе така. За мен бе повратно в живота ми събитие, кулминационен момент на месеците упорит труд. Ако щяхме да вървим нанякъде заедно, той трябваше да знае това.

— Блейк, работих наистина много, за да получа възможността да се явя на изслушване пред вашата група, а ти прояви пълно неуважение. Трудно ми е да си представя как щях да се чувствам, ако не бях получила шанс за втора среща благодарение на теб. Съсипана е думата, която ми хрумва в момента.

Погледнах навън към очертанията на града, за да избегна погледа му, тъй като се страхувах, че гневът ми може да се стопи, докато наистина исках да разбере, че се бе държал като абсолютен гадняр. Седмици наред бях потискала тази мисъл и внезапно почувствах срам, че преспах с Блейк, преди да го порицая за поведението му. Гордеех се, че съм постигнала всичко това на моята възраст, а едва ли можех да бъда наречена заклета феминистка.

— Права си — каза спокойно той.

Раздразнението ми изчезна при шока от думите му.

— Не го заслужаваше.

Очите му бяха обезоръжаващо сериозни, докато се опитвах да смеля половинчатото му извинение. Келнерът донесе поръчката ни и известно време се хранехме мълчаливо.

— Макс не изглеждаше доволен, че си ми помогнал — казах аз.

Той тропна по масата достатъчно силно, за да се стресна. — Ти си му казала, че съм ти помагал?

Ококорих очи. — Предположих, че накрая ще разбере. Мислех, че сте приятели.

— Ние сме колеги, а не приятели, Ерика. — Той рязко заби вилица в патицата, откъсна парче и го пъхна в съвършената си уста.

— Откъде познаваш баща му?

Повдигна вежди, очевидно тази насока на разговора го дразнеше. Страхувах се да не би това да развали съвършения ми ден, обаче нямаше връщане назад.

— Блейк, ти знаеш всякакви неща за мен, а аз имам чувството, че не знам нищо за теб. Кажи ми нещо. Каквото и да е! — махнах разочаровано е ръка, като исках да го накарам да разбере колко трудно понасям това неравностойно положение.

Той енергично дъвчеше ордьовъра. Не ми се ядеше, въпреки апетитните филета пред мен. Такава божествена храна никога не трябва да се похабява. Разравях с вилицата кускуса с подправки, насипан около рибата, когато Блейк заговори.

— Когато бях на петнадесет години се забърках в каша.

— Каква каша?

— Хакерска.

— Каква по-точно?

— Няма значение.

Облегнах се на стола си и леко се намусих.

— По онова време Майкъл, бащата на Макс бе решил да диверсифицира портфолиото си и започна да инвестира активно в компютърен софтуер. Знаеше историята ми и ме потърси. Преживявах труден етап, но той ми даде възможност. Успях да разработя банковия софтуер при моите условия, така както трябваше да бъде разработен. Очевидно той донесе печалби и за двама ни, удвои инвестициите ми и ми даде възможност да правя онова, което правя в момента.

— Каква е ролята на Макс във всичко това?

— Макс е няколко години по-млад от мен. Наблюдаваше как Майкъл се грижи за мен. Не само в професионален план, но и като наставник и приятел. Дразнеше се, а когато софтуерът се продаде, разбра, че в това отношение никога няма да може да се мери с мен. Оттогава продължава да го е яд.

— О!

— Сега доволен ли си, шефе? — попита той, като насочи към мен вилицата си.

Изглеждаше много сладък, когато бе сърдит и доверчив.

— Това което чух не е много хубаво, но се радвам, че ми каза.

Мислено си припомних двете срещи в „Енджълком“, в светлината на новата информация, че Макс е в постоянно съревнование с Блейк и дебне всяка възможност да му натрие носа. В близко време бизнесът ми щеше неразривно да се свърже с Макс. Започвах да изпитвам доста рационални опасения, че връзката ми с Блейк може в даден момент да се превърне в проблем, но Макс нямаше как да узнае за нея, освен ако не му кажех.

Когато сметката дойде, Блейк подаде кредитната си карта, преди да успея да отворя чантата си. Реших да не обръщам внимание, извиних се и отидох да се освежа.

Когато излязох се отправих към Блейк, който ме чакаше до асансьора. Стоеше с естествена грация, пъхнал ръце в джобовете, с опънат на правилните места костюм, намек за твърдото като скала тяло под него. Не можех да се фокусирам върху нищо друго, докато минавах покрай дългия елегантен бар и барманите, но едно лице привлече вниманието ми.

Спрях на място, обхваната от паника, която заглуши глъчката на препълнения ресторант. Сърцето ми бясно заби. Прониза ме ледена болка, която скова цялото ми тяло, от белите дробове до върха на пръстите.

Облегнах се на стената зад мен, неспособна да направя и крачка, докато мъжът, когото разпознах, се извърна към мен, като че ли усетил погледа ми.

Облечен в ушит по поръчка костюм на тънки райета, той по нищо не се отличаваше от останалите мъже на бара, дошли да изпият по едно в края на дългия ден, но аз знаех и нещо повече. След секунди лицето му се разкриви в усмивка, когато ме разпозна.

Той ме помнеше.

След трите години, през които непрекъснато се озъртах през рамо и не знаех къде мога да го срещна, започнах да вярвам, че това никога няма да се случи. Той бе безименен призрак, спомен, толкова мъчителен, че прекарах години наред в опит да убедя себе си, че изобщо не се е случил. А ето че сега седеше пред мен, оживял кошмар, завърнал се, за да ме преследва. Проклех се наум, когато ми хрумна налудничавата мисъл, че разговорът ми с Лиз по някакъв начин го бе извадил от небитието.

Смътно чувах как Блейк ме вика по име, преди да се озове до мен и да ме хване за ръка, за да ме извади от вцепенението. Лицето му дойде на фокус и аз се опитах напразно да прикрия страха, който ме бе сковал.

— Какво ти е? — попита загрижено той.

— Няма нищо. — Хванах ръката му и го задърпах към асансьорите.

След няколко опита да ме заговори в колата, Блейк изглежда се отказа. Влязохме в прохладния му апартамент и аз се самообслужих на мокрия бар във всекидневната. Напълних ниска кристална чаша до ръба с лед и с някакъв кехлибарен на цвят алкохол от една от многото бутилки от колекцията му.

Отпуснах се на канапето и притиснах студената чаша към челото си, докато пропъждах безумните мисли, които ме бяха връхлетели. Исках да ги унищожа, една по една. Да ги запратя някъде, където вече нямаше да ги чувствам като свои, или още по-добре, където щях да ги забравя напълно. Отпих голяма глътка, за да ускоря процеса.

Не трябваше да съм тук, но точно сега не можех да остана сама, а споделеното със Сид жилище не влизаше в сметката. Имах нужда от нещо, което да отвлече вниманието ми, а Блейк винаги бе изключително полезен в такива моменти. Седна до ниската масичка срещу мен, като стисна краката ми между своите. Галеше чувствителната кожа над коленете ми, обаче тялото ми бе вцепенено, неспособно да реагира дори на първичните желания, които Блейк събуждаше в мен.

— Говори, моля те — каза Блейк с равен глас.

Гледах покрай него, без да отвърна. Да споделям миналото си с Блейк изглеждаше невъзможно, но отнякъде започна да се прокрадва лъч светлина. Частица от мен искаше да събори стената, която преграждаше миналото от настоящето ми.

— Нямам какво да кажа — отвърнах аз, като не бях сигурна как изобщо бих могла да разказвам, дори и да исках. Едва успявах да удържа на вихъра от чувства, които ме терзаеха, откакто напуснахме ресторанта.

— Глупости. Приличаше на човек, станал очевидец престъпление.

— Припомнях си едно такова.

Съжалих за думите си още щом ги изрекох. Тялото ми се скова от различен страх. Блейк никога нямаше да гледа на мен по същия начин. Щеше да знае, че някой си е направил удоволствието с мен и че аз, в глупавото си младежко невежество, съм допуснала това да се случи.

Мълчаливо, той чакаше да продължа. Насила преглътнах остатъка от питието си в очакване на някакво облекчение. Ако сега кажех на Блейк, той или щеше да побегне, или да се загрижи, въпреки че не можех да си представя защо. Осъзнах, че ако изобщо имахме шансове за някакво бъдеще, той трябваше да узнае.

— Бяхме първокурсници. Отидох с група приятели извън кампуса на купон в края на седмицата и накрая се озовахме в къщата на един съученик. Мястото бе претъпкано. Танцувахме, пихме много пунш. Аз почти не пия, така че се напих безпаметно от една чаша. Отдалечих се от групата. Едно момче, той… — загубих нишката, потънала в спомена, който толкова старателно бях погребала.

Как бих могла да обясня колко наивна съм била, да тръгна с приятен непознат към някакъв бар, който никога не намерихме, като дете, подмамено е бонбон? След това, как съм била толкова пияна, че не успях да го отблъсна, а моите протести бяха заглушени от врявата на купона вътре в къщата?

Мъжът, когото бях видяла тази вечер бе мъжът, който бе отнел моята невинност, след което ме бе оставил насилена и наранена в храстите, където Лиз накрая ме намери. Годините, през които се пазех за първата любов, или в краен случай за изпълнена с шепоти нощ на взаимност, се оказаха напълно безсмислени, а срамът ме караше да мълча.

— Опитвах се да се боря с него — прошепнах аз. — Този път не можах да преглътна сълзите и те потекоха свободно по лицето ми. Крайниците ми бяха омекнали и натежали, обременени от миналото и от съзнанието, че рискът да загубя заради него каквото и да имах с Блейк, щеше да ме съсипе.

Блейк стисна челюсти и се облегна назад като прокара ръце през косите си. Лекото му отдръпване ми причини физическа болка, местата, където се докосвахме жадуваха за неговия допир. Имах нужда от този контакт като гаранция, че тази нова информация няма да промени отношението му към мен. При тази мисъл направо ми се повдигна.

— Сега доволен ли си? — засмях се слабо през сълзи, като се надявах Блейк да отговори.

Лицето му бе замръзнало в безименна емоция.

— Аз съм повредена стока.

— Престани — авторитетната нотка в гласа ми ме накара да замлъкна

— Какво да престана?

— Ти не си повредена, Ерика.

Преглътнах тежко, като ми се искаше да можех да му повярвам. — Просто казвам очевидното. Във всеки случай за теб е напълно безсмислено да искаш да бъдеш с някой като мен. Трябва да излизаш с известни жени, манекенки, не с някоя…. Като мен. — Гласът ми секна, докато изричах тези думи.

— Не искам да ходя с манекенки.

— Това няма никакво значение, нима не разбираш? Аз на нищо не приличам. Искам да кажа, просто ме погледни.

— Гледам те. Всъщност, често го правя. Дни наред ме подлудяваш. Едва успявам да заспя нощем.

— A cera?

— Сега те имам за себе си. Без съквартиранти, без тълпа от хора, а ти се опитваш всячески да ме прогониш. Ако си мислиш, че това променя нещо, много грешиш.

Погледнах встрани, като безпомощно бе опитвах да се боря със сълзите, които продължаваха да се стичат. Когато той седна до мен и ме придърпа в скута си, не се възпротивих като исках отново да почувствам близостта му. Никога нямаше да узная как е възможно все още да ме желае. Обви ме плътно в прегръдката си, докато сълзите ми пресъхнаха.

— Ти си невероятна — каза той.

Заровила глава в рамото му, поклатих глава — Как можеш да кажеш това след всичко, което ти разказах?

— Защото е вярно. Ерика, едно ужасно преживяване не те определя. Ако наистина беше така, съмнявам се, че и ти щеше да искаш да бъдеш с мен.

— Обаче аз искам.

Ръцете ми се плъзнаха по ризата му, за да усетя пулса му, бавен и равномерен. Не познавах сърцето му, но нещо вътре в мен искаше да го заслужи. Какво ли щеше да бъде да имам неговото желание и неговата любов? Изведнъж чувствата ми към Блейк започнаха да надвиват мъчителните спомени, които бе успял да изтръгне от мен миг по-рано.

Вдигна ръката ми и прокара нежно връхчетата на пръстите ми по устните си. — И аз искам да бъда с теб, миличка.

В този момент изпитах чувството, че сме били заедно и сме се познавали много по-отдавна, отколкото в действителност. Бях разкрила част от себе си и той все още бе тук с мен, независимо от всичко. Сантиметър по сантиметър той ме милваше, превземаше всяко местенце гола кожа със спокойна нежност, каквато никога не бях срещала, като ме лекуваше с ръцете и устните си. Болката и сковаността ми се замениха с облекчение, а след това тялото ми пламна с позната топлина.

Отпуснах глава назад, като безмълвно се молех да ме целуне. По някакъв начин бе успял да преодолее моите прегради, да овладее сетивата ми с непреодолимата нужда да бъда притежавана. Мирисът, вкусът, първичният му глад — копнеех за всичко това. Устните му докоснаха моите. Отначало подканящо, после все по-уверено. Изучавах глъбините на устата му, като сплитах езика си с неговия, зажадняла за него. Той ми отговаряше също толкова енергично. Завъртя ме така, че аз го възседнах и ние разгорещени притиснахме телата си. Леко извиках от внезапния допир и страстта в движенията му. След това той спря и отпусна свитите си в юмруци ръце.

— Какво има?

— Твърде дълбоко съм наранен, Ерика — главата му се отпусна назад върху облегалката на канапето, той преглътна, а адамовата му ябълка подскачаше.

Исках да го целуна по това място, но първо трябваше да разбера какво има предвид. — Е?

Той стисна очи, а тялото му се напрегна от допира ми.

— Докосни ме — примолих се аз.

Суетях се с копчетата на ризата му, нетърпелива да се допра до него. Като прокарах пръсти по гърдите му се наведох, за да целуна врата му, опиянена от аромата и соления вкус на кожата му.

— Почакай — каза той през стиснати зъби.

Отдръпнах се послушно. — Защо?

Сърцето ми замря и тъгата отново ме обзе, докато мълчанието между нас продължаваше. След всичко, което бях споделила с него тази нощ, от моя страна бе глупаво да мисля, че ще можем да продължим, като че нищо не е станало.

Потърсих очите му. Някакво чувство премина по лицето му, преди той да отклони поглед. Нима това бе страх?

— Желая те, Блейк.

Господи, колко много. Преместих се, неспособна да пренебрегна болката между бедрата си.

— И аз те желая. Вероятно ще се побъркам, ако не ти го сложа тази нощ — той издиша на пресекулки. — Просто не искам… да те изплаша.

— Не съм порцеланова статуетка. Обещавам, че няма да ме нараниш.

Той отново затвори очи, а ръцете му бяха все така неподвижно отпуснати встрани, като че ли да избегне изкушението да ме докосне по този начин.

Като се наслаждавах на всяка гънка на корема му, прокарах пръсти надолу по гърдите му като следвах меките косми, чиято диря се губеше под колана на панталона му. Посегнах към токата, но преди да успея да я разкопчая, Блейк ме хвана за китките и здраво ги задържа, докато дишаше тежко.

— Искам да те накарам да загубиш самообладание, Блейк — Тялото ми пулсираше, едва успявах да се контролирам. Страстно желаех той да ме обладае така, както искаше, така, както аз имах нужда да го направи.

Хвана ме през кръста и се изправи, като ме повдигна без никакво усилие. Обвих крака около него и той тръгна към спалнята. Стаята бе слабо осветена от два аплика, а полумракът ме обгърна като топлината на тялото му.

Затвори вратата зад нас и ме притисна с ръмжене към нея. Поех дълбоко въздух, когато гърбът ми се опря в твърдото дърво. Прехапах устни и се обвих още по-силно около него, като желаех всичко, което можеше да ми даде. Тънките презрамки на роклята се свлякоха от раменете ми и го подканиха да освободи гърдите ми, една по една, като дразнеше всяко връхче с език, а след това със зъби. Остротата на усещането ме прониза цялата. Изскимтях името му, като се молех за още.

Той ме пусна на пода, свали роклята и ме остави гола и безсрамна, докато коленичи пред мен, като ме обсипваше с палави целувки от коляното до гънките на вече мокрото ми влагалище, стегнато в очакване. Прехвърли единия ми крак през рамото си и ме разтвори пред себе си. От триенето на наболата му брада по вътрешността на бедрото едва не свърших на момента.

Прокарах пръсти през косата му и я стиснах здраво, когато той ме пое с уста. В корема ми забушува огън само след няколко близвания. Господи, устата му си имаше свои собствени достойнства. Той се съсредоточи усилията си върху чувствителното топченце, което напрягаше цялото ми тяло и ме извисяваше до ръба на облекчението. Започна да ме лиже още по-силно и да смуче клитора ми със страст, което ме остави без дъх.

Пред очите ми притъмня и аз прехвърлих ръба, свободно падане с разтърсваща кулминация, от която почти припаднах в ръцете му.

Преди коленете ми да се подкосят, Блейк ме хвана, тялото ми, меко и покорно, се притискаше към неговото. Започна да ме целува, бавни, дълбоки целувки, които укротиха трепета на скорошния ми оргазъм. Ръцете ми се сведоха над очертаните му гърди и съблякоха ризата му, опиянени от възможността да го докосват свободно, по начина по който бях копняла дни наред. Кожата му пламтеше, опъната над всеки стегнат мускул, който като че се бореше да се освободи. Болезнено копнеех да го притежавам изцяло. Необуздано. Грубо.

— Блейк, ако не ме изчукаш веднага, ще полудея, кълна се.

Устните му се извиха под моите и той ме отнесе в леглото. Бързо се съблече, а мускулите му играеха при всяко движение, намек за скритата им сила. Чаках нетърпеливо, докато той извади презерватив от джоба на панталоните си и го нахлузи на възхитително големия си член. Проклинах, задето ни бавеше, задето ни държеше далеч от мястото, където и двамата толкова страстно желаехме да се озовем.

Точно когато очаквах да легне до мен, той хвана бедрата ми и ме издърпа до края на леглото, вдигна краката ми около кръста си и проникна в хлъзгавата плът между тях. Очите му потъмняха. Дъхът му свистеше, докато влезе в мен с едно-единствено силно движение, като се вкопчи в хълбоците ми.

Задъхах се от дълбочината на проникването, като оставих тялото ми да се нагоди към пълното му надмощие над мен. Затворих за миг очи, за да го поема изцяло, да осъзная съвършеното удоволствие да го имам в себе си.

Когато той не помръдна, отворих очи. Изразът му бе напрегнат, челюстите стиснати. Прокара ръка от ханша до коляното ми и влезе малко по-навътре.

Изстенах с негодувание. Стиснах колене и го привлякох към себе си по-близо, по-дълбоко. — Така те искам.

— Ерика!

— Не искам да се сдържаш. Искам те целия, Блейк. — Отчаяно се притиснах към него. Жаждата да почувствам как се движи в мен, как рие в мен, беше ненаситна. Онова, което той смяташе, че не мога да понеса, бе именно онова, от което имах нужда. — Моля те — замолих аз.

Той издиша рязко и бавно се отдръпна назад. След това проникна в мен грубо и дълбоко. Извиках. Гърбът ми се изви извън леглото.

Просто така.

Посрещах бързите му тласъци, станали силни и безжалостни, докато влагалището ми се стягаше около него. Цялото ми тяло трепереше в непрекъснат екстаз. Наслаждавах се, докато той помпаше все по-надълбоко, като докосваше някакво чувствително място вътре в мен, за чието съществуване изобщо не бях подозирала, докато той не го създаде.

Вкопчих се ръба на леглото, с което още повече подпомогнах усилията му. Точно когато си помислих, че не издържам повече, той повдигна хълбоците ми, като пренесе контакта на ново ниво. Сграбчих чаршафите.

— Блейк, о Господи, да — виках несвързано, докато се разтапях около него, а удоволствието започна да струи от цялото ми същество.

Блейк се напрегна. Всяка част на тялото му се вкамени, дъхът му хриптеше, когато той мощно се изпразни.

— По дяволите, Ерика — отметна глава назад, а пръстите му оставяха дири по кожата ми.

Замря неподвижно в мен, докато тялото ми трепереше от затихващите трусове на неговия необуздан маниер да прави секс.

— Ерика?

Изсумтях, сгушена на гърдите му.

— Добре ли си? — прошепна той.

Погледнах го в очите, разширени от преживяната страст, но изпълнени със загриженост. Сърцето ми се сви и аз се борех да поема въздух.

— Повече от добре съм. Преглътнах буцата в гърлото си. — Никога не съм била с някой като теб, Блейк. Аз…

Запънах се. Той докосна устните ми с върховете на пръстите си и ги целуна нежно, като открадна неизречените думи. Влюбвах се в Блейк, по-силно и по-бързо отколкото във всеки друг преди.

Прокара устни по брадичката ми и намери след това устата ми, като ме успокояваше с дълги и дълбоки движения на езика. Въпреки че бе нежен, този жест отново разпали огъня в мен. Ръцете ми изучаваха тялото му, като се наслаждаваха на всяка спираща дъха извивка. Не можех да му се наситя, да го гледам, да се любя с него. Нуждата да го притежавам бе непреодолима. Милувките ми станаха по-настойчиви. Привлякох го по-силно и той отпусна тежестта на тялото си върху мен.

— Ти си ненаситна — промълви той между целувките, като захапа леко долната ми устна

— Съжалявам. Не знам какво ми става. — Извих се под него. Колкото повече ми даваше, толкова повече нуждата ми нарастваше.

— Защо по дяволите трябва да съжаляваш?

— Много е скоро — казах аз и усетих как се втвърдява, докато изричах тези думи.

— Мога да карам така цяла нощ ако и ти можеш — като опъна ръцете ми нагоре, той вплете пръстите си в моите. Беше ме приклещил, състояние което изостряше сетивата ми и ме караше да тръпна от глава до пети.

Да бъда с Блейк ме опияняваше по всякакъв начин и моята страст към него се усилваше с всеки разтърсващ оргазъм, с който ме даряваше. Обвих краката си около него с и го привлякох към себе си.

— Предизвикваш ли ме? — пошегувах се аз, изкушена да го подложа на изпитание.

— Да — отвърна той.

Гласът му бе дрезгав от похот, докато устните му се впиваха в мен.

Глава единадесета

Събудих се на сутринта, увита в меката завивка и спомените от изминалата нощ. Протегнах се към празното място на Блейк на леглото. Слънцето огряваше стаята и подуших мириса на кафе. Станах и облякох обикновена бяла тениска, която извадих от един от дрешниците му. В банята бе приготвил за мен някакви тоалетни принадлежности. Усмихнах се. Повечето момичета можеха само да мечтаят за това.

Измих се и прекосих апартамента, водена от звуците, които се разнасяха от кухнята. Заварих Блейк да чупи яйца в купа. Беше гол до кръста, облечен само в долнище на фланелена пижама, което обгръщаше ханша му. Косата му бе разрешена, а чифт очила с тъмни рамки усилваха сексапила на утринния му вид. Правеха го да изглежда по-възрастен и малко по-човечен, като Кларк Кент.

Облегнах се на гранитния плот и прецених докъде е стигнал. Бе нарязал плодове и бекон в тигана, докато чупеше с яйцата. Стомахът ми се преобърна при мисълта, че прави това заради мен.

Заряза всичко изми си ръцете и ме погледна. Усмихна се и плъзна ръка по ръба на тениската.

— Харесва ми.

— Не е моден хит, но се радвам, че ти харесва. — Облегнах се назад на плота и наклоних глава настрани. — Не знаех, че носиш очила.

— Обикновено не нося, но ти не ме остави на мира през изминалата нощ и забравих да си сваля контактните лещи.

— Съжалявам.

— Недей. Аз не съжалявам.

Той ме повдигна да седна върху плота и се вмъкна между краката ми. Ръцете му се плъзнаха нагоре по бедрата ми и под тениската до гърба ми, галеха кожата ми като разпалваха огън по пътя си. Изстенах, когато хвана гърдата ми и започна да трие с палец зърното, докато то се втвърди от допира. Докато ме целуваше, езикът му се движеше нежно и премерено, което ми напомняше за сладката, тъпа болка между краката ми в резултат на маратона от изминалата нощ.

— Превръщаш ме в разгонена уличница — казах аз, като чувствах как цялото ми тяло се разбужда по различен начин.

— Звучи добре.

Той изръмжа във врата ми, където ме целуваше и смучеше, а трепетът браздеше цялото ми същество. С едната си ръка вдигна коляното ми около кръста си, а с другата започна да масажира нежната плът между краката ми.

— Господи, вече си влажна.

— Не зависи от мен, Блейк. Ти ми действаш така.

— Това е само началото, миличка.

Впи устни в моите, докато вкарваше двата си пръста в мен, като повтаряше движенията им с езика си и ме караше необуздано да тръпна. Вкопчих се отчаяно в него, а ноктите ми се впиха в рамото му. Дишах накъсано, сърцето ми бясно пулсираше и се сдържах, докато оргазмът прониза тялото ми.

Пръстите му се измъкнаха от мен и той намести вече порядъчно голямата ерекция, която опъваше долнището. — Трябва да взема презерватив. Не очаквах, че ще те чукам на закуска.

Изкикотих се на израза, полудяла и копнееща да го имам веднага. — Няма нужда, ако не искаш.

— Повярвай ми, искам да те чукам за закуска.

— Не, имам предвид презерватива. На хапчета съм.

Мълчанието му моментално ме отрезви. Опитах се да замажа нещата. — Съжалявам, всичко е наред, просто предположих.

— Гаден начин да съсипеш момента.

Той поклати глава: — Не, не става дума за това. Вярвам ти. Просто никога не съм го правил без.

— Забрави. Съжалявам. — Повечето момчета се оплакваха, че трябва да си го сложат, но аз се почувствах още по-сигурна, като узнах, че той винаги е носил.

— Престани да ми се извиняваш, Ерика — сряза ме грубо той.

Прехапах устни, като се питах докъде всичко това щеше доведе.

— Добро момиче — каза той леко заплашително.

Свали тениската ми и оголи гърдите ми. Очите му потъмняха. Преди да се опомня, той ме отнесе във всекидневната и ме настани в скута си, така че аз го възседнах гола върху кремавото канапе. Целунах го бавно и мързеливо, като свалих очилата му и ги поставих на сигурно място върху масата зад нас.

Блейк смъкна ластика на долнището под хълбоците и освободи члена си, който на ярката дневна светлина в стаята изглеждаше по-впечатляващ от всякога, голям и мъжествен, очакваш мен.

Исках да го вкуся, затова се плъзнах на колене и обвих с устни лъскавата глава. Леко пърхах с език около чувствителния връх, преди да го поема дълбоко в устата си. Засмуках го лакомо, в самозабрава, преклонена пред него, докато Блейк, стисна косата ми по-силно и ме накара да спра.

— Седни отгоре ми — заповяда той.

Потреперих и кожата ми пламна. Физическата ми реакция на тази заповед бе безпогрешна.

Хлъзгава от очакването, аз се подчиних и се покатерих върху него.

— Сега яхни члена ми. Бавно и полека.

Възбудена от предчувствието, започнах да се надявам върху него с болезнена сдържаност, тъй като исках да се насладя на новото положение. Между нас нямаше никаква преграда, той ме опъваше сантиметър по сантиметър, докато влезе напълно в мен.

Затворих очи и леко изпъшках.

— Погледни ме — прошепна той.

Отворих очи и в неговите видях животински глад. Той хвана лицето ми и силно ме целуна. Изстенах и опрях ръце на раменете му. Той се отскубна, като дишаше тежко. Плъзна пръст надолу по бузата и ключицата ми, докосна свръхчувствителната кожа на зърното на гърдата ми и накрая хвана ханша ми с чувството на собственик. Вдигна очи и ме загледа.

