/ Language: Bulgaria / Genre:prose_classic, / Series: Епически песни

Луд гидия

Пенчо Славейков


Пенчо Славейков

Луд гидия

„Криво седи, право съди
        стар кадия: —
не оставя на мир село
        луд гидия!

Не е лудо като други
        от селото —
тамбура му яворова
        на бедрото.

Рано утром млад гидия
        почва леко,
свири леко, а се чуе
        надалеко;

надалеко по полето
        до жътварки —
сърпи пущат и зафърлят
        паламарки.

Плясват ръце и залавят
        хоро вито —
извиха се, изтъпкаха
        златно жито…

Дойде пладне, лудо-младо
        не почива,
колко свири, толкоз повеч
        зле отива:

че се чуе до невести
        на реката —
те забравят бухалките
        и платната,

та на хоро се залавят
        пощурели,
дойде порой и отвлече
        платна бели…

Падне вечер, луд гидия
        не престава —
на бабите край огнище
        мир не дава;

насам, натам — унесат се
        в глас далечен;
огън гасне — все зелника
        недопечен!“

Криво седи, право съди стар кадия:
„Скоро тука тамбурата, луд гидия.

Де, да видим що е това за свят чудо,
как тъй става старо — младо, младо — лудо.“

Занаглася тамбурата момко млади —
стар кадия по брадата се поглади;

дръпна лудо теловете за налука —
стар кадия кравай мустак позасука;

ей го спрепна, ей го метна изведнъжка —
че се сепна кадиево сърце мъжко;

и непочнал истинската луд гидия —
на юнашки нозе рипна стар кадия:

сви, изви се чак от подът до тавана! —
паницата с мастилото от дивана

и торбите с харзували по стените,
като пилци полетяха из мъглите…

„Свири, свири, бог убил те, луд гидия,
божа дарба не заптисва стар кадия!

Свири, струвай старо-младо, младо-лудо:
що е божа дарба — то за свят е чудо.“

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Силвия Гогова и Виктор Гугушев

Публикация

П. П. Славейков, Събрани съчинения в осем тома, том 1. Български писател, С. 1958.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6619]

Последна редакция: 2008-04-22 10:00:00