Disclaimer

Романът на френския писател-фантаст Мишел Гримо „Народът на моретата“ е опит за прозрение много векове напред, когато атомната заплаха ще бъде едновременно спомен и начало на един бъдещ свят, свят на земя-пустиня и на градове-куполи… Това бъдещо общество ще бъде обитавано не само от роботи, а и от хора. Но ще живеят истински, ако бъдат свободни и достойни. Според М.Гримо пост-атомната цивилизация с всичките си приказни предимства на техниката и науката транспозира, уви, старите класови противоречия. Дори още повече дехуманизира човека: ненапразно обитателите на чудовищните градове под куполи носят номера; имена имат само дивите скитници, предпочели неимоверните трудности на оцеляването пред удобствата на „суперцивилизацията“.

На безименните ще се противопоставят скитниците, на патрициите-технократи — простосмъртните, било то учени и изследователи или обикновено труженици. Ще започнат борбата в глъбините на Ветовния океан, към който човекът ще обърне взор, след като всички останали ресурси на Земята бъдат изчерпани или по-точно безжалостно унищожени. Под спокойните сини води в гигантския подводен град-завод ще започне дълга, упорита, нестихваща битка между подтисници и подтиснати в името на изконната свобода и социална справедливост. Рано или късно градът-държава „Обновление“ ще обнови Земята.

Такава е в общи линии авторовата теза, развита в произведението. Тя има достойнството, че е превъзмогнала така разпространената в западната научнофантастична литература апокалиптично виждане на технократическата цивилизация, без същевременно да премълчава нито едно от произтичащите от нея тревожни последици за човека като обществено поведение и индивидуална психика. Посланието на автора е недвусмислено: бъдещето на човечеството ще бъде спасено със свобода и равенство. Само тогава, като в този чуден град на обновлението, науката и техническият прогрес ще бъдат в служба на човека, а не само по-усъвършенствувани оръдия за неговото подтискане и експолатиране. Макар и лишено от точен политически подтекст и предпочело по-отвлечените категории на добро и зло, това виждане само по себе си е вече светло, плодоносно зрънце във футуристичния песимизъм на консумативното общество и се приближава малко или много до диалектическия ключ на всеки социален механизъм. А и оттам погледът в идното търси и предлага по своему истината за настоящето, разкъсвано в много страни по света от същите класови противоречия.

Предназначен за по-младата читателска публика, романът „Народът на моретата“ се отличава с необходимото раздвижено и занимателно водене на сюжетната линия и с по-опростена психологическа индивидуализация на героите: Ксуан и ЦИла са олицетворение на независимия дух и човешката солидарност, техният безименен другар претърпява необходимата метаморфоза, за да прозре истината на света, бързо и безвъзвратно, но нито едно от трите главни действуващи лица не е лишено от „плът и кръв“. В този ред на мисли е редно да се отбележи, че произведението е получило една от авторитетните награди за младежка литература. Което не означава, че то не би могло да достави удоволствие и на възрастния читател не само като отмора, но и като един оптимистичен полъх, идващ от бъдещето.

Двама въоръжени мъже се качват на борда на „Боинг 727“, изоставен на летище в Ангола. Те отвличат самолета, прерязват гърлата на екипажа и отлитат неизвестно къде. САЩ веднага са обхванати от ужас: нито ЦРУ, нито ФБР, нито някоя друга разузнавателна агенция, може да намери самолета или да потвърди мълвата, че терористи са го отвлекли с цел да го разбият в сграда в САЩ.

Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.

Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.

Майорът от Специалните части Чарли Кастило работи за отдел Вътрешна сигурност, но все по-често към него се обръща президентът на САЩ, когато иска някое разследване да се проведе дискретно. А няма друга ситуация, която да изисква по-голяма дискретност от тази, с която трябва да се справят сега.

Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…

Дали Грифин не е нашият Омир или Тацит? Тези военни експерти пишат за истински войници, а онова, от което светът има нужда сега, е реалният Чарли Кастило, умният агент на Грифин, който работи директно за президента по случаи, които изискват повече от обичайните умения. Кастило е отлична алтернатива на обичайните екипи, които се появяват в заглавията на вестниците. Прозата на Грифин е запазена марка, той умее да разказва така, че да прикове вниманието, разказите му са пълни с убедителни „вътрешни“ подробности.

Вторият роман за Кастило започва с убийството на дипломат в Аржентина, с отвличането на съпругата и със заплахите, че същата съдба ще сполети и децата им, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от Обединените нации, замесен в скандал с Ирак. Кастило и неговият екип от издръжливи и умни експерти са точно хората, на които може да се има доверие, че ще се справят в тази ситуация. И ако е нужен романист като Грифин, за да им вдъхне живот, то поне техните „колеги“ от реалния живот ще имат модел за подражание.

В третия роман майорът от „Делта Форс“ Чарли Кастило — дързък до безумие — се завръща в продължението на „Заложникът“.

Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.

Романите на У. Е. Б. Грифин, известни с историческата си точност, са оценени от „Филаделфия Инкуайърър“ заради техните жестоки, неспиращи се пред нищо, сцени.