— Красива си.

Напрежението в погледа му ме извисяваше. Торсът ми се стегна. Бях хлътнала твърде дълбоко по Блейк, но не ми пукаше, не и когато той беше вътре в мен, когато ме докосваше и ме гледаше така. Не можех да избягам от начина, по който ме караше да се чувствам.

Отговорих му, като ловко врътнах ханша си. Той го обгърна с една ръка и ме задържа като промени ъгъла и посоката на тласъка нагоре и започна мощно да ме помпа, като ми даваше все повече от себе си. Сподавих стона си от внезапната болка, когато той достигна до дъното на утробата ми. Лекото неудобство скоро отстъпи пред удоволствието, когато започна да масажира с леки кръгови движения клитора ми.

Кожата ми бе се ороси от ситна пот, докато той ме помпаше — равни и целенасочени движения, които незабавно ме накараха да забравя предимството си в настоящата поза. Посрещах движенията му, увивах се около тях, докато Блейк отслаби хватката си и постепенно започва да ми отстъпва контрола. Ръцете му нетърпеливо обгръщаха хълбоците ми.

— Вярвай ми — прошепнах аз. — Като се стегнах около него, леко го одрасках като прекарах нокти по гърдите му и трескаво го зацелувах, като споделях всеки дъх, който ни отведе до края, когато и двамата едновременно се отпуснахме, без да откъсваме очи един от друг.

Бях заспала на дивана, след като най-после закусихме. След снощното и сутрешното напрежение, бях напълно изтощена. Когато се събудих часове по-късно, Блейк седеше на отсрещния диван, а лъскавият му черен лаптоп бе отворен в скут му. Това беше един различен Блейк, напълно облечен и съсредоточено взрян в екрана, докато с експертна бързина чаткаше по клавиатурата.

— Мислех, че не работиш вкъщи — казах аз като се протегнах.

— Правя едно малко проучване — той не вдигна поглед.

— Какво проучване?

Той затвори лаптопа и го сложи настрана, като израза на лицето му се смекчи, когато очите ни се срещнаха. — Мисля, че го открих — каза спокойно той.

— Кого?

Той скръсти ръце в скута си.

Господи. Стомахът ми се преобърна, като заплашваше да изхвърли закуската. Мислите ми, все още замъглени от съня, бясно се завъртяха, докато осмислях казаното.

— Как? — седнах изправено и се опитах да се осъзная.

— Извадих списъка на сметките, направени в ресторанта. Особено на бара. Доста лесно стесних кръга, предвид възрастта му и университетът, в който е учил.

— Дори не искам да знам как си успял да направиш това. — Прекалено беше. Позволил си бе твърде много.

— Във всеки случай не възнамерявах да ти казвам. Как съм намерил информацията е маловажно в сравнение със самата информация, не мислиш ли?

— Защо го направи? Това няма никакво значение.

— Значи мислиш, че да идентифицирам мъжа, който те е изнасилил е без значение? — той повдигна вежди.

— На този етап от живота ми — да. Няма нужда да знам името на лице, което ми се иска да забравя.

— Все още можеш да повдигнеш обвинение срещу него. Още не е изтекла давността.

— И какво да кажа? Здравейте господин полицай, бях на осемнадесет години и се напих в къщата на един приятел, когато този негодник се възползва от мен. Обзалагам се, че никога не е чувал подобна история.

— Ами ако продължава да го прави?

При тази мисъл гърлото ми се сви. Ами ако не бях единствената? Колкото и да се самообвинявах, задето се бях озовала в такава опасна ситуация, дълбоко в себе си знаех, че никой не заслужава да преживее такова нещо. Бях готова на всичко, за да изтрия този мъчителен спомен.

Все още не бях подготвена да застана срещу това. Срещу спомените или срещу мъжа. Мъжът, който ми причини това. А Блейк ми ги натрапваше, като осветяваше подробности, които бях изгубила надежда някога да науча. Сега не исках да знам. Не исках да имам нищо общо.

Бързо се изправих, обаче внезапното движение ме замая и аз леко залитнах, докато се отправях към спалнята.

— Къде отиваш?

Без да му обръщам внимание се вмъкнах в стаята. На леглото беше просната лятна рокля с презрамки, която Блейк вероятно бе донесъл от стаята ми, докато спях. Върху нея лежаха белите дантелени бикини, които бях оставила в хотелската стая на Блейк във Вегас.

Дяволите да го вземат. Стиснах силно очи, напълно съкрушена. Изминалият ден с Блейк бе невероятен и наситен. Да бъда с него събуждаше у мен чувства, с които не бях сигурна как да се справя. Не исках да го нараня, но в момента не можех да разсъждавам трезво.

Облякох се бързо и грабнах останалите си неща. Той ме пресрещна на прага на външната врата и ми препречи пътя.

— Ерика, не си отивай.

— Нямаш никакви право.

Той се намръщи и пусна вратата.

— Искаш да кажеш, че нямам право да намеря човека, който те е наранил?

— Не искам да знам кой е той. Не можеш ли да го разбереш?

Стиснах зъби и премигах, за да сдържа сълзите, които се готвеха да рукнат от очите ми. Искаше ми се да мога да продължа да му се сърдя. Когато го погледнах в очите, прочетох в тях само объркване, но не можех да очаквам от него да разбере.

С треперещи ръце го отстраних от пътя си. Побягнах навън и надолу по стълбите. Спрях се пред вратата си, като се ослушвах за стъпките му, но не чух нищо. Влязох в апартамента и сложих веригата на вратата. Затворих очи и мъчително преглътнах, но нищо не можеше да спре сълзите и спомените. Плъзнах се надолу, седнах на пода и плаках, докато не почувствах, че болката отслабва.

Пристигнах в Ню Йорк по-късно през седмицата. По някакъв начин бях успяла да избягвам Блейк и му бях благодарна, задето не ме търси. Това, че живеехме в една сграда и знаех колко е близо до мен, бе достатъчно объркващо, а имах нужда от време, за да размисля. Последните няколко дни бяха напрегнати. Реших, че сега е най-подходящото време да посетя Али и да си проветря главата.

Взех такси за краткото разстояние от летището до адреса, който Али ми бе дала в Бруклин Хайтс. Шофьорът спря пред каменна многоетажна сграда с орнаменти на фасадата. Влязох в луксозното фоайе и поздравих портиера, който любезно се усмихна.

— Аз съм Ерика Хатауей и търся Али Малой.

— Разбира се, тя ви очаква. Отседнала е в апартамента на господин Ландън, номер четиридесет и две.

— Благодаря — казах аз като се опитвах да прикрия изненадата си. Дотук с великите ми планове да се спася от радара за няколко дни в Ню Йорк.

Почуках и почаках няколко секунди. Почуках отново по-силно — нищо. Натиснах дръжката на вратата. Точно тогава Али отвори с блестящи очи и поруменяло лице като… е, този израз ми бе добре познат. Тя ме привлече към себе си и силно ме прегърна.

— Ти дойде!

Прегърнах я на свой ред. Ужасно много ми липсваше. Беше крехка и топла в ръцете ми. Отслабнала ли бе? Преди да успея да спомена за това, тя се отдръпна назад и ме огледа критично. Този ден в Ню Йорк бе кошмарно горещо, затова носех дънкови къси панталони, тениска на райета и за капак, широкопола бяла шапка.

— Много си сладка — каза тя.

— Ти също — искаше ми се наистина да мисля така.

— О, не, истинска развалина съм. Точно бях задремала.

— Задремала, значи — казах аз като отбелязах еротично разрошените ѝ коси, които се опитваше да приглади, докато влизахме в огромното отворено пространство на апартамента с открит отвсякъде изглед към очертанията на Манхатън.

Тя се изкиска и се изчерви. Огледах се в очакване отнякъде да се появи Хийт, но той никакъв не се виждаше.

— Хубав апартамент — казах аз.

— Така е.

Самият апартамент бе наистина впечатляващ, всичко и дори повече от това, което очаквах от някой от семейство Ландън. Таваните бяха високи, с открити греди от тъмно дърво и също такъв под. Мебелите и дамаските бяха в убити тонове, тук-там с цветни петна. Напомняше ми на апартамента на Блейк в Бостън.

— Нещо за пиене?

— С удоволствие, каквото и да е с лед.

Тя се засуети из кухнята, докато аз се настанявах на високия стол до кухненския остров.

— И кога щеше да ме уведомиш, че живееш при Хийт?

Тя се облегна на плота. — Съжалявам, Ерика. Просто си помислих, че ще ми е по-лесно да ти го обясня лично.

— Можеш да живееш, където си искаш, Али. Обаче щеше да е по-добре да ми кажеш. Блейк не знае, че съм тук.

Тя се смръщи и чух как някаква врата се отваря в дъното на коридора. Хийт се появи, току-що изкъпан и облечен, с щастлива усмивка на лице. Приличаше повече на Блейк, отколкото си спомнях. Не можех обаче да се отърва от чувството, че зад цялото това очарование се крие нещо. Разбира се, и Блейк имаше различни пластове. Всъщност много, но като че не ги прикриваше нарочно.

— Ерика, отдавна не сме се виждали — той бързо ме прегърна, преди да отиде при Али в кухнята. Целуна я, а аз извърнах поглед.

Хийт и Али бяха чудесна двойка и от тях се излъчваше много позната енергия. Бях дошла едва преди десетина минути, а вече имах чувството, че нарушавам личното им пространство.

Гърдите ми се стегнаха и мислите ми се насочиха към Блейк. Какво не бих дала, за да бъде той тук и да ме целува така? Обаче исках нещо повече. Независимо дали той щеше да се съгласи с мен, имах нужда от известна дистанция, за да осмисля случилото се. Начинът, по който бе нахлул в живота ми, бе напълно неприемлив и незаконен. Взломът ме бе наранил и обидил.

Завъртях се на стола, изправих се и отидох до големия прозорец с изглед към парка. Питах се каква част от всичко това се дължеше на подкрепата на Блейк и дали Хийт по някакъв начин допринася за стандарта си на живот. Може би бях твърде сурова към него. Очевидно Али беше лудо влюбена, нещо което никога не се бе случвало през трите години, откакто я познавах. Заради нея се надявах да не би нещата да се окажат твърде хубави, за да бъдат действителни.

— Гладна ли си? Мислех да отидем някъде да обядваме.

— Чудесна идея.

— Ела да ти покажа твоята стая — Али вдигна чантата ми.

Хийт ловко ѝ я отне и ни поведе по друг коридор, противоположен на този, от който се бе появил.

Надникнах в доста голямата стая в същите приглушено бели тонове и с яркочервена покривка на леглото. Съжалявах, че няма да го споделям с Блейк. Неговият образ, легнал под мен или обратно, бе повече от изкусителен. Припомних си последния път, когато бяхме заедно и очите ми овлажняха. Тръснах глава. Трябваше да се отърва от Блейк.

Глава дванадесета

Двете с Али унищожавахме ордьоври, докато отпивахме от бялото италианско вино в очакване на основното блюдо, което в моя случай щеше да представлява купчина въглехидрати. Емоциите от отдръпването на Блейк ме бяха направили безразлична към храната, обаче в присъствието на Али се почувствах отново спокойна и достатъчно уверена, така че апетитът ми се върна със страшна сила.

— Как е новата работа? — попитах аз.

— През повечето време я обичам. Луда, напрегната и стресираща, обаче чувствам, че това е генерална стъпка към мястото, където искам да се озова.

Усмихнах се. — Звучи вълнуващо.

— Наистина е така. А също създавам връзки и за теб, между другото. Хийт ме запозна с човек, който ще ни заведе вернисаж в някаква галерия утре вечер.

— На изложба? — попитах аз, като се чудех какво общо може да има това с модата и с мен.

— Да. Събитието ще бъде много шик и ще присъстват много важни хора.

— Шик ли? Предполагам. — Погледнах чинията с вдигаща пара паста, която келнерът постави пред мен. Вкусих първата хапка. Божествено, помислих аз. Със сигурност можех да заменя секса с храна.

— Какво става с Блейк?

Заля ме вълна от чувства. Разказах ѝ за последния ден, който бях прекарала с Блейк. От срещата с Макс, до това как ме изчука до вратата. Добрият, лошият и грозният.

— Обичаш ли го?

— Шегуваш ли се? — гласът ми изтъня, а само при споменаването на тази дума мечтателността ми се смени с паника и страх.

— Толкова неуместен ли е въпросът?

— Ти влюбена ли си в Хийт? — изтърсих аз, като отчаяно желаех да сменя темата, но и се страхувах от възможния отговор.

Безмълвно, тя започна да се храни.

— Видя ли? — отвърнах, като се почувствах отмъстена.

— Влюбена съм — прошепна тя толкова тихо, че едва я чух.

Известно време се хранихме мълчаливо. Неизвестно защо, тази новина ме натъжи. През изминалите три години Али бе само моя. Споделяхме всичко, грижехме се една за друга и заедно изградихме бизнеса, който днес бе моята цел. Само след няколко седмици, вниманието ѝ бе насочено изцяло към Хийт. Ревността ми бе ирационална, защото повече от всичко исках тя да е щастлива, дори за сметка на нашето приятелство.

— Достатъчно добър ли е за теб? — попитах аз.

— Подхождаме си — отвърна простичко тя. — Нещата невинаги са съвършени, обаче по някакъв начин изглеждат точни. Успяваме да се справим.

— Радвам се за теб. Искам да го знаеш.

Чертите на лицето ѝ се отпуснаха, тя се наклони напред и хвана ръката ми през масата.

— Благодаря ти.

Разбрах, че през цялото това време е чакала моето одобрение.

— Толкова се радвам, че си тук. Липсваш ми — каза тя.

— И ти ми липсваш. Понякога имам чувството, че сме на стотици хиляди километри една от друга.

— Обаче не сме. Винаги съм тук за теб.

Усмихнах се и кимнах, като не исках да повдигна въпроса, че откакто се премести в Ню Йорк през повечето време бе неоткриваема. И все пак се почувствах по-добре от това, че изрече тези думи. Сега, когато Блейк бе излязъл от живота ми, затоплянето на приятелството ми с Али беше повече от добре дошло, дори ако се налагаше да я деля с Хийт.

През по-голямата част от следващия ден, докато Али бе на работа, се опитвах и аз да наваксам. Направих няколко почивки и обиколих парка, за да събера мислите си и да погледам хората. Докато наблюдавах как десетки малки фигурки пресичат моста в посока към Манхатън, се опитвах да си представя какво би било човек да е нюйоркчанин.

Може би бе настъпило време за промяна. Али се чувстваше толкова щастлива тук, което се дължеше до голяма степен на експертното и редовно чукане с Хийт, предвид факта, че почти не успях да мигна през изминалата нощ. Може би и аз можех да бъда щастлива тук.

Неведнъж изваждах номера на Блейк на дисплея, изкушена да му напиша съобщение. Той ми липсваше, но след дните, изминали в мълчание, може би бях изпуснала шанса си. Очевидно нямаше да бъде лесно да сме заедно. В гнева си го бях напуснала необмислено, тъй като не знаех как да реагирам на бомбата, която хвърли, и дори не му бях дала възможност да се обясни или да говори за това. Изстенах, разстроена по ред причини. По дяволите, може би наистина го обичах, въпреки че изобщо нямах понятие какво в действителност е това чувство.

Обичах Мари. Обичах Али. Когато бях малка, преди да знам каквото и да е, обичах майка си с цялото си същество. Обаче не знаех как да обичам някого, с когото спя. С останалите момчета, с които бях имала връзка, запазването на удобна дистанция винаги бе лесно. Идеално, наистина. Когато те искаха промяна в отношенията ни, чувствах най-вече облекчение, задето нямаше да се налага да се обвързвам по-сериозно, обещание, което изобщо не си представях как да изпълня.

Никой от мъжете, с които излизах, не ме познаваше в действителност. Нито знаеше за миналото ми. А сега, Блейк не само ми взимаше акъла в леглото, а и систематично премахваше всички бариери, които толкова старателно бях изградила около себе си през годините. При това темпо, нямаше да мога да запазя за дълго фасадата. Гордеех се, че съм изградила непроницаем образ на жена, постигнала всичко, но той разруши всичко това с едно щракване с пръсти и с настойчивост. Проклетата му настойчивост — която бе причина по начало да се намирам в тази ситуация.

Липсваш ми.

Написах този кратък есемес и съжалих в момента, в който го изпратих. Всеки миг се питах дали го е получил.

Без никаква вест от Блейк, приключих работата си и се облякох за вернисажа в галерията. Представях си как се движа сред тълпа сноби с пуловери с висока яка, докато разглеждам изложба, която вероятно щях да се затрудня изобщо да оценя. Порицах се, задето съм толкова негативно настроена, като хвърлях вината върху есемеса до Блейк, който ме бе извадил от равновесие.

Претърсих дрешника на Али и се възхитих на по-новите ѝ попълнения. Накрая избрах тесни черни панталони и дръзка туника в розово и черно, като опънах косата си назад в стегнат кок. За жалост, когато пристигнах се оказа, че дрескодът е бяло и черно, в съответствие с монохромните фотографии на художника.

Забелязах Али, която разговаряше с някаква жена в другия край на галерията. Промъкнах се сред тълпата, като привличах вниманието, докато вървях. Отърсих се от неудобството. Ако бях дошла тук, за да завързвам връзки, последното нещо, което исках, е да остана незабелязана.

Присъединих се към двете жени, като кимнах на Али, преди да се представя на дългокраката ѝ приятелка. Тя изглеждаше странно позната. Може би бе манекен. Беше висока и невероятно красива, с дълга тъмнокестенява коса.

— Ерика, това е София Девро. Тя е приятелка на Блейк — и на Хийт.

При споменаването на името на Блейк в присъствието на тази амазонка гърлото ми се сви. Значи това беше София.

Али продължаваше да обяснява за „Клозпен“ и нашата роля в него, като ми спестяваше необходимостта да развявам байрака. София изглеждаше леко заинтригувана, но Али не спря дотук.

— София всъщност е собственик на агенция за модели тук в Ню Йорк — стрелна ме с повдигнати вежди. — Работи с много марки за сесиите си — продължи да ми подава опорни точки.

— Забележително — казах искрено аз, въпреки че ми бе трудно да спра да мисля какво ли означава тя за Блейк. Имаше само един начин да разбера. Хората без изключение обичат да говорят за себе си, и няколко минути по-късно научих колко широки връзки има София. Беше работила е всеки голям дизайнер, за когото бях чувала, е дузина, за които нищо не знаех и непринудено говореше за тях по име. И все пак ми изглеждаше странно, че някой толкова млад ръководи агенция, вместо да работи за такава. Тя бе олицетворение на физическото съвършенство, поне що се отнася до висшата мода и наложения от нея образ.

Насред разговора Али бързо се извини и ми намигна, като мълчаливо ми даде да разбера, че скоро ще дойде да ме спаси. Поне се надявах намигването да означава именно това.

— И така, колко добре познаваш Блейк — попита небрежно София с нисък глас, в който се долавяха злостни нотки, които не бях забелязала при предишния ни разговор.

Втренчено я изгледах, като се опитах да преценя намерението ѝ, докато адреналинът ми стремително се покачваше. — Виждаме се — казах безразлично аз.

Вярно, през последните няколко дни преживявахме нещо, което поне според мен бе опустошителна раздяла, но нямаше нужда тя да знае.

Вирна глава. — Интересно.

— Ами ти, доколко познаваш Блейк? — попитах аз с парещо любопитство.

Тя се усмихна като усука блестящ кичур коса около пръста си. — Наваксваме от време на време.

— Интересно — имитирах я аз, като се молех да блъфира. Съдейки по интонацията, в мен нямаше никакво съмнение, че наваксване в случая означава чукане. А мисълта за Блейк, който я чука, ме изпълваше със сляпа ревност. Събрах цялото си самообладание, за да не се издам точно в този момент.

— Малък съвет, по женски. Ако преследваш парите, или съответно връзките му, той няма да те търпи дълго. Пази си своето.

— Сигурно си добре осведомена.

Тази жена определено имаше тъмна, почти дяволска страна. Беше съвсем различна в присъствието на Али, а изразът на лицето ѝ отново рязко се промени, когато към нас се доближи млад мъж, протегнал към нас две чаши червено вино.

— Вие двете изглеждате напълно трезви за такова място — каза той, а очите му присмехулно проблясваха.

— Скъпи — измърка София, като пое чашата и го целуна по двете бузи.

Взех чашата, която той ми подаваше, без да ме е грижа какво е виното. Тази кучка ме бе изцедила напълно.

— Исак, това е Ерика Хатауей. Тя има моден сайт. Не разбрах подробностите — каза София като небрежно махна с ръка.

— Ще ме извините, нали? Закъснявам за друго мероприятие. За мен беше удоволствие да се запознаем, Ерика. Ще държим връзка, нали?

Насилих се да се усмихна и протегнах ръка. Опиянявах се от възможността да я стисна до болка. Тя трепна. Въпреки внушителния ѝ ръст, когато ставаше дума за здрависване, ръката ѝ бе като хлъзгава медуза.

— Аз съм Исак Пери — каза той, щом тя се отдалечи.

— Какво те води насам тази вечер, Исак? — попитах нехайно.

— Изкуството, предполагам. Определено не хората, въпреки че трябва да кажа, че ти си ми доста интересна. — Той се усмихна.

Исак не само беше в прекрасно настроение, но и радваше окото. Висок и строен, със светлосини очи и гъста пясъчно руса коса, той носеше черни панталони и пуловер с остро деколте. Цялата му личност излъчваше момчешка непринуденост, от която изглеждаше по-малко претенциозен, отколкото повечето хора наоколо.

— И какво мислиш за изкуството? — не захапах предложената ми стръв да заговоря за себе си. Липсата на Блейк ми влияеше твърде силно. На този етап не понасях безсмислени флиртове.

Исак подсвирна и погледна към картината пред нас. — Мисля, че ми харесва, което е добре, предвид това, че трябва да пиша за него.

— Писател ли си?

— Издател. Собственик съм на „Пери Медия Груп“.

Името звучеше познато и бе проникнало в обсебеното ми от технологии съзнание някъде през ученическите години. Рецензията, за която той говореше, можеше да се бъде публикувана в редица качествени международни издания. Задавих се леко с последната глътка вино и улових как се усмихва, докато оглежда залата.

— Разкажи ми повече за това, с което се занимаваш. Трябва да призная, че не знам много за социалното пространство напоследък, обаче изглежда вълнуващо, така ли е?

— Така е — съгласих се аз. — Няма друго подобно на него. Сигурна съм, че печатната техника се развива бързо, обаче технологиите направо те отвяват. Да бъдеш в течение е цяло предизвикателство, обаче именно това ми харесва.

— Много си млада, за да се занимаваш с това.

Той ме ласкаеше, обаче след времето, прекарано със София, нямах нищо против да чуя похвала и обмислена преценка.

— Предполагам.

— Освен това си жена, това също е рядко.

— Вярно е. Предполагам, че съм нещо като застрашен животински вид в областта на високите технологии. — Щях да се радвам да имам разнополови колеги, но смятах, че в крайна сметка това ще се промени. Всяко нещо с времето си.

— При мен е обратно. В издателския бизнес съм заобиколен от жени. Те просто са невероятно добри.

Усмихна се обезоръжаващо. Наистина бе очарователен, въпреки че не можех да си представя за какъв дявол се целува на публично място с проклетата София.

— Мода, а? Сигурно си в постоянна връзка с модните блогъри в града? — каза той.

— Не.

— А трябва. Те са като народните движения, които обират каймака, когато се издигнат на върха. Ако успееш да спечелиш благоразположението им, ще бъдеш навсякъде.

— Определено ще си помисля. Благодаря за идеята — казах аз и ние се чукнахме с пластмасовите чаши, докато веселото ми настроение започна да наподобява неговото. Не бях сигурна дали се дължи на виното, или само на силата на позитивната му енергия, но се чувствах по-добре отколкото през целия изминал ден.

— Какво ще кажеш в събота да вечеряме заедно? — попита той. Говореше значително по-тихо.

Изстинах от двусмисления тон. Не исках никой да ме пожелава, обаче той още не знаеше това. — Съжалявам, няма да мога.

— Тогава ранен обяд в неделя? Много искам да науча повече за твоя бизнес. Може би ще можем да измислим начин да си сътрудничим.

Поколебах се. Издателят на „Пери Медия Груп“ искаше да обсъдим възможности за съвместна работа. Не можех да откажа, независимо от начина, по който ме гледаше. Вечеря означаваше твърде много, обещаваше твърде много, но ранен обяд можех да приема.

— Става — казах аз.

Разменихме си телефоните, като въведохме номерата с дигитални моливи в директориите си. Малко след това Али се присъедини към нас и се извини от името на двете ни, защото имахме среща с Хийт за вечеря. Решихме да вървим пеш и без да губи време, Али започна да ме разпитва за подробности.

— Кой беше този?

— Исак Пери.

— По дяволите, добра находка, Ерика. Той не откъсваше очи от теб.

— Както и да е — свих рамене аз. — Предполагам, че София също го познава — добавих, с надеждата да подтикна Али към откровения. Много исках да науча повече за нея, въпреки че тя вече ме бе поставила в доста глупаво положение.

Стихнахме там, за където се бяхме запътили — азиатски фюжън ресторант, от който, след като престъпихме прага, се разнесоха фантастични ухания. Али зърна Хийт и веднага се промени. Държанието ѝ, езикът на тялото и, цялата ѝ енергия се насочиха към него. Тихо изстенах, като знаех, че никой от двамата няма да забележи.

Седнахме и поръчахме.

— Али ми каза, че познаваш София — казах аз като прекратих милувките между Али и Хийт.

Хийт се стегна и стана много делови. — Познавам я. Всъщност, инвестираме в нейната агенция.

— И Блейк ли?

— Да, Блейк също я познава.

Погледнах Али, която много удобно се направи на разсеяна и започна да наблюдава нещо в другия край на ресторанта.

— Изглежда става дума за нещо повече от познанство — отпих глътка вода.

Хийт погледна към Али, докато барабанеше с пръсти по масата. Също както Блейк и той бе винаги хубав и спокоен с непринуден чар в добавка, което го отличаваше от брат му. Защо ли разговорът за София го дразнеше? Вероятно тя означаваше нещо за Блейк. Това бе единственото логично обяснение, като се има предвид, че вероятно вече знаеше повече за връзката ми с Блейк, отколкото ми се искаше.

— Мисля, че двамата излизаха заедно с прекъсвания, когато той идваше в града. Но от години вече са само приятели.

Ако не ми се бе случвало и по-рано, щях да помисля, че някой заби юмрук в стомаха ми. Ревността пулсираше в мен, докато преглъщах казаното. Той подчерта думата години, но нищо, което би могъл да каже, нямаше да смекчи ужасния факт, че двамата имаха история.

Въпросът бе дали имат настояще или бъдеще. Проверих дисплея на телефона си. Все още нищо. Отхвърлянето, което мълчанието му означаваше, ме прониза право в сърцето и за малко не се разплаках. Стегни се, казах си наум.

Телефонът на Хийт звънна и очите му леко се разшириха, като шареха между мен дисплея. — Извини ме, трябва да проведа този разговор — каза той и ни остави сами на масата.

— Това е неприятно — казах аз.

— Кое?

