Жорж Сименон

Затворът

„Затворът“ разказва за млад мъж на име Ален Поато, който си мисли, че е успял в живота и се възприема за нещо като… цар, а приятелите му — за няколко класи под нивото му. Но когато жена му убива сестра си (защото Поато й е изневерявал с нея), всичко рухва. Той открива много истини за живота си — най-вече колко е жалък, безхарактерен и страхлив…

Дан Симънс

Кухият човек

Блестящият математик Джереми Бремън има своя тайна. Обречен е за цял живот да носи бремето на невероятната си телепатична способност. Единствено любовта на Гейл, притежаваща същата дарба, е издигала щит пред хаотичния поток от чужди мисли, безразборно нахлуващ в съзнанието му. Но Гейл умира. Джереми, беззащитен и отчаян, се изправя очи в очи срещу ужаса на своето „всезнание“. С надеждата да намери покой в усамотение той се устремява в бягство, което се превръща в смайващо пътешествие към тъмното сърце на вечността.

Дан Симънс

Илион

Илион/Олимп

Титаничните събития в кървавото Илионско поле служат само за забавление на Земята, коренно променена след заминаването на постчовеците преди векове. Сцените на ненадминати геройства и безподобна сеч доставят липсващото вълнение на човешкия живот, лишен от смелост, борба, труд и цел. Ала това „елойско“ съществувание не е достатъчно за Харман, мъж в последната година от последната си двайсетилетка. Той е „авантюрист“, нещо изключително рядко за постмодерните хора, и възнамерява да напусне границите на своя свят преди да изтече отреденото му време в търсене на изгубеното минало, фаталната истина и спасение от неизбежния „последен факс“.

Дан Симънс

Олимп

Илион/Олимп

Елена Троянска скърби за мъртвия Парис, убит от безмилостния Аполон. Тялото му е превърнато в обгорена маса. А боговете продължават да нанасят ударите си от обсадения Олимп. Техните бомби — от една-единствена молекула — се фазоизместват квантово, преодоляват силовото поле на моравеките и сеят смърт в Илион. Хора и богове се готвят за финалната битка, която ще реши съдбата на самата вселена.

Робърт Силвърбърг

Тайнствата на Стената

… Лицето беше почти човешко. Различаваха се уста, нос, брадичка, очи. Съществото издаде звук подобен на грухтене и се опита да се освободи, но Транс го задържа достатъчно дълго, за да се разбере, че това лице не е просто човекоподобно — то беше човешко! Осъзнах, че пред мен в лигавата мръсотия на пещерата пълзи Трансформиран …

Fun books

Choose a genre