A Hero of Our Time, by Mikhail Yurievich Lermontov (1814-1841), 1840, 1841. fiction. russian novel. romanticism. Realism. Title Geroy nashego vremeni in russian; this is the second edition (1841), including the author's preface. This complete HTML e-text is based on the translation from the Russian into English by Martin Parker, published by Progress Publishers, Moscow, 1947, 1951, in the public domain in the United States of America. (A translation that has also been reprinted by but not copyrighted by the Everyman Library, 1995, revised and edited by Neil Cornwell, University of Bristol, ISBN 0-660-87566-3.) Illustrations are from the Moscow edition. We have extensively modified the Parker translation here, mostly by attempting to render it into modern American English and at the same time to restore what we consider the most likely original meaning.

* * *

Another online edition of this work can be found . That English translation, entitled "The Heart of a Russian," by J. H. Wisdom Marr Murray, N.Y.: Knopf, 1916, has a different order to the chapters and has heavy Victorian prose and sketchy footnotes. However, the edition, by Judy Boss, Carolyn Fay, and David Seaman, does have page numbers and a few color illustrations. We did not refer to it when doing this edition. of that translation was released in Project Gutenberg in May, 1997.

For further references, please see the books by Cornwell and Nabokov previously cited, as they contain notes, a map, chronologies, excerpts from critical material, and everything you need.

До книжки увійшли найвідоміші твори видатного російського письменника-романтика, чудового пейзажиста, мрійника й тонкого психолога Олександра Гріна. Повість-феєрія «Пурпурові вітрила» – це зворушлива і романтична казка, що підносить силу любові й людського духу, справжня поема про диво, яке творить людина своїми руками. В основу роману «Та, що біжить по хвилях» покладено романтику моря, загадкові історії кораблів, таємничі матроські легенди. Головний герой твору шукає свій ідеал і свою мрію і віднаходить справжні скарби духовного життя.

Для дітей середнього і старшого шкільного віку.

Переклад з російської Ігоря Андрушенко

Ілюстрації Олени Чичик

Евангелския разказ за бесовете Достоевски поставя като мото на своя роман, после той се разиграва в целия му текст, за да обясни поведението, движението и действията на неговите герои, целия сюжет и комплекта от идеи на гениалната му книга.

Ето и самото събитие така, както то е разказано от евангелиста Лука (8, 32–36): „А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна от стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав разум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.“

Ако не се търси пълно съвпадение, буквален аналог, а само много повече говореща символика, според известния руски философ Бердяев революцията (голямата) в Русия досущ напомня за историята с бесовете, излезли от един и вселили се в други — така Достоевски е предусетил и предвидял онова, което ще стане десетилетия след него. Тежко на обзетите от бесовете и блазе на онези, които са се освободили от тях.

В книгу «Вибраних творів» А. П. Чехова ввійшли найвідоміші оповідання та повісті 1883–1903 років, а також драма «Вишневий сад».