— Трябва да ти кажа — не се радвам, че ти напълно се промени, откакто се премести тук. Първо, отиде да живееш с Хийт и не си направи труда да ми кажеш, а сега ме запознаваш с бившите гаджета на Блейк без никакво предупреждение? Можеше да ми кажеш предварително.

— Съжалявам. Нямах представа, че това ще се случи. Както каза той, те са само приятели.

— Това не е основание да не ми кажеш и ти прекрасно го знаеш. Разбирам, че си сериозно хлътнала по Хийт, но какво, по дяволите става тук, Али? Не приличаш на себе си.

— Аз съм същата, каквато бях преди няколко седмици. Само че… нещата са по-сложни, отколкото предполагаш.

— Несъмнено, след като нищо не ми казваш.

Тя въздъхна и усука косата си. — Казах, че съжалявам, нали така? Признах си. Трябваше да ти кажа за София. Ако ти ме бе представила на някоя, с която Хийт е имал връзка, щях да искам да знам.

Успокоих се малко. Нямах никаква полза от опитите на Али да ме предпази от истината. Влюбвах се все по-силно в Блейк и трябваше да знам дали това си струва. Сега тя бе лоялна към Хийт, но нямаше да допусна да защищава него и Блейк за моя сметка.

Глава тринадесета

На следващата сутрин се успах и се събудих почти също толкова изтощена и объркана като миналата нощ, когато зарових глава във възглавницата. Погледнах часовника и се насилих да стана. Предположих, че Али успешно е отишла на работа. След вечеря двамата с Хийт бяха отишли да пийнат нещо, а аз се върнах в апартамента. Планирахме да излезем из града следващата вечер, но може би те имаха нужда да останат насаме. Въртях се в леглото, както ми се стори часове наред, но накрая заспах, без да чуя кога са се върнали. Никога нямаше да разбера как Али издържа на това темпо.

Отидох в кухнята, сварих си кафе и си изпържих омлет. Прегледах телефона си, потърсих какви студия за йога в квартала има и намерих някакъв клас, в който можех да се включа точно преди обяд. Докато унищожавах закуската си, Хийт се появи от съседната стая с доста уморен вид. Дългата нощ бе очертала торбички под тъмнокафявите му очи, обкръжени от ситни бръчици, и за пръв път ми направи впечатление, че изглежда по-възрастен от Блейк.

Имаше силни гърди и проницателен поглед като Блейк, но въпреки че оценявах хубавата му външност, той изобщо не ме привличаше. Видът на Блейк веднага бе породил желание в мен, но толкова много други неща поддържаха жив този пламък. Останалите мъже бяха станали невидими за мен.

Гол до кръста, Хийт се завлече към кафеварката. Напълни голяма чаша до ръба и я преполови, преди най-накрая да ми кимне.

— Добро утро — каза той, загледан в чашата си.

— Тежка нощ?

— Да — той потри страните си и въздъхна.

— Как се чувстваше Али тази сутрин?

— Добре. Тя… — той направи пауза — Тя се прибра преди мен.

Нещо ставаше.

— Всичко наред ли е? — попитах мило, като внимателно опипвах почвата, тъй като задавах лични въпроси, въпреки че когато ставаше дума за мен, изглежда всички го смятаха за в реда на нещата.

— Да, наистина. Знаеш как е — той сви рамене.

На лицето му се появи уморената машинална усмивка, която бях започнала да наричам глупава. Очевидно се опитваше да омаловажи нещо.

— Обичаш ли я? — изпуснах се аз и сама се учудих от себе си, докато изричах тези думи. Въпросът сам по себе си беше дързък, още повече зададен на човек в такова окаяно състояние.

Стрелна ме с поглед, в който пламтеше някакво чувство, което не можех да определя, без следа от предишната глупава усмивка.

— Очевидно.

Тресна чашата си на плота. В гласа му обаче имаше горчивина. Като че тази констатация му причиняваше болка. Подтикнат от тона му, в мен се задейства защитния механизъм.

— Надявам се. Защото тя е безнадеждно влюбена в теб. Никога не съм я виждала такава.

Челюстта му издайнически трепна. Блейк реагираше по същия начин, когато беше бесен.

— Ако я нараниш, Хийт — вирнах брадичка, готова да направя изявление, обаче кухата ми заплаха се провали безславно, още докато я произнасях. Какво бих могла да му направя? Защитен от брат си милиардер и от начина на живот, който си позволяваше, той беше в безопасност. Да го заплашвам бе повече от тъпо.

— Няма — отвърна той уморено и раздразнено.

Когато срещнах очите му, в тях проблесна болка, преди да се обърне, за да си иде. Привърших закуската си и се оттеглих в банята, за да се преоблека, докато Хийт отиде да поспи и да забрави онова, което толкова много го измъчваше.

Часове по-късно студиото за йога бързо се напълни. Инструкторът не си губеше времето за разгрявка, духовна или физическа. Имах нужда от това. Имах нужда да изгоря калориите от всички упадъчни нюйоркски храни, които бях погълнала, но най-вече имах нужда от просветление, от концентрация. Като че никога нямаше да успея да изчистя съзнанието си от хаоса, който Блейк бе сътворил в мен.

След половин час вече се напъвах да изпълня съвършено позата колело, с извит нагоре торс. Дишах в това неудобно положение. Практиката ми липсваше извънредно много. Трудните движения ме изморяваха, но в същото време ме разбуждаха, всеки мускул се включваше, за да ме поддържа в добра форма. Сред група от дузина или повече ученици, нямах намерение да се предавам.

Сеансът приключи, когато бях на път да се откажа. Лежах отпуснато и мислите ми литнаха към Блейк. Дотук с изпразването на съзнанието. Като посвещение от днешното си занимание му изпратих любов и светлина. Той ужасно ми липсваше. Малко след като сгънах постелката си, телефонът започна да вибрира до мен, безмълвно нахлуване в трудно постигнатото ми състояние на покой. Нетърпеливо го грабнах. Бързо излязох в коридора, за да се усамотя.

— Ерика, обажда се Макс.

— Здравей, как си?

— Чудесно — отвърна той.

— Всичко наред ли е? Искам да кажа със сделката?

— Напълно. Всъщност затова ти се обаждам. Исках да ти кажа, че правните процедури ще отнемат малко повече време, но инак всичко е наред.

Издишах, без да осъзнавам, че бях сдържала дъха си. — Това е прекрасно. Благодаря ти, че ми се обади.

— Няма нищо. Как вървят нещата със сайта?

— Много добре. В момента съм в Ню Йорк и създавам някакви контакти. Наистина всичко върви много добре.

— Прекрасно, това искам да чувам — чувах как някой нещо му говори. — Трябва да вървя Ерика, обаче ще те държа в течение, става ли?

— Чудесно, още веднъж благодаря.

— Доскоро — каза той и затвори.

Бяхме толкова близо до големия удар, усещах вкуса от победата, но въпреки неговите уверения, щях да се притеснявам, докато всичко окончателно не приключеше. Опитвах се да не обръщам внимание на възможните препятствия, обаче съперничеството между Макс и Блейк, за което бях узнала, само експоненциално увеличаваше техния списък.

Тази вечер, докато стоях на края на терасата на покрива на клуба, мек бриз галеше голата ми кожа. Али комично се бе суетяла около мен, преди да излезем заедно. Изрязаната рокля, която накрая избрахме, беше съвсем оскъдна откъм количество плат, но вечерите бяха топли, а клубът долу — още по-топъл.

Светлините на града украсяваха смрачаващото се небе и ми напомняха за последния път, когато се бях любувала на такава гледка. Затворих очи и видях Блейк. Усмивката му, която не оставаше никакво съмнение, че ще получи от мен точно това, което искаше. Тялото, което ме подлудяваше по всяко време.

Зад мен Али и Хийт тихо се смееха, преплели крайници на един от диваните на открито, които украсяваха тази забележителна част на нощния клуб. Мислено въздъхнах и отпих от третото си мартини, с надеждата, че именно то ще ме накара да забравя за мълчанието на Блейк.

Може би съобщението ми бе закъсняло. Може би ме бе отписал като прекалено трудна. Може би имаше право. Никога не бях искала да имам сериозна връзка, но сега, когато тази възможност ми се изплъзваше, не можех да се преборя с мъчителното чувство, че губя нещо ценно. Никога не бях срещала мъж като Блейк и никой не ме бе карал да се чувствам по такъв начин.

Бумтенето на хаус музиката се усили и заглъхна, някой зад мен отвори и затвори вратата. Облегнах се напред на металното перило над трафика. Пищенето на клаксоните на колите в далечината се смесваше с тихата джазова музика, която звучеше край мен.

Трябваше да прогоня Блейк от мислите си и да се възползвам максимално от престоя си тук, дори и толкова разстроена, колкото се чувствах през последните няколко дни. Изблизах последните капки от питието си и реших да потърся Али. Може би щеше се съгласи да се откъсне за малко от Хийт и да излезе с мен на дансинга.

Обърнах се и замръзнах на място, неспособна да направя и крачка напред. Убедих се, че човекът, който стоеше пред мен е Блейк, а не споменът за мъжа, който ме бе терзал часове наред.

— Ерика.

Гласът на Блейк отекна в мен, уверен и многозначителен. Настойчивият му поглед ме парализираше. Бавно го поглъщах с очи, вкопчила пръсти в перилото зад мен, като че то можеше да удържи порива ми да литна към него.

Впрегнах цялата си воля, за да не го направя. Дори само при вида му сърцето ми се разтуптяваше. Топлината бавно обливаше кожата ми и възпламеняваше сетивата ми, докато го изпивах с поглед. Носеше черен костюм, а горното копче на тъмната му риза бе небрежно разкопчано. Господи, защо не бе с една от онези глупави тениски, когато ме изненадваше така? Изглеждаше божествено и колкото и да го харесвах с тези дрехи, мислех само как да го съблека.

— Какво правиш тук? — гласът ми, задъхан и несигурен, издаваше бурните чувства, в плен на които бях в момента. Може би Али или Хийт му бяха казали. Колкото и да ми се искаше това да ме интересува, всъщност изобщо не ми пукаше. Цялото ми тяло се бе съживило от мисълта, че той е достатъчно близо, за да ме докосне, да ме запали така, както никой друг преди.

Той изкриви ъгълчето на устата си и вирна глава. — Мислех, че ти липсвам?

— Аз… да — съгласих се. Нямаше смисъл сега да отричам. — Не очаквах да те видя тук.

Той пристъпи напред, като стопи разстоянието помежду ни. Извади ръцете си от джобовете и ги постави от двете ми страни върху парапета.

— Имаш късмет, че съм тук. Ако бях разбрал, че си се облякла така на публично място, когато си без мен, щеше да се наложи да те накажа. Ръката му започна да се движи, да докосва кожата ми там, където роклята не я покриваше. Вкопчих се по-силно в парапета, а гърдите ми натежаха от бързото ми дишане. Топла вълна се надигна в стомаха ми при обещаната заплаха.

— Харесва ли ти?

Усмивката му се стопи, докато той се наведе и ме целуна по страната. — Ако бяхме сами, щях да ти покажа точно колко много — промълви той като облиза ръба на ухото ми, преди да го захапе леко.

Рязко издишах, като се опитвах да не изстена, когато остра, сладка болка прониза утробата ми.

— Надървих се само като те видях да стоиш тук.

Въздъхнах и се притиснах към него, а доказателството за неговото желание се опираше в корема ми. Харесваше ми, че му действам така. Заля ме вълна от облекчение от това, че той още ме желае така силно, както и аз.

— Блейк… Съжалявам — прошепнах аз.

Той мълчаливо се отдръпна назад, с очи впити в моите.

— Съжалявам за онзи ден. Не трябваше да си отида така. — Поех дълбоко дъх като ми се искаше да можеше да изтрием тази част от миналото, обаче знаех, че трябва да се изправя срещу нея и доколкото мога да го накарам да разбере. — Страхувах се.

Той смръщи вежди. — От мен?

— Не. От него… че е истински. И че ти го откри толкова лесно. Не мога да обясня. Предполагам, че част от мен е искала първо да ме бе попитал.

— Част от мен искаше същото, обаче по-покровителствено настроената част искаше да знае, независимо от желанието ти. — Той прокара пръст по бузата ми. — Не можех просто да седя, без да правя нищо. И сега ми е трудно да свикна с мисълта, че някой те е наранил така.

— Като знаеш кой е той, това не променя случилото се.

— Може би. Но сега ти решаваш как да използваш информацията. Не искаш ли да знаеш кой.

— Не — избухнах аз. — Моля тя, недей. Може би не можеш да разбереш, Блейк.

— Добре — той ме прегърна и плъзна нежно устни по моите. — Не съм изминал целия този път, за да те ядосвам.

Върнах му целувката и обвих ръце около него, като търсех близостта му: — Радвам се, че дойде.

Той се сгуши във врата ми, като прокара устни по чувствителната кожа на това място.

— Нали знаеш, че щях да се върна. Нямаше нужда да идваш чак до Ню Йорк заради мен — казах аз, благодарна, задето го бе направил.

— Знам че щеше да се върнеш. Но и аз от време на време имам работа тук, така че реших да те изненадам. Наречи ме луд, но ти също ми липсваше.

Започнах леко да се разтапям, но една неприятна мисъл отрови момента. София. Възможно ли бе да има работа е нея? Вцепених се от мисълта за тях двамата заедно, за това, че той се вижда с нея, по какъвто и да е повод, било то платонически или друг. Тя беше злобна кучка.

— Запознах се със София — казах аз, като се стараех гласът ми да звучи естествено. Вдигнах брадичка, за да уловя реакцията му, с поглед, вперен в него. Какво означаваше за него тя? Ако бе възнамерявал да се види с нея тук, или ако, пази Боже, вече го бе направил, нямаше да го понеса. Той трябваше да бъде тук заради мен. — Тя е истинско съкровище — добавих аз, неспособна да прикрия върховното си отвращение.

Питах се дали той може да прозре каква всъщност е тя зад съвършените си черти. Челюстите му се стегнаха и той безмълвно се загледа отвъд мен към хоризонта.

Вътрешностите ми се свиха от ревност, която ме терзаеше откакто се бях започнала със София. Начинът, по който парадираше пред мен с връзката си с Блейк, тази проклета фалшива усмивка. Искаше ми се да вярвам на версията на Хийт за цялата история, но не можех да спра да се опасявам, че тя означава за него повече, отколкото той показва.

Отместих се, след като се почувствах като хваната в капан между него и парапета, оставена на произвола на ръцете му и на обстоятелства отвъд моя контрол. Преди да успея да мина покрай него, той ме хвана за китката.

— Къде отиваш?

Гласът му бе груб и аз потръпнах. Преглътнах. Колкото и да го желаех се питах дали мога да понеса да го деля с друг някой. Стиснах очи и почувствах, че алкохолът започва да замъглява преценката ми.

Не ми пукаше. Не и тази вечер. Часове наред бях копняла за него и ето, че той бе тук. Щяхме да се обясняваме по-късно.

— Хайде да танцуваме — казах аз като отворих очи, за да срещна загрижения му поглед.

Без повече приказки. Исках да се потопя в музиката и в прегръдката му. Исках да повярвам, че е мой, преди нещо или някой да ме опровергае.

Лицето му се смекчи за миг и той отпусна хватката си. Сплели пръсти, двамата се спуснахме надолу по стълбите.

Глава четиринадесета

Озовахме се в задимения и слабо осветен клуб на последния етаж. Надявах се шумът да заглуши мислите, които се въртяха в главата ми.

Поех към дансинга и се врязах в тълпата хора, които се въртяха под звуците на популярен ремикс на Риана. Спрях се и се опитах да се извърна към него, но той не ми позволи. Силната му ръка обгърна ханша ми и той ме придърпа назад към себе си. Движението беше толкова плавно и лесно, като че просто се намерихме отново там, където трябваше да бъдем през цялата нощ. Заедно.

В миг телата ни се сляха. Всичко изглеждаше правилно в прегръдките му. Движенията ми следваха пулсациите на баса и аз започнах да се поклащам в ритъма на музиката, която кънтеше в тялото ми. Мускулите ми се отпуснаха и аз се потопих в момента, заедно е Блейк.

Тълпата бе плътна, но аз не обръщах внимание. Чувствах единствено ръцете на Блейк. В синхрон с песента се притиснах назад, обзета от дива страст да бъда близо до него, да почувствам физическия контакт, за който бях копняла дни наред. Песента свърши и се преля в следващата, а ритъмът леко се промени и ни сближи още повече. Почувствах как надървеният му член се притисна в задника ми, като безмълвно настоява за това, което и двамата желаехме. Възбудата пълзеше по кожата ми и главата ми се отпусна назад. Ръцете му обвиха кръста ми и той ме целуна по врата. Гореща целувка с отворена уста, от която ми се зави свят. Може би от алкохола, но по-вероятно от наркотика, наречен Блейк.

Той ме завъртя към себе си. Преди да успее да проговори, аз го сграбчих за сакото и го привлякох. Притиснах устни в неговите и го целунах с необуздан копнеж. Той ме посрещна с пълна сила. Езиците ни се преплетоха и аз го притеглих още по-близо. Той плъзна ръка под тясната прилепнала пола на роклята ми, хвана ме за задника и докосна ръба на бикините ми. Изстенах в устата му, забравила за себе си и за това къде се намираме. Исках да го яхна тук, веднага, сред стотиците разгорещени, потни и сексуално възбудени хора.

Той леко изръмжа и се отдръпна. Това стана внезапно и аз се почувствах самотна, но тревогата от това, че сме разделени, скоро бе пометена от съзнанието, че слизаме от дансинга и поемаме по някакъв коридор, далеч от царящия хаос.

Вървяхме напред, докато коридора се раздели на две. От лявата страна як мъжага стоеше на пост пред някаква врата. Блейк се приближи до охранителя, пъхна банкноти в ръката му и той кимна към вратата. Влязохме в помещение, което изглежда беше друго частно ВИП място. Голямата, празна зала бе слабо осветена. Покрай двете противоположни стени бяха подредени червени кожени дивани, а третата бе заета от осветения бар, съдържаш всичко необходимо за едно хубаво парти.

— Какво е това?

Блейк затвори вратата зад нас и без да губи време, ме притисна към нея.

— Мястото, където ще те чукам без прекъсване.

Той вдигна крака ми на ханша си и се притисна към мен. Задишах тежко, когато той влезе в мен, като през бикините ми докосна клитора ми точно както трябваше.

Вмъкнах пръсти в косите му и привлякох главата му надолу, като силно го целунах. Ръцете му шареха по тялото ми, мачкаха гърдите ми през прилепналата тънка материя, преди да смъкнат горнището без презрамки. Изхлузих роклята си и той налапа зърното ми, като захлупи другата ми гърда с ръка. В мен гореше неудържимо желание, толкова силно, че в този момент бях готова да направя почти всичко с него, ако не бе досадното съмнение.

За последен път — помислих аз. Обаче…

— Почакай. Не трябва да правим това.

Блейк удари с юмрук по вратата зад мен. — По дяволите, Ерика. Какво да чакам?

Прикрих се с ръце, като изведнъж се почувствах твърде разголена. Гневът, съчетан със сексуалната енергия, която се излъчваше от него, ме уплаши. Бях го виждала силно наранен и преди, но не както сега.

— Желая те Блейк. Повече от всяко друго нещо в този момент или вероятно винаги. Но не мога да те деля с други.

— Какво? — той зарови ръце в косите си и отстъпи назад.

— Не знам какво има между теб и София и не съм аз човекът, който ще ти казва как да живееш. Знам, че сигурно имаш най-красивите жени. Разбирам го, но чувствата ми към теб… Просто не мисля, че мога да го направя. — трепнах от спазъма в гърдите си.

Блейк не приличаше на другите момчета, с които бях ходила. Всъщност, изобщо нямаше нищо общо с тях, а срещата ни преобърна всичките ми представи за секс и връзки. Започвах да се влюбвам силно в него и мисълта, че е бил със София, сега или някога, бе непоносима. Изневяра от страна на Блейк щеше да ме съсипе.

— Мислиш, че чукам София?

Погледнах го втренчено. — Тя намекна, че сте били — просто допуснах…

Той направи гримаса, като че бе лапнал нещо безвкусно.

— Тогава ще поговоря с нея. Но трябва да знаеш, че между нас няма абсолютно нищо. Не е имало от години.

— Да, Хийт потвърди вече историята ти — казах аз, като рязко го прекъснах.

— Това не е история. Това е истината. Какво по дяволите трябва да направя, за да ми повярваш?

— Не знам — казах аз като се отпуснах на вратата и желаех съвестта ми да замлъкне и да ни остави да бъдем заедно.

Блейк скъси пространството помежду ни като ме хвана за раменете, започна да гали с палец горната част на ръцете ми и вълни на облекчение плъзнаха по цялото ми тяло.

— Ерика — той докосна лицето ми, за да го погледна.

Очите ми се срещнаха и сърцето ми спря да бие.

— Ти си причината да съм тук.

Целуна ме дълбоко и бавно, като използваше всяка възможност да ме дразни с език, от което коленете ми безсилно се огънаха. Отдръпна се и се загледахме втренчено.

— Единствената.

— Ти си мой — издишах срещу него, опиянена от мириса и вкуса му.

— Ако само за пет минути бе престанала да бягаш от мен, щях да ти го кажа.

Протегнах устни и отново го целунах, като го лижех и дразнех.

Той изръмжа в отговор, повдигна ме и уви краката ми около себе си.

— Нека сега ти покажа.

Кимнах. Не знаех какво щеше да стане утре или вдругиден, обаче нищо нямаше да успее да застане помежду ни тази нощ. Той плъзна ръце под полата ми и с рязко движение раздра тънката материя на бикините ми. Хвърли ги встрани, отнесе ме до един от кожените дивани и ме просна върху него. Наведе се над мен и ме приклещи с ръцете си. Аз се извих нагоре към него, като знаех, че не след дълго той отново ще бъде в мен, за което непрекъснато копнеех, откакто преди броени дни го напуснах. Прикова ме с хълбоците си, като се полюляваше над мен, обещание за онова, което неминуемо щеше да последва. Бързо разкопчах ризата му и зърната ми докоснаха меките косми на гърдите му.

Пръстите му нежно се плъзнаха през влажните ми гънки и след това се спуснаха надолу като достигнаха чувствителното място вътре в мен, докато дланта на ръката му притискаше твърдия възел на клитора ми. Трепнах, на ръба на оргазъма. Той забави темпото и започна да целува вътрешната страна на бедрото ми.

Безуспешно се опитах да го накарам да се качи върху мен.

— Моля те Блейк, не ме карай да чакам.

— Искам да те вкуся, малката — каза той вкара в мен пръстите си.

Извиках, почти обезумяла от страст. — Искам те вътре в мен! Веднага!

Нервите ми бяха опънати, а предчувствието за неговия безпощаден стил на чукане само разпалваше желанието ми. Тогава той извади пръстите си от мен, разкопча токата на панталоните си и ги свали само колкото да извади члена си. Хванах твърдия маркуч в ръка, като обвих горещата му кожа и оценявах какво може да направи за мен, когато го допрях до влагалището си и го вкарах навътре. Бавно и дълбоко, той влезе напълно. Усещането бе изгарящо и интензивно.

Завършена.

Борех се с чувството, което ме обзе при този контакт. В гърдите си усещах тежест, като че сърцето ми щеше да се пръсне. В отчаяния си стремеж да пренебрегна онова, което това означаваше, бурно го целунах, езиците ни страстно се сплетоха. Нуждая се от това. Нуждая се от теб.

Движех се неуморно под него, обезумяла от желание да почувствам триенето на члена му в мен. Исках да го притежавам и да бъда притежавана от него и това беше единствения начин, който знаех, за да го накарам да мисли само за мен. — Изчукай ме, Блейк.

— С удоволствие.

Той проникна в мен, грубо и дълбоко, отново и отново. Свърших бързо, като мълвях името му, а сълзите се стичаха по лицето ми, докато ме заливаха вълните на оргазъма. Опитах се да ги изтрия, преди той да успее да ги забележи, обаче той ги попи с уста, а допирът му бе като мехлем за интензитета на изпразването ми и за болката от раздялата ни през последните няколко дни. Забави се за миг, преди да смени ъгъла и да увеличи дълбочината на убийствените си тласъци. Надвиснах над пропастта на нов оргазъм.

— Още — прошепнах аз като отметнах глава, смазана от всяко усещане и все пак жадна за още.

— Още?

— По-дълбоко.

Той спря изведнъж и дъхът ми секна. Обърна ме по корем, сви коленете ми под мен и ме плесна по задника толкова силно, че аз извиках, а болката ме върна обратно в реалността. Преди да успея да протестирам, той вкара члена си обратно в мен със сила, която ми отне дъха.

Извади го напълно и се наведе над мен като ме остави с празнота и болка. — Забранявам ти да бягаш повече от мен, Ерика. Сериозно. — Гласът му бе дрезгав, а дъхът му пареше врата ми.

— Моля те, Блейк — изстенах аз, като се притиснах отново към него.

— Обещай ми.

— Обещавам.

Той се стегна и дланта му рязко ме перна на същото място, членът му, който безжалостно се врязваше в мен ми причиняваше смъдяща болка. Отново се отдръпна. Прилепих се обратно към него, нуждата да изпитам оргазъм с него вътре в мен премахваше всичките ми задръжки. Той отвърна на молбата ми и равномерно започна да ме помпа, а когато отново ме плесна по задника, се обвих необуздано около него, като стиснах пениса му със стените на влагалището си.

— Още — извиках аз.

Той ускори темпото, като поддържаше контакта и ме тресеше с премерените си удари. Тялото ми тръпнеше, всеки мускул бе напрегнат отвъд пределите на желанието ми, когато той ме докара до самия връх. Изстенах, зарила глава в дивана, ноктите ми се впиваха в скъпата тапицерия и аз свърших с вик, който вероятно телохранителят чу. Блейк с ръмжене се изпразни в мен като издиша пресечено, а дъхът му галеше врата ми, когато легна върху мен. Застина неподвижно, после обви с ръка кръста ми и ме обърна с лице към себе си, като ме посрещна с нежна, ефирна целувка.

— Това беше нещо различно — промълвих аз с омекнали кости, разбита — и, объркана.

— На теб ти хареса — каза той.

Изстенах и го стиснах с крака.

Той се усмихна. — За властна малка хитруша като теб се справяш много добре с пасивната роля.

Широко отворих очи. — Едва ли бих се описала като пасивна.

Той се изсмя. — Казваш го сякаш е мръсна дума.

— За мен е такава. Аз не…

— Почакай, преди да продължиш, само искам да те попитам. Искаш ли да го направя отново някой ден?

Премигах, внезапно смутена от това, че той щеше да ме принуди да се съглася с него. Да ме удрят по задника във върховния момент бе различно от това да го обсъждам.

— Не знам. Може би.

— Хубаво, защото имам такова намерение — лицето му не оставяше място за съмнение, че говори сериозно, гласът му бе по-груб от преди. Потръпнах, гореща и нетърпелива.

Исках да споря и да му кажа да си гледа работата, обаче самата мисъл за това ме възбуждаше.

— Караш ме да искам неща, за които не съм сигурна.

— В леглото имаш право да искаш неща, различни от тези, които правиш всекидневно. И ти обещавам да не те пердаша на публично място — Лицето му се смекчи от усмивка, докато той се смъкваше надолу по тялото ми. — Освен ако не се държиш като много лошо момиче. — налапа зърното на гърдата ми и стисна със зъби втвърденото връхче.

