Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
„За нейния благороден идеализъм и за богатството на фантазията й на Селма Отилия Ловиза Лагерльоф се присъжда Нобелова награда за литература.“
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Щом определен брой живи същества се съберат на едно място, независимо дали става дума за стадо животни или за човешка тълпа, те инстинктивно се поставят под властта на някакъв ръководител, т.е. водач.
Водачът на човешки тълпи играе значителна роля. Неговата воля е ядрото, около което възгледите се оформят и уеднаквяват. Тълпата е стадо, което не би могло да мине без господар.
Създателят на знаменития литературен герой Арсен Люпен, МОРИС ЛЬОБЛАН, член на Френската академия, е роден на 11 декември 1864 г. в Руан, старата столица на Нормандия. Баща му имал малка корабостроителница и искал синът му един ден да поеме нейното ръководство, затова го изпраща в Манчестър и Бернил да учи езици и право. Но кръвта на италианските прадеди в жилите на младежа надделява и той избягва в Париж, посвещава се на литературата и публикува за първи път в „Je sais tout“ („Зная всичко“), за да се роди Арсен Люпен. Редом с него започва кариерата си и сестра му, актрисата и певицата Жоржет Льоблан. Метерлинк написва много от драмите си за нея. Тя е първият читател на първия роман на брат си — „Арсен Люпен, джентълменът крадец“. С него е поставено началото на „трилъра“. При Льоблан проблемът е не да се открие, а да се залови престъпникът — нещо, което не може да стори полицията. Епопеята на Арсен Люпен обхваща двадесетина романа.
По време на Втората световна война седемдесет и шест годишният писател напуска Париж и при едно посещение при сина си настива в неотопления влак и умира на 6 ноември 1921 година в Перпинян.
Създателят на Арсен Люпен, Морис Мари Емил Льоблан, е роден на И декември 1864 година в Руан, старата столица на Нормандия. Учил е в Манчестър и Бернил езици и право, но кръвта на италианските прадеди го отвежда в Париж, за да се посвети на литературата. Списание „Жьо се ту“ („Зная всичко“) го поканва да напише криминален разказ. Така се ражда Арсен Люпен.
През 1907 излиза романът „Арсен Люпен, джентълменът крадец чрез взлом“. С него е внесена новост в още неукрепналия жанр: поставено е началото на трилъра. В най-общи рамки трилърът може да се определи като произведение, чийто отличителен белег е напрегнатата фабула, свързана с едно или няколко престъпления, но необусловена от загадка. Епопеята на Арсен Люпен обхваща двадесетина романа.
По време на Втората световна война седемдесет и шест годишният писател напуска Париж и при едно посещение на сина си настива в неотопления влак и умира на 6 ноември 1941 година в Перпинян, вече като член на Френската академия.
Lieutenant Lorraine Page had everything — a devoted husband, two beautiful daughters and an impressive career with the Pasadena Homicide Squad. She and her partner, Lubrinski, made a formidable team. Impossible to believe that a cop as tough as Lubrinski could die; impossible to think that an officer as good as Lorraine could be thrown out of the police and end up on skid row. The consequences of the tragic shooting of an innocent boy... a hunt for a vicious serial killer preying on the lives of the broken and abused...
Хари Клемънт Стъбс (на английски: Harry Clement Stubbs) по-известен като Хал Клемънт (на английски: Hal Clement) е американски писател на научна фантастика. Роден е в Съмървил, щат Масачузетс, САЩ. Получава бакалавърска степен по астрономия от университета в Харвард, а след това завършва университета в Бостън. През Втората световна война Хал Клемънт служи във ВВС на САЩ и получава медал за победа във въздушен бой. След края на войната се занимава с различни неща — работи като преподавател, като журналист и други.
Хал Клемънт е един от най-типичните писатели на «твърда» научна фантастика. Първата му литературна публикация е във списанието «Astounding», където през 1942 г. е публикуван неговият разказ «Proof». Първият роман на Хал Клемънт — «Needle» излиза през 1950 г. През 1954 г. излиза неговият роман «Mission of Gravity», който поставя началото на цикъла за планетата Месклин. Книгите от този цикъл стават и най-популярните произведения на Хал Клемънт.
През 1998 г. Хал Клемънт е награден с Grand Master Award, а през 1996 г. разказът му «Uncommon Sense» е отличен с награда Хюго за най-добър разказ за 1946 г.