О, обичам това. Стегнах се от усещането и леко се задъхах. — Ще бъда добра — обещах не на себе си аз.

Той леко се засмя. — Много се съмнявам.

— Толкова ли съм лоша?

Очите му потъмняха, а леката извивка на устните му смекчаваше иначе опасното му изражение. — Може би искаш да свикнеш с идеята за наказанието.

Блейк силно смукна зърното ми, докато въртеше другото между пръстите си, като усукваше плътта точно колкото да причини съвършената степен на болка.

Изстенах, но той не отстъпи. — Откъде да знам дали това не е следващия етап на желанието ти да управляваш всеки аспект от живота ми? Първо апартамента, после това… Задъхах се като едва успявах да свържа мисълта.

— Идеята е съблазнителна, но не мисля, че ще ми позволиш да се измъкна безнаказано. Плъзна се нагоре и бръсна с устни ключицата ми. Засмукал врата ми, той продължаваше да дразни зърната ми.

Сведох гърди към дланта му и доволна усмивка озари лицето му, после се отдръпна и се изправи. Членът му още беше твърд, вълнуващо доказателство за издръжливостта му. Намръщих се, когато го прибра в панталоните си.

— Не се цупи. Нека те отведа у дома — каза той, а в очите му проблясваше обещание за още.

След по-малко от двадесет минути се промъкнахме през вратата на апартамента. За секунди проснах Блейк по гръб върху червената покривка на леглото за гости, точно както бях мечтала дни наред. След наложените по-рано наказания и разговора за това как му се покорявам, все още бях обезумяла от похот. Свалих ризата му, докато лижех и хапех плътта надолу до панталоните му и го освободих. Той седна и свали роклята ми. Гола и преизпълнена от желание, ръцете ми шареха по трескавата му кожа, докато с устни той следваше очертанията на торса ми, като се прекланяше пред всеки сантиметър от тялото ми. Нежният му дъх затопляше свръхчувствителната ми кожа и изостряше страстта ми.

— Господи, Ерика, имаш невероятно тяло — прошепна той с нисък глас.

Почти можех да усетя вкуса неговия порив, решителността му да ме притежава по всеки възможен начин. Плъзна ръце надолу от раменете до китките ми, като с една ръка ги приклещи зад мен. Прехапах устни и изстенах и поради ограничената възможност за движение, която ми бе оставил, си доставях удоволствие като триех напред-назад клитора си в неговия член, докато нуждата ми стана непреодолима.

Той хвана още по-здраво китките ми и ме обхвана необясним страх. Замрях неподвижно, а гърдите ми безсрамно щръкнаха към него. Сърцето ми лудо биеше, докато аз се борех с инстинкти, които за нищо на света не искаха който и да е мъж да има толкова много власт над мен.

— Блейк, не знам — казах аз с глас треперещ от страх и желание, докато той ме държеше в плен.

Заглуши думите ми с нежна целувка. — Аз ще се погрижа за теб, милинка.

Гласът му бе многозначителен, а лицето му невъзмутимо и спокойно, по-овладяно отколкото очаквах да бъде при тези обстоятелства. Погледнах го в очите и сърцето ми се сви от болка заради онова, което изпитвах към този мъж.

— Никога няма да те нараня — той прокара палец по устните ми.

Вярвах на Блейк с тялото си. Никога не се бях чувствала толкова сигурна или толкова уязвима, както с него.

Напрежението в мускулите ми, които се бяха стегнали за борба, отслабна.

Готова да се подчиня, на каквото той реши му върнах целувката. Сърцето ми бясно биеше, а очакването потискаше страха.

Блейк мушна ръка под хълбоците ми като леко ги повдигна, преди да се докоснем и аз внимателно се плъзнах в изгарящата жарава на ерекцията му. Той захапа втвърденото зърно на гърдата ми, като галеше връхчето е език и го захапваше със зъби, така както в клуба. Двойното усещане ме бе завладяло изцяло и ме държеше в плен. Не можех да освободя никаква част от енергията, която протичаше в мен като го докосна или като ускоря движенията ни. Вместо това се трупаше в мен като огнено кълбо, закопняло за кислород, което във всеки миг щеше да избухне и да подпали всичко наоколо.

Той изви таза си, като непрекъснато ме помпаше и правеше излишни моите движения. Започна да мачка с кръгообразни движения на палеца си клитора ми, овладял всеки жест с експертна вещина, докато аз опасно се озовах на ръба на екстаза. Мускулите ми се стегнаха до силните му топли ръце, които ме подчиняваха на волята си.

— Сега можеш да почувстваш всичко, нали, миличка?

Докато изричаше тези думи ме прониза остро усещане за всяко място, където телата ни се допираха. Големият му член, който риеше в мен, пръстите му, които свиреха нотите на моето желание като добре научена песен. Треперех и губех ума си с всеки отлитащ миг.

— Да… ти си невероятен.

— Беше права, Ерика. Ще те накарам да искаш неща, които никога не си подозирала, че искаш.

Пусна клитора ми, намести отново ханша ми и влезе още по-надълбоко. Тих, безпомощен вик се изтръгна от мен, когато почувствах, че се разкривам пред него.

— Ще искаш да те просна и да те чукам грубо. Да контролирам тялото ти.

— Блейк, моля те… о, Господи!

— Искаш го веднага, нали?

— Да. Сега. Искам те целия — спазматично се свивах около него, а думите му усилваха мъчителния ми глад.

Тогава той ме пусна, обърна ме по гръб и легна върху мен. Проникна в мен с мощни тласъци, които ни избутаха нагоре по леглото и ме изстреля в раздиращ оргазъм, който ме прониза като светкавица, ослепителна бяла топлина. Хълцах, докато произнасях името му и прокарвах пръсти надолу по гърба му, сгушена в рамото му, докато вътрешният ми огън бушуваше около нас.

— Блейк!

— Твой съм, Ерика — каза той с натежал от желание глас, докато приковаваше хълбоците ми за леглото със силата на финалния тласък.

Полежахме така няколко минути с преплетени тела, свързани от преживяното, докато ме обливаха вълни на облекчение и пълно блаженство. Прокарах ръка през влажните къдрици на косата му, докато той проследяваше с върховете на пръстите си контура на лицето ми. Очите му бяха впити в мен с почти благоговейна настойчивост.

Никога преди не се бях чувствала толкова свързана физически и духовно с друг човек. Никой не можеше да ме накара да се чувствам по този начин. Толкова оголена, толкова необуздана.

Мислите ми започнаха да текат по-бавно, докато той обсипваше с нежни като венчелистчета целувки подутите ми устни, като ми шепнеше любовни думи, докато не заспах в прегръдките му.

Събудих се след няколко часа. Зазоряваше се, а ръцете на Блейк здраво ме притискаха, като предотвратяваха всяка евентуална мисъл за бягство. Леко се обърнах, за да го погледна, но когато се раздвижих, ръцете му се стегнаха около кръста ми. Лицето му бе отпуснато и спокойно. Усмихнах се. Намирах се точно на мястото, където исках да бъда. Покрих ръцете му с моите и се притиснах към него, като се опитвах отново да заспя.

Изведнъж телефонът на Блейк звънна в джоба на панталоните му на пода. След няколко сигнала той се раздвижи и се изтърколи от леглото, за да го вземе.

— Какво се е случило? — попита той.

Странно начало на разговор.

— Къде си — продължи, като притисна телефона към рамото си, докато събираше дрехите си от пода. — Добре, ще дойда след десет минути.

Прекъсна разговора и приключи с обличането, като че напълно забравил за присъствието ми.

— Какво става? — попитах аз.

Спря и загрижено ме погледна. Какво по дяволите толкова да се объркало, че се налагаше да ме зареже така внезапно?

— Съжалявам. Трябва да свърша нещо. Няма да се бавя.

— Мога ли да дойда с теб?

— Не, само си събери багажа. Ще те откарам обратно в Бостън, когато се върна.

— Не мога да замина. Имам среща утре. Всъщност, днес.

— С кого?

— На обяд съм с Исак Пери.

— Отмени го. Ще те измъкна оттук.

— Блейк, какво по дяволите става? — скръстих отбранително ръце, леко несигурна поради това, че бях гола, а той — облечен.

Тежко въздъхна. — Сега не мога да ти обясня.

— Забрави. Оставам тук. Ще се срещнем в Бостън, след като си свърша работата — тръгнах към чантите си увита в чаршафа.

— Повярвай ми, махаме се оттук — каза той, стиснал челюсти по познатия категоричен начин. — Ще ти обясня всичко, когато се върна, обещавам.

Преценявах изражението му, като ми се искаше да му вярвам. Той преодоля разстоянието помежду ни и взе решение вместо мен с целувка, която ме накара да съжаля, че не разполагахме с още десет минути.

— Скоро ще се върна — каза той и бързо излезе.

След като взех душ и надлежно опаковах багажа, започнах да се проклинам, задето бях оставила Блейк да ме убеди да отменя срещата си. Накрая отново заспах, докато го чаках. Часове по-късно той седна на леглото до мен и ме смушка, за да ме събуди.

— Време е да вървим, миличка — каза той спокойно и нежно.

— Всичко наред ли е? — попитах аз докато идвах на себе си.

— Хайде да вървим, ще говорим в колата — той се изправи и грабна подредените ми чанти. Бързо прегледах нещата си и го последвах.

Мълчаливо си взех сбогом, докато излизахме на север от града, като осъзнах, че не съм казала довиждане на Али. Щях да се обадя по-късно, доста по-късно, когато двамата с Хийт успеят да се наспят след несъмнено тежката за тях нощ.

— Ще ми кажеш ли какво става? — попитах накрая.

Блейк стисна още по-силно кормилото.

— Кой ти се обади?

— Али.

Смръщих вежди, като се питах защо изобщо тя има номера на Блейк. Прехвърлях в ума си възможностите, но такива просто нямаше.

— Защо ти се обажда?

— Сигурен съм, че Али не ти е казала поради разбираеми причини, обаче Хийт има проблем с наркотиците. Мислех, че се е изчистил, но е имал рецидив.

Издишах, като се опитвах да преглътна новината. Умът ми заработи на пълни обороти и свърза нещата. Всичко пасваше. Напрегнатият му вид онази сутрин, късните нощи и смътното недоверие, което изпитвах към него, когато бе наоколо.

— Какви наркотици?

— Предимно кокаин.

— Али — прошепнах аз като покрих устата си с трепереща ръка.

Как можеше да бъде с него предвид тези обстоятелства?

Това беше нещо сериозно. Ами ако и Али се бе забъркала с наркотици сега заради него? Това щеше да обясни нежеланието ѝ да контактува с мен и отслабването, което въпреки че бе незначително, забелязах.

— Али не употребява — каза той, като че четеше мислите ми.

Повдигнах вежди. — Откъде знаеш?

— Вярвам ѝ. След като толкова години съм се разправял с Хийт, имам набито око. Чиста е.

Кимнах с облекчение, обхваната внезапно от жалост към Блейк. Колко време се бе занимавал с това? Да оправя неразбориите на Хийт?

— Какво се е случило тази нощ?

— Сбил се е в клуба. Повикали ченгетата, които намерили наркотици в него. Старата история.

— И сега какво?

— Задържан е за една нощ в ареста. Вече уредих да го пуснат под гаранция, след това трябва да го настаня в рехабилитационен център, за да не попадне отново в затвора.

— Отново?

— Мисля да го преместя от Ню Йорк. Кокаин, манекенки и клубове. Както изглежда, не можеш да имаш едното без другите две, а той просто не може да се откаже от клубовете.

Опитвах се да осмисля чутото, като сглобявах парчетата като части от пъзъл. Ядосвах се, че толкова дълго се бях заблуждавала. От колко време Али знаеше и не ми казваше? Първо за София, а сега и това. Само за няколко седмици между нас се натрупаха толкова много тайни. Може би не ме лъжеше грубо, обаче криеше истината от мен, което изглежда бе същото.

— Така ли се запозна със София? — попитах аз като се колебаех дали да я спомена, но не можех да устоя на изкушението.

Той дълго мълча. — Да, запознах се с нея чрез Хийт.

Загледах го, като наблюдавах как води вътрешна борба дали да сподели нещо повече.

— Предполагам може да се каже, че тя е била от неговата компания или той от нейната. Не знам. Започнахме да се виждаме от време на време, но тя се хвана с Хийт докато отсъствах.

— Спала ли е с него?

— Никой от двамата не би признал. Не съзнавах, че имат проблем, но веднъж отидох непоканен на едно от партитата им в апартамента. Бяха налягали един върху друг. Реших да не задавам въпроси и приех най-лошото.

— Какво направи?

— Изпратих ги в център за рехабилитация. Заплаших, че ще им спра кранчето, докато не се изчистят. София завърши програмата и аз скъсах с нея. Тя не го понесе много добре, но аз се съгласих да ѝ помогна да започне на чисто.

— Затова инвестира в бизнеса ѝ.

По лицето му се мерна израз на учудване. Вероятно бе готов да направи всичко, за да остане тя чиста, когато знаеше, че раздялата ще я хвърли в депресия. Дали я бе обичал?

— Да, но отношенията ни свършват дотам — той отклони поглед от пътя, за да ме погледне в очите.

— Вярвам ти — казах аз. — Колкото и да обичах очите му, в момента ми се искаше да си гледа пътя.

— Добре.

— Какво ще прави Али сега?

— Разбира се, тя може да остане в апартамента колкото ѝ е нужно.

— Обаче връзката им? Искам да кажа…

Никога не бях виждала Али такава, толкова влюбена. Но можех ли наистина да подкрепям връзката ѝ с Хийт, когато той имаше толкова проблеми? Сериозни проблеми. Със или без брат милиардер, той си бе истинска напаст и мисълта за това, че тя е свързана с него по някакъв начин ме смущаваше.

— Тя трябва да прецени сама, но не искам ти да се замесваш — каза Блейк с решителна нотка в гласа.

Намръщих се. — Как да разбирам това?

— Значи, че ще можеш да се виждаш с Хийт или с неговите приятели, само след като той е бил чист за много дълъг период. И в това число и с Али.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че не мога да се срещам с нея? — наежих се аз при този намек.

— Ако Али реши да остане с него, това си е неин избор, но не искам ти да имаш каквото и да е общо с това.

Кипях от гняв, докато се опитвах да намеря начин да спечеля спора. Имах нужда от кафе.

Отдръпнах се намусено в края на седалката, като се мъчех да стоя възможно най-далеч от него, доколкото колата го позволяваше.

— Искаш ли да закусим? — попита той.

Загледах се през прозореца и не благоволих да отговоря.

След десет напрегнати минути той излезе от магистралата и паркира пред старомодна закусвалня надолу по пътя. Изключи мотора, излезе и зави, за да отвори вратата от моята страна.

Когато излязох навън, той ме обви с ръце и ме облегна на колата, а телата ни се притиснаха твърде близо, предвид това колко му бях ядосана.

— Искам да разбереш — каза той.

— Да разбера какво? Болезненото ти желание да контролираш всичко и всеки наоколо?

— Познавала ли си някой със зависимост?

Скръстих ръце пред гърдите си и загледах встрани от него магистралата и прелитащите по нея коли. Щеше да се опита да ме убеди, че да контролира живота ми е нещо приемливо, знаех си.

— Не — съгласих се аз.

— Добре. Така и искам да си остане.

— Не можеш да ми нареждаш кой да присъства в живота ми. Каза, че нямаш интерес да властваш над мен по такъв начин.

— Първо, никога не съм казвал такова нещо и второ, това е различно.

— Прекрасно — потръпнах аз, смразена от мисълта, че дълбоко в себе си Блейк наистина иска или може би изпитва нужда да ме контролира — подозрение, което все повече се затвърждаваше в нашата връзка.

— Ерика, престани.

— Какво да престана? Никога не съм се отчитала на никого и съм напълно сигурна, че няма да се отчитам пред теб. Така че си го набий в главата и си гледай работата.

Понечих да тръгна, но той не трепна и аз не можех да помръдна.

— Ерика…

— Стига с това Ерика!

Той изпъшка като прокара ръце през косата си и телата ни се отделиха на минимално разстояние. Погледнах го, но когато срещнах очите му, те бяха уморени, натежали от чувства, безмълвно умоляващи.

— Тревожа се за теб. Започвам да се влюбвам в теб и ще направя всичко, което сметна за необходимо, за да те предпазя. Разбираш ли?

Сърцето ми се блъсна в гърдите. По дяволите. По дяволите. По дяволите. Думите му не можеха да ме засегнат по-силно. Дланите ми се сгорещиха и овлажняха. Нервно ги изтрих в джинсите си, докато мълчанието между нас натежаваше все повече.

— Хийт разруши семейството ни с това. Родителите ми всеки ден си задават въпроса къде са сбъркали, а аз опитвам всичко по силите си да го върна отново в правия път, като се моля нещо да даде резултат, преди да се убие някой ден.

Поотпуснах се, благодарна задето бе проговорил. В момента изобщо не бях в състояние да осмисля вихъра от емоции, който ме бе обхванал.

Имах нужда от кафе или от сън. Най-вече трябваше да разкъсам този балон от земетръсен секс и емоционална наситеност, в който се бях озовала заедно с Блейк. И без това бях достатъчно наранена. Тръснах глава, като се опитвах да се съсредоточа върху спора, който бях решена да спечеля.

Беше ми подал къса топка, но по някакъв начин трябваше да намерим някакво компромисно решение, въпреки че както се опасявах, Блейк изобщо не бе свикнал да прави компромиси. Поех дълбоко въздух и поставих ръце на гърдите му. Пулсът му се ускори в синхрон с моя.

— Блейк, Али е най-добрата ми приятелка. Ако тя е решила да остане с Хийт трябва да бъда с нея, за да я подкрепям по същия начин, по който ще подкрепям и теб.

За част от секундата изглеждаше объркан. Изразът му отново се промени и той се стегна. — Нямам нужда от подкрепа, Ерика. Свикнал съм да се справям с това. Просто не искам да бъдеш наранена. Не бих могъл да го понеса.

Гневът ми отстъпи място на завладяващо желание да премахна болката му, да му помогна да оправи тази бъркотия. — Чуй ме. Не може да се правиш на господар на вселената и да отказваш помощта на хора, които са загрижени за теб.

Блейк покри ръцете ми със своите, като ги стисна леко.

— Виж, нощта беше напрегната. Нека да говорим за всичко това по-късно… когато няма да сме така грохнали.

Въздъхнах и кимнах, като приех, че за момента сме се съгласили да не постигнем съгласие.

Глава петнадесета

Звънецът не спираше да звъни. Завих се презглава и се опитах да заспя отново, като се надявах Али да отвори проклетата врата.

По дяволите. Отворих широко очи и седнах в леглото. Намирах се отново в апартамента си. Скочих и вдигнах домофона до входната врата, а Сид не се виждаше никакъв.

— Да?

— Здравей, момиченцето ми — пропя глас в слушалката.

Усмихнах се. — Качвай се, Мари. — Натиснах бутона и отключих вратата. Сложих кафето, като погледнах към часовника на фурната. Бях пропуснала обеда, както и по-голямата част от следобеда. Стомахът ми се бунтуваше. Първо кафе. Мари влезе след няколко минути, облечена в свежа в рокля на цветя, чиито ярки цветове контрастираха със завидния тен на кожата ѝ.

— Ау, прекрасно място! — Тя огледа всекидневната, която вече не изглеждаше толкова празна, след като мебелите бяха пристигнали. Сид бе сглобил всичко, докато отсъствах, за което досега не бях успяла да му благодаря. Скоро и това щеше да стане. За пръв път изглежда нашите режими съвпадаха.

— Благодаря и на мен ми харесва — казах аз. — Искаш ли кафе?

— Само вода. — Тя се покачи на високия стол до плота и пусна чантата и някакъв пазарски плик на пода.

Изглеждаше като че ме изучава. Веждите ѝ се смръщиха. — Изглеждаш ужасно, Ерика. Наред ли е всичко?

Въздъхнах, като се чувствах също така изтощена, както вероятно изглеждах. — Дълга нощ и дълга история. Ще ти спестя подробностите — казах аз, като ми се искаше кафето по-бързо да заври. Имах нужда от няколко минути, за да се събудя и да осъзная сегашното си положение, преди изобщо да говоря за него. — Какво ново? Какво става с Ричард?

— О, не знам — тя сви рамене, като пое чашата от мен. — Той си има своя живот, а аз — моя. Предполагам ще видим как ще потръгнат нещата.

— Май не чувам сватбени камбани — облегнах се назад на плота с лице към нея. Мари години наред ходеше по срещи и бяхме свикнали да обсъждаме възможностите за сключване на брак с поредния избраник. Тя бе добросърдечна, но като че никога не успяваше да намери Истинския. Господ бе свидетел, че тя бе безнадеждна романтичка и повече от всеки друг заслужаваше хармонична връзка.

— Съмнително е. И двамата сме свикнали със свободата си. Предполагам, че с годините става все по-трудно да промениш живота си заради някого. — Тя леко въздъхна и завъртя чашата си на плота. — Понякога съжалявам за времето, когато можех да си загубя напълно ума по някого, а и той по мен.

— Не звучи много разумно.

— Може би невинаги, обаче чувството е опияняващо. Несравнимо. Трябва някога да пробваш — намигна ми тя.

— За жалост, мисля че съм хлътнала до уши в момента.

— В загадъчния мъж?

Издишах и осъзнах, че тя не знае и половината от случилото се напоследък с Блейк. — Да, в загадъчния мъж. Казва се Блейк. Всъщност, живее на горния етаж.

Тя вдигна вежди. — Май нещо пропускам?

— Сложно е, но изглежда той иска да бъде с мен. И аз го искам, предполагам. — Замлъкнах като не знаех как да опиша с думи истинските си чувства.

— Тогава какъв е проблемът?

Грабнах една чаша и я напълних, преди кафето да стане напълно готово и внимателно отпих. Толкова много се борих да обуздая страстта си към Блейк.

— Плашещо е — казах аз. — Първо, той е много обсебващ, а второ, никога не съм имала нужда от никого, но колкото повече сме заедно… Като че не мога да мисля за нищо друго. Толкова е объркващо.

Затворих очи, като се опитвах да престана да мисля за него — непосилна задача. Той беше навсякъде, дори когато не бяхме заедно. А когато не бяхме заедно, копнеех да бъда с него. Разбира се, сексът беше невероятен, но когато не се наранявахме взаимно, да бъда с него винаги изглеждаше правилно. Преди него бях излизала е поредица безлични момчета, които си убиваха времето е мен, докато техните родители не ги накараха да се оженят за дъщеря на сенатор или нещо подобно. Нямаше място за сравнение.

— Много си хлътнала, момичето ми — каза Мари.

— Знам. Обаче не искам да изгубя себе си, Мари. Стигнах толкова далеч и съм това, което съм. Обичам живота и независимостта си, също като теб. Защо да променям всичко и да изгубя себе си заради някой, когото едва познавам?

— Загубваш себе си, Ерика, защото с правилния човек двамата се превръщате в нещо много по-велико, много по-голямо, отколкото изобщо сега можеш да си представиш.

Думите отекнаха в мен и ме озадачиха до дън душа. Устните ми леко трепереха и аз премигах, за да възпра сълзите, които пареха клепачите ми.

— Мисля че го обичам — прошепнах аз. — И това ме плаши до смърт.

Мари скочи от стола и заобиколи, за да дойде при мен и силно ме прегърна. И аз я прегърнах, благодарна, че я имам в живота си. Обаче как бих могла да отдам сърцето си на човек като Блейк? Той имаше толкова много тайни, освен това и сериозни проблеми е контрола. Не можех да си представя как щяхме да се справим в бъдеще с всички тези пречки. Ако не успеехме, как щях да оцелея след всичко, което бях преживяла?

— Имам нещо за теб — тя прекъсна обърканите ми мисли и вдигна пазарския плик от пода.

Извади стара кутия от обувки и ми я подаде. Аз я сложих на плота и я отворих. Вътре имаше купчина снимки на майка ми от студентските ѝ години и от далечните дни, когато Мари беше започнала да се занимава с фотография.

— Търсех нещо и попаднах на тях. За теб са.

Прегледах внимателно купчината, като изучавах всяка снимка. Лицето на майка ми и нейната усмивка ме сгряваха. Във времена като тези ми липсваше повече от всякога. Мъчех се да си спомня звука на гласа и смеха ѝ. Минало бе толкова много време, но споменът за любовта ѝ звучеше в мен, мелодия без думи, която поддържаше духа ми през времето и разстоянието.

Мари се надвеси над рамото ми, като че виждаше снимките за пръв път от много дълго време, като ми обясняваше къде в кампуса са направени някои от тях. Загледах се в снимката на петима приятели, хванати за ръце, облечени леко за студения есенен ден, съдейки по пожълтелите листа на дърветата зад тях. Нещо в снимката не накара да спра. Майка ми се смееше, русата ѝ коса се развяваше около лицето. Беше обърната към мъжа до нея. За разлика от останалите, лицата им свидетелстваха за нещо повече от безгрижието на момента — бегъл израз на обожание, който отскоро ми бе станал познат.

— Кой е този? — посочих мъжа с пясъчно кестенява къса коса и сини очи, които ми изглеждаха познати.

Тъй като Мари мълчеше, се обърнах и видях как клати глава.

— Стар приятел, предполагам. Не мога да си спомня.

— Изглежда обаче майка ми го познава.

— Пати имаше много приятели. Тя бе много популярна. Половината момчета от кампуса бяха влюбени в нея, кълна се.

— Мари…

— Ерика, не знам кой е този мъж. Бих искала да можех да ти кажа. — Тя хвана чантата си и освежи грима си в джобното огледалце.

Мари беше безгрижна и енергична, дори леко наивна понякога, но не беше добра лъжкиня. Нещо криеше. Подозирах защо, но не исках да я притискам.

— Сладурче, тръгвам. Нали ще ме държиш в течение как вървят нещата със Загадъчния Блейк? — тя се усмихна, като че нищо не се бе случило през последните пет минути.

— Разбира се. И на теб късмет с Ричард.

В отговор тя ми се усмихна слабо, което не ме обнадежди особено по отношение на Ричард. Отвори вратата и изписка, когато се озова срещу Блейк на входа. Той изглеждаше също толкова изненадан.

Засмях се и застанах до тях на прага. — Мари, това е Блейк. Блейк, това е приятелката ми Мари.

— За мен е удоволствие да се запознаем, Мари — каза той, като я поздрави със спираща дъха усмивка.

Тя измърмори нещо неразбираемо и си отиде, като многозначително ми се ухили за сбогом.

Блейк се облегна на рамката на вратата, изкъпан и босоног, с ръце пъхнати в джобовете на морскосини панталони, съчетани с обикновена бяла тениска. Само той можеше да направи нещо толкова обикновено да изглежда така непоносимо секси.

— Искаш ли да си поръчаме храна за вкъщи?

— Звучи чудесно. Все още съм разбита.

— И аз. Тайландско?

— Съгласна. Ще дойда горе. Трябва да се преоблека — посочих пижамата си.

— Няма нужда. Дрехите не са задължителни, нали знаеш?

Той се ухили, а врътнах нагоре очи и го плеснах по рамото, като се опитвах да скрия усмивката си, преди да се върна в стаята си.

— О, Господи — изстенах аз. — Мисля, че ще престана окончателно да готвя.

— Не мога да допусна това — каза Блейк между две хапки, докато поглъщаше юфка от тенекиена кутия.

Сигурно мислеше, че се шегувам, обаче това беше най-добрата тайландска храна, която някога бях яла. Отпуснахме се на канапето, изтощени и сити.

— Искаш ли да гледаме някой филм?

— Искаш да кажеш, да отидем на кино?

— Не, да си стоим тук, освен ако ти не искаш да излезем.

— Ами какво стана със забраната за електроника вкъщи?

— Това е по-скоро препоръка. — Отвори чекмеджето на ниската масичка отпред и извади едно от дистанционните устройства. Натисна някакво копче и от скрит джоб в калъфа пред нас изникна голям, плосък телевизионен екран.

— Звучи добре. Избери нещо, а аз ще отида да почистя. Събрах мръсните чинии и ги отнесох в кухнята. Очите ми се спряха на квадратна кутийка от черно кадифе, дори само заради това, че тя бе единственото нещо върху плота. Опитах се да не я гледам и започнах съсредоточено да изхвърлям остатъците.

— За теб е — каза Блейк, облегнат странично на плота в другия край на кухнята.

Очите ми се разшириха от изненада. — Това ли? — посочих кутийката.

— Исках да ти го дам в Ню Йорк, но тръгнахме толкова набързо, че нямах никаква възможност.

О, виж ти.

— Отвори я — каза той с онзи нисък, секси дрезгав глас, който ме караше да забравя коя съм.

Колебливо посегнах към кутийката, а той се приближи. Държах я в ръка, неспособна да я отворя. След няколко неловки секунди, той вдигна капачето вместо мен и видях две диамантени гривни, на които висяха миниатюрни талисмани. Повдигнах едната и видях малко колело на рулетка от масивна платина.

— Защото си моят късмет — промълви той.

Усмихнах се при спомена. Наистина късмет, нямаше спор.

Вдигнах втората гривна. На нея висеше фино изработено сърце. Моето собствено сърце бясно заби, нервите ми се изостриха до краен предел.

— Всеки талисман си има значение — каза спокойно той като закопча двете гривни около лявата ми китка, преди да целуне нежно дланта ми.

— Благодаря — гласът ми потрепери. Възхищавах се на гривните, които бяха семпли и елегантни. Като познавах Блейк, те несъмнено струваха цяло състояние, но именно значението на подаръка ме остави без дъх. Цял следобед си бях преповтаряла думите, изречени сутринта, като се питах дали просто му хрумна да каже, че ме обича, или търсеше аргумент в разгара на спора. Но подаръкът засилваше убеждението. Беше го осъзнал, преди да ми го каже.

Останах безмълвна. Исках да кажа нещо. И аз обичах Блейк. Да се опитвам да се убедя в обратното, бе повече от смешно. Думите и всичко, което те означаваха, ме разкъсваха отвътре. Исках и той да го разбере, но нещо ме възпираше.

Играех си с гривните — хладният метал до кожата ми и тихото подрънкване на талисманите, които винаги щяха да ми напомнят за него, дори когато бяхме разделени. Преди да се опитам да кажа каквото и да е, той обхвана с длан страната ми и се наведе да ме целуне. Прокарах пръсти в косата му и му върнах целувката с всеки грам страст, който изпитвах, като му го казвах по единствения начин, който знаех. Той отговори на порива ми, като силно ме прегърна и ме повдигна до себе си със силните си ръце.

— Ерика…

— Шшт — притиснах устните му с върховете на пръстите си, преди да успее да каже нещо повече. Нямаше да мога да понеса да чуя думите отново като знаех, че точно сега няма да мога да му отговоря. Вместо това нежно го целувах, като затворих очи, за да избегна погледа му.

Той отстъпи назад, преди да продължим, като ме държеше за ръка и ме поведе обратно към дневната. С облекчение се сгуших под мишницата му и филмът започна. Наслаждавах се на момента. Не можех да си спомня с някой друг да съм била толкова щастлива. Никакви думи, никакви очаквания — през следващите няколко часа се отпускахме, забравяхме драмата, която ни заобикаляше през изминалите дни, докато заспах в прегръдките му.

Когато се събудих, в апартамента беше тъмно и тихо. Блейк ме отнесе в спалнята, като че бях лека като перце. Сложи ме да седна на леглото и ми помогна да съблека дрехите си. Освежена след неотдавнашната дрямка, в мен започваше да се трупа спокойна енергия. Кожата ми оживяваше под неговия допир.

— Мислех, че си уморена.

— Вече не — промълвих аз. Свалих тениската и сутиена си, като продължих да се събличам оттам, откъдето бе стигнал. Мушнах се в леглото и го зачаках.

Той свали тениската си и разкри голите си гърди. — Както виждам, няма да ме оставиш да бездействам.

Усмихнах се. — Нали казваше, че връзките разсейват вниманието?

— Просто се надявах именно аз да те разсея.

Свали боксерките си и разкри твърдия си и голям надървен пенис. В меката светлина на стаята, изглеждаше красив. Сенките играеха по оформените извивки на мускулестото му тяло. Силно прехапах устни при вида му.

— Тогава направи всичко, за да ме разсееш.

Той се покатери на леглото, а матракът се огъна, докато се примъкваше все по-близо.

— Легни по гръб и ще направя нещо повече.

Легнах. Той смъкна бикините ми и се веднага насочи към нежната плът между краката ми, като ме лижеше умело и деликатно. Изстена, докато леко дразнеше с език чувствителните тъкани.

— Страшно ми харесва тук долу — каза той, а дъхът му обливаше мократа ми плът. — Цял ден мога да лижа сладката ти малка путка.

Думите му изостриха до краен предел нервите ми. Забързах, а предчувствието за скорошно облекчение се надигна като ураган в мен. Той се вкопчи в таза ми, за да ме държи неподвижно, а аз се извих насреща му. Сдържах се, като сграбчих чаршафите, докато оргазмът наближаваше. Извиках, тялото ми реагираше неконтролируемо, но преди да успеят да заглъхнат последните спазми, той се вмъкна между краката ми и влезе в мен, като насочи таза ми така, че да проникне най-дълбоко още с първия тласък.

Дъхът ми спря, докато се изпънах, за да го улесня, а тялото ми се напрегна до краен предел.

— Толкова е хубаво — прошепнах аз.

Той се движеше в мен бавно в ритъм, който жадно следвах. Бавно и силно. Нямаше нищо така съвършено. Като да се завърнеш вкъщи. Именно там исках да бъда всяка нощ, в прегръдките му, където можех да се наслаждавам на натиска на тялото му върху мен, около мен, вътре в мен, който ме изпълваше цяла и ме чукаше неуморно, докато не се разтопихме един в друг — докато не почувствахме магията заедно.

— Господи, Ерика. Толкова си тясна — промълви във врата ми. — Съвършена си.

Поех дълбоко дъх и в мен нахлу ослепителна любов. Побиха ме ледени тръпки. Лудост бе да си мисля, че бих могла да продължа напред без него, без това. Бях негова, по всеки възможен начин. Никога не го бях желала толкова силно и исках този миг да продължи вечно.

Любехме се бавно, но не по-малко страстно, макар и без ексцесии. Обвита в мириса му и бавите му милувки, аз се притиснах към твърдите извивки на мускулестото му тяло, повярвала че той щеше да утоли жестокия глад, който изпитвах всеки път, когато телата ни се срещаха. Здраво ме държеше, а новият оргазъм се надигаше в мен, бавно и равномерно, докато удоволствието не ме помете. Завладяна от бликналите в мен емоции затворих очи, обаче Блейк замря неподвижно.

— Погледни ме — прошепна той.

Тялото ми отговаряше и на най-малката заповед. Погледнах го в очите и сърцето ми се сви от страстта и любовта, които прочетох в тях. Не можех да отрека — обичах този мъж.

Глава шестнадесета

Когато се събудих, слънцето вече бе изгряло. Блейк бе излязъл, но бе оставил бележка.

Добро утро, шефе,

Направих ти плодова салата за закуска, в хладилника е. До довечера,

С обич, Блейк

В корема ми нещо се преобърна, като че летях надолу в едно от онези увеселителни влакчета. В хладилника в кухнята намерих купа нарязани плодове. Усмихнах се и я отнесох долу, заедно с бележката, която забодох на корковата дъска в спалнята ми. Взех душ и се облякох, като се опитах да се съсредоточа върху тоновете работа, която предстоеше да свърша.

Няколко часа по-късно, когато бях отбелязала известен напредък, в апартамента се появи Сид. Спря се, когато ме видя.

— Значи се върна.

— Върнах се, а ти къде беше? — надникнах зад екрана на лаптопа си.

Косата му бе разбъркана, а големите ми кафяви очи гледаха уморено. — При това момиче, Кеди. Тя живее на долния етаж.

— Стига бе!

— Добре — каза той и се намръщи.

— Извинявай, исках да кажа „продължавай, моля“.

— Тя има новия Воински дълг, така че до късно се занимавахме с това. Пренощувах долу.

— Харесваш ли я? — попитах аз, без да ме е грижа дали не избързвам. Това бе истински напредък, а Кеди изглеждаше достатъчно странна и ексцентрична, така че можеше и нещата да потръгнат.

— Да, тя е приятна — каза той, като нервно пъхна ръце в джобовете си.

— Чудесно — опитах се да овладея вълнението си. — Благодаря ти, че сглоби мебелите.

— За нищо. Всъщност беше забавно.

Усмихнах се. — Само ти можеш да мислиш така.

Той сви рамене. — Вероятно. Как мина твоето пътуване?

Поколебах се за секунда. Как бих могла да цензурирам веригата от събития, белязали по-скоро краткия ми престой? Бившата приятелка на Блейк, която ме заплашваше, неочакваното сдобряване и за капак откритието за престъпната склонност на Хийт към наркотиците и неизвестните последици от това върху Али. Тя все още не ми бе върнала обажданията и есемесите.

— Завързах някои познанства — казах аз и спрях дотук. Али и Сид никога не бяха особено близки, а енергията му можеше да се използва по-пълноценно за бизнеса, отколкото за обсъждане или дори изслушване на драмата на Али.

— Звучи добре — той даде знак, че се оттегля в леговището си като се потупа по челото.

Спрях го. — Виж какво, може би ще имам нужда от помощта ти.

Той се извърна към мен. — За какво?

— Почакай.

Отидох в спалнята и измъкнах снимката от кутията. Когато се върнах я поставих на плота пред него.

— Кой е това?

— Майка ми. А има голяма вероятност това — посочих мъжа до нея — да е баща ми.

Очите му изскочиха от орбитите и той на няколко пъти да премести поглед от снимката към мен. — Какво общо имам аз?

— Трябва да ми помогнеш да открия кой е той.

— От тази снимка?

— Учил е в Харвард заедно с майка ми през 1991. Знам само това и имам тази снимка.

Сид вдигна снимката. Мръщеше се и хапеше устни, обичайното му изражение, когато пресмяташе нещо и добър знак, че може и щеше да ми помогне

— Какъв е планът ти? — попитах подкупващо аз.

— Харвард едва ли поддържа публичен регистър за бивши студенти, затова трябва да измисля как да получа достъп като частно лице до базата данни. След това ще кача някой приличен софтуер за разпознаване на изображения и ще започна оттам.

— Можеш ли да го направиш?

Онова, което исках от него вероятно бе свързано с нелегално проникване в системата. Със същия резултат можех да» прегледам годишниците в библиотеката, но методът на Сид бе по-бърз и по-сигурен.

Той вирна глава. — Този пич наистина ли ти е баща?

— Знам ли.

— Добре. Ще ти кажа, когато намеря нещо — каза той. Прибра се в стаята си като взе снимката със себе си.

Отново насочих вниманието си към лаптопа. Оставаше ми да свърша още хиляди неща, включително да прегледам резюмета, които се бяха натрупали, след като обявих свободната позиция на Али, преди да замина. Сега не можех изобщо да се съсредоточа. Колко дълго щеше да продължи това търсене? Ами ако Сид го открие за няколко часа? Ами ако въобще не успее да го намери? Гризях си ноктите.

Телефонът ми звънна и аз едва не подскочих от стола. Бях запаметила номера, затова веднага го разпознах.

Поех дълбоко въздух и весело се обадих: — Здравей, Исак.

— Посрещах с благодарност всяка възможност да се разсея.

— Какво ще правиш довечера? — попита меко той, което ми напомни колко очарователен бе всъщност.

Поколебах се. — Не знам още със сигурност. Защо?

— Пристигам в Бостън днес следобед. Помислих си, че можем да се видим, докато съм в града.

— Разбира се.

Все още изпитвах чувство за вина задето отмених срещата ни в последната минута без достоверно извинение. Знаеше само, че заради бизнеса призори в неделя ми се е наложило внезапно да замина.

— Чудесно, можеш ли да дойдеш в „Парк Плаза“ около шест?

— Идеално, ще се срещнем там.

Затворих. Всяко вълнение във връзка със срещата ми с Исак се изпари, като знаех, че щеше да ми липсва спокойната вечеря с Блейк в неговия апартамент. Вече ми липсваше. Влюбвах се безнадеждно в Блейк. Е, и какво от това? Трябваше да престана да се самобичувам заради всяка стъпка, която задълбочаваше връзката ни. Ако щях да се влюбя безнадеждно, щях да го направя с цялото си сърце и без никакви съжаления.

Хвърлих поглед на часовника, поколебах се за миг и изпратих на Блейк съобщение.

Е. Мога ли да те посетя в офиса?

Б. Разбира се.

Преоблякох се в бежова права пола, бяла закопчана до горе блуза и пригладих косата си. Огледах се в огледалото, доволна, че изглеждам достатъчно делова за вечеря с Исак и достатъчно сексапилна, за да дам на Блейк храна за размисъл, докато ме няма.

Когато пристигнах, Блейк не беше в предната част на офиса. Като че никой не ми обръщаше внимание, така че се насочих към кабинета му. Той се бе заковал пред трите монитора. Телевизионните екрани беззвучно бълваха борсови индекси и новини от другия край на стаята, което ми напомни защо спазваше правилото си да няма електроника вкъщи.

Затворих вратата зад себе си.

Той се завъртя на стола си. — На какво дължа това удоволствие? — Облегна назад с похотлива усмивка.

— Днес съм на делова вечеря. — Отидох до отсрещното бюро, където той бе принуден да използва баналните молив и хартия, повдигнах се и седнах върху него. — Така че се отбих да те видя за малко.

— С кого имаш среща?

— С Пери.

Той се намръщи. — Този дявол не се отказва.

— Познаваш ли го?

— Познавам го достатъчно добре, за да знам, че те харесва.

Засмях се при това категорично твърдение. Дори подозренията му да не бяха съвсем безпочвени, нямаше начин той да знае това. — Знаеш ли колко налудничаво звучиш в момента?

Той не ми обърна внимание и обви ръце около коленете ми, като се примъкна по-близо до мен. — Защо да не дойда с теб? Мога да се представя за твой бизнес партньор.

Усмивката ми помръкна. — Не мисля, че идеята е добра, Блейк.

— Защо? Така той ще говори само за работа, а аз няма да се притеснявам за теб.

— Първо, не си ми бизнес партньор и второ, наистина мисля, че няма от какво да се опасяваш. Той изглежда много делови и ми се иска да му дам възможност да говори свободно. Знаеш как е, на четири очи.

Той остро ме изгледа. — Твърдо ли си решила?

Изух високите си токчета и се плъзнах надолу по бюрото, като го възседнах на стола.

— Прекаляваш — прошепнах аз.

Целунах го по врата, вече опиянена от аромата му. Миришеше на чисто и специфично на Блейк. Захапах леко меката част на ухото му.

Той рязко си пое въздух.

Вкопчих пръсти в колана му и се придърпах към него като плъзнах ръка под ризата му. Мускулите му бяха твърди и неумолими, както и настроението му в момента.

— Какво да направим, за да се развеселиш, Блейк? — казах аз като се суетях с горното копче на панталона му.

— Не това.

Срещах погледа му. Говореше сериозно, но имах чувството, че мога да спечеля тази битка.

— О, забравих, че трябва да си пазиш репутацията. Никакви свалки в офиса, в противен случай твоите Миньони ще се разбунтуват — опитвах се да го разведря с шега и да запазя доброто си настроение.

По лицето му пробяга бегла усмивка. — Какво да правя с такава умница?

Обсипах брадичката му с нежни целувки — Хрумват ми някои неща.

Прокарах устни по неговите, докато той набираше полата ми високо по бедрата ми. Дишах учестено, вече обзета от трескаво желание. Той вмъкна ръка между краката ми ме подразни през бикините.

Простенах, като се притиснах към ръката му, а клиторът ми пулсираше, закопнял за допира му. Той дръпна дантелата встрани, разкрачи ме и се плъзна ръка по гънките ми.

— Готова си за мен — прошепна той.

— Винаги — извих леко таза си, за да го улесня.

Той плъзна и двата си пръста навътре, докосна с тях клитора ми и след това ги вкара във вагината ми, като отново го натисна с палец. Повтаряше това движение, докато цялото ми тяло се напрегна, като се клатеше, надвиснало опасно на ръба на облекчението.

— Свършвай, Ерика. Сега. Искам да почувствам как хищната ти малка путка послушно се стяга.

Вкопчих се в раменете му. Потиснах вика си, тялото ми се сгърчи, а влагалището ми се стегна до болка в очакване на неговия член. С треперещи ръце се опитах да сваля ципа на панталона му, решена да променя това положение. Надървеният му пенис се бореше с дънковия плат, единствената преграда между нас. Той отново ме хвана за китките, обърна ги и бавно целуна в двете ми длани.

— Блейк — простенах аз.

— Трябва да вървиш на срещата си. — Гласът му бе равен и той пусна ръцете ми. Продължи да ме гледа втренчено, налапа пръстите си и засмука влажните им краища, които само преди миг бяха вътре в мен.

Изчукай ме. Сърцето ми прескочи.

— Имаме достатъчно време — казах аз, като отново се насочих към ципа му. В крайна сметка, именно това имах предвид, когато пресмятах кога да дойда.

— Ставай — заповяда той, като леко ме шляпна по дупето.

Неохотно се изправих и се облегнах на бюрото, докато той изчезна в банята, свързана с кабинета. Върна се с мокра кърпа и ме избърса, жест едновременно нежен и възбуждащ.

— Наказана ли съм? — попитах аз, объркана защо е толкова неумолим, след като бе очевидно, че и той ме желае.

— Не.

— Ти ме желаеш — разтрих члена му през панталона.

Той се отдръпна. — Така е. Върни се бързо, за да разбереш точно колко много. — Обърна и се върна в банята.

Изправих се, примирена, че това щеше да бъде края на нашата среща. Пригладих леките гънки на полата си и се опитах да се стегна, физически и емоционално. Да се отърся от нагласата да изчукам Блейк и да се настроя за работа — мъчителен преход, след като мислех само за това как великолепно щях да се чувствам, ако той ме бе опънал на бюрото. Прокарах пръсти по плота, а талисманите на китката ми дръннаха.

Блейк се приближи отзад и притисна горещото си тяло към моето. Целуна ме по рамото.

— Трябва да вървя — казах аз. Изявлението ми прозвуча като нещо средно между разочарование и отчаяние.

— Не закъснявай — дълбокият му глас прокънтя в мен. — Колкото по-дълго те чакам, толкова по-яко ще те изчукам.

Изпъшках. Усещах гърдите си подути и тежки, копнеещи за допира му. Притиснах се назад към него и той тихо изръмжа. Сграбчи ме за ханша и също тъй бързо ме пусна. След това изчезна. Обърнах се и го видях да отваря мини бара. Наля си скоч и се загледа през прозореца.

Бях прекалено горда, за да му се моля, а не бях в настроение да анализирам защо той иска да тормози и двама ни. По-късно щяхме да довършим започнатото, но аз вече бях пламнала. Щях да броя минутите до края на срещата. Разбира се, именно това целеше Блейк. Какво можех да очаквам от хакер, обсебен от желание за контрол? Мръсна игра.

Реставрираните антики на хотела, свещниците, златните гипсови орнаменти и музиката на Франк Синатра ме караха да се чувствам като във филм от 50-те. Исак се надигна от коженото кресло в другия край на залата. Запътих се към него, а токчетата ми чаткаха по мраморния под. Носеше скъп костюм, но с разкопчана яка на ризата. Това облекло, заедно със сърдечната усмивка, му придаваше непринуден и достъпен вид.

Когато се изправихме един срещу друг, той се наклони напред и допря страната си до моята, жест, който твърде много ми напомни за София.

— Къде ще ходим? — попитах аз като нямах търпение срещата да започне.

— В „Маджиано“. Съвсем наблизо е.

Пресякохме улицата и влязохме в просторния италиански ресторант. Настанихме се в сепаре, Исак седна срещу мен и поръча бутилка вино на келнерката, която ни посрещна.

— Как вървят нещата? — попитах, след като тя се отдалечи.

— Добре, нищо за отбелязване. Ако трябва да съм честен, едва ли щях да дойда, ако не беше ти.

— Е, предполагам, че сега всичко е наред — разгънах салфетката в скута си, като разсеяно приглаждах все още измачканата си пола.

— Кажи ми, защо ръководиш бизнеса си от Бостън?

Повдигнах вежди в търсене на правилния отговор. — От години това е моя дом. Не искам да се местя, освен ако не ми се наложи.

— В Ню Йорк ще имаш толкова повече възможности.

— Но предполагам недостатъчно, за да ме накарат да се преместя.

Той се наклони напред с многозначителна усмивка. — Тогава сигурно някой те задържа тук.

Облегнах се назад и забарабаних с пръсти по карираната покривка. Опитвах се да запазя спокойно изражение. Защо настояваше разговорът да става толкова личен? Уменията ми да бъбря повърхностно бяха скромни. Може би трябваше да отстъпя малко, преди да се заема с логистическите подробности за това как той си представя съвместната ни работа.

— Да, има човек, който ме задържа — докато изричах тези думи, в главата ми започна да се заражда смътна идея.

— Това подарък от него ли е? — докосна ръката ми и хвана диамантените гривни, които привличаха вниманието е блясъка си в сумрачния ресторант. — Красота.

От допира ми стана неприятно. Издърпах ръката си и нервно пригладих косата си зад ушите. Беше ми студено, щеше ми се да си бях взела пуловер, нещо което да ме топли и да ме предпазва от многозначителните му погледи. Сега съжалявах, задето бях облякла блузата. Бях разкопчала горното копче заради Блейк, а сега нямаше как да го закопчея отново, без да стане неловко.

— Благодаря — сведох поглед и съсредоточено загледах храната, която ни бяха сервирали.

— Кой е щастливецът?

— Блейк Ландън. Мисля, че може би го познаваш — Блейк си имаше собствена репутация, така че може би името щеше да го възпре.

Той направи лека гримаса. — Сериозно? Предполагам, София те е предупредила. За него се знае, че често сменя увлеченията си.

Пренебрегнах коментара. Версията на Блейк за развоя на отношенията със София съвпадаше с онова, което човек можеше да очаква от такъв тип връзка и ситуация. Той невинаги ми казваше цялата истина, но досега не го бях хванала в лъжа.

Освен това трудно можех да си представя толкова студен и пресметлив човек като София да плени нечие сърце.

— Откъде се познаваш със София? — попитах аз като си помислих, че ще се възползвам от тази възможност да науча повече за нея.

— Използваме нейни модели за различни фотосесии за нашите издания и, разбира се, тя е умела бизнес дама като теб. Много умно от твоя страна да се свържеш с нея.

Настръхнах и цветовете в залата станаха по-ярки веднага щом си я представих. Само да посмееше да докосне Блейк, определено щях да се свържа с нея.

Исак ме дразнеше с всичките тези лични закачки. Изпитвах нужда да върна разговора във вярната посока. Може би Блейк имаше право. Ако той бе тук, Исак нямаше да се отплесва, въпреки че дори тогава разговорът можеше да стане безкрайно неловък.

Поех си дъх, за да се успокоя, и се опитах отново да подхвана темата за бизнеса. — Спомена, че можем да намерим начин да работим заедно. Чудех се какво имаш предвид.

Той се усмихна. — Е, ти си социален експерт. Какво мислиш?

Напрежението леко спадна, когато ми се удаде възможност да говоря за бизнес. Започнах да го разпитвам за маркетинговата му стратегия, за която той знаеше твърде малко и общо взето имах по-добра представа от него как са структурирани различните му отдели за отделните публикации. Хрумнаха ми няколко възможности за сътрудничество.

Прекарахме малко повече от час в обсъждане на възможностите да се използва потенциала на „Клозпен“ за съвместна реклама с неговите издания. Планът звучеше обещаващо, а Исак изглежда го възприемаше. Съгласих се да напиша предложение с вариантите, които бяхме обсъдили.

Когато не засягаше личния ми живот, разговорът се оказа продуктивен и дори приятен. Довършихме бутилката бяло вино и му препоръчах още места в Бостън, които да посети при следващото си идване в града. На масата се възцари тишина, докато чакахме сметката. Проверих часовника. Бяха изминали почти три часа. Блейк сигурно бе побеснял.

Когато излязохме от ресторанта, слънцето беше залязло, а аз се държах по-непринудено благодарение на изпитото вино. На улицата беше топло. Извърнах се назад към Исак, за да го попитам в каква посока е. При това движение загубих равновесие и се препънах. Исак ме хвана и ме притисна силно към гърдите си.

— Прекарах страхотна вечер с теб, Ерика — гласът му бе нисък и сериозен.

Това би могло да трогне друга жена, но мен ме дразнеше като звук от стърженето на нокти по черна дъска. Нещо не беше наред, въпреки толкова позитивния завършек на вечерта

— Благодаря Исак, обаче аз…

Той заглуши протеста ми като неочаквано ме целуна по устните. Замръзнах, когато той проникна с език и ме сграбчи за задника, като триеше слабините си в мен. Извиках в устата му, докато се опитвах да намеря опора и да го отблъсна, но той ме държеше здраво прикована на място.

Опитах се да откопча, а алармените сирени запищяха. Адреналинът се надигна в мен като приливна вълна. Цялото ми тяло бе обхванато от импулса да се боря, да го отблъсна от себе си колкото може по-скоро. Мозъкът ми издаваше заповеди, но противно на всеки инстинкт, аз се колебаех, като се надявах, че той просто ще ме остави на мира.

— Защо не се върнем обратно в хотела?

— Пусни ме, Исак.

Моля те. Не мога отново да направя това. Моля те.

Той се изсмя, противен звук, който ме прониза. — Мислиш, че на Ландън му пука за теб, така ли?

Кипях от гняв и се приготвих да забия коляно в топките му, когато той замръзна.

— Пери.

Дълбокият глас прозвуча зад мен. Исак ме пусна и веднага се отдръпна. Отстъпи назад към каменната стена на сградата. Бърз като светкавица, Блейк го сграбчи за гърлото и го притисна към стената.

Исак заломоти някакви извинения. — Тя се подхлъзна, аз я хванах. Това е всичко, кълна се.

— Не изглеждаше така.

Огледах улицата. Нощта се бе спуснала и бяхме сами. Опитвах се да успокоя дишането си, докато паниката отшумяваше в мен, като непрекъснато си припомнях, че съм в безопасност. Блейк беше тук и по всичко изглеждаше, че Исак няма никакъв шанс. Секунди по-късно бръщолевеше някакви патетични извинения, докато Блейк го стискаше все по-силно, като го заплашваше да направи едно погрешно движение.

— Тя е моя, Пери. И ако отново ѝ посегнеш, ще ти откъсна ръцете. Ясен ли съм?