Избранные труды. Теория и история культуры
Книга посвящена проблемам истории и теории культуры. Статьи, вошедшие в сборник, писались в разное время с 1966— 2001 гг. Для настоящего издания прежде опубликованные статьи перерабатывались, многие статьи написаны специально для этой книги. Культура рассматривается как форма общественного сознания, отражающая характер и структуру общества, состоящего из индивидов, самовоспроизводящих себя в процессе повседневной практики, и надындивидуальные нормы и представления, основанные на обобщении этой практики и регулирующие поведение индивидов в процессе той же практики. Культура охватывает обе эти сферы и, соответственно, знает как бы два движения — «вверх», к отвлечению от повседневно-бытовых забот и обобщению жизненной практики в идеях и образах, в науке, искусстве и просвещении, в теоретическом познании, и «вниз» — к самой этой практике, к регуляторам повседневного существования и деятельности— привычкам, вкусам, стереотипам поведения, отношениям в пределах социальных групп, быту. Достоинство книги в том, что теоретические обобщения опираются на конкретный материал, возникают из фактов и образов истории искусства, науки, общества в целом.
Генерал-хорунжий Роман Шухевич: Головний Командир Української Повстанської Армії
Постать Головного Командира УПА Романа Шухевича є, без сумніву, однією із найвизначніших в українській історії минулого століття. Поруч із тим, пересічний українець ще дуже мало знає про цю людину.
Пропонована читачам книга про легендарного “Тараса Чупринку” є особливою, адже її автор Василь Кук не тільки безпосередній учасник українського визвольного руху, боротьби ОУН та УПА, але й найближчий колега Романа Шухевича, його наступник на найвищих постах у структурах цього руху. Тому в роботі можна знайти не тільки невідомі загалу деталі із життя генерал-хорунжого “Тараса Чупринки”, а й оцінку найближчими колегами його як керівника та людини.
Переконані, пропонована публікація стане черговим кроком на шляху до повернення українцям їх правдивої історії.
Измена. ZRA DA made in Ukraine
Психологический детектив. После выхода этой книги критики стали сравнивать автора с Франсуазой Саган, Айрис Мердок и... Умберто Эко.
Этот роман, как и предыдущий «Имитация» — остросюжетная история о загадочной смерти молодой женщины и частном расследовании, которое проводит ее подруга. В хитромудрую интригу с ложными версиями вплетено всестороннее осмысление измены — супружеской, национальной, сыновней. А вот кто и за что убил Веронику Раевскую-Стебелько, читатель узнает только на последних страницах романа.
Роман про діяльність КДБ УРСР, зокрема, 5-го (ідеологічного) управління, на тлі суспільно-політичних подій, які розвивалися в середині 70-х років ХХ ст. Стиль – гротескний: гумор, іронія, підтекст, сміх крізь сльози, - отже твір серйозний.
Головний герой - майор Бузина, він вважається одним із найдосвідченіших професіоналів-оперативників 5-го управління КДБ УРСР на ділянці перехоплення каналів зв’язку закордонних ОУН з їхніми спільниками в Україні та проведення «оперативних ігор» і опиняється у скрутному становищі - він стає об’єктом підозр свого керівництва у дворушництві. Пік подій припадає на ситуацію, що склалась в кар’єрі генерала Федорчука після призначення його на посаду голови КДБ у Києві і часткової реалізації централізованої групової справи оперативної розробки «Блок». Основних фігурантів справи (В’ячеслава Чорновола, Івана Світличного, Євгена Сверстюка, Святослава Караванського та ін.) заарештовано і засуджено до тривалих строків ув’язнення, припинено випуск нелегального видання «Український вісник», об’єкти, які тимчасово залишились на свободі (Оксана Мешко, Борис Антоненко-Давидович, Микола Руденко, Лариса Скорик, Олесь Бердник тощо) перебувають під пильним наглядом органів КДБ. Але ще рано українським чекістам святкувати перемогу. Раптово оперативна обстановка в республіці загострюється - на головній вулиці Києва Хрещатику невідомі зловмисники вивісили жовто-блакитний прапор, на Дніпровській набережній вчинили напис націоналістичного характеру, під час нічної навчальної тривоги для офіцерів 5-го управління на будинок КДБ несподівано вчиняє напад невідома диверсійна група...
Усі описані в романі події – реальні, автор лише змінив прізвища деяких персонажів (не виключивши можливого випадкового збігу) з огляду на те, що не з усіх архівних матеріалів, до яких він мав доступ в процесі роботи над книгою, знято гриф таємності