— Да, да, напълно. — Той отпусна хватката си и го блъсна отново, от което Исак започна да кашля, като се вкопчи в ръката на Блейк, стиснала врата му.

Никога не го бях виждала толкова разгневен, както сега.

Най-накрая Блейк го пусна. — Махай се — заповяда той.

Исак изчезна надолу по улицата към Плаза. Блейк се обърна към мен със студеното си, като че изсечено от камък лице.

Глава седемнадесета

Последвах Блейк надолу по улицата, където бе паркирана лъскавата му спортна кола. От колко време ме следеше? Откъде изобщо бе разбрал къде ще бъде срещата ни? Странната му осведоменост относно местонахождението ми бе обезпокоителна, но нямах намерение да повдигам въпроса в този момент.

Той ми отвори вратата, механичен жест от негова страна, както предположих, тъй като не бе проронил дума откакто седнахме в колата и профучахме няколко пресечки до апартамента. Излязохме и аз го спрях пред входа.

— Сърдиш ли ми се?

— Не съм особено радостен, че те заварих да се целуваш с този тип, ако това имаш предвид.

— Той само… — вината не е моя.

— Знам, но нямаше да изпаднеш в подобно ситуация, ако ме слушаше.

Свих се, но с неудоволствие трябваше да призная, че беше прав. Цялото положение ме объркваше.

— Изненада ме неподготвена. Щях да се справя с него, ако ми беше дал възможност.

— Щеше ли да позволиш на Макс да те придружи като инвеститор?

Потропах с носа на обувката си по пода. Въпросът беше подвеждащ.

— Блейк, няма как да присъстваш на всичките ми бизнес срещи. Дай да спрем дотук.

— Отговори ми.

Поколебах се. — Може би.

— Така си и мислех. Ще финансирам бизнеса ти. Ще се обадя на Макс и ще му кажа, че сделката е приключена.

— Не, веднага престани. Това е моят бизнес. Аз трябва да вземам тези решения.

Точно бях спряла да треперя след постъпката на Исак. Заплахата на Блейк, че ще се обади на Макс при тези изключителни обстоятелства ме паникьоса по различен начин. Мислите ми препускаха, а аз трескаво се опитвах да изпреваря намерението на Блейк.

— Именно. И имаш нужда от два милиона, за да продължиш да го управляваш и да поддържаш стандарта на живот, който имаш в момента — каза той.

Замръзнах. — Нима ме заплашваш с апартамента? Кажи само една дума и веднага ще си стегна багажа. Ти си този, който насила ме вкара в него.

Той прокара ръка през вече разрошената си коса, а дъхът му свистеше през стиснатите му зъби. — Просто вземи парите и да забравим за това.

— Блейк, имаме връзка или поне така си мислех преди двадесет минути и ще се съгласиш, че тя и без това е достатъчно сложна. Няма да взема парите ти.

Той замълча като ме загледа проницателно. — Ти не ми вярваш.

Думите му ме пронизаха до дън душа. Не защото той се чувстваше така, а защото бяха верни. Вярвах на Блейк в много отношения, обаче се налагаше да ръководя бизнеса по собствените си правила.

Неспособна да съставя убедителен отговор, прекосих външната врата и едва не се сблъсках с Кеди и Сид, които влизаха в нейния апартамент. Блейк се вмъкна след мен.

Набързо кимнах, сбогувах се и се качих в апартамента. Блейк вървеше подире ми по целия път до спалнята. Аз не възразих.

— Събличай се — заповядах аз, с насочен към него показалец.

В главата ми цареше пълен хаос. Не можех да се сетя за по-добър лек от този да изчукам Блейк до пълна забрава. Както изглежда, през по-голямата част от деня бях мислила само за това.

Веждите му се извиха нагоре. — Не трябва ли да го обсъдим?

— Нещо неясно ли има? Сваляй дрехите — вирнах глава, като го предизвиквах да спори.

Той изчака още една минута, след което се съблече. Когато и последната дреха падна на пода, благоговейно загледах невероятния екземпляр, който бе пред мен на мое разположение. Плътта му бе опъната върху изваяните мускули. Пръстите ми копнееха да ги докоснат да почувстват как се огъват под мен, над мен, вътре в мен. Гневът ми се стопи, заместен от желанието, което се бях опитвала да потисна в продължение на часове.

Колкото по-дълго го гледах, толкова повече се надървяше той. Лицето му бе спокойно, обаче копнежът, който проблясваше в очите му бе точно отражение на моя. Приближих се и леко го блъснах в леглото. Той се протегна към мен, но аз отстъпих назад. Започнах да се събличам, като особено бавно свалих дантеления си комплект бельо, което бях избрала за него.

Покатерих се по него, без да бързам, като ритмично целувах гърлото, гърдите му, леко хапех тъмните ореоли на зърната му, докато те се втвърдиха от допира ми. Накрая се заех с пениса му и прокарах език по цялата му дължина, като облизах предкоиталната капка на върха му, насладих се на вкуса ѝ, преди да поема целия му член и да го плъзна все по-надълбоко, докато опря до задната стена на гърлото ми.

— За Бога, Ерика — той рязко си пое дъх.

Наслаждавах се на малката си победа. Той прекрасно умееше да се контролира и досега никога не бе показвал, че ласките ми го измъчват. Бедрата му бяха твърди от усилието да се сдържа, когато аз го освободих, като бавно извадих неговия пенис от устата си.

— Как си?

— Ела тук и ще видиш — очите му бяха полузатворени и потъмнели от похот.

Тялото ми ликуваше. Нагласих се над члена му и сантиметър по сантиметър се надянах на него, като давах възможност на тялото си да се пригоди към размера му.

Когато го възседнах напълно, ме обля гореща вълна. Изправих се и той ме сграбчи за хълбоците, притисна ме надолу към себе като докосна онова място вътре в мен, което само той можеше да задоволи. Отметнах глава назад и изругах. Замръзнах неподвижно, смаяна от това колко добре си подхождаме, как никой не можеше да се мери с него.

Той сграбчи таза ми и се опита да ме преобърне, но аз се извих и му попречих.

— Не — казах твърдо аз.

Той замръзна и отслаби хватката си. — Може би трябва да си уговорим пароли.

— Това е моята парола. Когато кажа не, вярвай ми, имам точно това предвид.

— Добре — спокойно отвърна той.

— Сега ще те чукам, докато ми омекнат краката и забравя как се казвам. А след това ще командваш ти, съгласен?

— Както кажеш, шефе — той тежко преглътна и сключи пръсти под главата си — самоналожено въздържание.

Обгърнах ханша си като се издигах и се спусках надолу с премерен натиск, докато улових ритъма. Гърдите ми бяха натежали и нежни. Притиснах зърната им, за да утоля неустоимия копнеж да бъда докосната. Ръцете на Блейк бяха неподвижни, а очите му не се откъсваха от мен. Хълбоците му се повдигаха и посрещнаха моите движения, като проникваше все по-дълбоко в мен с всеки тласък. Екстазът назряваше в мен. Треперех и прехапах устната си, докато стана безчувствена, попаднала в капана на оргазъм, който продължаваше да се изкачва към връхната си точка.

— Искам да те чуя — каза той. — Веднага, Ерика.

Сподавен прекъснат вик се изтръгна тялото ми, когато мощно свърших. Останала без дъх, изчерпана, се строполих върху него, вплетох пръсти в неговите и го целунах.

Блейк седна, захапа зърното на едната ми гърда, после на другата и влезе още по-дълбоко в мен. Изстенах. Хвана лицето ми с едната си ръка, а другата обви около кръста ми, като ме притисна към себе си и ме целуна — дълбоко проникваща целувка, която говореше много. Можех да вкуся желанието по устните му. Бях повече от готова да му предоставя контрола.

— Всичко е наред — казах аз.

Той ме преобърна с овладяно движение, като покри тялото ми със своето, преди силно да проникне в мен. Аз се извих нагоре, като приемах всичко, което той имаше да ми даде. С всеки тласък се разкривах все повече, часовете, през които го бях желала се събираха в кулминацията, в онзи върховен момент, когато можех да се разтворя в него.

Целувах го страстно, разкъсвана от гняв, любов и страст. — Ноктите ми одраха гърба му, когато свършихме заедно, хлъзгави от пот.

Блейк зарови лице във врата ми. — Ти си моя — прошепна той.

Затворих очи и го прегърнах. Нямаше представа колко беше прав.

Лежахме, задъхани и задоволени един до друг на леглото. Възхищавах се на невероятното тяло на Блейк, проснато до мен. Прокарах пръсти по одраната плът на гърба му, където бях забила нокти по-силно, отколкото бях възнамерявала.

— Хванах те — прошепнах аз.

— Ако продължаваш да ме докосваш така, аз ще хвана теб.

Изкикотих се и се изтърколих по гръб, омагьосана от момента и неспособна да откъсна очи от красивия мъж в леглото ми. Той се изправи и ме загледа.

— Беше невероятно, между другото. Приглади косата ми зад ухото ми, прокарваше пръсти по извивките на тялото ми, като че ги запаметяваше. — Как става така, че можеш да ми вярваш с тялото си след всичко, което си преживяла? А когато става дума за бизнеса ти, не ми вярваш, въпреки че съм разработил и продал десетки такива?

Изръмжах и затворих очи. Нямаше да се откаже заради едното чукане. Вероятно щеше да го използва в своя полза.

— Бизнесът е всичко за мен — свих се докато изричах тези думи, но беше вярно в много отношения. — Искам да кажа, бизнесът представлява години на усилия. Не само времето, което съм посветила, за да го изградя, но и годините, през които съм учила и съм станала онова, което съм.

— Да, и…

— Да сме заедно означава нещо и за двама ни. Вярвам ти повече отколкото някога съм вярвала на някого. Но какво ще стане, ако между нас се случи нещо, или ако ти се отегчиш от малката ми прищявка? Какво ще стане, ако бизнесът се окаже загуба за теб или пък се провали?

— Сумата, която искаш, е без значение за мен — каза той. — Малко е вероятно, дори е невъзможно да се окажа на загуба. Освен това, никога не бих допуснал бизнес, в който съм взел участие, да се провали.

— Тогава защо не инвестира, когато имаше такава възможност? Какво е различното сега, освен че побесняваш всеки път, когато се доближа на няколко крачки до друг мъж?

— Повече ме интересуваше да разбера каква си, отколкото да ти напиша чек. Знаех, че ако пасувам, Макс ще се включи. Бях прав. Сега… нещата са различни. Загрижен съм за теб и искам да се грижа за нещата, които са важни за теб.

Тирадата увисна във въздуха и една малка част от мен дори искаше да отстъпи. Седмици наред имах съмнения относно бизнеса, защото всичко се бе наредило толкова лесно. Мисълта, че от самото начало той е видял качествата му бе утешителна, но не променяше факта, че да се смесва работата с удоволствието до такава степен бе изключително лоша идея.

— Оценявам го, но това не е основание за инвестиция. Достатъчно лошо е, че с Макс имате проблеми, но аз не мога да изложа бизнеса си на риск, ако между нас двамата възникне напрежение. Ще бъде прекалено.

Той мълчеше, но усещах, че разговорът далеч не е приключил. Привлече ме и ме притисна към гърдите си, където заспах, стоплена и защитена.

На следващата сутрин проверих електронната си поща, все още изтощена от изминалата нощ. Блейк ме бе събуждал на няколко пъти, като може би целеше чрез секс да ме накара да отстъпя по въпроса с инвестирането. Не спорех с него, но не се предадох, поне що се отнася до бизнеса.

Преглеждах писмата, докато попаднах на съобщение от Сид, озаглавено „Резултати“. Стомахът ми се преобърна, докато го препрочитах.

Ерика,

Не беше толкова трудно, както се опасявах. Дейниъл Фицджералд, випуск 1992, специалност Икономика. Гугъл адрес: „Дейниъл Фицджералд Бостън

Сид.

Отворих нов прозорец и написах ключовата дума. Първо излязоха биографии на адвокати в юридическа кантора, където името му се споменаваше за пръв път като партньор. Вторият резултат бе официалния уебсайт на Дейниъл Фицджералд, кандидат за губернатор на щата Масачузетс, със стилно червено-синьо лого и запомнящ се девиз. Отдолу бе качен портретът на позастарелия мъж от снимката. Господи. Опипом намерих телефона си и набрах номера на Мари.

— Здравей малката ми — весело се обади тя.

— Дейниъл Фицджералд — казах аз.

— Какво?

— Така се казва мъжът от снимката.

— О — гласът ѝ звучеше по-скоро примирено, отколкото учудено.

— Знам, че мама е имала причина да не ми каже, но трябва да зная.

— Ерика, аз…

— Мари, имам право да науча. Ти беше най-добрата и приятелка. Ако някой може да знае кой е баща ми, това си ти.

Тя дълго замълча, преди да проговори: — Да.

— Какво да?

— Той е баща ти.

— Господи!

Скрих лице в шепите си и изведнъж ми се зави свят. Разбира се, имах някои съмнения, но донякъде се надявах тя да отрече. Да излъже или да ми каже, че съм луда да си измислям нещо толкова невероятно. А сега, изправена пред истината, не знаех какво изпитвам.

Бях прекарала целия си живот в сянката на отсъствието му, в неведение за другата половина на своето аз. Но дали наистина бях приемала това? По времето, когато бях достатъчно голяма, за да поискам да узная истината, майка ми си беше отишла. Като знаех, че никой не може да запълни това място в сърцето ми, никога не се бях запитвала сериозно кой ли е той.

Сега имах хиляди въпроси и никакви отговори. Дали изобщо знаеше за съществуването ми? Беше ли обичал майка ми? Що за човек беше?

— Добре ли си, миличка? — гласът на Мари прекъсна вихъра на мислите ми.

— Знаеш ли че се кандидатира за губернатор? — единственото нещо, което знаех за него, можеше да се окаже онова, което щеше да ни раздели. Нямах никаква представа как да проникна през обръчите от хора, които го заобикаляха.

Тя се засмя тихо. — Не, но не съм изненадана.

— Няма да бъде лесно да се свържа с него — казах аз.

— Бъди предпазлива, миличка.

Смръщих вежди. — Какво искаш да кажеш?

— Не знаеш в какво се забъркваш покрай него.

— Трябва ли да се безпокоя? Очевидно знаеш повече за него, отколкото аз.

— Ти си умно момиче. Просто внимавай и бъди нащрек — каза спокойно тя.

— Добре — казах след малко аз, като се опитвах да събера мислите си. — Благодаря ти.

— За какво?

— Задето ми каза истината. Дори и с леко закъснение.

Тя въздъхна. — Надявам се, че няма да съжаляваш задето го направих.

Поклатих глава, неспособна да си представя как бих могла.

— Не мога да обясня какво означава това… най-накрая да разбера кой е той. Но когато мама си отиде…

— Знам, миличка — каза спокойно тя. — Съжалявам. Съобразявах се с нейната воля.

Издишах, с желанието тази новина да ми донесе по-голямо облекчение, отколкото в действителност. Не ми харесваше мисълта, че Мари е крила самоличността на баща ми от мен, нито че майка ми е искала това. Но вече не бях малко момиченце. Колкото и плашещо да изглеждаше, исках да узная повече за мъжа и за това какво е означавал за майка ми.

— Трябва да затварям. Трябва да обмисля всичко това. Обаче скоро ще ти се обадя.

— Можеш да ме търсиш по всяко време. И Ерика?

Замълчах за малко. — Какво?

— Внимавай, чу ли?

— Ще внимавам. Обещавам.

Прекъснах връзката и се загледах в снимката на сайта, като ми се искаше да познавах мъжа от другата страна. Не адвоката или политика, а човека.

Кликнах върху някои прозорци в сайта и научих колкото можах повече за него, което само засили усещането колко трудно щеше да бъде да си уговоря среща. Не можех просто да вляза в кабинета и да му се представя. Хрумна ми мисълта да помоля Блейк да влезе в ролята на посредник, обаче отхвърлих тази идея. Не исках да го замесвам в това, за негово и за мое добро.

Прехвърлих номерата в телефона си и се обадих на Али. Още не бяхме говорили и силно се изненадах, когато тя вдигна.

— Опитвах се да се свържа с теб — казах аз, като се опитвах да не издам колко съм загрижена.

— Знам, наистина съжалявам. Бях затрупана с работа, а трябваше да се оправям и с цялата тази история с Хийт.

— Добре ли си?

Тя замълча за момент. — Струва ми се, че да.

— Как е Хийт?

— Изглежда добре… по-добре. Той е в Лос Анджелис, а аз не мога да отида да го видя, защото съм много заета.

— Така е. Представям си какво е било всичко това за теб.

Тя се засмя апатично. — Мисля, че е трябвало да завърша психология, защото когато бях с него, като че ходех с двама напълно различни мъже.

— С тази разлика, че си влюбена само в единия.

Тя въздъхна от другата страна. — Вярвай ми, знам.

— Али, давам си сметка, че невинаги съм била на твоя страна, когато е ставало дума за Хийт, но надавам се знаеш, че винаги можеш да разговаряш с мен на тази тема. Шокирана съм, но искам да ти помогна. Ти все още си най-добрата ми приятелка. Не искам това да ни раздели.

— Благодаря ти — каза тя. — Това означава много за мен. Очевидно не мога да споделям с родителите си. Те ще се побъркат от страх.

— Да се надяваме, че Хийт ще се излекува, преди да ти се наложи.

— Дано.

Потропах с пръсти по плота. — А пък аз имам интересни новини.

— Какво става?

— Мисля, че открих баща си.

— Какво? Сериозно ли говориш?

— Обаче имам нужда от теб. Той е някаква голяма клечка — адвокат, а също така се е кандидатирал за губернатор, така че нямам представа как да се свържа с него, нали разбираш, дискретно. Надявах се да ти хрумне някоя идея.

— Ау, добре. Чакай да видим какво мога да направя. Познавам някои хора в списание „Ревю“. Може би ще успеем да поискаме интервю.

Настроението на Али се промени. Новата мисия я оживи. Това момиче бе родено за маркетинг.

— Благодаря.

— Няма защо. Но как се чувстваш от всичко това? Прехапах устни и се загледах напред с невиждащ поглед.

Как ли се чувствах?

— Трудно е да се изрази с думи. Предполагам, че съм развълнувана. Но и нервна. Нямам представа що за човек е той. Независимо от това усещам, че трябва да свържа с него. Не мога просто да си седя като знам кой е, без да се опитам да разбера дали и той не иска да се запознаем.

— Сигурна съм, че иска.

Свих рамене. — Може би. Скоро ще разберем, надявам се.

— Ще видя какво мога да направя с това интервю. Дръж ме в течение, ако възникне нещо ново.

— Разбира се. Благодаря ти, Али.

— За нищо. Ще ти звънна по-късно.

Глава осемнадесета

Нервно прелиствах някакво списание, докато красивата администраторка на рецепцията на Дейниъл Фицджералд ме покани да вляза. Офисите на фирмата „Фицджералд&Куин“ бяха разположени в сърцето на финансовия квартал на Бостън и просторният ъглов кабинет, в който се озовах, не оставяше никакво съмнение, че мъжът, седнал пред мен, е една от най-важните клечки в корпоративния пейзаж на града. Облечен в забележителен костюм от три части, той преглеждаше книжа зад поставеното върху подиум писалище, с очила за четене, кацнали на носа му. Вече не приличаше на безгрижния млад човек от снимката.

— Мистър Фицджералд — гласът ми секна при този обикновен поздрав.

Той ме погледна със същите като моите хладни сини очи. Косата му бе започнала да посивява, по лицето му имаше бръчки, но все още бе много красив. Можеше да се разпознае мъжът от снимката.

— Аз съм Ерика Хатауей — протегнах ръка за поздрав.

Той се изправи, за да ме посрещне и ми посочи креслата пред писалището с приятна усмивка. — Заповядай, седни, Ерика.

Седнах и вдъхнах аромата на добре поддържаната кожена тапицерия.

— Да видим. Значи работиш за „Харвард Ревю“? — той изви вежда към мен.

— Нещо такова — Али ми бе уредила интервюто под претекста, че работя за известното списание и ако нещо се объркаше, вероятно някой служител щеше да бъде уволнен заради нейното ходатайство.

Той ме гледаше очаквателно.

Преглътнах мъчително и поех дълбоко дъх. Да става каквото ще.

— Говори ли ви нещо името Патриша Хатауей? — попитах най-накрая като го гледах изпитателно, докато изричах тези думи.

Дори и то да означаваше нещо за него, не го показа, лицето му бе застинало, лишено от емоции. Сините му очи ме пронизваха, непроницаеми.

Той небрежно погледна часовника си. — Не съм сигурен. По какъв начин това е свързано с интервюто, млада госпожице? — Гласът му бе равен и невероятно овладян.

Тежко преглътнах, като се борех с внезапен пристъп на гадене. Луда ли бях да постъпвам така? Ами ако грешах? Ако „информацията на Мари не бе точна?

Прогоних съмнението от съзнанието си и се съсредоточих върху настоящето. Сведох поглед към ръцете си, свити нервно в скута ми. — Аз съм дъщеря на Патриша Хатауей. Надявах се да мога да поговоря с вас за това.

Между двама ни се възцари дълго мълчание и тогава осъзнах истината. Тялото ми се вцепени при това прозрение.

Като се изправи рязко, той прекоси кабинета е гъвкава грация, затвори вратата и се върна обратно на мястото си. Свали очилата си и ги хвърли на писалището и ме погледна сурово.

— Какво целиш с това?

О, Господи. Съмненията отстъпиха пред неопровержимата истина, че този мъж наистина е баща ми. Можех да го почувствам. Вкопчих се в седалката на креслото, а дланите ми обилно се потяха. Помолих се наум да не ме изхвърли на мига, след като чуе онова, което се готвех да му кажа.

— Аз… — опитах се да си представя как произнасям думите, обаче те заседнаха в гърлото ми. Звучаха налудничаво и арогантно. Но бяха верни. Знаех го. Ами ако той не ми повярва? Затворих очи и ги изрекох, преди да загубя кураж. — Мистър Фицджералд, мисля, че съм ваша дъщеря.

Той се облегна назад в креслото със стиснати челюсти и ме пронизваше с поглед. Стоеше така, както ми се стори, цяла вечност. Сърцето ми биеше в гърдите, предчувствието за онова, което можеше да каже или да направи, увисна в пространството между нас.

Бавно издиша и се облегна напред на писалището си. — Да видим. За пари ли става дума? Ако е така, просто ми кажи за каква сума говорим.

Опитвах се да кажа нещо, но думите му ме прерязаха. Той мислеше, че го изнудвам за пари? Не, не, не. По дяволите. Енергично клатех глава и разтривах точката между веждите си. Всичко вървеше наопаки. — Не става дума за това. Просто исках да се срещна с вас. Това е всичко.

Не исках нищо от него. Поне нищо такова.

Той се поколеба за миг, преди да се облегне отново на бюрото си, като разтъркваше основата на носа си с въздишка. — Не мога да кажа, че съм очаквал това.

— Нито аз, честно казано. Никога не съм мислила, че ще ви срещна.

— И аз. Слушай, Ерика — той прочисти гласа си и подреди някакви книжа на бюрото си. — Страхувам се, че наистина не е нито времето, нито мястото да обсъждаме това.

Кимнах. — Знам. Съжалявам.

— В разгара на кампанията съм. За теб ми отпуснаха петнадесет минути, така че имам друга среща след малко.

Замръзнах, когато схванах значението на думите му. Щом не го заплашвах с нищо, той нямаше време за мен. Гърлото ми се стегна и очите ми започнаха да парят от непролети сълзи. Каква загуба на време. Онази част от мен, която бе разчитала толкова много на тази среща, сега бе обхваната от болезнено съжаление. Трябваше да очаквам това. Беше глупаво, налудничаво от моя страна. Ако Мари не ми беше показала проклетата снимка…

— Разбирам — посегнах към чантата си като се надявах да не изглеждам така наранена, както се чувствах. — Във всеки случай за мен бе удоволствие да се запознаем. Успех с кампанията.

Изправих се, за да стисна ръката му и сведох поглед, като избягвах очите му. Нямаше да му доставя удоволствието да разбере колко ме боли. Той хвана ръката ми и я задържа малко по-дълго.

— Нали ще предадеш на Пати поздрави от мен?

— Тя почина.

Гласът ми бе равен, безизразен. Естествено бе да предположи, че тя още е жива. Беше ми отнета твърде рано.

Той бързо издиша, а ръката му пусна моята. Улових сянка на някакво чувство да прелита в очите му. Той потърка гърдите си и потръпна.

— Нямах представа.

Кимнах.

— Почина, когато бях на дванадесет години. Рак на панкреаса. Обаче не страда дълго.

Гласът ми бе спокоен докато изричах думите, равен и безпристрастен. Като че говорех за някой, когото бегло познавах, потиснах чувствата си щом усетих, че се готвят да излязат наяве. Днес не бе ден да потъвам отново в мъката си. Емоциите ми бяха опънати като струна.

— Много съжалявам.

— Благодаря. Няма откъде да знаете.

Нали така?

Обърнах се да си вървя, но той ме спря като сложи силната си ръка на рамото ми, за да ме задържи. — Ерика, почакай.

Вдигнах вежди, а сърцето ми бясно заби от противоречивите чувства, които бях изпитала през изминалите минути.

— Този уикенд със семейството ми ще прекараме известно време в Кейп. Може би ще можем… да наваксаме? Да поговорим повече за всичко това?

— Разбира се — отвърнах бързо аз. Поех дълбоко въздух и почувствах как някаква тежест падна от тялото ми при това предложение. Искрен ли беше?

— Прекрасно. — Усмихна се широко, а аз плахо му отвърнах.

— Мистър Фицджералд…

— Моля, наричай ме Дейниъл… предполагам. — Нервно сви рамене. Сега изглеждаше по-човечен, не толкова страшен, както преди.

Отпуснах се и в душата ми покълна надежда. — Дейниъл, съжалявам за начина, по който постъпих. Предполагам, че изобщо няма подходящ начин.

— Вероятно няма. — Той се обърна към писалището, надраска някакъв адрес върху бележник с монограм и ми подаде листа. — Това е адресът. Хайде да се уговорим да дойдеш на вечеря в петък. После можеш да останеш колкото време искаш.

— Ще се радвам.

Той ме изпрати до вратата. — Аз също.

Неловко му махнах с ръка за сбогом. Все още не можеше да става дума за прегръдки.

Върнах се в апартамента и с чаша вино в ръка се потопих във ваната с лъвски крака, поставена в средата на банята до стаята ми. Разбира се бе едва пладне, обаче днешният ден бе необикновен. Може би най-наситеният с емоции от зрелия ми живот и съвсем спокойно можеше да се окаже и най-лошият.

Телефонът до мен иззвъня, като прониза този миг покой.

— Ало?

— Ерика, Макс се обажда.

— О, здравей. — Седнах във ваната и се огледах наоколо за нещо, върху което да записвам, ако се наложи.

— Удобно ли е да говорим?

— Разбира се — излъгах, смутена задето щях да водя делови разговор от ваната.

— Има добри новини. Документите по сделката са готови. В момента ги преглеждам за последни корекции и ще сме готови да подпишем утре.

— Това е чудесно. Мога да дойда сутринта, ако ти е удобно.

— Щях да се изям от нерви, ако уговорехме по-късен час.

— Прекрасно. Наистина очаквам с нетърпение да работя с теб, Ерика.

— Не мога да изкажа колко съм ти благодарна.

— Всъщност, можеш. Ще ми благодариш като постигнеш висока възвръщаемост на инвестицията.

Сърцето ми се сви от страх. — Ще направя всичко по силите си — обещах аз.

— О, и като вечеряш с мен днес. Искам да празнувам с новия си бизнес партньор.

Усмихнах се, обаче ентусиазмът ми бе попарен от съвсем пресния спомен за последната ми бизнес вечеря, която бе поела в съвсем погрешна посока. Какви бяха шансовете ми да проведа още една, без Блейк да отправя смъртни закани и да души съперника?

— Всъщност, тази вечер съм заета, но какво ще кажеш за празничен обяд утре, аз черпя?

— Звучи добре. Тогава до утре.

Затворихме и аз отново се отпуснах в топлата вода на ваната, оживена от внезапното съзнание, че с тези пари целият ми живот щеше да се промени. През последните седмици се бях спотайвала в очакване на този голям пробив. Сега, в рамките на часове щяхме да бъдем финансирани и можехме да започнем да действаме на много по-широка нога. Щях да се занимавам със служители, ведомости, документи и непредсказуеми отсега проблеми.

Бъдещото бе несигурно и дяволски плашещо, но в душата ми запърха радостна възбуда. Никога не се бях чувствала толкова готова да посрещна предизвикателството. Отправих мълчалива молитва към вселената да не допусне да прецакам нещата.

Бях много спокойна и леко пийнала, когато Блейк влезе.

— Тежък ден в офиса? — Той седна на ръба на ваната, където краката ми се подаваха над пяната.

— Имам нужда от почивен ден преди да започна да се товаря с работа.

— От утре и това ще стане.

— Какво искаш да кажеш? — попитах аз, като се надявах, противно на здравия разум, че той не знае за сделка, която минава през собствената му фирма.

— Да, знам, че приключваш сделката с Макс утре — каза той. — Може ли да обсъдим други възможности?

— Не, не можем, Блейк, защото вече го обсъдихме и отговорът е не. — Опитвах се да звуча възможно най-уверено.

— Ти дори не познаваш Макс, а си съгласна да му предоставиш право на собственост върху твоята компания — продължи той. Бях уверена, че той ще продължи да настоява, докато спечели.

По дяволите. — Същото ще бъде и с теб. Къде е разликата?

— Никога не съм казвал, че искам право на собственост. Може да ми дадеш акции или можем да го наречем заем. Това наистина няма значение за мен.

— Именно.

Той вдигна очи нагоре. — Нямам предвид това, Ерика.

Излязох от ваната, мокра и покрита с мехурчета пяна. — Можеш ли да ми подадеш кърпата?

— Не и преди да поговорим — той не помръдваше.

Гледаше ме втренчено, решително скръстил ръце пред гърдите си, само с леко раздвоено от голотата ми внимание. За щастие, можех да мина и без кърпа.

— Престани — рязко казах аз.

— Трябва да ми вярваш — спокойно отвърна той.

Нещо в начина, по който го каза, ме озадачи. Защо изведнъж това бе станало толкова важно за него? Какво се бе променило между нас през тези няколко седмици, заради което за него бе станала непоносима мисълта да инвестирам с Макс? Щях да го попитам, ако мислех, че ще ми даде директен отговор. Нямаше значение, нищо, което можеше да каже, щеше да ме разколебае. Бях взела решение. Той трябваше да разбере веднъж завинаги, че не съм негова собственост, която притежава и контролира.

Стъпих на плочките на пода и едва не се подхлъзнах на сапунената вода, която се стичаше от мен. Той понечи да ми помогне, но аз се отскубнах.

— Този разговор приключи — казах аз. — Ти имаш сериозни проблеми с контрола и те съветвам да потърсиш помощ от терапевт, за да ги разрешиш, тъй като е ясно, че аз не мога да ти помогна.

— Добре, аз имам проблеми с контрола, а ти имаш сериозни проблеми с доверието, Ерика. Може би и за двама ни терапията ще се окаже от полза.

Погледнах го. Моите проблеми с доверието поне имаха напълно основателни причини. Проблемите на Блейк с контрола несъмнено произтичаха от успеха му, който доколкото ми бе известно, едва ли бе травмираш. Освен това, винаги бях мразила терапията. Намекът му, че имам нужда от такава, като повтори собствените ми думи, ме накара да се почувствам малка. Повредена.

Стиснах зъби и се увих кърпата около себе си. — Върви по дяволите.

— Ерика, такъв съм аз. Така съм програмиран. И когато се опитвам да контролирам ситуацията, моля те разбери, че имам убедителни основания за това.

Поех дълбоко дъх, решена да не допусне спора да се задълбочи. — Нещата са прости, Блейк. Имам нужда от равновесие в живота си. Нямам намерение да ти дам всичко — разум, тяло и бизнес и да те оставя да ме командваш като послушна марионетка. Това ще ме съсипе. Това ще съсипе нас.

— Значи си взела решението си? — от спокойния му глас неочаквано ме побиха тръпки.

— Окончателно. Свиквай — оттеглих се в спалнята, за да потърся удобния си анцуг.

Блейк беше необичайно тих и когато се излязох от дрешника видях, че си бе отишъл. Въздъхнах с облекчение, докато ме заливаше вълна от тъга, която изсмука всичките ми сили. Той си бе отишъл. Строполих се върху леглото. Границата между копнежа ми към него и всеобхватния ми гняв започна да се заличава, докато се взирах в тавана. Това беше само кавга. Двойките непрекъснато се караха. Щяхме да го преодолеем.

Но какво означаваше тя за връзката ни? Ами ако това беше то? Краят? Как щях да живея занапред без него? Частица от мен бе искала той да си тръгне, или поне да се откаже от темата за инвестициите. Сега, когато си бе отишъл, не можех да си обясня странната пустота, която усещах.

Затворих очи и се опитах да се убедя, че след като утре всичко свърши, ще да намерим начин да се справим. Молех се да успеем.

Въртях се в леглото цяла нощ. Събудих се обляна в студена пот, объркана, когато осъзнах, че Блейк не е при мен. Копнеех за него, копнеех да загърбим това недоразумение.

Представих си как се промъквам в апартамента му с ключовете, които той ми бе дал и как го съблазнявам. Как признавам, че го обичам. Всичко имаше смисъл, когато той беше в мен, когато ме любеше, когато отвеждаше и двама ни на място, където нищо друго нямаше значение. Сега всичко изглеждаше безсмислено. Прокарах ръце по влажната си кожа, като желаех неговите ръце да ме докосват. Само да можех да го почувствам до мен, може би щях да разбера, че не сме се разделили. Че той все още ме обича толкова много, колкото и аз го него, въпреки влудяващия си характер.

Борех се с порива си да отида при него до зазоряване. В мен се надигна гняв заради това, че бе постъпил така с мен. Беше ме притежавал, както никой друг. Изтощена и възбудена, сега бях болна от желание, буквално изгубила съня си, защото не можех — не исках — да му дам онова, което той искаше.

Исках да му дам каквото искаше, но на каква цена?

На другата сутрин надникнах в стаята на Сид, където той шумно хъркаше. Не си дадох труда да шепна, защото знаех, че няма да се събуди лесно. — Сид, искам да те помоля за услуга.

Той се обърна и изръмжа. — Каква?

— Вчера се видях с баща си и той ме покани в тяхната къща в Кейп за уикенда. Не знам дали ще остана да преспя, но си мислех да те помоля да ми заемеш колата си.

Той стана от леглото, напълно облечен е дрехите от предишния ден.

— Ето — подаде ми ключовете от бюрото си. — Ти все още не го познаваш достатъчно добре. Сигурна ли си, че идеята е добра?

— Кандидатира се за държавен пост. Почти съм убедена, че не коли хората с брадва, Сид. Но оценявам загрижеността ти.

Той кимна с глава, стовари се на дивана и се скри под одеялото.

Хвърлих малка пътна чанта в сребристото ауди и наместих седалката, за да я приспособя към доста по-дребната си фигура. Сид живееше ужасно оскъдно, но не се стискаше, когато ставаше дума за возила. Внимателно излязох от мястото, където той бе паркирал паралелно. Ако дори съвсем леко ожулех или одрасках колата, той щеше да страда седмици наред.

Намерих място близо до офиса на Макс. Проверих как изглеждам в огледалото. Окончателното сключване на сделката вече не зависеше вече от моето представяне, но исках да изглеждам добре за случая, така че бях облякла тясно прилепнала бяла рокля с тънък колан и светлобежови обувки с високи токчета.

Пристъпих в преддверието на „Енджълком“ като изглеждах и се чувствах като изцяло финансиран изпълнителен директор, какъвто скоро щях да стана. Служителката на рецепцията ме придружи до заседателната зала, където бях изнесла първата си презентация.

Отново се озовах сама в стаята, като си припомнях как Блейк ме бе вбесил още от първия ден. Напрегнах се при мисълта, че онова, което щеше да се случи днес, можеше завинаги да ни промени.

Макс влезе в залата и ослепителната му усмивка прогони опасенията ми.

— Днес е големият ден — каза той.

Лекомислено се засмях. Ентусиазмът на Макс бе заразителен. Прегърнахме се приятелски и той отново ме целуна по бузата, но аз бях толкова радостна, че не обърнах внимание.

— И така, откъде да започнем? — плеснах с ръце нетърпелива да подпиша нещо, докато не видях купчината документи, които той тръсна на масата, обемисти като италианското издание на „Вог“. Десетки разноцветни стикери, които указваха къде трябваше да се положат подписи, стърчаха от купчината. Заля ме вълна от безпокойство. — Всичко това? — попитах аз.

— За жалост, да. Затова тези неща отнемат толкова много време за подготовка.

— Нали не си залагам първородния син, дето още го нямам?

Седнах на стола срещу него, като се безпокоях, че не разполагам с необходимото време внимателно да прегледам поне част от всичко това. А какво щеше да стане, ако имаше нещо, което в никакъв случай не можех да подпиша? Ами ако изобщо не разберях какво, по дяволите, подписвам?

— На твое място нямаше да бъда толкова сигурна — каза някой зад мен.

Завъртях се на стола си и видях как Блейк влиза в залата. С джинси и тъмносин пуловер с остро деколте, той изглеждаше неумолим, въпреки небрежното си облекло.

— Какво мога да сторя за теб, Ландън? — Макс говореше отривисто, а устните му се свиха в тънка черта.

— Да ме оставиш за момент насаме с мис Хатауей.

— Разбира се. След малко приключваме.

— Сега.

— Някакъв проблем ли има? — попита Макс през стиснати зъби.

— Ти си проблемът.

При тези думи Макс се изправи. Столът му се катурна назад и с трясък се блъсна в стъклото на прозореца. — Говори спокойно, Ерика — той погледна Блейк, след това ни остави и затвори вратата след себе си.

Сърцето ми бясно биеше, смесица от откровеното облекчение да видя Блейк, заместено скоро от мъчителния страх, че сделката с Макс в момента виси на кантар. Ако Блейк щеше да създава такива трудности в работата ми, защо Макс да иска да се занимава с мен? Само щеше да се абонира за неприятности за месеци напред.

— Какво, по дяволите, правиш тук — рязко казах аз.

— Не исках да идвам, но ти не ми остави възможност за избор.

— Казах ти, взела съм решение, вече е свършено.

— Не съвсем. Още нищо не си подписала.

— Твърдо възнамерявам да го направя, така че те съветвам да укротиш натрапчивите си склонности и да ни оставиш на мира.

— Вече е твърде късно.

О, не. Поколебах се. Сковах се от страх. — Твърде късно за какво?

— Преведох в двоен размер парите, от които имаш нужда в бизнес сметката ти.

Опитвах се да намеря думи, да формулирам въпросите, които трябваше да бъдат зададени, а вместо това продължавах да стоя с отворена уста, смаяна от дързостта му, която ако трябваше да бъда точна, винаги ме изумяваше.

— Не се мъчи да измисляш начини да ги върнеш обратно, защото ще затворя достъпа ти до всички инвеститори в града — продължи той. — Знаеш, че мога да го направя.

— Ами ако Макс още иска да инвестира?

— Няма да иска — каза той като нещо окончателно. Никаква сделка не минава тук без мое разрешение, а той няма да получи такова от мен.

— Защо постъпваш така? — гласът ми се пресече. Умело ме бе притиснал в ъгъла. Можех да обмислям други ходове, обаче знаех, че той вече ме е изпреварил.

— Загрижен съм за теб повече, отколкото Макс някога ще бъде, въпреки че Бог ми е свидетел, че ще се опита да те убеди в противното.

— Не става дума за проклетото ви псевдобратско съперничество с Макс. Тук си играеш с живота ми. Това е всичко, за което съм работила, а ти го съсипваш — ударих с юмрук по масата, преди да се изправя и да застана пред него.

— Това дори не може да се сравнява с онова, което ще постигнеш. Фактът, че мислиш, че ще те проваля, само показва колко наивна си всъщност.

Зашлевих го силно, а звукът от плесницата отекна в залата, както думите му отекваха в мен. Дланта ми пареше, дишах на пресекулки.

На лицето му се изписа изумление, но той се поколеба само секунда преди да обхване тила ми и да ме целуне, като притисна устните си в моите. Свих ръцете си в юмруци. Не. Той нямаше да ме сломи. Не и този път. Нямаше да го допусна.

Борех се със себе си като потисках чувството, което събуждаха устните му, впити в моите, заявяващи с всяка целувка, че ме притежава. Ти си моя. Гласът му отекна в главата ми. От мен се изтръгна стон и осъзнах, че му връщам целувката, а тялото ми спонтанно му отговаряше. Цяла тръпнех от любовта и омразата, които изпитвах към този мъж. Мразех се заради това. За това че го желаех по начина, по който го желаех.

Сломена бях.

Той бе победил.

Глава деветнадесета

На излизане от града попаднах в задръстване на потеглилите на юг колони от коли и обзета от ярост ми се искаше да можех да карам със сто и шестдесет, вместо с двадесет километра в час, както показваше стрелката на спидометъра. Стотици хора се бяха отправили към Кейп в този петъчен следобед и, въпреки че точно сега не бях в настроение за семейна среща с новооткрития си баща, исках да съм някъде възможно най-далеч от Блейк.

По някакъв начин бях събрала сили да оставя Блейк в заседателната зала. Извиних се кратко на Макс, но му спестих подробностите, тъй като знаех, че Блейк щеше да побърза да го осведоми. Прав им път и на двамата. Доколкото това ме касаеше, можеха да продължат с безсмисленото си съперничество, докато се изпепелят взаимно в проклетия пожар на славата.

Блейк не ми бе оставил никаква друга професионална възможност, обаче бях категорична, че няма да го възнаградя с връзката ни. Обичах го, безумно и със страст, каквато вероятно никога повече нямаше да изпитам, но нямаше да допусна да бъда държанка. Апартаментът, а сега и бизнесът. Не преставаше да се меси, докато не се оказах напълно в неговата власт, обект на неговите прищевки и желания. В спалнята исках това, копнеех за това. Но в истинския живот имах нужда от граници и колкото и да се опитвах, не можех да го накарам да го приеме. Гневът ми заклокочи на повърхността и аз ударих волана.

Няколко часа по-късно, трафикът най-накрая се отпуши. Запромъквах се, като сменях платната като рали състезател, докато джипиесът ме насочи към изход от магистралата.

Подкарах малко по-внимателно по криволичещия локален път към моята цел. По протежение на брега се редуваха разкошни къщи, като всеки имот се радваше на прекрасен изглед към океана. С изключение на кратък излет с Али, почти не познавах тази първокласна отсечка от крайбрежието на Нова Англия.

Паркирах в автомобилната алея на триетажна огромна къща до последен модел лексус. Бях пристигнала. Поех си няколко пъти дълбоко дъх и отпуснах волана, като се опитвах да се отърся от гнева си към Блейк. Очаквах този ден да бъде щастлив. Може би още не бе твърде късно.

Излязох от колата и надникнах над оградата, която отделяше автомобилната алея от малкия заден двор и плажа отдолу. Къщата бе построена върху стръмна скала, разположена високо над съседните къщи и предлагаше впечатляваща гледка към океана в три посоки.

— Ерика — гласът на Дейниъл долетя от задната врата.

Изглеждаше различен. Небрежно-елегантен в панталони каки и ленена риза, той се усмихна, когато се приближих.

— Радвам се, че дойде. — Приятелски ме прегърна.

Жестът ме изненада, обаче ми стана приятно.

— И аз — казах.

Защитена от рамото му, силно го прегърнах в отговор, като ми се искаше да не бях толкова изтерзана точно сега. Ако не внимавах, щях да се разплача на мига. Нямаше да си помисли, че преследвам парите му, но щеше да се убеди, че ми хлопа дъската.

— Влизай, искам да се запознаеш с Марго.

Кимнах, вдигнах чантата си и я оставих в антрето. Влязохме в просторната трапезария е мебели от състарено, боядисано в бяло дърво, от която се минаваше в дневната. Големи дивани, покрити е бели ленени калъфи, с разпръснати по тях светлосини възглавници — целият интериор бе в типично морски стил.

Той ме поведе към кухнята, където висока жена с червеникаво кестенява коса бъркаше салата. — Ерика, това е Марго.

Марго свали престилката си и тръгна към мен с протегнати ръце. Фигурата ѝ бе гъвкава, а загорялото ѝ лице бе обсипано с лунички. От ушите ѝ висяха перли, които хармонираха с огърлицата на шията ѝ. Въпреки че беше висока я чувствах крехка в прегръдката си. Когато отстъпи назад, веднага се поздравих за избора си на облекло.

— Наистина ли си ти? Колко се радвам да се срещнем, скъпа. Гладна ли си?

През целия ден не можех да помисля за ядене. Тази сутрин нервите ми бяха опънати до крайност, а след срещата яденето бе последната ми грижа. — Всъщност, умирам от глад.

— След няколко минути ще е готово. Скъпи, вече можеш да се заемеш с рибата — тя посочи хладилника на Дейниъл.

Той кимна и ме пусна, за да вземе някакъв поднос. — Искаш ли бира?

— Разбира се — казах аз, въпреки че щях да се отрежа на секундата, ако не сложех нещо в стомаха си. Ако изпиех цяла бира, вероятно те щяха да узнаят за мен повече неща, отколкото биха искали. Дейниъл хвана две шишета със свободната си ръка и ми направи знак да го последвам.

Излязохме навън на терасата и докато той се занимаваше с грила, се вживях в ситуацията. През целия път се бях ядосвала на Блейк, вместо да обмисля нещата, за които двамата с Дейниъл бихме могли да говорим, за да се опознаем по-добре. Наистина исках той да ме опознае, да иска да ме опознае.

Погледнах към хоризонта и спокойния океан пред нас. Покрай скалите в подножието на рифа, по повърхността се движеха черни точици.

— Какво е това? — попитах аз.

Дейниъл погледна, накъдето сочех — Тюлени. Там са по цял ден. Шумни животни. Те са първото нещо, което чуваме сутрин.

Позасмях се при мисълта, че тюлените са нещо като петлите по тези места. — Имаш красива къща.

— Благодаря. Харесва ни тук. Прекрасна е за почивка.

Той затвори капака на грила и се облегна до мен на перилото, което ни отделяше от стръмния склон няколко стъпки по-нататък. Малка сгъваема стълба се спущаше от края на поляната надолу към плажа. Скалите бяха красиви, но опасни, особено ако някой се озовеше там по време на прилива.

Дейниъл прекъсна разпилените ми мисли. — Потърсих те в Гугъл, но трябва да призная, че не ми стана съвсем ясно с какво се занимаваш. Какво представлява „Клозпен“?

Усмихнах се, сгрята от мисълта, че той бе положил усилие. Крехката надежда, която бях почувствала преди, отново оживя.

— Това е нова социална мрежа, насочена към модата. Помага на хората да си намерят дрехи, да се свържат с представители на марки и дизайнери, такива работи.

— Значи ти си разработила това още докато си учила?

— Заедно с неколцина приятели. След като се дипломирах, започнах да търся финансиране, което… направих пауза, усъмнена в думите още докато ги изричах — получихме днес, така че да се надяваме, че ни чакат големи дела.

— Това е фантастично, Ерика — той се усмихна и наклони бирата си към мен.

— А ти? Винаги ли се искал да се занимаваш с политика?

Той сбърчи нос и се загледа към тъмнеещия хоризонт на океана. — В известен смисъл, да. Моето семейство се е занимавало с политика на местно ниво няколко поколения наред, така че моето включване бе неизбежната крачка напред в кариерата ми.

— Добре ли върви надпреварата за губернаторското място?

— Определено. Имаме няколко големи спонсори и мисля, че водим доста добра кампания. Медийно социалният компонент, въпреки че почти нищо не знам в подробности, изглежда също генерира резултати. Може би ще можеш да ми обясниш.

Кимнах и се засмях. Несъмнено двамата говорехме на напълно различни професионални езици.

— Като стана дума за кампанията… — той се поколеба, като че обмисляше какво да каже. — Малко ми е неловко, но има нещо, което трябва да те попитам. — Той потърка леко наболата си брада. — Както ти казах, срещата ми с теб бе неочаквана. Приятна изненада, разбира се.

— Разбира се — потвърдих аз.

— Тази кампания е свързана с много пътувания и не знам как да ти го кажа, без да прозвучи съвсем, не знам, ужасно, предполагам.

— Предпочиташ да не се изявявам публично като твоя незаконна дъщеря — изтърсих направо аз. Доколкото познавах политиците, той щеше дълго да усуква, преди да заговори по същество.

Лицето му се смекчи и по него се мярна сянка от вина, но аз разбирах откъде идва тя. Последното нещо, което исках бе да му бъда в тежест или да му създавам тревоги.

— Няма проблем, наистина — казах аз. — Просто исках да получа възможност да те опозная, което надявам се все още може да се случи. Обаче си имам мой собствен бизнес и моя пи ар кампания, върху която трябва да работя. Последното нещо, което искам, е да усложнявам онова, което си изградил тук.

— Честно, нямам какво да спечеля от твоите политически връзки.

Той кимна и отпи голяма глътка от бирата си. — Това е разбираемо, както предполагам. Очевидно и двамата си знаем урока, а това е най-важното, нали?

Кимнах и прокарах ръка по перилото, като обмислях въпроса, който възнамерявах да му задам.

— Може би поради възрастта ми, бях толкова малка, когато тя почина. Но винаги съм се питала, защо майка ми никога не ми е говорила за теб.

Той се стегна и между веждите му се очерта бръчка. — Връзката ни бе сложна. Най-малкото стана такава, когато разбрахме, че тя е бременна. Нито нейното, нито моето семейство щяха да посрещнат добре новината.

— Мога да си представя.

Роднините на майка ми винаги се държаха много отчуждено. При Дейниъл, предполагам положението не е било много по-различно. Аристократично семейство като неговото нямаше да приеме добре той да спи с момиче, за което не е венчан, независимо от произхода ѝ.

— След като тя се върна в Чикаго предположих, че се е погрижила за това. Не ми се обади повече, а и аз не я потърсих, за да не събуждам подозрения в семейството ѝ.

— Значи изобщо не сте разговаряли след дипломирането?

Той поклати глава и се загледа в океана, като че там се криеха отговорите за това как се бе променил животът и само трябваше да ги види.

Чух как се затръшна врата на кола, погледнах по посока на звука и мярнах някаква фигура с кестенява къдрава коса, която прекоси прага и влезе в къщата.

— Това сигурно е доведеният ми син. Всъщност, двамата сте почти връстници.

Дейниъл ме поведе обратно към къщата и аз се подготвих за ново запознанство.

Марго слагаше на масата салата и купа димящ ориз. Ароматът на храната се носеше във въздуха и нямах търпение да спра да говоря и да започна да ям. Младежът влезе и се насочи към нея, но внезапно спря, когато ме видя.

Всичко около мен замря. Стаята стана студена и тиха. Чувах ударите на сърцето си, оглушително неравномерно туптене, което разливаше ледена болка по вените ми, която ме смразяваше до мозъка на костите. Бях сама в стая с други хора. Сама със спомените си и със срама, с който той ме бе оставил. Гадно отвращение се надигаше в мен, докато се опитвах да осъзная чудовищния кошмар, изправен пред мен.

Вкопчих се в ръката на Дейниъл, несигурна дали ще мога да се задържа на крака. Вдигнах поглед към него, като че по някакъв начин би могъл да знае. В отговор той ми посочи новия гост.

— Ерика, това е доведеният ми син Марк.

Марк.

След четири години, научих името му.

Незабавно се извиних и потърсих най-близката баня. Заключих вратата зад себе си, като се борех да удържа треперенето на ръцете си. Плиснах с вода лицето си и потърсих помощ в огледалото. Бях бледа като призрак. Обливаха ме вълни от погнуса и възпирах неудържимия позив да повърна, да прочистя тялото си от отровния спомен.

Трябваше да се взема в ръце. А също и да измисля план за действие. Телефонът ми бе в чантата. Тя — в дневната.

Но на кого да се обадя? Освен това, какво щях да кажа? Мъжът, който ме изнасили в колежа, е проклетият ми доведен брат. По дяволите, как щях да преживея всичко това? Едва можех да го погледна, без да получа нервен срив. Сега се налагаше да вечерям на една маса с него, като че такава история не съществува, като че цяла глава от живота ми е зачеркната.

Това е мой личен, а не действителен проблем, казвах си аз. Щяхме да приключим с вечерята и щях да намеря повод да си отида. По-късно щях да измисля как да се държа с Дейниъл, въпреки че възможността с него да станем приятели, сега изглеждаше невъзможна. Избърсах лицето си и се постарах да се овладея, преди да изляза в коридора. Можех да го направя.

Излязох и в мига, в който затворих вратата зад себе си, пред мен изникна Марк.

— Всичко наред ли е? — попита шепнешком той.

Очите му бяха тъмни, почти черни, докато се примъкваше по-близо. Отстъпих назад като притиснах длани в стената. Прониза ме паника. Всеки мой нерв беше изострен, готов за борба.

— Стой далеч от мен — гласът ми беше слаб и издаваше страха, който заплашваше да ме обхване изцяло. От тревога бях заприличала на размекната глина, а не горда, самоуверена жена, каквато трябваше да бъда, за да го отблъсна.

— Или какво? — Той се доближи така, че да усетя дъха му. — Това наистина е чудесно. Винаги съм искал да имам сестричка.

Прокара пръст от коляното до подгъва на роклята ми като леко я повдигна. Всяка клетка от тялото ми се съживи, а адреналинът ме раздра като светкавица. Бог да ми е на помощ, нямаше отново да стана негова жертва. Отблъснах го към срещуположната стена на коридора.

— Да не си посмял да ме докоснеш. Чуваш ли?

По лицето му пробягна развеселена усмивка. Бързо се запътих към дневната, също толкова разстроена, както когато излязох от нея. Именно сега Дейниъл ще помисли, че съм безнадежден случай.

— Ерика, сигурна ли си, че си добре? — попита Дейниъл, когато седнах до него.

— Съжалявам, не съм яла цял ден. Не се чувствам много добре.

— Моля те, скъпа, хапни нещо — Марго ми направи чиния, като ми сипа от всички прекрасни ястия, които бях подушила по-рано.

Марк се присъедини към нас и седна срещу мен със същата самодоволна усмивка и решителен вид. Набучих няколко листа салата на вилицата си и напъхах насила храна в устата си. Тялото ми работеше в режим на паника, а апетитът ми бе изчезнал.

— Марк, Ерика има собствена интернет компания. Не е ли впечатляващо? — каза Дейниъл.

Той преповтаряше подробности от предишния ни разговор заради Марго и Марк, а аз се свивах от страх, че в същото време без да иска разкрива критични подробности, които Марк можеше да използва, за да се добере отново до мен. След като неговата самоличност се разкри, моята анонимност — може би единственото нещо, което ме предпазваше от него — изчезна.

— А ти с какво се занимаваш, Марк — попитах аз. — За тази игра бяха нужни двама, въпреки че не можех да си представя за какво бих могла да го потърся, освен за да го ударя.

— Работя във фирмата на Дейниъл.

— Разбира се — казах аз като любезно се усмихнах.

Какъв късмет, да изнасилва момичета и да пропилява години в колежа, а впоследствие да заеме отговорен пост в една от най-големите фирми в града. По някакъв начин го намразих дори повече, отколкото досега.

— В коя част на града живееш? — попита той.

Взирах се в чинията си като прехвърлях хапка от леко подправена треска в устата си, докато претеглях всички възможни лъжливи отговори, които можех да измисля.

Точно тогава из къщата се разнесе мелодичния звън на входния звънец. Сепнах се и едва не подскочих на стола.

— Аз ще отворя, скъпи — каза Марго, когато Дейниъл се надигна да стане. Изправи се със сдържана грация и изчезна в антрето, от което не виждах вратата.

— Двамата трябва да излезете заедно някога — предложи Дейниъл.

Удържах се да не подбеля очи. Доста прибързано насочи вниманието ми към Марк, помислих аз. Продължавах да се тъпча с храна, за да спра напиращите думи и мислено кроях планове как да избягам. Подозирах, че те щяха да искат да ме задържат, но имах нужда да се прибера у дома. Да бъда в безопасност.

У дома. Да, най-накрая си имах дом и нямаше друго място, на което толкова много копнеех да се озова.

Затворих очи, когато си представих Блейк. Бих дала всичко на този свят, за да бъда с Блейк в този момент, но не можеше да тичам при него всеки път, щом се почувствам уязвима. Може би можех да отседна при Мари.

— Ерика — разнесе се напевният глас на Марго. — Имаш гост. Чака те отвън.

В главата ми избухна снаряд. Само един човек можеше да ме намери тук.

Блейк стоеше на прага, небрежен и съвършен както винаги.

Опитах се да призова на помощ гнева, който бях изпитала по-рано. Чувствах само облекчение, благодарност, любов. Потисках желанието да се хвърля в прегръдките му и да го оставя да ме отведе далеч от тази ужасяваща ситуация. — Блейк…

Той влезе в къщата и ме взе в прегръдките си като ме притискаше толкова силно, че почти изпитах болка. Зарових лице във врата му и вдъхнах аромата му. Тялото ми се отпусна. Всичко щеше да бъде наред сега, когато той бе тук. Бях в безопасност.

— Той тук ли е? — обхвана лицето ми и ме загледа въпросително.

— Кой?

— Марк.

— Да. Почакай, откъде знаеш?

— Остави сега, да се махаме оттук. Хвана ме за ръка и се обърна, за да излезе.

— Не, не мога — притеглих го обратно, като здраво държах ръката му.

— Ерика, ще те измъкна оттук. Отиваме си.

— Почакай, трябва да кажа довиждане. На Дейниъл.

Той смръщи вежди.

— Той ми е баща, Блейк. Опитваме се да се опознаем взаимно. Не искам да загърбя всичко. Никога не сме имали нормални отношения като между баща и дъщеря, но точно сега го открих. Не мога да го загубя отново, толкова скоро.

— Хубаво — отстъпи той. — Представи ме и да си ходим.

— Дръж се добре — казах мило, преди да го поведа към дневната, където ни очакваше тричленното семейство.

Щом влязохме, погледът му се стрелна към Марк. Стойката му се промени и от него започна да се излъчва напрежение. Стиснах малко по-силно ръката му, като му напомнях да не се издава.

— Дейниъл, Марго, Марк… Това е Блейк. — Пригладих нервно косата си. Каква ирония, че представях любовника си на единствения си жив родител само дни след като се срещнахме за пръв път. И сред всичките емоции, които ме бяха обхванали, все още очаквах Дейниъл да го одобри. Преди ми се струваше, че се гордее с моите постижения. Със сигурност щеше да хареса Блейк.

— Блейк Ландън. Вие сте от „Енджълком“, нали? — Дейниъл се изправи и стисна ръката на Блейк.

— Точно така. Мисля, че вие водите преговорите за сключването на предварителните ни договори — каза Блейк.

— Именно. Светът е малък, нали? — той замълча, докато местеше поглед от мен към Блейк, а после надолу към сплетените ни ръце. Лицето му се отпусна. Погледна отново към мен, като че внезапно осъзнал нещо ужасно.

Разбра, че Блейк знаеше. Въпреки забележителното хладнокръвие на Дейниъл, можех да чета лицето му като отворена книга. Нашата неудобна тайна се разпространяваше в непредсказуеми социални кръгове.

Марго скочи и целуна Блейк по бузата. — Блейк, нека ти донеса чиния. Моля, седни с нас.

— Всъщност възникна ситуация във връзка със сделката, върху която работим. За жалост налага се да се върнем, за да разрешим проблема. Но наистина ви благодаря за гостоприемството.

— О — Марго леко се нацупи. Сигурна бях, че очаква с нетърпение да опознае по-добре Блейк.

Целунах първо Дейниъл, после Марго по бузата и махнах с ръка за сбогом. На излизане Блейк грабна сака ми.

Протегна ръка към мен и кимна към теслата. — Да вървим.

Погледнах го и пред мен изплуваха подробности от сутринта. — Блейк, няма да се прибера вкъщи с теб.

— Добре, няма. Ще отидем някъде, където ще можем да поговорим и ако все още искаш да се прибереш, или каквото там, ще можеш да го направиш.

— Къде отиваме?

Той замълча.

Глава двадесета

— Точно в този момент не съм в настроение да се озова на самотен остров с теб, Блейк.

Намирахме се на спирката на ферибота, а Блейк ме умоляваше да не си тръгвам. Бе заключил вратите и бе качил колата на платформата, а сега правеше всичко възможно, за да ме задържи.

— Обещавам, че ще се върнем обратно със следващия ферибот, ако не ти хареса онова, което искам да ти кажа.

— Напълно си полудял, знаеш ли? Прилича ми на отвличане.

— Обещай, че няма да се опиташ да слезеш.

Изръмжах: — Обещавам, сега ме пусни да изляза.

Той освободи ключалките и аз се качих по рампата до горната площадка, където щяхме да прекараме остатъка от пътуването до остров Марта Винярд. Ако Блейк си мислеше, че може да ме спечели отново с романтични жестове, много се лъжеше.

Отправих се към носа на ферибота и излязох на палубата. Избрах маса за двама в края като знаех, че Блейк ме следва по петите. Седнах и след секунда той озова до мен. Най-после го погледнах в очите. Те блестяха от залязващото слънце, което се отразяваше във водата. Господ да ми е на помощ, той бе колкото красив, толкова и вбесяващ. Известно време мълчахме, докато масите около нас се заемаха.

— Ще ми кажеш ли как успя да ме откриеш? Надявам се, не си ми сложил устройство за проследяване? — след като се бях подложила на тази одисея, той трябваше бързо да запълни белите петна.

— Сид ми каза, че си отишла да посетиш баща си.

— Просто попита и той ти каза, ей така? — Искрено се надявах Блейк да не е тероризирал Сид по същия начин, както почти всички останали мъже, с които напоследък влизах в някакъв контакт.

— Точно така. Той също не бе очарован от факта, че ще гостуваш на напълно непознат.

— Добре. А какво ще кажеш за Марк? Откъде знаеше, че и той ще бъде там?

— Разрових всичките му връзки, още когато търсех самоличността му. Доведеният му баща и работодател е известна личност. Когато разбрах къде си отседнала, предположих, че има всички шансове и Марк да е там.

Разбира се, че щеше да предположи. Самоличността на Марк му беше известна от седмици, така че един Господ знаеше какво още бе измислил. Марк щеше да постъпи умно да стои настрана.

— И успя да откриеш къщата му в Кейп?

— Ерика, моля те, не ме обиждай — забарабани с пръсти по масата.

— Как се научи да правиш всичко това?

— Какво имаш предвид?

— Ти си хакер. Необичайна характеристика за някой с толкова много пари и възможности като теб, но очевидно все още си такъв.

Той ме стрелна с дяволит поглед. — Използвам способностите си само за добро.

— Винаги ли?

Усмивката му угасна. — Слушай, дай да говорим за сделката с Макс. Трябва да ти обясня някои неща.

— Ще стигнем и дотам. Разкажи ми как си станал хакер.

Той вдигна нагоре очи. — Безкрайни часове, прекарани на компютъра и математически способности. Доволна ли си?

— Слушай, ако не си откровен с мен, няма никаква причина да съм тук. — Изправих се да вървя.

Той ме хвана за ръката. — Моля те, не си отивай.

От погледа, който ми отправи, сърцето ми се сви, но бях решена да отстоявам своето.

Отново седнах. — Говори.

Той въздъхна. — Бях отегчен антисоциален подрастващ. Обществото ме отблъскваше. Хакерството се превърна в творческо средство, даде ми възможности, направи животът да изглежда по-значителен.

Опитвах се да си представя красивия мъж, седнал срещу мен като гневен тийнейджър, който заплашва с юмруци света при всеки повод.

— С какво обществото толкова силно те нарани? Нали родителите ти са били учители?

— Да, и бяха страшно ниско платени. Както и да е, те нямат нищо общо с това, че съм такъв, вярвай ми. Опитваха с всички сили да ме накарат да изляза от къщи, да бъда нормален, предполагам. Мисля, че съм бил прекалено… интелектуален, може би, за да е добре за мен. Новините, политиката, икономиката. Изобщо всичко, което не е наред в света и днес, в онези години ми изглеждаше ужасно несправедливо. Беше ми много трудно да оправдая това, че водя нормален, щастлив живот и да си заравям главата в пясъка, докато навсякъде се случваха ужасни неща.

— Значи си мислил, че можеш да спасиш света като седиш пред компютъра?

— Не точно. Не знам…

— Как се стигна дотам да работиш за бащата на Макс?

Той бавно издиша. Хвърлих поглед през рамо. От кея започваха да развързват въжетата. Все още имах време.

— Сега или никога, Блейк.

— По дяволите, тъй да бъде. — Той се облегна на масата и снижи гласа си така, че само аз можех да го чуя. — Свързах се с група хакери, наречена М89. Група разгневени хлапета като мен. Разработихме план да източим банковите сметки на най-големите клечки на Уолстрийт.

— Защо?

— Те забогатяваха по някаква пирамидална схема и се опитваха да се справят с активистите, които заплашваха да ги изобличат.

— И какво стана?

— Хванаха ни — каза той. — Едва се спасих от затвора и в течение на всичко това по някакъв начин привлякох вниманието на Майкъл. Той ме взе под своя закрила, успя да спечели доверието ми. Предполагам, че единствено високомерният капиталист може да представи смислен възглед за света.

Виж ти. Сега Блейк говореше толкова сдържано, овладял всеки аспект от живота си. Мисълта, че е бил толкова безразсъден, ме плашеше. И двамата бяхме стигнали до тази точка в живота си по съвсем различни пътища.

— И двамата сме искали да направим нещо голямо, аз прекарвах безсънни нощи, за да се дипломирам с отличие, а ти си хаквал банковите сметки на хората.

— И ето че сега сме заедно. Той притисна устни до кокалчетата на ръката ми, като едва ги докосна с език.

Стомахът ми се преобърна, но аз се насилих да се съсредоточа върху разговора по същество. — Как успя да се спасиш от затвора след всичко, което си направил?

Той се отпусна назад и закачливо присви устни.

— Какво има?

— Времето изтече.

Завъртях се на стола си и видях, че вече се бяхме отдалечили на метри от кея и плаваме с пълна пара.

Около час по-късно Блейк подкара колата през острова, от един квартал в друг, докато профучахме през пуста местност с малко къщи. Вкопчих се в седалката, сигурна, че щяхме да излезем от платното всеки момент — съвършен завършек на този невероятен ден. Освен това на острова едва ли имаше и шепа полицаи, а ние като че се отдалечавахме все повече от цивилизацията, ако това изобщо бе възможно.

Стигнахме до голяма облицована с кедрови талпи къща, която се отличаваше от останалите само с размерите си и с това, че както изглеждаше, бе последна в този район на острова. Минахме през сводест портал, вместо да влезем, заобиколихме и Блейк ме поведе надолу към плажа. Прекосихме дюните и стигнахме до място, където на пясъчния бряг два шезлонга бяха обърнати с лице към океанските вълни.

Изух обувките си и седнах. След прекараната почти безсънна нощ и всичко случило се през деня, едва се държах на крака. Блейк извади бутилка изстудено бяло вино от кофа с лед, заровена в пясъка.

— Как планираш тези неща, ама честно, Блейк?

Той се ухили. — Не мисли, че тази нощ ще ти разкрия всичките си тайни.

— Мога да те принудя — заплаших го аз. Напоследък бях развила силен усет за неговата слабост.

Очите му потъмняха. — Идеята е съблазнителна — каза той като не уцели чашата, в която се опитваше да налее.

Опита се отново и ми я подаде. Отпих с удоволствие студената, ароматна течност.

— Не бъди толкова сигурен, все още съм ти сърдита. Страшно много.

— Значи съм изпаднал, така да се каже, в немилост?

— Буквално, и нямаш представа колко много трябва да се постараеш, за да се реваншираш.

— Обичам да се реванширам. Откъде да започна?

Той се настани в краката ми и с топли, нежни целувки започна да очертава малки кръгчета над коляното ми. Напразно се опитвах да потисна физическата си реакция, предизвикана от допира му.

— Не можеш да оправиш нещата със секс — казах аз и, по дяволите, наистина го мислех.

— Така ли? Кажи ми тогава как мога да ги оправя? — продължаваше да ме докосва леко, като с перце.

— Честно казано, не знам. Мислех, че имаш някакъв план, когато се съгласих да дойда тук с теб. — Нямаше да го улесня. Бях изтощена отвъд всеки предел, но все още имах достатъчно сили, за да настоявам на своето.

Той забави милувките си и коленичи. — Обичам те, Ерика.

По дяволите, помислих аз. Трябваше ли да злоупотребява с това? Преглътнах сълзите си. — Това не променя с нищо онова, което ми причини днес.

— Знам, че може би няма голямо значение, но не съм искал. Ти не ми остави възможност за избор.

— Е, това не е достатъчно основание — казах аз, втренчила поглед отвъд него.

— Да работиш с инвеститори е като да си легнеш с някого, Ерика. Невинаги се получава и ако трябва да бъда честен, ти наистина не си подходяща за такова партньорство. Напълно разбирам как се чувстваш по отношение на бизнеса. Една от причините, поради която не се включих веднага, е защото си дяволски упорита. Знаех, че да работя с теб няма да е лесно и ти ще се бориш с мен при всеки повод. Доскоро не оценявах напълно последиците от това да работиш с Макс и не мога да понеса да те загубя заради него.

— Той не ме иска по този начин — настоях аз, наполовина убедено.

Макс, както и мнозина други не зачиташе безусловно личното ми пространство, но не бе направил никакви открити изказвания, които да ме наведат на мисълта, че ме желае физически. А дори да го направеше, аз можех да се защитавам.

— Иска те, повярвай ми. Вярваш или не, той няма да се спре пред нищо, за да те притежава, ако това означава да си го върне на мен. След като видях какво преживя с Исак, не можех да рискувам отново.

Поклатих глава. Исак ме бе сварил неподготвена, но ако Блейк ми бе дал минута време, щях да го отблъсна и без чужда помощ.

— Не мога да кажа точно кога или как Макс ще разиграе картите си, но мога да ти обещая, че ще го направи. Ще те накара да правиш неща, които никога не си правила, само за да запазиш бизнеса, като знае какво означава той за теб и колко много означаваш ти за мен.

— Откъде знаеш?

— За Бога, Ерика. Бих минал през огън, за да се убедя, че си в безопасност. Не можеш ли просто да ми повярваш, че виждам как това предстои и няма да допусна нищо да ти се случи?

Затворих очи. Вълните се разбиваха в брега, а нежен бриз повяваше над нас. Усещах Блейк, магнетичния му порив към мен. Той бе единственият мъж, когото някога бях обичала и ето го тук, пред мен, изповядваш своята любов към мен, с обещанието да ме пази от всяко нараняване, в някакъв смисъл прекалено рицарски, за да бъде взет на сериозно, но когато отворих очи и го погледнах, не можех да се усъмня в неговите намерения.

Всичко това беше прекалено. Очите ми се насълзиха, но аз отказвах да се предам. Скръстих ръце пред себе си, за да се стегна.

— Убиваш ме, Блейк.

— Знаеш ли колко жени са се явявали на изслушване пред мен в тази заседателна зала? — попита той.

— Колко?

— Една.

Думата увисна във въздуха, невероятна истина, която говореше за това колко изпълнено с опасности можеше да се окаже положението ми в тази среда. Ако бе вярно, това че бях стигнала толкова далеч, бе истинско чудо. Това обясняваше също така защо рецепционистката ме гледаше сякаш съм триглаво чудовище, щом се появях за среща.

— Еха! — поклатих глава

— И двамата с Макс те искахме този ден по различни причини. Нямах намерение да се откажа от теб без борба.

Въпреки всички рискове, свързани с това да работя с Блейк, бизнесът ми вероятно бе по-защитен от всякога. Сега просто трябваше да измислим начин да работим заедно, без да се докарваме до лудост.

— И сега какво? — попитах аз с надеждата, че той има някакви идеи.

— Всичко, каквото искаш, само да не е свързано с Макс. Или с Исак.

— Значи сме партньори?

Той кимна.

— Аз командвам, Блейк. Ако започнеш да ми казваш как да ръководя бизнеса си, това ще бъде краят.

Говорех сериозно. Нямаше да отстъпя по тази точка и за щастие той не бе в позиция да спори с мен, тъй като бе финансирал проекта, без да постави никакви правни условия.

Той се изправи на колене и взе чашата ми, като я зарови заедно в своята в пясъка зад нас. — Ти се шефа, сладурче.

Смъкна ме надолу на стола, вдигна полите на роклята ми и горещо зацелува вътрешната част на бедрото ми. Свали бикините ми с лекотата на експерт и налапа катеричката ми.

— О, Господи — вкопчих се в стола от усещането.

Разтвори ме с пръсти и после плъзна кадифения си език.

Под двойния натиск, аз тръпнех спазматично. Той вкара тънкия си пръст в мен и засмука силно, като леко ме близваше. Главата ми се отпусна назад. Да.

Извих се като се притисках към устата му и той ми нанесе последен удар като ме разтвори с още един пръст. Леко захапваше със зъби клитора ми, възбуждаше ме със съвършения баланс между възпиране и упражняване на точно необходимия натиск, за да ме изстреля на върха.

— Блейк… — извиках аз в сгъстяващия наоколо мрак, докато се борех да си поема дъх. Бризът разхлаждаше кожата ми и изсушаваше фината пот, която ме обливаше, обаче Блейк не спираше. Свършвах отново и отново, като се свивах около пръстите му, докато тялото ми остана без кости, а аз без разсъдък от желанието неговият пенис проникне в мен.

Простенах името му и го умолявах да спре, несигурна колко още мога да издържа.

Той се изправи и устните ми се разтвориха, когато забелязах мощната издатина на джинсите му. Вдигна ме в прегръдките си.

— Да влезем вътре — каза той, преди да започна да го разсъбличам на място.

Усещах вкуса си по устните му, а надървеният му член се притискаше в корема ми. Винаги прекалено и все пак никога достатъчно, от силата на желанието ми към него все още дъхът ми секваше.

Последвах Блейк в къщата и той ме поведе към спалнята, огромна стая със сводест таван и боядисани в бяло стени. Лятната къща на семейство Фицджералд не можеше да се сравнява с тази по мащаб и елегантност. Те бяха стари богаташи, обаче истината бе, че вероятно Блейк можеше да купи и да продаде Дейниъл.

Леглото, покрито с пухкава бяла покривка се намираше в средата на стаята и се превърна в единствен фокус на вниманието ми, докато броях секундите да се легнем в него, голи. Блейк бавно сваляше ципа, без да бърза, като ме дразнеше с леки докосвания. Изхлузих роклята си и се тръгнах към леглото. Покатерих се върху него и коленичих, като търпеливо чаках Блейк да се разсъблече. Той се търколи в леглото с гъвкавата грация на хищник, дебнещ плячката си, а аз бях точно в настроение да бъда преследвана.

Той ме преобърна, докато се озовах под него, а той се вмъкна между краката ми. Като налапа силно гърдата ми, започна да дразни зърното с език. Извих се към него и сключих крака около него в слаб опит да го притисна по-близо. Той не помръдваше

— Ах ти, палавнице — подразни ме като прокарваше ръце по вътрешността на бедрата ми, на сантиметри от мястото, където аз пулсирах и страстно копнеех за допира му.

— Докосни ме, моля те, Блейк.

Устните му се свиха. — Вдигни ръце нагоре.

Тъй като исках да му се харесам, ако това означаваше да спре да ме дразни, аз го послушах. Той ги изпъна още по-високо и откопча една от верижките ми и я закопча на другата ми китка, като свърза двете в доста скъп чифт белезници.

— Блейк, недей, ще ги скъсаш.

— Няма, ако не мърдаш.

— Как? Ти ме докарваш до лудост.

Едно беше да се контролирам, когато той ме държеше, но нямах никаква представа как щях да реагирам без външна намеса.

— Самоконтрол — каза просто той. — Стой така.

Подпря ръцете ми на таблата на леглото. Преглътнах тежко и обвих пръсти около металните пръчки, докато остро осъзнавах всяко усещане, което пронизваше тялото ми и моите физически реакции, които трябваше да сподавям, ако не исках да съсипя красивия подарък на Блейк. Той едва ме докосваше, а аз вече се гърчех в очакване.

— Започна от долу, като леко захапа палеца на крака ми. Желанието светкавично прониза влагалището ми. Господи, той знаеше всички номера. Стегнах се като знаех, че при този темп ще мине време, докато той стигне там. Изкачваше се с влажни целувки по бедрото ми, по стомаха ми като вкара език във вдлъбнатината на пъпа ми. Бавно се наслаждаваше на гърдите и на ключиците ми, като дишаше топло във врата ми, от което кожата ми приятно настръхна.

— Как се чувстваш? — той леко захапа устните ми, като леко изви своите в многозначителна усмивка.

Всеки мой нерв бе нащрек, всяка клетка на тялото ми се стремеше към него, доколкото ми позволяваха наложените ограничения. — Жива — прошепнах аз като висях на косъм.

— Добре.

Той хвана члена си и ме овлажни със собствената ми влага, като се плъзна между гънките ми. Вкопчих се в таблата, когато се отри в клитора ми. След това проникна в мен с едно умело движение. Извиках, вкопчила ръце в пръчката на таблата, като не исках да се боря с метала на оковите си.

След това устните му се озоваха върху моите и ме зацелуваха страстно. Изстенах в устата му, докато той влизаше в мен отново и отново с дълбочина, от която спазматично и неконтролируемо се свивах около члена му. Едва можех да дишам в очакване на обещаното облекчение. Забих пети в бедрата му, като го притисках още по-надълбоко.

Емоциите ми бяха първични, а аз отчаяно го желаех. Блейк се протегна и върна втората верижка на мястото ѝ. Освободена, зарових ръце в косата му и силно го целунах. Исках още, исках да го имам без остатък. Независимо дали той го знаеше или не, нямаше да го изпусна.

Срещнах тъмния му поглед. — Обичам те — прошепнах аз. Исках да го знае, след всичко, което бяхме преживели.

Той леко се отдръпна с почти страдалчески израз, като че тези думи го бе пронизали до дън душа.

— Люби ме. Моля те, Блейк. Точно сега искам да усещам само теб.

И той го стори през цялата останала нощ. Любеше ме с всяко изкусно проникване, като ми напомняше, че телата ни са създадени за това и едно за друго. Бяхме изсмукани, емоционално и физически, но Блейк не знаеше умора. Когато забавяхме темпото, мързеливите ми ласки преливаха в страстно желание, и той ме обладаваше отново и отново, все така разтърсващо, докато и двамата рухнахме, прегърнати.

На сутринта се събудих от шума на океана. Чайки се рееха пред прозореца на спалнята ни. Тихо станах от леглото, за да не събудя Блейк. Облечена в неговата тениска, вдъхнах аромата му. Разходих се из къщата и си взех банан от фруктиерата в кухнята. Извадих лаптопа си и го сложих на масата в трапезарията с изглед към океана. Започнах да пиша имейл на професор Кинлан, като се обърнах така към него. Независимо от това колко време бе минало, вероятно никога нямаше да мога да го наричам Брендън.

Търсех точните думи, за да опиша настоящото положение. Той знаеше историята на Макс по-добре от мнозина други, но се надявах този обрат на събитията да не разочарова професора. Чувствах се длъжна да го държа в течение в случай, че стане така. Написах писмото и го препрочетох, като отново се поразих от шеметната скорост, с която се бе развил животът ми през последните четиридесет и осем часа.

А си мислех, че колежът е стресиращ.

Натиснах бутона за изпращане и кликнах, за да отворя няколко сайтове, докато стигнах до „Клозпен“. Браузърът не спираше да се върти. Сайтът пак се бе прецакал.

По дяволите. Позвъних на Сид. Никакъв отговор. Позвъних отново, но той не вдигаше. Втурнах се обратно в спалнята, не исках да будя Блейк, но не можех да се отърся от страха.

Мушнах се до него, обвих го с крак и го обсипах с леки, нежни целувки. След като щях да го събудя, поне щях да го направя по приятен начин. Накрая той се протегна, събуди се с усмивка и фантастична сутрешна ерекция. Колкото и изкусително да беше това, сега се нуждаех от него за нещо съвсем друго.

— Миличък, сайтът отново е блокирал. Не мога да намеря Сид.

Той се изправи, навлече джинсите си и ме последва в трапезарията. Погледна екрана и извади лаптопа си от сака си, настани се на канапето и го включи.

— Искаш ли кафе? — попитах аз.

— Да, моля.

Вече изглеждаше невероятно съсредоточен, въпреки че едва се бе събудил, а косата му бе очарователно разбъркана. Намерих кафето и докато го чаках да се свари, отново се опитах да вляза в сайта. Този път той веднага се активира, прикрит от някакво голямо лого. Текстът на логото гласеше М89.

Блейк пишеше с бясна скорост. Не смеех да попитам, но имах смътното усещане, че неслучайно съм попаднала отново на мушката. Напълних чаша с кафе и му я занесох. Той я пое безмълвно, като продължаваше да работи, като че мен ме нямаше. Наблюдавах го търпеливо, докато чаках да ми обърне внимание.

— Можеш ли да ми кажеш какво става? Този път наистина?

— казах спокойно аз.

Той вдигна уморен поглед към мен.

— Снимката ни от конференцията. Заразена е с вирус. Може би си видяла спайк в трафика. Повечето от това е законно, но те са го забелязали.

— Те?

Той се поколеба.

— Значи не е случайно.

— Вече не — отвърна той с потъмнели от съжаление очи.

— Защо те преследват, Блейк?

Той поклати глава и прокара пръсти през косата си. — Съжалявам, Ерика, обаче ще оправя нещата. Обещавам.

Кимнах и вярвах, че наистина ще го направи.